Решение № 273 от 10.06.2025, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 273 гр. Монтана, 10.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело № 20241630102872 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл. 415, във вр. с чл. 422 от ГПК, във вр.с чл. 92 от ЗЗД, във вр.с чл.79 ЗЗД.

Ищецът, ..... ЕАД (предходно .... ЕАД), ЕИК ....., със седалище и адрес на управление град ......., чрез процесуалния си представител адвокат З.

Й. Ц. – САК, е предявило иск срещу М. Е. М., ЕГН **********, адрес: гр. ..... и цена на иска: ..... лв.

В исковата си молба твърди, че в законоустановения срок и във връзка със Съобщение от 28.10.2024г. по ч.гр.д. № 1815/2024г. по описа на Районен съд - Монтана, на основание чл. 415 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, предявяват настоящия иск за установяване на вземането си спрямо М.

Е. М..

Искът се основава на следните обстоятелства:

Между М. Е. М. и „.....“ ЕАД (с предишни наименования ,,....“ ЕАД и ,,....“ ЕАД) са сключени следните договори:

1. Договор за мобилни услуги № 622063142 от 16.08.2019г. Съгласно договора на клиента е предоставен мобилен номер .......

2. Допълнително споразумение № .... от 30.06.2020г. към договор за мобилни 1 услуги и Договор за лизинг от 30.06.2020г. Съгласно допълнителното споразумение за мобилен номер ...... влиза в сила нов абонаментен план (със стандартна месечна абонаментна такса .... лв. с вкл. ДДС или 33.32 лв. без вкл.

ДДС, като за срока на договора е предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на .... лв. с вкл. ДДС или .... лв. без вкл. ДДС), а на клиента е предоставен мобилен телефонен апарат. Предоставянето на устройството с уговорено от страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ с ..... лв. с вкл. ДДС. За ползването и, на основание чл. 3. ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят се задължава да извърши двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 12.99 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.

Ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 3 бр. фактури, издадени в периода м. ноември 2021г. - м. януари 2022г., а именно: фактура

№

7328086611/20.11.2021г., фактура

№

73294І0765/20.12.2021г. и фактура № 7330787462/20.01.2022г.

След предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги, сключен между ,,.....“ ЕАД и М. Е. М., при условията на който е ползван процесен номер ......, по вина на потребителя поради изпадането му в забава, операторът е издал фактура № 7330787462/20.01.2022г., включваща задължения за заплащане на неустойка за предсрочното му прекратяване в размер на ..... лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за предоставения с договора за лизинг мобилен телефонен апарат, в общ размер на 77.94 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата е ..... лв.

Изискуемостта на вземанията на „.....“ ЕАД по всяка от фактурите е настъпвала петнадесет дни след издаването й.

Поради липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните му задължения, от страна на ,,.....“ ЕАД е депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Монтана, въз основа на което е образувано частно гражданско дело № 1815/2024г. и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.

Предвид съобщението на съда по заповедното производство, с което са уведомени, че издадената по делото заповед за изпълнение на парично 2 задължение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника - ответник по настоящото дело при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в законоустановения срок предявяваме и настоящия иск по чл. 422 ГПК.

Моли съда да постанови решение, с което да се приеме за установено наличието на вземането им по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело № 1815/2024г. по описа на Районен съд - Монтана, Четвърти състав, против длъжника - ответник М. Е. М. с ЕГН **********, както следва:

1. ..... лв. (триста и три лева и четиридесет и шест стотинки), представляващи общ сбор на дължимите суми по сключените между страните договори:

Договор за мобилни услуги № 622063142 от 16.08.2019г., Допълнително споразумение № .... от 30.06.2020г. към договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от 30.06.2020г., по които са издадени следните фактури, а именно: фактура № 7328086611/20.11.2021г., фактура № 7329410765/20.12.2021г., фактура № 7330787462/20.01.2022г.

2. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 18.07.2024г., до окончателното изплащане на вземането.

Претендира деловодни разноски по заповедното производство в общ размер на 505,00 лв. (петстотин и пет лева), от които: ..... лв. внесена държавна такса и ..... лв. изцяло изплатено адвокатско възнаграждение, както и всички, направени от ищеца, разноски в настоящото производство, в т.ч. внесената държавна такса в размер на ..... лв. (двадесет и пет лева) и изцяло изплатения адвокатски хонорар в размер на ..... лв. /четиристотин и осемдесет лева/ с вкл.

