Решение № 577 от 23.04.2026, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 7387/2025
- Вид
- Решение № 577
- Подписан
- 23.04.2026
- Състав
- Милена Светлозарова Томова
Цитирани разпоредби
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 577 гр. Плевен, 23.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Милена Св. Томова при участието на секретаря Анета Хр. Йотова като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело № 20254430107387 по описа за 2025 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по обективно съединени искове с правно основание основание чл.240, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по депозирана искова молба от А. М. В., чрез адв.П. Д. от *** срещу Г. Р. Й..
Ищцата твърди в исковата молба и уточняващата си молба от 18.02.2026г. следните релевантни факти, на които основава претендираните за реализиране права: Твърди се, че страните поддържали лични отношения.
Твърди се също, че ищцата предоставила на ответника от края на 2024г. до късна пролет на 2025г. суми в общ размер на 14000лв., поискани от него за удовлетворяване на свои и децата си нужди с поето при даването им обещание да ги върне.
Пояснява се, че предоставянето на сумите станало на следните дати и периоди:
1.През месец септември 2024г. ищцата предоставила на ответника дебитна карта, посредством която той изтеглил от банкомат на Банка ДСК в *** суми в размер на общо 10 000лв. ( с равностойност 5112,92 евро). Между 1 страните била постигната устна уговорка за връщане на предоставените средства, като ответника заявил, че възнамерявал да започне работа в *** и щял да погаси задължението предсрочно.
2. От края на месец декември 2024 год. до началото на месец януари 2025 год. ищцата дала на ответника в брой на части сума в общ размер на 1700 лв. (с равностойност 869,20 евро). Сумите били предоставени при изрично поето обещание за връщане.
3.През месец февруари 2025 год. ищцата дала на ответника сумата от 1000лв. (с равностойност 511,29 евро), която осигурила чрез кредит от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. И тази сума била предоставена при изрично поето обещание за връщане.
4.В началото на месец май ответника получил на ръка от ищцата сумата от 1600лв., част от която – в размер на 1200лв. била осигурена от изтеглен от ищцата кредит от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. До края на същият месец получил още веднъж на ръка 100 лв. и непосредствено след това 500лв. Така през месец май 2025 год. ищцата му дала суми в общ размер на 2200 лева (с равностойност 1124,84 евро). Сумите били предоставени при изрично обещание за връщане.
Общият размер на твърдените като предоставени на ответника суми възлизат на 14900лв.
При изложените уточнени обстоятелства, ищцата претендира постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да й заплати горните суми, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
В о.с.з. на 31.03.2026г. ищцата лично и чрез пълномощника си уточнява обстоятелствата, при които предоставила на ответника суми в размер на 10000лв. през м.септември 2024г., като се твърди, че ищцата изтеглила кредит в размер на 10000лв. от ОББ, сумата по който била преведена по нейна сметка, със средствата от която оперирала с дебитна карта. Твърди се, че ищцата предоставила тази карта на ответника и той изтеглил от банкомати цялата сума. Твърди се също, че върнал част от сумата на части, за погасяване на вноски по кредита, като останала невърната сума в размер на 7695,11 лв.
(3934,45 евро).
С оглед направеното уточнение, претенцията на ищцата е за връщане на 2 сумата 3934,45 евро ( с равностойност 7695,11 лв.) от дадения през м.септември 2024г. заем; сумата от 869,20 евро (с равностойност 1700 лв.). предоставена от края на месец декември 2024 год. до началото на месец януари 2025 год.; сумата от 511,29 евро (с равностойност 1000лева) по предоставения през месец февруари 2025 год. заем и сумата от 1124,84 евро (с равностойност 2200 лева) по предоставения през месец май 2025 год. заем.
Или претендираните за връщане суми са в общ размер на 6439,78 евро (с равностойност 12595,11 лева).
Ответникът Г. Р. Й. е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който ангажира становище за неоснователност на исковите претенции.
Твърди се, че между страните съществували лични отношения, при които ищцата доброволно е предоставяла на ответника средства като помощ и подкрепа. Оспорва се да е имало по повод тези отношения договор за заем, уговорка за връщане на суми или поемане на задължение от страна на ответника. Средствата били предоставяни от ищцата доброволно, в рамките на лични отношения и без поставяне на условие за връщането им. Оспорват се твърденията за размера на сумите, както и твърдението, че ответника е получил всички суми, посочени от ищцата. Не се признава за конкретно получени суми – по размер и период.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното :
Между страните не е налице спор, че са имали интимна връзка през процесния период от месец септември 2024г. до м.май 2025г.
