Решение № 3649 от 18.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3649 гр. Пловдив, 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20255330101111 по описа за 2025 година

Производството е по иск с правно основание член 26 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът Ц. Ц. К. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П...., бул. С......, чрез адв. Д. Г., със съдебен адрес: гр. Т...., ул. З.... С.......... против „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Лъчезар Станчев“ №3, ет.10, с която се иска от съда да признае за установено, че Договор за потребителски кредит №............., е недействителен поради неточно посочен в него ГПР.

В условията на евентуалност, моли съда, да постанови решение с което да признае за установено, че чл. 6, ал. 1 от Договор за потребителски кредит №............., сключен между Ц.

Ц. К., ЕГН ********** и „Неткредит“ ООД, ЕИК ............., уреждащ начисляване на неустойка при непредоставяне на обезпечение е нищожен поради противоречието му с добрите нрави. Претендира разноски.

Твърди, че на ........... между него, в качеството му на „Кредитополучател“ от една страна и ответника „Неткредит“ ООД, ЕИК .........., в качеството му на „Кредитор“ от друга страна, бил сключен Договор за потребителски кредит №.............. при следните условия: 500.00 лева главница; 38.75% лихвен процент; 46.42% годишен процент на разходите; 6 месеца;

558.00 лева обща сума, дължима от кредитополучателя; Обезпечение – поръчител или банкова гаранция.

Твърди, че съгласно чл. 4 (3) от Договора за заем, ищецът е следвало в срок до края на следващия ден от сключването на Договора за заем да предостави на Кредитора гаранция по 1 кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по Договора, а именно:

Банкова гаранция, издадена от банка, оперираща на територията на Република България;

Гаранция, издадена от небанкова финансова институция, оперираща на територията на Република България; Двама поръчители.

За видовете „обезпечения“ имал и съответните изисквания: Банковата гаранция и гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, следвало да отговарят на изискванията на закона за тяхното издаване и да съдържат неотменяемо и безусловно изявление, че ако Кредитополучателят не заплати което и да е свое парично задължение, произтичащо от Договора за потребителски кредит, гарантът (банка или небанкова финансова институция) ще заплати на „Неткредит” ООД всички дължими от Кредитополучателя суми в първия работен ден, следващ деня на получаване на първо писмено искане от страна на ДРУЖЕСТВОТО. Размерът на гаранцията по т.3.2.1 букви „а” и „б” и срока на нейната валидност се определяли в договора за потребителски кредит.

Поръчители могли да бъдат дееспособни физически лица, които поемат задължение да отговарят солидарно с Кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на Кредитополучателя, произтичащи от Договора за потребителски кредит при условията на чл. 138 и следващите от Закона за задълженията и договорите. Поръчителите трябва да са наети на безсрочен трудов договор и да получават минимум 1500 (хиляда и петстотин) лева брутно месечно възнаграждение. Към датата на сключване на Договора за потребителски кредит поръчителите не трябва да имат кредити с повече от 30 (тридесет) дни просрочие. В рамките на срока по т. 3.2.1 поръчителите следва да се явят лично в офис на Дружеството и да предоставят информация за себе си – лични данни и данни, касаещи тяхната кредитоспособност.

Въпреки тези на практика невъзможни изисквания, кредиторът си запазил правото при абсолютно точното им изпълнение отново да не приеме обезпечението и да наложи санкция за това. В чл. 6 (1) от Договора за заем било описано, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, кредитополучателя ще дължи на Кредитора неустойка в размер на 420.00 лв.

Твърди, че в процесния случай ищецът не е представил подобно обезпечение, което да отговаря на изключително завишените изисквания на кредитора и въпросната неустойка била начислена към общото задължение съгласно чл. 6, ал. 2 от Договора за заем.

В действителност общата сума, която ищецът следвало да върне за използвания финансов ресурс не била описаната в договора сума в размер на 558.00 лева, а значително по-голяма – 978.00 лв.

Твърди, че клаузата, с която се начислявали допълнителни суми за неустойка при непредоставяне на обезпечение в изключително кратък срок след сключване на договора за заем била нищожна поради противоречието й с добрите нрави.

Счита, че въпросната неустойка е по същество скрита лихва, именувана като неустойка за да не бъде включена в ГПР. Счита, че в случая ГПР било неточно посочено, което влечало 2 недействителността на процесния договор за заем.

