Решение № 206 от 11.12.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. Варна, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20243000500410 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 410/2024 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Г. Л. Т., подадена чрез адв.Ц. В., против решение № 519/14.05.2024 г., поправено с решение № 521/14.05.2024 г., постановено по гр.д. № 2226/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА с която са отхвърлени предявените от нея против Прокуратурата на Република България: иск по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ (в частта) за сумата от 198 500 лв. (горницата над присъдените 1500 лв. до претендираните 200 000 лв.) за претърпени неимуществени вреди от незаконното обвинение по ДП № 344/2010 год., по описа на ОД на МВР – Варна, НОХД №632/2015 г. по описа на Окръжен съд – Варна, преобразувано в НОХД №509/2018 год. по описа на ВОС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.07.2022 год. до окончателното й изплащане; иск по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за сумата 15 602,53 лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди - левова равностойност изчислена по курса на БНБ към деня на извършеното плащане, на платена от ищцата общо сума 36 075 шекела, заплатени медицински услуги за лечение и материали в И., гр.

Т. А. в медицински център „А.'' ООД за лечение на онкологичното й заболяване, възникнало в резултат незаконното обвинение по ДП № 344/2010 год., по описа на ОД на МВР – Варна, НОХД №632/2015 г. по описа на Окръжен съд – Варна преобразувано в НОХД №509/2018 год. по описа на 1

ВОС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.07.2022 год.. до окончателното й изплащане;

Въззивницата е сочила, че в обжалваната (отхвърлителна) част решението е неправилно като постановено в противоречие на материалния и на процесуалния закон и е необосновано. Молила е за отмяната му в същата част и за уважаване на исковете й за заплащане на обезщетения за неимуществени и за имуществени вреди в претендираните размери, ведно със законните лихви от датата на увреждането до окончателното им изплащане.

Изложила е, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди не било съобразено с конкретните обстоятелства на случая, немотивирано било занижено и не отговаряло на принципа за справедливост - чл. 52 ЗЗД.

Обезщетението не съответствало в пълна степен на претърпените от ищцата болки и страдания за дълъг период от време от 8 години, както и не отчитало негативното засягане на всяка една сфера от живота й, множеството емоционални загуби - съществени и дълготрайни, които въпреки оправдателната присъда, не подлежали на възстановяване. Сочила е, че при определяне размера на обезщетението първоинстанционният съд: не отчел доказателствата за крайно негативното отражение на наказателното производство върху психиката й, здравето й и нормалното й житейско функциониране; не отчел, че поради напрежението, отчаяността и липсата на каквото и да било чувство на справедливост след 2014 г. здравето й се влошило, била диагностицирана от ТЕЛК, а през 2018 г. и диагностицирана с тиреоидит на Хашимото, ятрогенна менопауза, остеопения и хипогликемия; не съобразил, че от реализираните репресивни действия от страна на прокуратурата тя изпитвала постоянно чувство на тревожност, меланхоличност, тъга, отчаяност, безпомощност, депресия с деградивни мисли, имала безсъние, липса на апетит, затворила се вкъщи, не искала да общува, изпитвала срам, страх от осъждане, тежко преживяла уронването на доброто си име в обществото, включително и поради множеството негативни публикации и коментари; съдът не взел предвид, че в хода на образуваното срещу нея наказателно производство тя била в активна работоспособна възраст (на * години), че изпитвала сериозни затруднения при намирането на работа, заради компрометираната репутация, че авторитетът й бил безвъзвратно уронен и че коренно се променил начинът й на живот, включително и този на семейството й. Окръжният съд, при наличието на всички предпоставки за уважаване, неправилно отхвърлил искът й за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, като не съобразил, че ищцата била подложена на изключително високо ниво на стрес и напрежение, което довело до невъзможност тя да бъде в едно спокойно и безтревожно състояние, необходимо за лечение и възстановяване на здравословното й състояние след констатирано злокачествено заболяване и че влошеното й емоционално състояние вследствие на наказателното преследване е довело до необходимостта от прилагане допълнително лечение в чужбина.

Прокуратурата на РБ не е подала отговор на въззивната жалба.

2

Решението на окръжния съд не е обжалвано в осъдителната му част.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, ищцата чрез своя процесуален представител е поддържала въззивната жалба, а ответникът чрез прокурор Костадинов е оспорил същата. Въззивницата е молила за присъждане на разноските за държавна такса.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната му част, а по наведените оплаквания за неправилност и служебно във връзка с приложението на императивните материалноправни норми, въз основа на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред окръжния съд е образувано по предявените от Г.

Л. Т. срещу Прокуратурата на Република България искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да й заплати сумата от 200 000 лева. за претърпени неимуществени вреди – стрес, притеснения и страдания, както и сумата от 15 602,53 лева – обезщетение за имуществени вреди - разходи за лечение, причинени й от неоснователното повдигане и поддържане на обвинение за престъпление по чл. 282, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26. ал. 1 от НК по ДП № 344/2010 год., по описа на ОД на МВР – Варна, НОХД №632/2015 г. по описа на Окръжен съд – Варна, преобразувано в НОХД №509/2018 год. по описа на ВОС, по което е оправдана, ведно със законната лихва за забава от 30.07.2022 год. върху главниците до окончателното им изплащане. Ищцата е поддържала, че вследствие на незаконното обвинение и воденото срещу нея наказателно производство в качеството й на данъчен служител за тежко престъпление по служба и в продължителен период от 8 годни 1 месец и 26 дни, тя имала много негативни преживявания с голям интензитет – стрес, нервно напрежение, тревожност, безпокойство, безпомощност и страх; пострадало самочувствието й и общуването с колеги, близки, приятели - те се отчуждили, дистанцирали и почти прекратили всякакви контакти с нея; изпитвала срам от роднините си; накърнена била репутацията й, чувствала се унизена, включително и поради разгласяване на случая в медиите и обсъждането му в обществото; изолирала се, станала необщителна и раздразнителна, тревожна, гневна, избухлива; имала фобийни изживявания и самоубийствени мисли; преди повдигането на обвинението, тя била диагностицирана с рак на яйчниците и фолопиеви тръби и претърпяла операция, а на 18.04.2014 год. постъпила за лечение в болница „А." в Т. А. - И., след което провела химиотерапия, а от 18.02.2015 год. била освидетелствана от ТЕЛК с 91% трайно намалена работоспособност. Заради стреса от наказателното производство, се влошило и общото й здравословно състояние и през 2018 г. тя била диагностицирана с тиреоидит на Хашимото.

