Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протоколно определение № 87 от 22.02.2024, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно наказателно дело 91/2024
Вид
Протоколно определение № 87
Подписан
22.02.2024
В сила
22.02.2024
Състав
Георги Великов Чамбов, Милена Бориславова Рангелова, Тодор Илков Хаджиев

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№ 87 гр. Пловдив, 22.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева и прокурора Андрея Ат. Атанасов

Сложи за разглеждане докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно наказателно дело № 20245000600091 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Жалбоподателят (обвиняем) Б. К. Б. се явява лично и с адв. Д. М. с пълномощно от днес.

Не се явява адв. Т. Ч., също защитник на обвиняемия Б..

Жалбоподателят (обвиняем) Г. М. се явява лично и с адв. Т. К., редовно упълномощена от по-рано.

Предвид обстоятелството, че обвиняемият Г. М. е гражданин на С. М. и не владее български език, е призован и се явява в съдебната зала преводач от български на македонски език и обратно – М. Г., извършил превода и пред първоинстанционния Окръжен съд Пловдив.

Обвиняемият Г. М. /чрез преводача /: Съгласен съм същият преводач да ми превежда. Предлаганият от него превод разбирам.

Съдът, с оглед изявлението на обвиняемия,

О П Р Е Д Е Л И:

НАЗНАЧАВА М. Г. за преводач на обвиняемия Г. М. от български на македонски език и обратно.

Преводачът М. е със снета от първата инстанция самоличност.

1

На преводача се напомни отговорността по чл. 290, ал. 2 от НК.

Преводачът М. Г.: Обещавам коректен, добросъвестен и точен превод. Известна ми е наказателната отговорност.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

Адв. М.: Моля да дадете ход на делото.

Обвиняемият Б. Б.: Да се гледа делото днес.

Адв. К.: Да се даде ход на делото.

Обвиняемият Г. М.: Да се разгледа днес делото.

Знам, че делото днес е за задържането ми под стража.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Докладва се делото:

Производството е по реда на чл. 6 4, ал. 7, 8 и 9 от НПК, образувано по частни жалби на адв. Т. Ч. и адв. Т. К. – защитници съответно на Б. К. Б. и Г.

М., обвиняеми по ДП № 50/2024 г. на РУ Т. при ОД на МВР Пловдив, срещу протоколно определение № 280 от 17.02.2024 г., постановено по ЧНД № 439/2024 г. на Пловдивски окр ъжен съд, с което по отношение на всеки двамата обвиняеми е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Прочетоха се двете частни жалби.

На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.

Адв. М.: Поддържаме жалбата. Нямаме искания за отводи към състава и такива за други доказателства по делото. Ще се ползваме от събраните по делото доказателства в първата инстанция.

Обвиняемият Б. Б.: Не възразявам вие да гледате делото за мярката ми за неотклонение. Поддържам жалбата на адвоката ми.

Адв. К.: Също поддържаме жалбата и нямаме искания, вкл. за отводи към състава.

Обвиняемият Г. М.: Нямам възражения вие да разгледате делото ми днес. Поддържам жалбата на адвоката и нямам искания.

2

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и за други доказателства.

Да се даде ход на съдебните прения.

С оглед становищата на страните, че нямат искания по този ред, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

Адв. М.: Уважаеми апелативни съдии, от името на моя доверител и от мое име моля да уважите въззивната частна жалба на колегата Ч., с която сме атакували протоколното определение на Пловдивския окръжен съд с доводи за неправилност и незаконосъобразност.

В производството по чл. 63, ал. 1 от НПК на вниманието на съда са визираните в закона предпоставки, а именно дали от доказателствените източници по делото може да се направи обосновано предположение, че моят подзащитен е причастен към повдигнатото му обвинение и при условията на кумулативност дали е налице някой от рисковете – опасност да се укрие или да извърши престъпление.