За установяване твърденията си за сключени договори за заем и елементите на същите, ищцата е представила извлечение от онлайн кореспонденция, осъществена чрез приложение Вайбър, както и погасителен план по сключен от нея Договор за кредит с ОББ от 24.09.2024г.
Съдът извърши преценка установяват ли се релевантни за спора факти от приложеното извлечение от онлайн комуникация, т.к. ответника признава, че е водена такава между него и ищцата, макар и да отрича получаване на твърдените искови суми и правени уговорки за връщане. Видно е, че се съдържат в тези документи съобщения, изпращани през период от 05 март до 27 май, но част от съдържанието им не са изявления на страните за предоставяне на конкретни суми и не се установяват факти, обуславящи 3 формиране на извод за твърдените заемни отношения. Макар и да е видно, че са обсъждани отношения, свързани с дадени парични средства и връщане на банкови кредити, по никакъв начин не става ясно от съдържанието какви суми са били предоставяни. Такива факти не се установяват и от представеното от ответника копие на онлайн кореспонденция.
От представения препис на Погасителен план е видно, че ищцата е изтеглила банков кредит в размер на 10 000лв., но не се установяват твърдените факти, че е предоставила на ответника дебитната карта, посредством която е оперирала с тази банкова сметка, както и че той е изтеглил сумата на банкомат.
От представения препис на Постановление на прокурор от 08.01.2026г. по преписка *** по описа на *** е видно, че ищцата е сезирала органите на прокуратурата с оплакване за извършено престъпление.
При установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Ищцата е основала претенцията си на твърдения за сключени договори за заем с ответника.
Договорът за заем е неформален, реален договор, при който писмената форма има само доказателствено значение. Тежестта да докаже съществуването на договора за заем е за страната, която търси изпълнение по него.
Последователно се приема в съдебната практика и правната теория, че договорът за заем за потребление се счита сключен, когато заемодателят предаде в собственост на заемателя пари или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът е реален, защото единият елемент от фактическия му състав е предаването в собственост, а другият елемент – съгласието за връщане на паричната сума, респективно родово определени вещи. Ако първият елемент липсва, налице е обещание за заем, а ако липсва вторият – няма договор и даденото е без основание.
Съдът намира, че въз основа на събраните в настоящото производство доказателства не може да се направи извод, че са се осъществили твърдените от ищцата факти за предоставяне на сочените суми на ответника.
Може да се приеме, че са налице косвени доказателства за предоставяне на някакви суми от ищцата на ответника. За да се постигне обаче чрез косвени 4 доказателствени средства пълно доказване е необходима такава система от доказателствени факти, която да създаде сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността на доказаните доказателствени факти, наистина се е осъществил (в този смисъл решение №31 от 09.03.2012г. по гр.д.№502/2011г., ІІІ г.о. на ВКС). В настоящото производство не е установена въз основа на косвени доказателства такава система от доказателствени факти, позволяващи формирането на извод за осъществяване на твърдените от ищцата факти на предаване на процесните суми или част от тях през процесните периоди от време.
При съобразяване на гореизложеното, съдът намира, че исковите претенции за връщане на предоставени в заем суми останаха недоказани.
Ето защо, предявените искове се явяват неоснователни и недоказани и следва да се отхвърлят като такива.
С оглед изхода на производството и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата дължи на ответника направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 850 евро.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. М. В. с ЕГН ********** против Г. Р. Й. с ЕГН **********, обективно съединени искове с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 3934,45 евро ( с равностойност 7695,11 лв.), дадена по договор за заем от месец септември 2024г.; сумата от 869,20 евро (с равностойност 1700 лв.), дадена по договор за заем от края на месец декември 2024 год. до началото на месец януари 2025 год.; сумата от 511,29 евро (с равностойност 1000лв.), дадена по договор за заем от месец февруари 2025 год. заем и сумата от 1124,84 евро (с равностойност 2200 лв.), дадена по договор за заем от месец май 2025 год., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, А. М. В. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Г. Р. Й. с ЕГН ********** сумата от 850 евро, представляваща деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ПлОС в
5 двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 6