Решение № 2415 от 27.10.2026, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 2468/2026
- Вид
- Решение № 2415
- Подписан
- 27.10.2026
- Състав
- СТОЯН ПЕЕВ МУТАФЧИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.177, т.1, б. "б" · Закон за движението по пътищата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.72, ал.1, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 10, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.24, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл.343б, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.343б, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.93, т.7 · Наказателен кодекс
- чл.24, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 412, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.46, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.46, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 2415 гр. Бургас, 27.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА в присъствието на прокурора В. Н. Д. като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело № 20262120102468 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на С. В. К. срещу ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр. София, бул. Витоша 2, с която е предявен осъдителен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
Прокуратурата на Република България депозира отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен и се претендира неговото отхвърляне, алтернативно се моли да бъде присъдено обезщетение в по-нисък размер от претендирания.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа иска и моли съда да го уважи, като присъди на страната разноските по делото.
В съдебно заседание прокурор от БРП заявява, че искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, а евентуално следва да бъде уважен в по-нисък размер.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С. В. К. е осъждан през 2019 г. за престъпление по чл.343б, ал.2 от НК, като са му наложени наказание „***“ за срок от осем месеца и наказание „***“ за срок от една година.
В края на април 2020 г. той изтърпява наказанието „***“ и е освободен от затвора гр. С. З..
През 2023 г. той отново е осъден за престъпление по чл.343б, ал.2 от НК, като отново са му наложени наказание „***“ за срок от четири месеца и наказание „***“ за срок от една година, като му е наложено и наказание „***“ в размер на 450 лева. В края на май 2023 г. той изтърпява наказанието „***“ и е освободен от затвора гр. Бургас.
Към края на месец юли 2024 г. ищецът е със счупен крак и ползва автомобила на баща си, тъй като той е оборудван с автоматична скоростна кутия.
На 28.07.2024 г. е образувано бързо производство № *** – 526/2024 г. по описа на IV РУ на ОДМВР – Бургас за това, че на същата дата около 02.45 часа в Парк „***“, местност „***“, в посока хижа „***“, водач на лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, собственост на свидетеля В. В. К. (за краткост Автомобила), управлява превозното средство 1 след употреба на наркотични вещества – метамфетамин, установено по надлежния ред – с техническо средство „Дрегер Драг тест 500“ – престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. Ищецът, който е водач на Автомобила, е тестван за употреба на наркотични вещества с техническото средство за времето от 02.51 часа до 02.56 часа на 28.07.2024 г., като пробата е положителна за „Метамфетамин“. В 02.56 часа на 28.07.2024 г. С. Г. С., младши експерт в сектор „Охранителна полиция“ при IV РУ към ОДМВР – Бургас, издава на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР заповед за задържане на ищеца за срок от 24 часа. В 02.56 часа на 28.07.2024 г. същият служител извършва обиск на ищеца, при който е намерен документ за самоличност (лична карта на ищеца).
На 28.07.2024 г. в 03.50 часа на ищеца е взета кръвна проба и проба от урина в „УМБАЛ-БУРГАС“ АД, за което е съставен протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози.
На 28.07.2024 г. за периода от 04.35 часа до 04.50 часа е извършен оглед на местопроизшествие в присъствието на ищеца, след който Автомобилът е иззет. В 06.30 часа на 28.07.2024 г. ищецът е освободен. На 30.07.2024 г. в периода 09.40 часа – 10.00 часа ищецът е разпитан в хода на образуваното досъдебно производство в качеството на свидетел.
На 29.07.2024 г. е образувана прокурорска преписка № 11902/2024 г. по описа на БРП и е определен наблюдаващ прокурор. На 29.07.2024 г. разследващият полицай входира в БРП предложение за преобразуване на бързо производство. С постановление на прокурор от БРП от 30.07.2024 г. е разпоредено разследването по бързото производство да се извърши по общия ред.
На 29.07.2024 г. началник група към ОДМВР-Бургас, I V РУ, издава заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.177, т.1, б. „б“ от ЗДвП, с която налага на ищеца принудителна мярка – временно отнемане на свидетелство за правоуправление до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
На 30.07.2024 г. с постановление на разследващия полицай е назначена съдебнохимическа (токсикологична) експертиза, вещите лица, експерти от Военномедицинска академия – София, по която да изследват за наличие на алкохол, наркотици и/или други упойващи вещества в кръвта и урината, иззети на 28.07.2024 г. от С. В. К.. На експертите са изпратени две епруветки, съдържаща проба от кръв и от урина, взети от ищеца.
На 30.07.2024 г. собственикът на Автомобила подава молба за връщане на превозното средство, като с постановление за разпореждане с веществени доказателства от 31.07.2024 г. прокурор от БРП разпорежда връщане на Автомобила на собственика, което реално е изпълнено на 01.08.2024 г.
Тъй като срокът за разследването изтича на 28.09.2024 г., по предложение на разследващия полицай с постановление на прокурор от БРП от 20.09.2024 г. срокът е продължен с два месеца, считано от 29.09.2024 г. С постановление на районен прокурор на БРП от 15.11.2024 г. срокът на разследването е продължен с два месеца до 30.01.2025 г. включително. С постановление на заместник районен прокурор на БРП от 17.01.2025 г. срокът на разследването е продължен с два месеца до 31.03.2025 г. включително. С постановление на районен прокурор на БРП от 19.03.2025 г. срокът на разследването е продължен с два месеца до 01.06.2025 г. включително.
