Решение № 74 от 17.10.2025, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. гр. Добрич, 17.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Тодоров при участието на секретаря Криста Ст. Кирова като разгледа докладваното от Светослав Н. Тодоров Търговско дело № 20253200900020 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от Т. Г. Ж., с ЕГН ********** и постоянен адрес гр. Добрич, бул. „Р.“ № ****, чрез пълномощника адв. М. Я. – АК Добрич срещу „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве““ АД, с ЕИК **** и седалище и адрес на управление гр. С., п.к. 1172, район И., ж.к. „Д.“, бул. „Д-р Г. М. Д.“ № 1, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане ответното дружество да заплати на ищцата: сума в размер на 150000 / сто и петдесет хиляди/ лева, претендирана като застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на **г., около 13:00 часа по третокласен път ** в участъка от с. Д. към с. П. на около 1400 м. след табелата за край на населено място с. Д. по вина на водача на мотоциклет марка „К.“, модел „****“, с ДКН ****, който към момента на произшествието е бил застрахован в ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва от датата на произнасяне с отказ за изплащане на застрахователно обезщетение – 27.05.2024г. до окончателно изплащане на задължението,

1 сума в размер на 20385.37 лв. /двадесет хиляди триста осемдесет и пет лева и тридесет и седем стотинки/, претендирана като обезщетение за имуществени вреди (ра*оди за лечение) претърпени от същото ПТП, ведно със законната лихва от датата на произнасяне с отказ за изплащане на застрахователно обезщетение – 27.05.2024г. до окончателно изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че на **г., около 13:00 часа по третокласен път с. Д. – с. П. е настъпило ПТП между мотоциклет марка „К.“, модел „****“, с ДКН **** и куче, при което са причинени телесни увреждания на ищцата, пътувала на задната седалка на мотоциклета.

Въз връзка с произшествието бил съставен протокол за ПТП с пострадали лица № **** и образувано досъдебно производство № ****г. по описа на РУ на МВР – Балчик. Образувана била и прокурорска преписка № ****г. по описа на Районна прокуратура – Добрич, приключила с влязло в сила постановление от 22.11.2024г.

Ищцата счита, че причината за настъпване на произшествието се корени в субективните действия на водача на мотоциклета Т. Т. Т., който допуснал виновно нарушение на чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП, както и на чл.21, ал.1 ЗДвП.

В исковата молба подробно са описани настъпилите телесни увреждания на ищцата и предприетите от нея действия по тяхното лечение. Твърди се, че ищцата е търпяла и продължава да търпи болки и страдания. В първите месеци след изписване тя била преимуществено на легло, като в продължение на няколко месеца състоянието не позволявало да се обслужва сама дори за най-елементарните битови и физиологични нужди, а трябвало да разчита на помощта на своите близки. Освен за себе си, ищцата не можела да полага пълноценно грижи и за своята дъщеря А., която към датата на произшествието била едва на три месеца. Преживените стрес и ежедневни несгоди допринесли за влошаване на психичното състояние на ищцата. Нямало категорична диагноза относно възстановяването на увредената дясна ръка, което изключително тормозело и притеснявало ищцата.

Към датата на настъпването на събитието по отношение на мотоциклет марка „К.“, модел „****“, с ДКН **** била сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със срок на покритие от 22.02.2023г. до 21.02.2024г.

2

Ищцата предявила претенция пред застрахователя на 26.02.2024г., по която била образувана преписка по щета № **** и ответното дружество се произнесло с отказ за изплащане на обезщетение.

Моли за уважаване на исковата претенция в пълен размер и присъждане на разноски, прави искания по доказателствата.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.367, ал.1 ГПК, с който оспорва исковите претенции по основание и размер.

Оспорва се твърдения в исковата молба механизъм на процесното произшествие,както и същото да е настъпило по причина от действията на водача Т. Т. Т..

Въвежда се възражение за съпричиняване от страна на ищцата – предприела пътуване с мотоциклет с „прикрита“ регистрационна табела, както и при знание, че водачът управлява мотоциклета по опасен и безразсъден начин, като често превишава позволената максимална скорост за МПС от съответната категория. Твърди се още, че ищцата в нарушение на чл.137е ЗДвП е пътувала без поставени защитна каска и защитно облекло.

