Решение № 801 от 06.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 801 гр. Пловдив, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20245330201615 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 722487-F698442 от 29.08.2023г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „ Н.В.

07“ ЕООД, ЕИК 206243048, със седалище и адрес на управление: **** , представлявано от Н.А.В., ЕГН **********, на основание чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 600 /шестстотин/ лева за извършено административно нарушение по чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС.

Жалбоподателят „Н.В. 07“ ЕООД оспорва издаденото наказателно постановление /НП/, моли същото да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. Навежда доводи за приложение на чл.28 от ЗАНН. В съдебно заседание, чрез процесуалния му представител поддържа жалбата и направените с нея искания. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при 1

ЦУ на НАП, се представлява от юрк. С.К., който ангажира писмено становище, с което моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като излага съображения в тази насока.

Редовно призован, в съдебно заседание поддържа същото и направените в него искания. Претендира присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита.

Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното Наказателно постановление е издадено против „Н.В. 07“ ЕООД за това, че при извършена оперативна проверка на 26.02.2023г. в 16:40 часа в обект магазин за хранителни стоки, находящ се в ***, стопанисван от дружество „Н.В. 07“ ЕООД, ЕИК 206243048, е констатирано, че дружеството, в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба № H-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изиксванията към лицата, които извършват продажби чрез елекронен магазин (загл. изм. –ДВ, бр.80 от 2018 г.) на МФ, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата наредба.

За извършената контролна покупка 1 бр. дъвки Орбит на стойност 1,20 лв., платени в брой на лицето В.А.Х. – ** от Х. К. – проверяващ, преди легитимацията не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ DATECS DP-150 с ИН на ФУ D T 823366 и ФП 02842399 или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба № H-18/13.12.2006 г.

Извършеното нарушение се доказва и от установеното наличие на касова разлика в размер на 25,94 лв. между наличните парични средства в касата, съгласно приложен опис, и тези, маркирани във ФУ.

За извършената покупка е следвало да бъде издаден фискален бон с № 0040687/26.02.2023г. С този номер е изведен дневен отчет от проверяващите.

2

Нарушението е

0117496/26.02.2023г. установено

Извършеното нарушение извършено за първи път. и документирано с

ПИП

№ води до неотразяване на приходи и е

С оглед на така установената фактическа обстановка, административнонаказващият орган приема от правна страна, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН № F698442 от 06.03.2023г., съставен от Х. В. К. – ** по приходите в Национална агенция за приходите при ЦУ на НАП, в който по идентичен начин е описана, посочената по-горе фактическа обстановка.

Така изложените фактически положения на изследваното нарушение, съдът намира за безспорно установени от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени както свидетелските показания на актосъставителя Х. К., така и приложените по делото писмени доказателства, които съдът кредитира в цялост като обективни, логични, непротиворечиви и взаимоподкрепящи се.

След преценка на събраната доказателствена съвкупност съдът счита, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на „Н.В.

07“ ЕООД за нарушение на разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ вр. с чл. 118, ал.1 от ЗДДС . Съгласно чл. 118, ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в 3 наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла н а Закона за платежните услуги и платежните системи , или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

В разглеждания случай безспорно се установява, че жалбоподателят е годен субект на нарушението като задължено лице по смисъла на чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ . От показанията на св. К. се установява, че дружеството, е развивало дейност като към момента на констатиране и извършване на нарушението е възникнало задължението за жалбоподателя да регистрира и отчете извършената продажба по предвидения за това ред. Това е следвало да стори чрез издаването на фискална касова бележка от фискалното устройство. По делото се доказа, че в обекта е имало въведено в експлоатация и работещо фискално устройство ФУ DATECS DP-150 с ИН на ФУ DT 823366 и ФП 02842399. Тъй като плащането е извършено в брой, а не чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги, то регистрирането и отчитането на продажбата е следвало да се извърши по общите правила - чрез издаването на фискална касова бележка. Доказа се по делото, че такава бележка не е издадена за извършената от св. К. покупка, като това обстоятелство се установява именно от показанията му, както и от приложените по преписката писмени доказателства – включително и приложения опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката, от който се установява наличие на касова разлика в размер на 25,94 лв. между наличните парични средства в касата и тези маркирани във ФУ. Продажбата не е отчетена и чрез издаване на ръчна касова бележка от кочан, отговаряща на изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Доколкото тези факти са доказани по категоричен и безспорен начин, правилно и законосъобразно е квалифицирано нарушението, за което е съставен АУАН и издадено обжалваното НП.

