Акт от 04.11.2013, Районен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И

Е № 528

Гр.С., 04.11.2013г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

С.районен съд, граждански състав, в публичното заседание на двадесет и втори октомври, през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПЕТЪР ПЕТРОВ

При секретаря …., като разгледа докладваното от съдия Петър Петров гр.д.№ 717 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от С.Р.О. с ЕГН **********,***, С.М.А. с ЕГН **********,***, Н.Н.А. с ЕГН **********,***, С.Н.С. с ЕГН **********,***, и П.Р.М. с ЕГН **********,***.П.К.

№ .., община С., против А.Р.М. с ЕГН **********,***. В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че общият наследодател на страните – М. М. М., б.ж. на с.Б., община С., починал на 29.12.1970г. – е оставил в наследство следните недвижими имоти: 1) НИВА, имот № 003012, находяща се в землището на с.Б., община С., с площ от 27.528 дка, от които 10.000 дка девета категория и 17.528 дка пета категория, в местността „Б.”, при граници: имоти №№ 003011, 003031, 001031, 001036; 2) НИВА, имот № 017008, находяща се в землището на с.Б., община С., с площ от 23.434 дка, трета категория, в местността „С. О.”, при граници: имоти №№ 017009, 001055, 017007, 001045; 3) ЛОЗЕ, имот № 002207, находящо се в землището на с.Б., община С., с площ от 0.561 дка, трета категория, в местността „К.”, при граници: имоти №№ 02206, 002238, 002208, 002237. Тъй като страните не могли да си поделят имотите доброволно, молят съдът да постанови решение, с което да допусне делба на имотите при съответните квоти от правото на собственост на съделителите.

В отговора на исковата молба ответникът заявява, че искът за делба на имотите, предявен от С.М.А., Н.Н.А., С.Н.С. и П.Р.М., е неоснователен. Твърди, че понастоящем имотите се притежават в съсобственост между него и С.Р.О., а двамата са техни съсобственици на основание наследство от прекия им наследодател и техен баща Р.М. М., който приживе е бил едноличен собственик на имотите. Твърди, че последният е придобил собствеността на основание давностно владение; същият еднолично е подал заявление за възстановяване собствеността върху земеделските имоти на общия на страните наследодател, както и тези на брат му М. М. М. (съдът приема, че ответникът има предвид лицето М. М. М., починал на 20.04.1985г.), и единствено той е бил въведен във владение на процесните имоти, което е станало с протокол № 126 / 10.09.1996г., от който момент е започнал да упражнява фактическата власт върху тях. Ищците били наясно, че тези имоти, оставени в наследство от М.

М. М., се получавали от Р.М. М. и неговите деца, защото наследниците на М. М. М. получили други 25.000 дка. Освен това преките наследници на Ф. М. Р., която е пряк наследник на общия наследодател, никога не са имали претенции към имотите, тъй като ищцата Н.Н.А. от 1989г. трайно се е установила в Република Т., а ищцата С.Н.С. *** и ответникът не я е виждал вече близо 15 години. Като друго основание за обосноваване факта на владението, а и правото на собственост върху процесните имоти от страна на Р.М. М., ответникът посочва обстоятелството, че той е останал в домакинството на баща си и по тази причина било прието, че то трябвало да остане за него. Твърди също, че той и ищцата, и негова сестра, С.Р.О. са наследили владението от техния баща след смъртта на последния през 2006г., както и че в продължение на 16-17 години нито той нито неговия баща Р.М. М. не е заплащал „рента” или наем на останалите наследници на М. М. М., а и те не са искали такава. Счита, че делбата на имотите следва да се допусне между него и ищцата С.Р.О. при равни квоти от правото на собственост.

В съдебно заседание от ищците се явява единствено С.Р.О., а всички те се представляват от упълномощен от тях адвокат, който заявява, че поддържа предявения иск и моли същия да бъде уважен като делбата бъде допусната между всички законни наследници на общия на страните наследодател. Счита възражението на ответника, че приживе Р.М. М. е придобил собствеността върху имотите на основание давностно владение, за неоснователно и недоказано, тъй като когато е бил въвеждан във владение той е знаел, че М. М. М. има и други наследници, както и че не е могъл да упражнява владението в продължение на 10 години, тъй като през въведения от ответника период, поради заболяване не е могъл лично да обработва земеделските имоти.