Оспорват се твърдения от ищцата механизъм на настъпване на ПТП, описаните в исковата молба травматични увреждания да са в причинноследствена връзка с произшествието, както и необходимото за тях лечение и периода им на възстановяване.

Според медицинската документация ищцата следвало да се възстанови за период от не повече от шест месеца, поради което се оспорват твърденията за затруднения в нормалния начин на живот на ищцата към момента на подаване на исковата молба.

Твърди се още, че част от направените от ищцата ра*оди се покриват от НЗОК, но са извършени поради прекъснат към **г. здравноосигурителен статус на ищцата, друга част от ра*одите нямат връзка със събитието.

Размерът на претенцията за обезщетение за неимуществени вреди бил изключително завишен и заявен в противоречие с приниципа за справедливост, прогласен в чл.52 ЗЗД.

Претенцията за присъждане на лихва се явявала неоснователна поради неоснователност на главните искове.

Ответникът прави искания по доказателствата, моли за отхвърляне на 3 предявените искове и присъждане на разноски.

В допълнителна искова молба, ищцата поддържа предявените искове и оспорва твърденията за съпричиняване.

Ответникът е депозирал отговор на допълнителната искова молба, в който поддържа направените с първоначалния отговор възражения и доказателствени искания.

В проведеното открито съдебно заседание страните поддържат изложеното в исковата молба, допълнителната искова молба и отговорите по тях и претендират присъждане на направените по делото разноски.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК , приема за установено следното от фактическа страна:

На **г. е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № **** за настъпило на същата дата около 14:00 часа на път /четвърти клас – **/ /Д. – П./ DOB** ППТ, при Т. Т. Т., както водач на ППТ с рег. № ****, марка и модел „К. *10Р“ губи контрол над управляваното ППС и пада на дясната си страна. Като пострадало при ПТП лице в протокола е вписана пътуващата с мотора Т. Г. Ж., като са отбелязани следните травми: фрактура на дясна ръка, ключица, лакът, множество фрактури /л.9/.

С определение № 185/11.06.2025г. е обявено за безспорно между страните в настоящето производство, че към момента на твърдяното с исковата молба ПТП по отношение на мотоциклет марка „К.“, модел „****“, с ДКН **** е бил сключен и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество, както и че ищцата е депозирала пред ответното дружество писмена претенция на 26.02.2024г., във връзка с което е образувана преписка по щета № **** и ответното дружество се произнесло с отказ за изплащане на обезщетение.

За изясняване на спорните факти по делото относно механизма на настъпване на произшествието и възникване на физическите увреждания за ищцата, както и за периода на възстановяване и характера, вида, интензитета и продължителността на претърпените от нея болки и страдания са назначени съдебна автотехническа, съдебно-медицинска и съдебна психологопсихиатрична експертизи, както и са допуснати до разпит свидетелите О. О. Р.

4 и Е. Е. Р. (очевидци на произшествието), В. Т. Ж. (майка на ищцата) и М. И.

П..

Свидетелят Р. твърди, че е пътувал заедно с жена си и детето когато видял един доста засилен мотор да ги приближава. Свидетелят се занимавал с детето на задната седалка, но видял че към асфалта идва куче, а моторът започва да ги изпреварва и казал, че ще се случи беля. Кучето излязло пред предната гума на мотора и возещите се на него хора се преобърнали. Жената била на една страна, а водача на мотора малко по-напред. Свидетелят отишъл до цената, която викала, че я боли ръката и да отидат да проверят как е водача на мотора. Автомобила, в който пътувал свидетеля се движел с около 80-90 км/ч. Свидетелят възприел, че мотора ги изпреварва когато той минал в лявата лента. В момент на удара с кучето моторът се намирал в лявата лента за движение почти по средата на пътното платно. Моторът направил движения за да избегне кучето, но го затиснал в средата. И двамата мотоциклетисти били с каски и ръкавици.

В показанията си св. Р. твърди, че се връщали от с. Д. и управлявала автомобила си с около 90 км/ч. Пред себе си виждала куче. Забелязала в страничното огледало мотор, който е тръгнал да ги изпреварва, но не си спомня дали е подал мигач и дали е бил с включена светлина. На мотора бил мъж и жена. Свидетелката казала на мъжа си, че ако тези хора ги изпреварят ще направят грешка, защото предположила, че те не виждат кучето пред тях.