Процесният договор за кредит формално отговарял на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в документите било налице посочване на лихвен процент, годишен процент на разходите и обща сума, дължима от потребителя. Размерите на тези величини, посочени в договора, обаче не съответствали на действителните такива съобразно поетите от потребителя задължения. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК - „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

В случая и без да се ползват специални знания било видно, че доколкото предоставената главница по договора е в размер на 500,00 лв., а срокът за връщането й е на 6 месечни вноски от по 93,00 лева, то общата дължима от потребителя сума по договора в случай на непредоставяне на обезпечение в размер от 978 лева не съответства на посочените размери на лихвения процент /38.75%/ и на годишния процент на разходите /46.42%/. При това положение е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, предвиждаща че годишният процент на разходите по кредита не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва, а в случая размерът е в пъти над допустимото.

Действително, съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплащал при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, но посочената разпоредба се отнасял за неизпълнение на основното задължение на потребителя - да върне предоставения му кредит, а не за неизпълнението на други задължения. Да се приеме обратното, означавало да се допусне възможност за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, чрез предвиждане в договора на разходи за неизпълнение на задължения, различни от задължението за връщане на кредита, размерът на които да не се включва в ГПР. При сключване на процесния договор за кредит е налице именно такава хипотеза, тъй като е уговорено задължение за потребителя да учреди обезпечение и неустойка за неизпълнението му, които не са взети предвид при изчисляване на посочения в договора годишен процент на разходите, в резултат на което последният не съответства на действителния такъв, определен съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита.

ОТВЕТНИКЪТ „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК 201253421, чрез .............., с отговора на исковата молба заявява, че оспорва: нищожността на неустоечната клауза, поради нарушаване на добрите нрави, заобикаляне на закона и загуба на обезпечителната й функция; недействителността на договор за потребителски кредит № 202407221139070070 от 22.07.2024 г. поради нарушаване разпоредбите на ЗПК.

3

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т.е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон – ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните по правоотношението, ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху действителността на облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна – чл. 21, ал. 1 ЗПК.

Съгласно разпоредбите на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 712 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен.

Императивно изискване като основание за действителност на договора за потребителски кредит е това по чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, да се посочи общата дължима сума и същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.

Видно от приетите по делото доказателства се установява, че в процесния Договор за потребителски кредит № .......г., в чл. 4 ал. 3 от същия, страните са договорили, че кредитополучатуля е длъжен в срок до края на следващия ден от сключване на договора, да предостави на Кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията предвидени в ОУ по договора. Банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за сума в размерна 558,00 лева със срок на валидност .....

В чл.6 от същия договор кредиторът е предвидил, че ако не се представи гаранция от кредитополучателя в установения срок, той дължи на дружеството неустойка в размер на 420,00 лева.

Според настоящия съдебен състав, уговорената в чл. 6(1) от договора за кредит неустойка, 4 действително излиза извън присъщите й функции, което личи от предвидените в договора кратък срок за предоставяне на обезпечението - до три дни след сключването на договора и многобройни изисквания към евентуалните поръчители.

Налага се изводът, че целта на посочената договорна клауза не е да гарантира предоставянето на обезпечение за изпълнението на основното задължение на кредитополучателя по договора за кредит - да върне получената сума в уговорения срок, и да обезщети кредитора за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, а да доведе до допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата, т.е. явява се скрита възнаградителна лихва. В случай, че кредиторът е искал реално да получи обезпечение на вземането си под формата на поръчителство, то той е могъл да сключи договора след като длъжникът осигури поръчителя, или пък, поради евентуалния висок риск от неудовлетворяване на вземането, изобщо да не сключва договор. Изводът, че така уговорената неустойката представлява скрита добавка към възнаградителната лихва, се подкрепя и от начина на изплащане на вземането за неустойка, а именно разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска. С оглед на тези съображения, съдът приема, че така уговорена неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, което прави клаузата, предвиждаща нейното заплащане, нищожна поради противоречие с добрите нрави. В този смисъл са и разясненията по т. 3 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Следователно, при включването на неустойката към разходите по кредита, то ГПР по процесния договор неминуемо би прехвърлил законоустановения лимит.