Решение № 98 от 14.06.2024, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Силистра, 14.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Димитров

Членове:

Люба Ст. Стоилкова

Натали Яс. Жекова при участието на секретаря Ели Ст. Николова като разгледа докладваното от Натали Яс. Жекова Въззивно гражданско дело № 20243400500050 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, депозирана от В. Ж. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Силистра, ул. „Петър Берон“ № 1, ет. 3, ап. 19 и адрес за призоваване: гр. Силистра, ул. „Дочо Михайлов“ № 1, ет. 1, офис 4, лично, против Решение № 164 от 06.12.2023 г. по гр.д. № 331/2022 г. по описа на РСДулово, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от жалбоподателката иск с правно основание чл.79 от ЗЗД, за осъждане на ответника Народно читалище „Н. Й. Вапцаров -1895“ с ЕИК 000559153, със седалище и адрес на управление: гр.Дулово, ул.Васил Левски № 19, обл.Силистра, да и заплати сумата в размер на 4 800 лева, представляваща дължими и незаплатени възнаграждения по договор за правни услуги, сключен на 04.04.2022 г., за периода от 04.04.2022 г. до 29.07.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 29.07.2022 г. до окончателното й изплащане.

Решението се оспорва като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Жалбоподателката намира за безспорно съществуването на сключен между страните граждански договор, явяващ се правопораждащ за спорното правоотношение факт, като сочи, че в мотивите на обжалваното 1 решение било налице противоречие, касаещо наличието на такова правоотношение. Релевира твърдения за възпрепятстване изпълнението на задълженията от новоизбрания председател на ответното читалище, което от своя страна довело до прекратяване на процесния договор. Навежда аргументи, че предоставянето на консултации и правни съвети в изпълнение на договора се извършвало, когато и доколкото е необходимо, като същото не било необходимо за възникване задължението на другата страна да заплати уговореното възнаграждение. Намира за ирелевантни наведените твърдения, че никой не възприел обективно предоставената от нейна страна правна помощ.

Моли окръжния съд да отмени обжалваното решение и да реши спора по същество.

В о.с.з. от 14.05.2024 г. жалбоподателката се явява лично. Поддържа депозирната жалба. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е квалифицирал процесния договор като такъв за мандат, като в настоящия случай между страните бил сключен граждански договор – неименован и рамков. Релевира доводи за действие за напред на волеизявлението за прекратяване. Твърди осъществено процесуално представителство на читалището по отделни граждански дела, с оглед на което намира за неверни твърденията, че никой не възприел осъществената от нея правна помощ.

Сочи, че процесният договор е такъв за адвокатски абонамент с дадено юридическо лице, в рамките на който съответната правна помощ под формата на съвети, справки, консултации и пр., се предоставя , когато, доколкото и в случай, че бъде поискана от възложителя, като по силата на такъв договор адвокатът се задължава да бъде на разположение и когато бъде потърсен от възложителя, да предостави исканите от него справки, съвети и пр., като дори и такива да не бъдат поискани в рамките на текущия месец, договореното възнаграждение било дължимо.

Моли решението да бъде отменено. Претендира съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения срок по чл. 267 ГПК о т страна на ответника по въззивната жалба – Народно читалище „Н. Й. Вапцаров -1895“, ЕИК 000559153, със седалище и адрес на управление: гр. Дулово, ул. „Васил Левски“ № 19, чрез процесуален представител, постъпил писмен отговор, с който се изразява становище за неоснователност и недоказаност на въззивната жалба. Ответникът сочи, че същата съдържа единствено твърдения за наличие на задължение за заплащане на уговореното възнаграждение, като липсват доказателства за извършване на действия от страна на жалбоподателката за предоставяне на твърдяната от нея осъществена текуща правна помощ. Сочи, че не било необходимо подписване на ново пълномощно от новия представляващ юридическото лице. Твърди, че договорът не бил предаден в счетоводството на читалището, както и че не е налице следа от извършването на каквито и да е дейности от страна изпълнителя по процесния договор.

2

Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана. Претендира разноски за настоящата инстанция.

В о.с.з. от 14.05.2024 г. не се явява законен представител на въззиваемото читалище, представлява се от процесуален представител адв.

Русчева, която поддръжа депозирания отговор. Сочи, че за изпълнение на договор от такова естество, следва да е осъществено правно обслужване, за каквото не са налице данни по делото.

Моли решението да бъде потвърдено. Сочи, че не претендира разноски.

За да постанови обжалваното първоинстанционно решение, съдът приел възприетото в съдебната практика становище, че договорът за правна услуга от адвокат съдържа, както елементи от договор за изработка, така и елементи от договор за мандат. С последния адвокатът не поема задължението да изпълни конкретни задачи, а да поеме изпълнението на определени по вид задачи, които ще му бъдат възлагани през определен период от време, като при изпълнението му адвокатът е обвързан от договора за правна услуга едва след възлагане на конкретна задача. С оглед на което правото на адвоката да получи възнаграждение от полагане на труд в изпълнение на възложеното му от доверителя по договор за такава услуга възниква тогава, когато е налице възлагане и положен труд. В противен случай такова не се дължи.

Настоящият състав, като прецени събраните по делото заверени за вярност писмени доказателства, прие от фактическа страна следното.