Когато моторът започнал да изпреварва, кучето започнало да пресича от дясно на ляво. Ударът настъпил в лявата страна на лентата за насрещно движение.

След удара свидетелката се обадила на тел. 112 и издиктувала номера на мотоциклета. Жената била на себе си, но не можела да се движи, а мъжът не бил добре – около 5 минути бил в безсъзнание, след което се събудил.

Свидетелката В. Т. Ж., майка на ищцата, заявява, че научила за злополуката в дома си. Приготвили се със съпруга си и другата си дъщеря и отишли в спешното отделение. Там изчакали известно време преди да ги пуснат да влязат и да видят какво се случва и как е ищцата. Предварително говорили с дежурния лека, който казал, че ищцата има травма на ръката и ситуацията е тежка – счупена била на няколко места и трябвало да се гипсира.

В последствие станало ясно, че лекарите в болницата в Добрич не се наемат да извършат операция, поради тежкото състояние на ръката. Казали, че трябва да 5 се направят минимум две или три операции и препоръчали да се отиде в Пирогов в С., където имало съответната апаратура и специалисти, дали им координати на проф. Е., който можел да извърши операцията. Инцидента бил в следобедните часове в неделя и на следващия ден свидетелката и дъщеря тръгнали за С. с линейка. Ищцата била приета в С. късно вечерта и след редица изследвания в четвъртък била насрочена и извършена операцията.

Ищцата била около 24-25 дни в Пирогов. Първите 2-3 дни била сама в болницата. Операцията продължила от около 12:00 часа до към 20:30 часа.

Било ясно,че ищцата не можела да остане само в болницата, тъй като ръката била дясна и била много натрошена. Свидетелката и нейния съпруг останали като придружители при ищцата през целия период. Ръката била счупена на рамото, в китката и на лакътя, където било най-сериозното счупване.

Операцията минала като по учебник, според специалиста, който я извършил.

След изписването раната в областта на китката била много голяма и станало ясно, че няма да може да се затвори сама. Насочили ги към отделението по пластика на 1-вия етаж в Пирогов, където трябвало да се направи следваща операция, за да се вземе кожа от друго място на тялото и да се постави на ръката, за да може раната да се затвори. Там престояли около една седмица.

След изписването се прибрали в Добрич. Към момента на инцидента ищцата имала бебе на 3 месеца и нямало кой да се грижи за него, затова го оставили на голямата дъщеря на свидетелката. Изминали около 10-тина дни, когато от ръката започнала да изтича течност и станало ясно, че ищцата трябва отново да се консултира с лекарите и да пътува до С.. Приели я в болницата за 3-4 вечери, после пак се прибрала вкъщи. Било ясно, че във времето трябвало да се направят рехабилитации, които ищцата започнала през м. юни. Професорът ги насочил към рехабилитатор в С., за да може нещата да се случват по-бързо и добре, ръката да заздравее максимално, доколкото било възможно. Така ищцата през определен период от време ходела на рехабилитация. Освен това се виждала с рехабилитатора по Вайбър за да показва упражнения за възстановяване на ръката, които може да прави в домашни условия. Към момента на разпита ищцата можела да ползва ръката си до някаква степен. Не можела да я извива максимално като другата си ръка. По трудно се хранела, не можела да пише с нея и не можела да работи хубаво на компютър, тъй като пречели ограничения по поставените планки, винтове и болтове. Във времето част от тях били махнати, но тези на рамото щели да останат в ищцата 6 завинаги. Ищцата се разстройвала не само то болките, които трябвало да изтърпи, но също и то това, че не може да се грижи за бебето си и го е оставила далеч от себе си. Дори в един момент съпругът на ищцата отишъл да я види с нейна приятелка за да може ищцата да види бебето, което не била виждала около 2 седмици. По време на болничния си престой ищцата поискала среща с психолог, тъй като се чувствала виновна за ситуацията и това, че се налагало друг да се грижи за детето. След изписването ищцата още не можела да се грижи пълноценно за детето. Дори към момента на заседанието не можела да държи дъщеря си и при по-сериозно пипване по ръката изпитвала болки. Свидетелката, нейния съпруг и съпругът на ищцата постоянни били при нея за да помагат. Според свидетелката не можело да се говори за пълно възстановяване. Ищцата още не можела да обръща максимално ръката си. Дори, когато хранела детето държала лъжицата много неестествено. Изпитвала болки и физически не можела да обслужва детето.