Решение № 913 от 30.06.2020, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ ................ гр. София, 30.06.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО – VІ-5 състав, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЦВЕТАНКА БЕНИНА при секретаря Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от председателя т. дело № 2547/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част ІІ, дял І от ГПК.

В исковата молба се твърди, че между О.Д.К.– Ч. и ответното „Т.“ЕООД е бил сключен договор за изпълнение на СМР от 03.12.2013г. и по силата на който на дружеството изпълнител било възложено извършването на ремонтни дейности на О.Д.К.– Ч.. Съгласно чл. 3, т. 1 от Договора, възложителят се задължил да заплати авансово сумата в размер на 50 % от дължимото възнаграждение, за което била издадена фактура от 04.12.2013г. В правомощията на директора на О.Д.К.– Ч. били включени и тези да се разпорежда с бюджетни средства в качеството му на разпоредител от втора степен, но тъй като по негова сметка не били налични такива, авансовото плащане по договора било извършено от Община Ч. с платежно нареждане от 05.12.2013г. Ищецът твърди, че ответникът не е изработил дължимото по договора в срока за това /3-месечен, считано от датата на сключването му/, поради което работата била възложена на друго лице. В тази връзка излага доводи, че поради неизвършване на действия по изпълнение на договора от страна на изпълнителя, същият не е породил действие и следва да се счита за развален след изтичане на срока за изпълнение. С получената сума ответникът се обогатил неоснователно, поради което дължи нейното връщане.

В условията на алтернативност предявява претенциите си за връщане на недължимо платената сума – на отпаднало основание /поради разваляне на договора/ или на неосъществено основание /поради плащането на средствата от Община Ч., която не е страна по договора и с намерение договорът да бъде реализиран/. Претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 33 036.18 лв. - недължимо платена главница на отпаднало, респ. неосъществено основание. Претендира разноски.

По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба в установения за това срок, в който ответникът оспорва предявените искове по основание. В тази връзка оспорва по отношение на ответника да е налице пасивна материално-правна легитимация да отговаря по претенцията на ищеца, доколкото не е страна по договора, в изпълнение на който се твърди да е била преведена процесната сума.

Освен това оспорва твърденията на ищеца, че не е била изпълнена възложената работа. Напротив, излага доводи, че възложителят не е оказал необходимото съдействие за довършването на обект, като не е заплатил остатъка от дължимата сума за възнаграждение. Ответникът твърди, че процесният договор е бил сключен за допълнителни СМР в Комплекса, тъй като по предходно сключен такъв за обекта с друг възложител /П.Е.А.АД/ са били констатирани несъответствия на извършената работа с изготвените количествено-стойностни сметки. Твърди, че възложеното с Договора е изпълнено, като въз основа на това е бил съставен акт образец 19.

Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на процесното вземане.

В допълнителната искова молба ищецът твърди, че договорът с ответника е бил сключен по реда на чл. 14, ал. 5, т. 1 ЗОП, поради което оспорва ответникът да е изпълнил работата по сключен договор в качеството му на подизпълнител с „П.Е.А.“АД, като оспорва отношенията му с това дружество да са във връзка със сключването на процесния договор. Поради това, счита документите установяващи извършените СМР по този договор за неотносними към настоящия правен спор. Същевременно счита исковете за недоказани от представените писмени доказателства.

Постъпил е допълнителен отговор на исковата молба, в който ответникът поддържа становището си в първоначално депозирания такъв. Уточнява, че изпълнените по договора СМР надвишават по стойност внесената авансово сума по договора, поради което не се дължи връщането й. В подписана от ищеца Референция от 31.03.2014г. е било удостоверено признанието му относно свършената работа съобразно възложеното по договора и приемането на същата. По възраженията на ищеца твърди, че процесният договор касае довършителни и допълнителни работи към възложеното с основния договор, сключен между ответника и „П.Е.А.“АД. Сочи, че в този смисъл предмет на договора е ремонт и реконструкция на вече изграден обект по другия договор, поради което не са налице основания за снабдяване със строителни книжа за удостоверяване извършването им.