4

Именно жалбоподателят „Н.В. 07“ ЕООД като търговец, стопанисващ търговски обект по смисъла на §1 т.41 от ДР на ЗДДС, е задълженото лице по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ и като такъв същият се явява субект на нарушението. В стопанисвания от търговецът обект е била извършена продажба, за която не е бил издаден касов бон, нито ръчна касова бележка от кочан, което е осъществено чрез бездействие от страна на жалбоподателят, който е бил длъжен да регистрира и отчете извършената продажба в обекта.

Нарушението е формално и от обективна страна е довършено именно с факта на осъществяване на изпълнителното му деяние. Следва да се обърне внимание, че административнонаказателната отговорност на юридическите лица и еднолични търговци е безвиновна, обективна такава, по смисъла на разпоредбата на чл. 83, ал. 1 ЗАНН, поради което и в случая не е необходимо да бъдат обсъждани съставомерните признаци на административното нарушение от субективна страна.

При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с тежестта на нарушението и личността на нарушителя следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС (в редакцията относима към датата на нарушението) за процесното нарушение е предвидено административно наказание за юридическите лица – имуществена санкция в размер от 500 лева до 2000 лева. В случая наказанието е определено в размер, ориентиран към минималния такъв, а именно - 600 лева, което съдът намира за правилно индивидуализиран с оглед установената фактология по делото и в частност с оглед установената касова разлика.

Съдът намери, че същото наказание, в този му размер е правилно и законосъобразно определено и отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН.

Не следва случаят да се приеме като „маловажен“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не се установяват основания за това, доколкото нарушението не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. В тази насока се взема предвид самият характер на нарушените обществени отношения, както и фактът, че нарушението засяга финансовата дисциплина на търговците.

Неиздаването на касова бележка води до неотчитане на приходи, възпрепятства контролната дейност на приходната администрация и не позволява да се установи действителният реализиран оборот от извършваната 5 търговска дейност, поради което обществената опасност на този вид нарушения е определена от законодателя като изключително висока и именно поради това и нормативно определените санкции за тях са във висок размер.

Тъй като конкретното нарушение е формално, на просто извършване, вредните последици, каквато е стойността на неотчетената контролна покупка, не са елемент от състава на нарушението, съответно не са налице такива смекчаващи обстоятелства, които да го характеризират като нарушение с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите случаи. Стойността на покупката е без правно значение както за преценката за съставомерността на нарушението, така и за наличието на маловажност, защото във всички случаи на нарушение от този вид в еднаква степен се засягат обществените отношения, свързани с отчитането на приходи и внасянето на дължимите преки и косвени данъци. Следва да се посочи, че в случая става въпрос за контролна покупка, извършена от данъчните органи за нуждите на проверката и е логично същата да е на ниска стойност, поради което не може това обстоятелство да обоснове маловажност на случая.

В подкрепа на горното се явяват и установените от Описа на паричните средства в касата обстоятелства - фактическо наличие на парични средства, които не са въведени и отчетени във ФУ. Същото мотивира съда да приеме, че конкретното поведение по неиздаване на фискална касова бележка не се дължи на невнимание, разсеяност, преумора или техническа неизправност на ФУ. Установената разлика в обекта между фактическата наличност в касата и разчетената касова наличност от фискалното устройство, която е в размер на 25,94 лева означава неотчетен брой продажби на малка или по-висока стойност. И двете хипотези разкриват избирателно поведение и организация в търговския обект, които не са инцидентни и не са насочени към спазване на фискалната дисциплина. Неспазването на фискалните правила и следващото се от това реално ощетяване на бюджета се характеризират с висока степен на обществена опасност като това обстоятелство съдът отчита като отегчаващо и то също повишава конкретната степен на обществена опасност, като й придава интензитет, който категорично не е по нисък от обичайния за такъв вид нарушения. По тези съображения, съдът намира, че процесния случай не може да се третира като маловажен такъв.

Разпечатката съдържа 38 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3b624b88-12ab-4567-9e25-6230f6dfd399