Решение № 2564 от 26.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2564 гр. Пловдив, 26.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20245330119335 по описа за 2024 година

Предявеният иск е с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД.

В исковата молба от Р. Г. К. против „Изи Асет Мениджмънт” АД се твърди, че на 24.10.2022г. между страните бил сключен договор за паричен заем № ***, по силата на който били отпуснати 1000 лв. ГЛП бил 40 %, а ГПР 49.03 %, при общо дължима сума от 1173,96 лв. Допълнително бил подписан и договор за предоставяне на поръчителство с „Файненшъл България“ ЕООД. Договорът бил недействителен на основание чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, не бил посочен начин на изчисляване на ГПР, липсвала яснота как е формиран същият. Ако била добавена неустойката, потребителят щял да установи, че ГПР надхвърля 50 %.

Поръчителството, предвидено в договора за поръчителство било нищожна клауза, уговорена в нарушение на добрите нрави и прекомерна и следвало да бъде осигурено в кратък срок.

Направено е искане за осъждане на ответното дружество да заплати сумата от 20 лв. – платена по клауза за възнаградителна лихва по договор за паричен заем № *** от 24.10.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на сумата.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, със становище за недопустимост, както и неоснователност на предявения иск. Сочи се нередовност на исковата молба. Искът бил неоснователен. Процесната сума била получена от ответника на валидно правно основание – за погасяване на задължения на ищеца по договора за паричен заем, договорът не страдал от наведените в исковата молба пороци. Твърди се че договорът е действителен, а клаузите му били в съответнствие с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1

1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 ЗПК. Сочи се, че ГПР бил изчислен по определения в ЗПК начин, като са използвани договорените условия, с оглед на което договорът отговарял на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В ГПР били включени всички разходи по кредита в съответствие с чл. 19, ал. 1 ГПК, същият бил изчислен съобразно изискванията на чл. 19, ал. 2 ГПК и размерът му съответствал на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В договора за паричен заем не съществувала клауза за неустойка или клауза, с която се определя неустойка. По отношение на лихвения процент е посочено, същият е фиксиран и ясно посочен в процесния договор в съответствие с изискванията на ЗПК. Размерът на лихвения процент по договора като елемент на годишния процент на разходите бил в рамките на ограничението, предвидено в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Ответникът твърди, че при отпускане на кредита дружеството е действало добросъвестно и ищецът е знаел параметрите на кредита и условието за предоставяне на обезпечение. Твърди се, че след като ищецът е изразил съгласие за сключване на договор и го е подписал, следва да се приеме, че изразява становище по предложените условия, частен случай на индивидуално уговорена клауза. Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.

С определение от открито съдебно заседание на 29.04.2025г. е допуснато изменение в размера на предявения осъдителен иск от сумата от 20 лв. на сумата от 148.19 лв.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор паричен заем № *** от 24.10.2022г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Р. Г. К., по силата на който е отпуснат заем в размер на 1000 лв., при фиксиран годишен лихвен процент – 40 % и годишен процент на разходите – 49.03 %.

Представен е и договор за предоставяне на гаранция № *** от 24.10.2022г., сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и Р. Г. К., в качеството им съответно на гарант и потребител.

От страна на ответното дружество е представена и справка за платените по договора за паричен заем суми.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт” АД са възникнали правоотношения по договор за паричен заем по чл.9 и сл. от Закона за потребителския кредит. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните по правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху действителността на облигационното 2 правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна – чл. 21, ал. 1 ЗПК.

В исковата молба се твърди нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването. ГПР следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Непосочването на допусканията, които са взети предвид при изчисляването на ГПР, не позволява да се прецени как е получена неговата стойност. Според чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49.03 %, а фиксираната лихва- 40 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. В чл.4 от договора е предвидено, че заемателят се задължава в срок до три дни от сключване на договора да представи на заемодателя едно от посочените обезпечения – две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на посочените в текста изисквания или банкова гаранция със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията по договора, или одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки. Няма спор, че между „Файненшъл България“ ЕООД и Р. Г. К., в качеството им съответно на гарант и потребител, е сключен договор за предоставяне на гаранция № *** от 24.10.2022г., по силата на който гарантът се е задължил да издаде гаранция за плащане /за изпълнение на парични задължения/ в полза на „Изи Асет Мениджмънт” АД с цел гарантиране за изпълнението на всички задължения на потребителя възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за заем за сума, покриваща, както следва – задължение за връщане на заемната сума в размер на 1000 лв., задължение за плащане на възнаградителна лихва и задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари. Според чл.3, ал.1 от договора за предоставяне на гаранция потребителят дължи възнаграждение на 3 гаранта в размер на 1013.04 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 112.56 лв., а според ал.2 потребителят заплаща възнаграждението по начините, установени в договора за паричен заем, за плащане на задълженията на потребителя по договора за паричен заем. При тези данни съдът намира, че уговореното по договора за предоставяне на гаранция възнаграждение се дължи във връзка с кредита и следва да бъде включено като разходи по него, след като го оскъпява значително и за потребителя това са допълнителни разходи във връзка с усвоения заем, които той трябва да плати. Както се посочи, според договора за кредит ГПР е 49.03 %, но това не е размерът на действителните разходи за длъжника, защото сумата е без тази за възнаграждението за гаранта, а с включването му кредитът ще се оскъпи допълнително. Посочването в договора за кредит на по- нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по- конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, във връзка с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл.

19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Именно затова договорът не отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Налице е следователно една нищожна кредитна сделка. С оглед на това приложима е разпоредбата на чл.23 ЗПК, според която на връщане подлежи само чистата стойност на кредита, но потребителят не дължи лихва или други разходи по кредита.

Според представената от ответното дружество справка, по договора за заем е платена сумата от 1 148.19 лв. или над главницата от 1000 лв., платена е сумата от 148.19 лв., поради което съдът намира, че предявеният осъдителен иск /след допуснатото изменение в неговия размер/ е основателен и следва да бъде уважен. Посочената сума следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.11.2024г. до окончателното изплащане.

При този изход на делото и предвид направеното от ищеца искане, на същия следва да си присъдят направените по делото разноски за държавна такса в размер на 43.50 лв. В производството ищецът е бил представляван от адвокат, в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, видно от представения договор за правна защита и съдействие. При тези данни и предвид обстоятелствата, че делото не представлява фактическа и правна сложност, проведено е едно съдебно заседание, събирани са само писмени доказателства, съдът намира, че справедливият размер на дължимия адвокатски хонорар, който следва да се определи за адв. К. за оказана правна защита и съдействие на ищеца възлиза на сумата от 300 лв.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, Силвър център, ет.2, офис 40-46 да 4 заплати на Р. Г. К., ЕГН ********** от гр.Пловдив, ул. „Силистра“ № 35, ет.2 сумата от 148.19 лв. /сто четиридесет и осем лева и 19 ст./, представляваща получена без основание сума от "Изи Асет Мениджмънт" АД, платена от Р. Г. К. по клауза за възнаградителна лихва по недействителен договор за паричен заем № *** от 24.10.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.11.2024г. до окончателното изплащане.