Решение № 3412 от 03.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3412 гр. София, 03.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Наталия П. Лаловска

Добромир Ст. Стефанов при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20241100507996 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника И. Е. А., чрез адв. П. – особен представител, срещу решение № 8468/10.05.2024г., постановено по гр.дело № 35859/2023г. по описа на СРС, 82-и състав, в частта, в която са уважени предявените от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД установителни искове с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 836.88 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в топлоснабден обект – ап. 1, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 405841, за периода от 29.12.2019г. до 30.04.2021г., сумата 145.37 лева – мораторна лихва върху същата главница за периода от 15.09.2020г. до 18.11.2022г., сумата 11.27 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода от м.04.2020г. до м.04.2021г., и сумата 2.25 лева – мораторна лихва върху последната главница за периода от 15.06.2020г. до 18.11.2022г., ведно със законната лихва върху главниците от 29.12.2022г. до окончателното погасяване, за които вземания по ч.гр.д. № 71080/2022г. по описа на СРС, 82-и състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на постановеното съдебно решение в обжалваната част, поради допуснати от съда процесуални нарушения, противоречия с материалния закон и необоснованост. СРС не 1 обсъдил всички възражения на ответника в контекста на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. По делото не се доказало наличието на валидна облигация между страните по договор за доставка на ТЕ – не било установено, че ответникът И. Е. А. и И. А., посочена в н.а. № 10 от 19.05.2016г. били едно и също лице, не се доказало по безспорен начин, че ответникът била собственик на недвижимия имот. Ищецът не доказал влизане в сила на ОУ на договорите, сключвани с потребителите. Изразява несъгласие с констатацията на първоинстанционния съд, че поради неосигурения достъп до апартамента, прогнозната стойност се явявала реално потребената топлинна енергия. Позовава се на чл. 155, ал.

2 ЗЕ и твърди, че единствената потребена ТЕ била тази, свързана с експлоатацията на общите части и сградната инсталация. Необоснован бил и изводът на СРС за неосигурен достъп – не се подкрепял от доказателствата по делото. Не се установило, че ФДР в срок до 15 юли на съответната година изготвила обща изравнителна сметка на СЕС, представена срещу подпис на представител на ЕС, избран от ОС на ЕС по реда на ЗУЕС, както и на ответника до същата дата да била изготвена и представена изравнителна сметка чрез лицензиран пощенски оператор, по електронна поща или на адреса в СЕС. Моли постановеното първоинстанционно решение да бъде отменено в обжалваната част, а вместо това – постановено друго, с което установителните искове бъдат изцяло отхвърлени от съда.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът „Топлофикация София“ ЕАД депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Намира обжалваното съдебно решение за правилно и обосновано и моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Термокомплект“ ООД не заявява становище по жалбата.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение на въведените с въззивната жалба основания настоящият съдебен състав намира следното:

Предвид нормата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда - етажна собственост. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор - съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 2

ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти /потребители/ на топлинна енергия. Настоящият съдебен състав при тълкуване на горните норми намира, че втората хипотеза се явява субсидиарна на първата и е приложима единствено в случаите, когато клиентът /потребителят/ на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост и доставчикът не са сключили нарочен писмен договор за продажба на топлинна енергия.

От приетото по делото писмено доказателство – нотариален акт за продажба на недвижим имот № 10, том II, рег. № 4981, дело № 174/2016г. на В.М. – нотариус, вписан под № 053 в регистъра на НК, с район на действие – СРС, се установява, че на 19.05.2016г. лицето И. А. – гражданин на Люксембург, родена на ****г. в гр. София, с адрес гр. София, бул. ****, придобила правото на собственост върху ап. 1, находящ се в гр. София, ж.к. „Западен парк“ бл. ****.

След горната сделка, на 16.06.2016г., пред ищцовото дружество било депозирано изходящо от ответника И. Е. А., ЕГН **********, с адрес гр. София, с адрес гр. София, бул. ****, заявление-декларация рег. № 9140/16.06.2016г., с което ответникът поискала водената при ищеца партида за топлоснабдяването на процесния имот с аб. № 405841, да бъде променена на нейно име. Декларирала, че представя документ, удостоверяващ правото й на собственост или вещно право на ползване. От представените по делото съобщения към фактури и справки за разход на топлинна енергия, неоспорени от страните и др., се установява, че на името на ответника И. Е.

А. такава била открита под абонатен № 405841. С депозираната пред ищеца молбадекларация за откриване на партида волеизявлението на ответника И. Е. А. за договорно обвързване с ищеца достигнало до последния. От счетоводното откриване на партидата на името на ответника И. Е. А. се установява и писменото приемане на ищеца и изричното сключване на писмен договор по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ за продажба на топлинна енергия за процесния имот между „Топлофикация София“ ЕАД и ответника И. Е. А..

По горните мотиви по делото несъмнено се доказва наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия между ищеца и ответника И. Е. А., възникнало от писмен договор по смисъла на чл. 149, ал.