Изпълнявайки задълженията си в това производство, съдът в първата инстанция е приел, че от доказателствената съвкупност по делото е изводимо обосновано предположение и че в условията на кумулативност по отношение на подзащитният ми Б. е налице не хипотетична, а реална опасност от извършване на престъпление, като съдът не е изложил подробни мотиви, но е приел, че от характера на самото деяние е изводим такъв извод, като не е посочил изрично, че в конкретния случай очевидно става въпрос за висока степен на обществена опасност, която да мотивира такъв реален, а не хипотетичен риск от извършване на престъпление.

На първо място в това производство към настоящия момент считам, че не са изпълнени необходимите изисквания за разумност и обоснованост на обвинителната теза относно авторството на престъплението държане на наркотични вещества в особено големи размери от страна на подзащитния ми. Няма спор, че извършените множество следствени действия – разпити на свидетели, протоколи за извършване на претърсвания и изземвания, са извършени по съответния в НПК ред, като начинът на приобщаване на 3 наркотичното вещество отговаря на изискванията на закона. Същото е било санкционирано и по реда на чл. 161 от НПК, т.е. налице е и съдебна санкция.

Защитата не спори по това, че има годни разпити на свидетели и че е приобщено инкриминираното наркотично вещество към материалите по делото, но отделяйки индивидуално внимание на доказателствата, става ясно, че основният аргумент за задържането на подзащитния ми е разпитът на свидетеля К. П., който е служител на ДАНС и е извършил съответно оперативно наблюдение в момент, в който според съда е било натоварено наркотичното вещество, опаковано в кашони, и то от камион, който е установено по делото, че се управлява от моя подзащитен, в лек автомобил „П.“. На първо място, остава отворен въпросът дали тези кашони, които са претоварени от въпросния товарен автомобил – камионът, шофиран безспорно от подзащитния ми, дали са били изпълнени с това вещество, намерено впоследствие на магистралата в лекотоварния автомобил „П.“, тип баничарка, в която впоследствие е било открито наркотичното вещество. Трябва да държим сметка, че от момента, за който ни разказва свидетелят П., че е наблюдавал по време на изпълнение на своите служебни действия – до спирането на „П.“-то, е минал един немалък времеви интервал. Не е ясно и какъв е бил маршрутът на движение на това бусче „П.“. Не е ясно дали тези кашони, които са били претоварвани са били тези кашони, в които впоследствие е бил намерен самият наркотик. Няма досега нито едно доказателство, което да навежда на извод, че подзащитният ми е бил наясно какво е било съдържанието на тези кашони. Прокурорът направи възражение в реплика, че понеже е наблюдаван Б. да носи ръкавици при време на пренатоварване на тези кашони от единия автомобил в другия, това било индиция, че той е бил наясно какво е било съдържанието на кашона. Считам това за напълно несъстоятелно, макар че и първоинстанционният съд не го е включил в мотивната си част, тъй като първо това е една хипотеза, второ, защото, когато се извършва физически Т., свързан с претоварване, е нормално да бъдат поставени такива предпазни средства. Освен това видът на ръкавиците не е такъв, че да не оставят следи по кашона – латексови, а работни. Така че аз смятам, че и в процеса на развитие на това наказателно производство тези проблеми, ако не бъдат доказателствено изяснени, изчистени, остава много сериозно 4 открит въпросът къде са доказателствата, че именно в камиона се е превозвало наркотично вещество, което е претоварено и че това е станало със знанието на подзащитния ми Б., който по презумпция има в служебните си задължения да оказва съдействие при товарене на стока. Така че аз моля да помислите сериозно дали този набор от гласни доказателства касателно моя доверител е такъв, че да се направи разумно обосновано предположение, разбира се, отчитайки това, че става въпрос за първоначално обвинение, дали са изпълнени тези стандарти на закона, които да позволят такъв извод за неговото причастие. Най-малкото почитаеми съдии, дали на този етап съдът може да даде превес на обвинителната теза, за да може да бъде обслужен в максимална степен интереса на правосъдието, но за да бъде задържан този човек при такъв сериозен дефицит на обосновани доказателства, ми се струва за прекалено крайно. Първоинстанционният съд е подходил лекомислено, достигайки до крайния си извод за категоричност на обвинителната теза, извеждайки обосноваността на предположението.