Заключението на токсикологичната експертиза е изготвено на 30.04.2025 г. и постъпва по досъдебното производство на 08.05.2025 г. Според него от извършените изследвания на предоставените биологични проби от лицето С. В. К. не се установява наличие на алкохол (етанол) и наркотични/упойващи вещества.
Ищецът е наказван по административен ред за различни нарушения по ЗДвП. Той е притеснен, защото вече е изтърпявал наказание „***“ и ако се установи, че действително е употребявал наркотични вещества, то отново ще следва да изтърпи наказание „***“. Ищецът е притеснен и от факта детето му да не научи за случилото се. След като му е отнето 2 свидетелството за правоуправление, той не може да се придвижва без автомобил и затова извършва само неотложни дейности по ремонт на автомобили, каквото занятие упражнява.
С постановление за прекратяване на наказателното производство от 30.05.2025 г. наблюдаващият прокурор прекратява досъдебното производство на основание чл.24, ал.1, т.1 НПК поради несъставомерност на деянието. К. получава препис от това постановление на 03.06.2025 г.
По доказателствата:
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства и на свидетелските показания на В. В. К..
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Обезщетение за нарушаване на правото на разглеждане на делото в разумен срок по смисъла на чл. 2б от ЗОДОВ, когато нарушението е в рамките на процес, приключил с прекратяване на наказателното производство, на каквито обстоятелства се позовава ищецът, се дължи в рамките на обезщетението по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и няма основание да се приеме, че е предявен отделен иск по чл. 2б от ЗОДОВ. В този случай искът е един и е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, а съдът при преценка на справедливия размер на обезщетението, взема предвид продължителността на воденото наказателно производство и дали е приключило в разумен срок – аргумент от т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 27.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 1/2022 г., ОСГК.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. В случая, видно от представените доказателства, срещу ищеца е образувано досъдебно производство на 28.07.2024 г. за извършено престъпление по 343б, ал.3 от НК, като с постановление от 30.05.2025 г. наказателното производство е прекратено на основание чл. 24, ал.1, т.1 от НПК поради липса на престъпление.
При това положение, с посочените действия на държавното обвинение е осъществен специалният деликт по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ – незаконно обвинение в извършване на престъпление. Обстоятелството, че К. не е бил привлечен като обвиняем, не означава, че държавата не отговоря за незаконното обвинение. Лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди и в случаите, когато производството е прекратено, без да му е повдигнато обвинение – в този смисъл решение № 187/13.06.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1215/11 г., ІІІ г.о., решение № 341 от 5.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1310/2011 г., IV г. о. и др. Това е така, защото с окончателен акт е установено, че предприетите срещу него действия са били неоснователни. Без правно значение е дали на определен етап от производството действията на прокуратурата са били законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този момент доказателства или дали при извършването им са спазени всички предвидени процесуални правила. Тези обстоятелства не са предвидени от закона като част от фактическия състав на чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Възникването на отговорността по този текст от закона е поставено в зависимост от крайния резултат, с който е приключило производството, а в случая същото е прекратено поради липса на престъпление.
На следващо място, осъществяването на наказателната репресия спрямо ищеца в хода на досъдебното производство съставлява съчетание на действия и актове както на органите на прокуратурата, така и на органите на досъдебното производство – макар тези органи да имат различна компетентност, актовете им са взаимосвързани и в своята съвкупност водят до причиняването на вреди – в този смисъл Решение № 29 от 27.03.2017 г. на ВКС по гр. д.
№ 2788/2016 г., III г. о.
Безспорно прокуратурата е органът, който повдига и поддържа обвинение за престъпления от общ характер – чл.46, ал.1 от НПК. Според разпоредбата на чл.356, ал.3 от 3
НПК бързото производство се счита образувано със съставянето на акта за първото действие по разследването, за което разследващият орган незабавно уведомява прокурора.
Производството е започнало именно като бързо с оглед на местопроизшествието и е докладвано на наблюдаващ прокурор, който на основание чл.46, ал.2 от НПК ръководи разследваното и осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане.
Ето защо Прокуратурата на РБ и ОДМВР-Бургас отговарят солидарно към увреденото лице (в този смисъл и решение № 235/2.07.12 по г. д. № 652/11, IV ГО на ВКС), но е видно, че искът е предявен само срещу Прокуратурата. Последната няма да носи отговорност за действия на полицейските органи само, когато те действат в условията на оперативна самостоятелност и не във връзка с образуваното наказателно производство.
В този смисъл Прокуратурата е надлежен ответник по делото и носи отговорност за причинени вреди на ищеца, ако те бъдат доказани.
По претендираното обезщетение за неимуществени вреди:
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като от значение при искове по чл. 2 ЗОДОВ са личността на увредения, включително данните за предишни осъждания, начина му на живот и обичайната среда; тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство, наложените мерки на принуда; отражение върху личния, обществения и професионалния живот; разгласа и публичност; причиняване на здравословни увреждания.
Разпечатката съдържа 40 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3b619bcc-04db-42fe-b77d-49105f750d4c