В съдебно заседание ответникът се явява лично и чрез процесуален представител, който уточнява периода на осъщественото владение върху имотите, а именно: 10.09.1996г. – 10.09.1996г., както и че фактическата власт се е осъществявала еднолично от Р.М. М..

Уточнява, че фактически владението му е започнало още през 1993г. и е продължило необезпокоявано до смъртта му. Поддържа искането си делбата да бъде допусната между А.Р.М. и С.Р.О., както и че останалите наследници не следва да участват в делбата, тъй като те не са се интересували от имотите, в това число и не са търсили някой да им даде рента или наем от тях, и понеже са знаели, че лицето М. М. е получило 25.000 дка земеделска земя.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От представеното по делото

Удостоверение за наследници изх.№ 13 от 01.04.2013г. на село Б., община С., се установява, че след смъртта на М. М. М. (М. М. М.) на 29.12.1970г., същият е оставил за свои законни наследници съпругата си З. Ю. М., както и преките си низходящи: синовете си Р.М. М. и М. М. М., и дъщеря си Ф. М. Р.. Последните трима се явяват и законни наследници на тяхната майка З. Ю. М..

След смъртта на М. М. М.на

20.04.1985г., към наследяване по закон са призовани съпругата му П.Р.М. и дъщеря му С.М.А..

Ф.М. Р. е починала на 13.11.1997г. като е оставила за свои законни наследници двете си дъщери Н.Н. А. и С.Н.С..

На 16.09.2006г. е починал Р.М. М.

– най-големият син на общия на страните наследодател, чийто законни наследници са сина му А.Р.М. и дъщеря му С.Р.О..

С Решение № 121 от 25.06.1996г. на Поземлена комисия гр.С. на наследниците на М. М. М. е било възстановено правото на собственост върху следните земеделските земи, съгласно плана за земеразделяне в землището на село Б., ЕКАТТЕ 06032, община С. а именно: 1) Лозе от 0.567 дка, трета категория, местността „К.”, съставляващо имот № 002207 по плана за земеразделяне, при граници: имоти №№ 002206, 002238, 002208, 002237;

2) Нива от 27.529 дка, от които 10.000 дка девета категория и 17.529 дка пета категория, местността „Б.”, съставляваща имот № 003012 по плана за земеразделяне, при граници: имоти №№ 003011, 003031, 001031, 001036; 3) Нива от 23.434 дка, трета категория, местността „С.о.”, съставляваща имот № 017008 по плана за земеразделяне, при граници: имоти №№ 017009, 001055, 017007, 001045.

Към момента на постановяване на решението на Поземлена комисия гр.С. наследници на общия им наследодател, а като такива и титуляри на възстановеното право на собственост върху тези земеделски земи, са били Р.М. М., Ф. М. Р., П.Р.М. и С.М.А., като молбата за възстановяване е подадена от Р.М. М. на 30.10.1991г. По образуваната преписка № 93Д / 30.10.1991г. на Поземлена комисия гр.С. е бил издаден Протокол № 2 от 28.07.1995г., с който са определени размерът и категориите на земеделските земи, правото на собственост върху които е следвало да се възстанови с план за земеразделяне. След постановяване на решението от 25.06.1996г. за възстановяване правото на собственост, на 10.09.1996г. наследниците са били въведени във владение, като видно от Протокол № 126 / 10.09.1996г. при въвода на имотите, предмет на цитираното решение, е участвал Р.М. М., за който е посочено, че е действал като пълномощник на наследниците.

От показанията на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели се установява, че след като собствеността върху земеделските имоти е била възстановена, два от тях – нивите, са били обработвани единствено от Р.М. М., който оттогава до смъртта си лично ги е стопанисвал, подпомаган от семейството си, като ги е засявал с пшеница, слънчоглед, царевица и тикви. Ответникът не ангажира доказателства да е обработвал лозето през посочения период. Докато той е считал имотите за свои, ответниците П.Р.М. и С.М.А., а след смъртта на прекия им наследодател Ф.М. Р., и ответниците Н.