Прокуратурата е оспорила иска по размер, като е молила за отхвърлянето му.

Установено от доказателствата по делото е, че н а 04.06.2014 год.

3 ищцата е привлечена като обвиняем по ДП № 344/2010 год., по описа на ОД на МВР – Варна за престъпление по чл. 282, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26. ал. 1 от НК за това, че в периода 24.08.2007 год. до 01.02.2008 год., в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, в съучастие с Н. Я. Д., като съизвършител, в качеството си на длъжностно лице старши инспектор по приходите в ТД на НАП Варна в хода на извършени проверки и ревизия на дружество „Транс Инвест" ЕООД, не е изпълнила и е нарушила служебните си задължения с цел да набави за посоченото лице облага- възстановен неследващ се данъчен кредит по ЗДДС в общ размер от 257 214,13 лв., като от деянието са настъпили вредни последици – щета на държавния бюджет в същия размер. Към този момент, жената е била на 42 г. и е работила като старши инспектор по приходите в ТД на НАП Варна. В същия ден й е наложена мярка за неотклонение „подписка". На 30.03.2015 год. са й предявени материалите по разследването. Изготвен е обвинителен акт и на 18.05.2015 год. делото е внесено във Варненския окръжен съд, където е образувано НОХД №632/2015 год. Проведени са осем заседания, в които са събирани доказателства, разпитвани са свидетели и са изслушвани заключения на вещи лица. С постановената на 10.11.2017 год. присъда № 84 по това дело, ищцата е призната за невиновна и е оправдана по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл. 282, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. По протест на прокуратурата, делото е пренесено пред въззивната инстанция и на 31.01.2018 год. е образувано ВНОХД №34/2018 год. по описа на Апелативен съд – Варна. Проведено е едно заседание и с постановеното решение №84/09.05.2018 год. оправдателната присъда на ищцата е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от окръжния съд.

Във ВОС е образувано НОХД № 509/2018 г., по описа на ОС - Варна, по което са проведени дванадесет заседания, като делото е приключило с оправдателна присъда №260001/14.07.2022 год., необжалвана и влязла в сила на 30.07.2022 г. Така наказателно производство срещу ищцата е продължило в периода от 04.06.2014 год. до 30.07.2022 год. (общо 8 г., 1м. и 26 дни).

Срещу ищцата е водено и друго наказателно производство за престъпление по служба, в качеството й на инспектор по приходите, по чл. 282 НК, извършено в периода от 02.10.2006 – 29.06.2007 г. По това ДП № 406/2009 г. тя е била привлечена в качеството й обвиняем на 17.08.2011 г. и оправдана с влязла на 27.04.2017 г. в сила присъда по НОХД 425/2013 г. на ВОС.

Т.е. в периода от 04.06.2014 г. до 27.04.2017 г. (около 2 г. и 10 м.) срещу ищцата са водени и двете наказателни производства, а в периода от 27.04.2017 г. до 30.07.2022 г. (около 5 г. и 3 м.) срещу нея е водено само настоящото незаконно обвинение.

За вредите от първото незаконно обвинение, с влязло в сила на 09.08.2022 г. решение № 260698 от 09.12.2020 г. по гр.д. № 893/2020 г. на ВОС, на ищцата е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от 50 000 лв., ведно с лихвите от 27.04.2017 г. и е отхвърлен искът й за имуществени вреди от 46 518.52лв., равностойност на 112 076.00 шекела, за платени от нея 4 медицински услуги за лечение и материали в И., гр. Т. А. в медицински център „А." ООД в периода от 11.04.2014г. до 09.03.2016г. за онкологичното й заболяване, като вреди от наказателно производство по ДП №406/2009г. на ОД МВР – Варна.

Негативните преживявания на Г. Л. Т. от водения срещу нея в продължение на повече от осем години (8г, 1м. и 26 дни) наказателен процес, са доказани по делото с показанията на разпитаните по делото две свидетелки М. М. (колежка на ищцата от 2001 г.,) и Н. Т. (приятелка на ищцата).

Свидетелката М. знае за воденото срещу ищцата наказателно дело с продължителност от около осем години, както и за воденото преди това друго такова срещу нея. Преди делата, ищцата била амбициозен, сериозен, весел, контактен, приятелски настроен човек. След обвиненията (свидетелката говори и за двете обвинения) тя изпадала в депресивни състояния, плачела, психичното й състояние се променило, избухвала, повишавала тон, дразнела се от най-малкото и така се отнасяла както към колеги, така и към близки.

Била отхвърлена от колеги и приятели, никой не искал името му да се свързва с нея, имиджът й бил сринат - смятали, че е участвала в престъпни схеми.