Предявени са алтернативно съединени искове от Община Ч. против „Т.“ЕООД с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения по делото

Договор от 03.12.2013г., сключен между О.Д.К./ОДК/ - Ч. – в качеството му на възложител, и от друга страна – „Т.“ЕООД – в качеството му на изпълнител, страните по него да договорили възлагане извършването на ремонтни дейности на ОДК – Ч., срещу заплащане на възнаграждение в размер до 60 000 лв., при авансово плащане на 50% от сумата в срок до 20 дни от подписването на договора.

Установен е срок за изпълнение на възложеното – 3 месеца от сключването на договора. В чл. 11 от договора са предвидени и начините за прекратяването му – по взаимно съгласие на страните, обективирано в писмена форма; по инициатива на възложителя с отправяне на 10-дневно писмено предизвестие при неизпълнение на задълженията на изпълнителя по договора.

За установяване плащането по

Договора по делото е представена Фактура от 04.12.2013г. с посочено основание в нея – аванс по договор от 03.12.2013г. в размер на сумата - 33 036.18 лв. /с включен ДДС/, като престирането й в полза на получателя – „Т.“ЕООД е удостоверено в платежно нареждане от 05.12.2013г.

Представена е Референция от

31.03.2014г., издадена от кмета на Община Ч., в която е обективирано волеизявлението му, с което признава извършената работа от „Т.“ЕООД по възложени му строително-монтажни работи в периода м. 12.2013г. – м. 03.2014г. като главен изпълнител по извършване на ремонтни дейности и реконструкции на ОДК – Ч., съгласно договор от 03.12.2013г. В референцията е посочено, че общата сума на извършените СМР и ССР на обекта възлиза на стойност от 60 000 лв., без ДДС. В изявлението в документа е посочено, че при изпълнението на работата не са били допуснати отклонения от проектната документация, като в срока по договора изпълнителя е действал без отклонения от проектната документация, при спазване изискванията за материали, доставчици и качество на изпълнение, при което са били спазени нормативите за извършване на работата, с оглед приемането й.

Представена е и Референция от

26.01.2014г. на кмета на Община Ч. с обективирано в нея изявление за изпълнение, съобразно възложеното от „Т.“ЕООД – в качеството му на главен подизпълнител на „П.Е.А.“АД, съгласно договор от 23.10.2013г.

Във връзка с твърденията на ищеца за възлагане работата на друг изпълнител – трето лице за производството, по делото е представен Договор от 07.11.2014 г., сключен между ОДК – Ч. и „К.“ЕООД – изпълнител, с предмет по договора – преустройство и модернизация на ОДК – Ч., при договорено възнаграждение – до достигане на сумата от 40 497.05 лв.

Представен е и предходно сключен договор между същите страни от 01.10.2014г. с предмет – преустройство и модернизация на ОДК – Ч., Подобект „Котелно“, при договорено възнаграждение до 12 289.88 лв., както и последващо сключени такива: от 01.12.2014г. – с предмет – разбиване и ремонт на външни тераси на 2-ри етаж и договорено възнаграждение – 6 784.06 лв.; от 03.07.2015г. – с предмет – довършителни строително-монтажни работи, при възнаграждение за изпълнителя – 35 079.05 лв.

По делото е представен и сключеният преди процесния договор Договор от 23.10.2013г. между „П.Е.А.“АД – възложител и „Т.“ЕООД – изпълнител, с предмет – извършване на СМР на обект – ОДК-Ч.

Със Заповед № 59 от 30.01.2013г. на кмета на Община Ч. са били определени длъжностните лица разпоредители с бюджетни кредити от втора степен, сред които в разд. І т. 3 е посочен Директорът на ОДК – Ч., като в раздел ІІ са поместени правата и задълженията им, сред които осъществяване на управление и контрол в ръководените структури, дейности и процеси.

По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, от заключението по която се установява, че в счетоводството на Община Ч., в извлечение от Дневник на сметка 4020 „Доставчици по аванси“, е отразено вземане от платен аванс в размер на сумата от 33 036.18 лв. по договор от

03.12.2013г. Според изложеното в заключението, не е била заведена друга счетоводна сметка във връзка с договора, в която да са били отразявани счетоводните записвания. В счетоводството не са били открити документи или записвания, удостоверяващи извършването на ремонтни дейности срещу платения аванс, както и за останалите 50 % от предвиденото в договора възнаграждение. В заключението си вещото лице сочи, че при изготвяне на експертизата не са му били предоставени документи, от които да се установи дали плащането е прието и осчетоводено от „Т.“ЕООД.