ДДС (.... лв. без ДДС), определен съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размерът на адвокатските възнаграждения, изм. и доп. ДВ. бр.

88 от 4 ноември 2022г.

Моли, ако са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 от ГПК, да се постанови решение при условията на чл. 239 от ГПК.

Ответникът, М. Е. М., ЕГН **********, адрес: гр. ....., в срока предвиден за отговор по реда на чл.131 ал.1 ГПК не взема становище по исковете. Не прави оспорвания, не сочи доказателства, няма искания.

Редовно призован за насрочено съдебно заседание не се явява и не се 3 представлява.

Изискано е и приложено частно гражданско дело № 1815 по описа за 2024 година на Районен съд Монтана.

Доказателствата по делото са писмени.

Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и на основание чл.235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:

Искът е подаден в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, при наличие на правен интерес и се явява процесуално допустим, а разгледан по същество е частично основателен и доказан, поради следните съображения:

Видно от приобщения по заповедното производство, като писмено доказателство и приложени към исковото такова се установява, че между ищеца, тогава "...." ЕАД и ответника М. Е. М., е сключен Договор за мобилни услуги № № 622063142 от 16.08.2019 г. и с Допълнително споразумение от 30.06.2020 г. към договор, както и Договор за лизинг от същата дата, е възникнало облигационно отношение по повод ползваните от него мобилни услуги с посочен предпочетен номер, за срок от 24 месеца, при месечен абонамент от ..... лв., с дата на издаване на фактура. На абоната са връчени и Общите условия на ".... "ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни и фиксирани телефонни услуги.

В Договора за мобилни услуги е уговорено заплащане на неустойка от страна на потребителя, при наличните за това предпоставки. /не повече от трикратния размер на стандартните месечни абонаменти/.

Във връзка с дължимите от абоната месечни такси и ползвани услуги, операторът е издал следните фактури в периода м. ноември 2021г. - м. януари 2022г., а именно: фактура № 7328086611/20.11.2021г., фактура .№ 73294І0765/20.12.2021г. и фактура № 7330787462/20.01.2022г.

По повод на подадено заявление от „.....“ ЕАД, съдът е издал Заповед № 1175 от 30.07.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредил длъжникът М. Е. М. да заплати на кредитора заявените суми.

4

Между страните не е спорно сключването на изброените по-горе договори.

Ответникът не твърди и не представя доказателства, че е извършил плащане на начислените с горецитираните фактури суми за ползвани от него услуги, предоставени му от мобилния оператор.

По делото няма доказателства относно това, дали ищецът е връчил на ответника писмено уведомление за прекратяване на договорите помежду им, а и той самият не навежда такива твърдения. Налице е идентичност на страните в заповедното и исковото производство. Ищецът е правоприемник на заявителя, в пълния обем от права и задължения, сключени от праводателя му.

Претендира се установяване на вземане, съответно на задължението, посочено в заповедта за изпълнение. От доказателствата по делото се установи по несъмнен начин, че ищецът и ответникът са насрещни страни по валидно двустранно облигационно правоотношение, представляващо търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ за предоставяне на електронни съобщителни услуги. По силата на същия, ищецът като доставчик, се е съгласил да предостави на ответника като потребител, услуги от собствената си мобилна мрежа, срещу задължение на последния да заплаща цената на тези услуги. От доказателствата по делото, неоспорени от ответника, съдът приема, че ищецът е изправна страна по сключените между тях договор и е предоставил уговорените мобилни услуги. Договорът не е оспорен от ответника по автентичност и съдържание, поради което съдът го цени като годно доказателствено средство, ползващо се със съответната материална доказателствена сила.

Като не е заплатил на оператора предоставените му мобилни услуги в уговорения помежду им размер и срок, ответникът е изпаднал е в забава, за което следва да понесе отговорността си, съобразно договорните клаузи и Общите условия на оператора.

Не се установява от доказателствата по делото, вземането на ищеца за минали периоди, да е погасено по давност, поради което съдът намира, че същото се явява изискуемо и ликвидно.