Н.А. и С.Н.С., не са се интересували никога от тези имоти, не са изявявали и претенции и към Р.М. М. да им заплаща наем или друг вид плащания, съобразно дела им от правото на собственост. След смъртта на Р.М. М., двете ниви са продължили необезпокоявано да се ползват и обработват единствено от сина му – ответника А.Р.М., но не и от другия му наследник – С.Р.О., която като останалите не е желаела да се ангажира пряко с тяхното обработване или с получаването на плодове от ползването им.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск за делба е с правно основание чл.69, ал.1 от Закона за наследството, във връзка с чл.34 от Закона за собствеността и чл.341 и сл. от ГПК и се намира в своята първа фаза.

За да се допусне делба на наследствено имущество, следва, от една страна то да се идентифицира категорично и недвусмислено, и от друга – да се установи безспорно, че то е съсобствено между страните по делото, като произходът на собствеността на всички съделители е наследяване от общ наследодател, и след прилагане на законоустановените правила, да се определи припадащата се на всекиго част от правото на собственост.

В случая въведеното като предмет на иска за делба имущество е категорично установено като: 1) НИВА с площ от 27.528 дка, от които 10.000 дка девета категория и 17.528 дка пета категория, в местността „Б.”, съставляваща имот № 003012 по плана за земеразделяне на село Б. с ЕКАТТЕ 06032, община С., при граници: имоти №№ 003011, 003031, 001031, 001036; 2) НИВА с площ от 23.434 дка, трета категория, в местността „С. о.”, съставляваща имот № 017008 по плана за земеразделяне на село Б. с ЕКАТТЕ 06032, община С., при граници: имоти №№ 017009, 001055, 017007, 001045; 3) ЛОЗЕ с площ от 0.561 дка, трета категория, в местността „К.”, съставляващо имот № 002207 по плана за земеразделяне на село Б. с ЕКАТТЕ 06032, община С., при граници: имоти №№ 002206, 002238, 002208, 002237.

Така е налице годен обект на делба – земеделски имоти, който следва да се разпредели между определен кръг от лица, легитимиращи се като негови съсобственици, и както се посочи вече, след като основанието за възникване на съсобствеността е наследяване, то за да се персонифицира този кръг, следва да се установи несъмнено и непререкаемо произходът на всеки участник в производството, или на праводателя му, от общия наследодател, в случая М. М.М. (М. М. М.).

След смъртта на общия наследодател, а след него и на съпругата му З.Ю. М., по правилата на чл.5 от ЗН всеки от тримата им низходящи – Р.М. М., М.М. М. и Ф. М. Р., окончателно е придобил по 1/3 идеална част от правото на собственост върху делбените имоти.

Притежаваната приживе 1/3 идеална част от М. М. М., след смъртта му на 20.04.1985г. е преминала в патрумониума на неговите наследници – съпругата му П.Р.М. и дъщеря му С.М.А., всяка от които по правилата на чл. 5, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗН е придобила по 1/2 от тази 1/3 идеална част, или по 1/6 идеална част от собствеността върху делбените имоти.

На първо място, с оглед въведеното от ответника А.Р.М. на основание чл.342 от ГПК възражение против правото на ищците, с изключение на С.Р.О., да участват в делбата, следва да се обсъди въпросът дали приживе Р.М. М. е придобил собствеността върху процесните имоти на соченото от ответника основание.

Доводът на ответника, че Р.М. М. е придобил собствеността върху имотите на оригинерно основание, а именно продължило непрекъснато десетгодишно давностно владение, съдът счита за недоказан, тъй като по делото не бе установено по безспорен и категоричен начин наличието на следните предпоставки: че прекият на ответника наследодател е упражнявал фактическата власт върху процесните имоти през въведения период 10.09.1996г.

– 10.09.2006г., като ги е владял като свои. В тежест именно на ответника А.Р.М., който иска да се възползва от придобивната давност, е да установи посочените обстоятелства, с които правната норма свързва благоприятните последици – придобиването на имота по давност.

Разпечатката съдържа 39 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3b602d54-3e8e-4462-a07f-6a7fa146cf82