Отделно от това, по отношение риска от опасност от укриване съдът е разсъждавал правилно и законосъобразно – че доказателствата по делото са толкова категорични, че няма опасност от укриване, т.е. тази предпоставка не седи на дневен ред, не е дискусионна и няма да ви губя времето.

По отношение на риска от извършване на престъпление – моят подзащитен е неосъждано лице. Освен това, той няма никакви криминални прояви в житейския си път, т.е. това не е лице с висока степен на обществена опасност. Когато правите преценка на неговата лична степен на обществена опасност, на вниманието ви следва да седи и самият характер на повдигнатото обвинение, а няма спор по това нещо, но до този момент той няма една криминална проява в житейския си път. По отношение на него са представени положителни характеристични данни по местоживеене, които навеждат на обоснован извод, че самият Б. не представлява лице със завишена степен на лична обществена опасност.

Отделно от това съдът е подценил данните за неговото здравословно състояние, които са самостоятелно, хуманитарно основание, спиращо вашето внимание до такава степен, че трябва да се даде отговор на въпроса този човек, ако остане в арестни условия, при тези данни за тези тежки 5 хронични заболявания, не го ли поставя пред сериозен риск за сериозни здравословни усложнения. Отговорил е с едно изречение съдът, че видно от медицинската документация, се касае за заболявания със стара давност, като към момента няма данни Б. да не може да пребивава при условията на следствен арест. Зачитайки внимателно медицинските документи, които е представила защита, се вижда, че става въпрос за няколко сериозни заболявания, довели до инвалидизирането му. Страда от исхемична болест н сърцето, слаган му е стенд на определени кръвоносни съдове на базата на тежката коронарна болест. Има и артериална хиперТ.я от трета степен. Има данни за сериозни кардиологични проблеми, за полиневропатия и захарен диабет, т.е. по отношение на моя подзащитен има една сериозна комбинация от тежки хронични заболявания, които в ареста биха били Т.но контролируеми. Отделно съдът очевидно не е зачел внимателно приложените епикризи от защитата, в които са зададени конкретни препоръки за това, че неговото здравословно състояние трябва да бъде редовно проследявано. Отделно са и препоръките за хранителен режим, изписана е безсолна и бедна на мазнини диета и повишена двигателна активност, т.е. препоръките в медицинската документация много добре обосновават един извод за несъвместимост, без да иска защитата да се превърне в медицински експерти, но при тези данни за хронични заболявания е налице един реален риск той да се влоши. Има едно много хубаво решение срещу руската федерация, в което ЕСПЧОС много хубаво разсъждава, че при наличие на данни за тежки хронични заболявания на лицето е достатъчен рискът от влошаване да се приеме, че не е необходимо да бъде обитател следствен арест, т.е. самият риск от влошаване е достатъчен аргумент за облекчаване на процесуалното му положение.

Затова считам, че съдът малко лекомислено е игнорирал данните за влошено здравословно състояние, защото били със стара давност.

Извинявайте, но има приложени епикризи от 2020 и 2023 г., от които хронологично се проследява развитието на тези заболявания. Диабетът е довел до нарушаване и на периферната нервна система - няма никаква чувствителност в крайниците.

При тези обективни данни и при данните за личността на Б. Б. ми се струва, че липсва обоснована необходимост от неговото задържане. В случая мисля, че много добре могат да бъдат балансирани целите на закона 6 по чл. 57 НПК от една страна с обслужване интереса на правосъдието, които съвпадат с обществения интерес, и данните за неговото влошено здраве и липсата на осъждане при определяне на по-лека мярка за неотклонение. Разбира се, защитата не омаловажава тежестта и характера на повдигнатото на обвинение. Става дума за 130 кг. наркотично вещество, на немалка стойност, но това може да бъде балансирано със следващата по тежест мярка за неотклонение „домашен арест“, която ще отчете всички тези специфики, а в края на краищата има не толкова убедителни доказателства, обосноваващи тезата на държавното обвинение към настоящия момент. Затова в тази насока моля за вашето определение.