При положение, че ответникът е преустановил изпълнението на задълженията си по договора, а той не твърди обратното и не представя доказателства за заплатени суми, дължими по договора, по силата на чл. 75 от 5

Общите условия, за кредитора е възникнало правото едностранно да прекрати договора.

Уговорено е по горните договори между страните, че при предсрочно прекратяване на същите по вина или инициатива на абоната последният дължи на мобилния оператор неустойка, формирана по начина, посочен в исковата молба /неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок при максимален размер ненадвишаващ трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, като се добавя към размера на неустойката и такава част от разликата между стандартната цена на предоставеното устройство и заплатената за него цена при предоставянето му по договора, съответстваща на оставащия срок на договора/.

Дори и да са се осъществили фактите, пораждащи правото на оператора да прекрати едностранно договорите за мобилни услуги, за да възникнат последиците от това право-вземането за неустойка, то следва да бъде надлежно упражнено. Прекратяването на договора е способ за погасяване на цялото договорно правоотношение. Според разпоредбата на чл. 20а ал. 2 от ЗЗД договорите могат да бъдат прекратявани само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. Договорите могат да се прекратяват и с едностранно волеизявление на една от страните по тях, стига това да е предвидено в закон или да е налице изрично споразумяване между страните при сключване на договора- чл. 9 от ЗЗД. При прекратяването договорът преустановява за в бъдеще своето правно действие-прекратяват се правата и задълженията на страните, без обаче да се заличават тези права и задължения, които вече са били породени. Във всички случаи прекратяването на договорите има действие от деня на писменото уведомяване. В случая нито се твърди, нито са ангажирани доказателства за достигнало до ответника Лозанов писмено изявление от страна на оператора-ищец за предсрочно прекратяване на двата договора. На клаузите от Общите условия, регламентиращи едностранното прекратяване на индивидуален договор, на които се позовава ищецът /чл. 19б/, не е придадено автоматично действие.

Вярно е и, че клаузите на Общите условия не предвиждат форма, в която изявлението на мобилния оператор за предсрочно прекратяване на договорните отношения да бъде отправено към длъжника /нормите на чл. 19а, чл. 31а, чл. 36, чл. 51 от ОУ уреждат различни форми на уведомяване в 6 хипотези, различни от хипотезата на едностранно прекратяване от оператора на срочен договор поради неизпълнение на задължения от страна на потребителя/. Липсата на предвиждания в договорите и Общите условия по отношение формата на уведомяване на потребителя не означава, че същият въобще не следва да бъде уведомяван. В случая приложимо се явява общото правило-писменият договор подлежи на прекратяване с изявление в същата форма, доколкото не е уговорено друго в договора или предвидено в Общите условия. Конклудентните действия, на които се позовава ищецът /постепенно ограничаване на ползваните услуги, деактивация/, не съставляват допустим начин за преустановяване на договорна връзка. Не съставляват такъв и смс известията за наличие на неплатени задължения или смс-известието за спиране на достъпа до мрежата. Вън от горното извършването им не е и доказано. Нито в рамките на заповедното производство, нито в рамките на исковото производство е осъществено надлежно връчване на ответника на препис от документ, изходящ от ищцовото дружество /в частност исковата молба, която би могло да се възприеме като изявление за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги/, преди датата 30.06.2022 г. крайните срокове на двата процесни договора, за да се приеме, че такова предсрочно прекратяване на правоотношението едностранно от оператора е осъществено. Исковата молба е подадена след изтичане уговорените срокове на договорите, респ. е връчена на ответника едва на 14.11.2024 г., а заявлението по чл. 410 от ГПК не се връчва на длъжника. Заповедта за изпълнение е съдебен акт, а не изявление на кредитора за предсрочно прекратяване, поради което дори и при надлежното й връчване преди края на уговорения срок на действие на договора не може да се приеме, че до длъжника е достигнало писмено волеизявление на кредитора за предсрочно прекратяване на договорите. След като ищецът по делото не е доказал надлежно да е упражнил правото си предсрочно да прекрати договорите, не е доказал и възникването и съществуването на вземането си за неустойка като последица от предсрочното прекратяване на договорите по вина на потребителя. Горната констатация е достатъчна да обоснове неоснователност на исковете за неустойки.