От страна на ищеца – жалбоподател в настоящото производство е представен Граждански договор № 1/04.04.2022 г. /л. 7 от гр.д. № 331/2022 г. по описа на РС-Дулово/, от съдържанието на който е видно, че същият е сключен на 04.04.2022 г. между жалбоподателя и представляващия към момента ответното читалище председател на настоятелството на читалището – П А П ЕГН **********. Съгласно договорът изпълнителят се задължил да извършва цялостно правно обслужване и правно обезпечаване дейността на възложителя чрез извършване на правни консултации, справки и извършване на процесуално представителство по съдебни дела за срок от една година. За осъществяване на гореописаните дейности, било уговорено възнаграждение в полза на жалбоподателя възлизащо на 1 200, 00 лв. месечно, платимо до 5-то число на текущия месец. Било уговорено още, че за осъществено процесуално представителство, на жалбоподателя се дължи отделно възнаграждение.

Видно от съдържанието на същия, договорът препраща към уредбата на договора за изработка.

Видно от Протокол № 4, съставен на заседание на настоятелството на Народно читалище „Н. Й. Вапцаров -1895“ от 27.07.2022 г., било взето решение за прекратяване на процесния договор, считано от 29.07.2022 г., предвид следните обстоятелства: процесният договор не бил представен в счетоводната фирма, обслужваща читалището и по него не била регистрирана дейност. От страна на председателя на настоятелството било съобщено, че при разговор с жалбоподателката установила, че същата била наета да представлява читалището в производство, касаещо дисциплинарно уволнение 3 на служител, за което бил налице допълнителен договор за правна защита и съдействие от 01.07.2022 г., по който били изплатени 1 400, 00 лв. /л. 32 от гр.д. № 331/2022 г. по описа на РС-Дулово, както и същата сума била изплатена на 06.07.2022 г. /л. 33 от гр.д. № 331/2022 г. по описа на РС-Дулово Гореописаните обстоятелства били обективирани в Заповед № 13/03.08.2022 г. /л. 18 от гр.д. № 331/2022 г. по описа на РС-Дулово/ и Уведомително писмо № 4/03.08.2022 г. /л. 19 от гр.д. № 331/2022 г. по описа на РС-Дулово/.

Представените Протокол от 14.06.2017 г. на общо отчетно изборно събрание на членовете /л. 35-37 от гр.д. № 331/2022 г. по описа на РСДулово/ и Решение № 38/05.07.2017 г. фирмено дело № 365/1997 г. /л. 38 от гр.д. № 331/2022 г. по описа на РС-Дулово/ съдържат обстоятелства, по които страните не спорят, а и не са от значение за акта по същество, поради което съдът не гради правните си изводи върху тях. Същите съображения съдът намира за приложими и по отношение на представената Заповед № 31/07.06.2022 г. /л. 46 от гр.д. № 331/2022 г. по описа на РС-Дулово/.

С Протокол № 1 от 14.07.2022 г. предишният председател на читалищното настоятелство, подписал процесния договор, е поканен да предаде на новия председател административната и финансова документация, намираща се у него, свързана с читалището до 18.07.2022 г. С приемопредавателен протокол в периода 20.07.2022 г. – 22.07.2022 г. това било извършено. Представен е и Опис на приета документация, като в него не е посочен приемо-предавателният протокол, към който е съставен. Липсва идентичност на описаните в описа и протокола документи. Към напечатаното му съдържание ръкописно са добавени още документи, сред които е посочен „граждански договор-В. М.“. При изложените обстоятелства, касаещи цитираните писмени доказателства /приемо-предавателен протокол и опис/ не се установяват с категоричност относими към спора обстоятелства, поради което съдът не гради правните си изводи върху тях.

Въз основа на описаната фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Исковата молба е депозирана пред родово компетентен съд при съобразяване на правилата на Глава Дванадесета ГПК, с оглед на което обжалваното решение се явява допустимо. Същото е постановено по предявен осъдителен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Основният спорен между страните въпрос касае дължимостта на претендираното възнаграждение. Релевирани и са възражения по отношение момента на възникване на правоотношението и последиците на отправеното от възложителя едностранно волеизявление за прекратяване на правоотношението.

Правилно при постановяване на обжалвания първоинстанционен акт, 4 съдът е взел предвид практиката на ВКС, обективирана в Решение № 94 от 20.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2752/2020 г., IV г. о. , постановено по реда на чл. 290 ГПК, съгласно която договорът за правна услуга от адвокат обикновено съдържа, както елементи от договор за изработка /когато задължението на адвоката е да извърши нещо от свое име и на свой риск/, така и елементи от договор за мандат /когато задължението на адвоката е да извърши нещо от името на доверителя и за негова сметка/. Съгласно принципните постановки, обективирани в решението на ВКС, адвокатът не поема задължението да изпълни конкретни задачи, а да поеме изпълнението на определени по вид задачи, които ще му бъдат възлагани през определен период от време, като същият е обвързан от договора едва след като му е възложена конкретна работа, поради което правото му да получи уговореното възнаграждение възниква при възлагане и положен труд. В противен случай възнаграждение не се дължи.

Страните биха могли да уговорят и такова и за ангажимент – задължение за готовност адвокатът да се грижи за работите на възложителя.

Доколкото подобен договор би се явил ненаименован, тези задължения на страните по него не се предполагат, а следва да са уговорени изрично. От съдържанието на приложения по делото договор, не може да се извлекат такива задължения. Изрично уговорено е в него, че възнаграждение се дължи за цялостно правно обслужване и обезпечаване дейността на възложителя.

Ето защо, се явяват неоснователни доводите, изложени във въззивната жалба, че и при липса на извършена във връзка с договора дейност, ответникът не се освобождава от заплащане на уговореното възнаграждение.

От страна на ищеца – жалбоподател в настоящото производство, не са релевирани твърдения, нито са представени доказателства за възлагане и изпълнение на конкретни задачи.