В заключението си вещото лице сочи, че за изготвяне на експертизата й е била предоставена количествено-стойностна сметка от „Т.“ЕООД за СМР в обект ОДК – Ч., с описани в документа СМР на стойност от 47070.64 лв. с ДДС, като в документа липсват положени подписи от изпълнител и възложител.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетел.

От показанията на св. С. се установява, че работи при ответното дружество на граждански договор, като отговаря за транспорта и доставките. Знае, че първоначално е бил налице сключен договор с „П.Е.А.“ЕООД по Фонд Козлодуй, като след изпълнение на работата по него останали недовършени неща по обекта, като доколкото било недопустимо да бъдат извършени промени в количествата възложени СМР, се наложило сключването на отделен договор с „Т.“ЕООД, на който изпълнител били възложени допълнителните довършителните работи обекта, като възникналите преди това отношения по договора с „П.Е.А.“ЕООД били приключени при окончателно уреждане на сметките по него. Допълнителните работи, които били извършени се изразявали в поставянето на тръби, радиатори, полагането на мазилки, замазки, доизграждане на покрива и други неща, за да придобие обектът завършен вид.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

От представените по делото писмени доказателства се установи категорично, че между ОДК – Ч. и ответното „Т.“ЕООД е било възникнало облигационно правоотношение по сключен между тях договор от 03.12.2013г. и по силата на който на ответното дружество е било възложено извършването на строително-монтажни работи в обект, стопанисван от възложителя.

По делото е безспорно, а и от събраните доказателства се установява, че в изпълнение на Договора в полза на ответника е била изплатена сумата предмет на исковата претенция в размер на 33 036.18 лв. – представляваща извършено авансово плащане в размер на 50 % от договореното възнаграждение до 60 000 лв., съобразно изпълнението по възложеното. Плащането е било извършено в установения 20-дневен срок за това, съобразно Договора, считано от подписването му /03.12.2013г./ и който факт се установява от представените по делото платежно нареждане /от 05.12.2013г./ и фактура за сумата в посочения размер /от 04.12.2013г./ .

Спорен между страните е фактът относно изпълнението на договора от страна на изпълнителя за извършване на възложената му работа и в срока за това /3-месечен от подписването на договора/. За установяването на този факт по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св. С., като съдът отчита служебната му обвързаност по правоотношение по граждански договор при преценка на показанията, като същевременно и възможността му вследствие на това да изгради непосредствени възприятия относно действителната фактическа обстановка, която е възпроизвел при разпита му в о.с.з. В този смисъл, съдът намира, че следва да бъде дадена вяра на дадените показания, още повече, че същите напълно кореспондират с останалите събрани по делото писмени доказателства и ССЕ. От показанията на свидетеля съдът приема за установено, че причината за сключването на договора е невъзможността да бъде завършена работата по обекта, възложена с предходен договор на „П.Е.А.“ЕООД и необходимостта от възлагането на допълнителна такава, което да бъде оформено по правоотношение по друг отделен договор, а именно процесния такъв. Установява се наличието на недовършени работи към сключването на Договора, както и тези, които са били извършени по негово изпълнение, а именно – полагането на замазка, измазване, покривна конструкция, тръби, радиатори и др. С възприемане на тези факти за установени, съдът приема за опровергани твърденията на ищеца за пълното неизпълнение на договора от страна на ответното дружество. В този смисъл съдът приема за установено, че са били извършвани действия по възложените СМР, с което ответникът е доказал изпълнение на договора, съобразно възложеното му при разпределение тежестта на доказване в процеса. Точното и пълното изпълнение на договора, имащ характер на договор за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. ЗЗД, съдът приема, че се установява от представената по делото Референция от

Разпечатката съдържа 39 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3b6256a9-49c9-4c8e-9a52-c500a86072fb