1, т. 6 ЗЕ. Поради това и без значение е въпросът за идентичността на ответника с купувача по нотариален акт за продажба на недвижим имот № 10, том II, рег. № 4981, дело № 174/2016г. на В.М. – нотариус, вписан под № 053 в регистъра на НК.

За пълнота на изложението съдът посочва, че по делото са налице достатъчно доказателства, от които следва извод за идентичност на купувача И. А. с ответника И.

Е. А.. Видно е от съдържанието на нотариалния акт, че купувачът се легитимирала с 3 документ за самоличност, издаден от Люксембург, чийто гражданин била, с отразяване, че същата била родена на ****г. в гр. София, и имала адрес в Р България, гр. София, бул. ****. Във връзка със служебните задължения на заповедния съд по чл.

411, ал. 1 ГПК, на 13.01.2023г. по делото била изготвена справка, от която се установява, че именно последният адрес фигурира като постоянен такъв на ответника И. Е. А., родена на ****г., а настоящият й адрес напълно съвпада на закупения на 19.05.2016г. с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 10, том II, рег. № 4981, дело № 174/2016г. на В.М. – нотариус, вписан под № 053 в регистъра на НК, с район на действие – СРС, имот – ап. 1, находящ се в гр. София, ж.к. „Западен парк“ бл. ****, ет. 1. Регистрацията на настоящия адрес на ответника И. Е. А., съобразно данните от справката, била вписана в НБД „Население“ на 13.06.2016г., след сделката, обективирана в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 10, том II, рег. № 4981, дело № 174/2016г.

От представените по делото писмени доказателства, в т.ч. извлечение от сметка за аб. № 405841/инст. № **********, справки за ТЕ, протоколи за неосигурен достъп, съобщения към фактури и др. и заключение на изслушаната по делото СТЕ се установява, че сградата в режим на ЕС, находяща се на адрес гр. София, ж.к. „Западен парк“ бл. ****, през процесния период била топлоснабдена.

Ето защо настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото писмени доказателства се установяват въведените с исковата молба твърдения, че ответникът И. Е. А. през процесния период била потребител на доставяната до имота топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.

Неоснователно е възражението на ответника, че не било спазено изискването за обнародването на договорите и специалните условия между „Топлофикация София” ЕАД и третото лице помагач, предвид представените по делото доказателства за обнародването им. Отделно от това Общите условия не представляват нормативен акт и тяхното обнародване не е задължително. Валидността на общите условия като част от договора между „Топлофикация София”ЕАД и потребителите не е обвързана с начина на оповестяването им.

По изложените мотиви съдът приема, че Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответника да се възползвала 4 от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Предвид изложеното между страните за процесния период бил сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.

Въз основа на заключението на СТЕ и писмените доказателства по делото в т.ч. извлечение от сметка за аб. № 405841/инст. № **********, справки за ТЕ, протоколи за неосигурен достъп, съобщения към фактури и др. по делото се установява количеството на доставена топлинна енергия до процесния имот и нейната стойност.

Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период било извършвано от ФДР „Термокомплект“ ООД. Общият топломер в абонатната станция се отчитал по електронен път на първо число от месеца, като отчетът се документирал. Съгласно заключението технологичните разходи в АС били приспаднати от топлопреносното предприятие за сметка на ищеца. Начисляваната от ищеца за процесния обект топлинна енергия била такава за отопление на имота, ТЕ отдадена от сградната инсталация и ТЕ за БГВ. За отчитане на отдадената в имота топлинна енергия се използвал апартаментен топломер с № 7768505. За отчетните периоди 2019/2020г. и 2020/2021г. абонатът не осигурил достъп за отчет на топломера и водомера, за което от ФДР били съставени съответните протоколи от 23.06.2020г. и от 25.05.2021г. За отопление на имота служебно била начислена ТЕ по разход от предходен период с корекция по денградусите на предходния и последващите периоди (по т. 7.3.3. от Наредбата – в хипотеза на повреден топломер). Според вещото лице с това ФДР допуснала нормативно нарушение, но то било в интерес на абоната, тъй като Наредбата за топлоснабдяването изисквала при липсата на достъп ТЕ да се начисли по максимален специфичен разход на сградата, при което сумите за ТЕ, отдадена в имота, биха били в пъти по-високи. ТЕ, отдадена от сградната инсталация се разпределяла между всички абонати в сградата пропорционално на отопляемите обеми на имотите им. Начислените при ищеца количества потребена от абоната топлинна енергия за сградна инсталация били съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена от „Термокомплект“ ООД при спазване поднормативната уредба. ТЕ за БГВ се начислявала по показанията на 1 бр.водомер за топла вода в имота, но поради липсата на достъп за отчет за процесния период ВГВ била начислена служебно за 1 бр.потребител при разходна норма 140 л/денонощие. Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответника били начислени сметките за процесния период.