Решение № 1457 от 09.12.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1457 гр. С., 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20251000500479 по описа за 2025 година

Разгледа в съдебно заседание на 10.11.25г. /с участието на секретаря Янкулова/ въззивно гражданско дело № 479/25г. и констатира следното:

С решение на СГС 1-30 състав от 12.11.24г. по г.д. № 1706/24г. са уважени /частично: до размера на сумата 30 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди; заедно със законната лихва върху тази главница за периода след 24.01.24г./ искове на М. А. против СО с правно основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Решението на СГС се обжалва и от двете страни както следва:

От СО – изцяло /в осъдителната, негативната за ответника/ част.

От М. А. – в отхвърлителната /негативната за ищцата/ част. Пострадалата претендира присъждане на допълнително обезщетение за неимуществени вреди /заедно със законна лихва върху същото – от датата на злополуката/.

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СГС и САС/.

Ищцата поддържа, че:

На 24.01.24г. е претърпяла /в град С./ злополука: подхлъзнала се е /като пешеходка/ на заледена настилка, в резултат на това е паднала на земята и вследствие на това е получила физически травми – увреждания /съответно заради тях – физически болки и психически страдания – неимуществени вреди/.

С оглед това: М. А. претендира да бъде ангажирана /при условията на чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД/ имуществената отговорност на СО /в качеството й на общински орган, който е законово задължен да поддържа пътната настилка в състояние – годно и безопасно за придвижване на пешеходци/.

Жалбите са неоснователни /искът е частично основателен; първоинстанционното решение е постановено в съответствие със закона, съдебната практика и съдържанието на доказателствения материал/:

1

Съдържанието на разменените пред САС книжа сочи, че към момента /на този етап от процеса/ са спорни следните обстоятелства: легитимирана ли е Общината /в материално-правен аспект/ да носи имуществена отговорност /при условията на чл. 49 от ЗЗД/; доказан ли е „механизмът“ на инцидента /така – както е заявен от ищцата в исковата молба/; какъв размер обезщетение за неимуществени вреди е справедливо /по смисъла на чл. 52 от ЗЗД/ да бъде присъдено в полза на пострадалата. Заявеното от Общината възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД /което е останало бланкетно и неконкретизирано пред СГС/ не се поддържа пред настоящата инстанция /въззивната жалба не съдържа доводи в такава насока/.

Досежно посочените /изброените/ спорни обстоятелства:

Ответникът се явява принципно легитимиран /в материално-правен аспект/ да носи имуществена отговорност при условията на чл. 49 от ЗЗД /както в случая, така и подобни хипотези/ в качеството си на общински орган - законово задължен да поддържа пътната /тротоарна/ настилка в техническо, строително, физическо „надлежно“ състояние /годно и безопасно за придвижване на пешеходци/. В тази насока е константната и непротиворечива съдебна практика /в това число и на ВКС/. Обстоятелството, че е евентуално и друг правен субект /в случая конституираните в процеса трети лица – помагачи/ може да носи имуществена отговорност /отново в хипотезата на чл. 49 от ЗЗД/ не може да бъде противопоставен на пострадалата /предвид правилата по чл. 53 от ЗЗД във връзка с чл. 122, ал. 1 от ЗЗД, съответно и това на чл. 127, ал. 1 от ЗЗД – последният текст се съотнася само към „вътрешните отношения“ на солидарните длъжници/. Настоящият съдебен състав препраща /при условията на чл. 272 от ГПК/ и към останалите доводи на първоинстанционния съдия /изложени във връзка с горните обстоятелства; с които е обоснована легитимацията на Общината да носи имуществена отговорност в случая/.

Представените по делото писмени доказателства /относно конкретните метеорологични условия в периода около инцидента – преди и в деня на настъпването му/ сочат, че: няколко дни преди злополуката /в това число и на предходния ден/ е имало /от една страна/ валежи и от дъжд, и от сняг; конкретните атмосферни условия /преценени като съвкупност/ са създавали предпоставки /от друга страна/ за образуване на поледици. Тези две обстоятелства /които са конкретно и изрично установени – доказани в процеса/ подкрепят /пряко/ твърдението на ищцата /заявено в исковата молба и поддържано в хода на делото/, че в момента на инцидента действително е било налице заледяване на процесния участък от тротоара /където е станала злополуката/. В тази връзка следва да се има предвид и обстоятелствата, че инцидентът е настъпил месец януари и рано сутринта /които факти също могат да обяснят наличието на заледена настилка при иначе положителни температури; особено, ако бъдат преценени в контекста на посоченото по-горе и надлежно доказано обстоятелство, че в деня преди събитието е имало валежи от дъжд и сняг/.

Посочените /от една страна/ писмени доказателства /относно атмосферните условия в периода на инцидента/ и констатациите на приетата в процеса медицинска експертиза; в това число и обясненията на вещото лице от съдебното заседание /от друга страна/ подкрепят /преценени в съвкупност/ събраните в процеса гласни доказателства /относно „механизма“ на събитието/. С оглед това: в случая не е налице основание /в това число и по смисъла на чл. 172 от ГПК/ гласният доказателствен материал да не бъде съобразен – в позитивен за ищцата смисъл /въпреки, че действително е налице известно противоречие между твърденията в исковата молба и свидетелските показания, но същото на практика не засяга релевантното за процесния спор обстоятелство – че инцидентът се явява следствие от падане върху заледена тротоарна настилка/.

Събраните по делото писмени доказателства /медицински документи/, гласни доказателства /свидетелски показания/ и експертни доказателства /медицинска експертиза; в това число и обясненията на вещото лице от съдебното заседание/ удостоверяват /преценени в съвкупност/ всички обстоятелства, които са релевантни за /относими към/ преценката по чл. 52 от ЗЗД, а именно:

Вида и естеството на получените от ищцата травми – физически увреждания /конкретно индивидуализирани от медицинската експертиза/; проведеното лечение /в това число – двукратно оперативно и рехабилитационно/; протеклият възстановителен /лечебен/ период; настоящото здравословно състояние на пострадалата; медицинската перспектива на увреждането.

Всички изброени обстоятелства /преценени в съвкупност/ обосновават определяне на обезщетение 2 в размер на 30 000 лева /този размер кореспондира и със съдебната практика, която се е оформила при правораздаването по идентични или близки по предмет казуси/.

Горният извод /касаещ размера на дължимото обезщетение/ се явява подкрепен и от следните две обстоятелства:

Безспорно /този факт следва да се презумира както в случая, така и във всяка подобна хипотеза/ в момента на инцидента /а и за съответен период след това/ ищцата е претърпяла и съществен психически стрес /физическата болка, следствие от физическа травма – винаги причинява такъв стрес; обратен извод не може да бъде защитен житейски/.

Безспорно /този факт също следва да се презумира предвид горните съображения; този факт е и конкретно установен с гласни доказателства/ получените от инцидента физически и психически травми са рефлектирали изключително негативно в начина на живот на пострадалата /непосредствено след злополуката и за съответен период след това/.

Настоящият съдебен състав препраща /при условията на чл. 272 от ГПК/ и към съображенията на СГС /изложени в контекста на принципната постановка по чл. 52 от ЗЗД/.

На последно място:

Настоящият съдебен състав намира принципно, че процесното обезщетение би подлежало на редукция /при условията на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/ поради непроявено в достатъчна степен внимание от страна на самата пострадала в момента на придвижването й през процесния тротоарен участък /събраните в процеса свидетелски показания сочат, че процесното заледяване е било повсеместно и видимо/. Ответникът обаче не е заявил надлежно /и конкретно/ възражение в такава насока /такива възражения не се съдържат и във въззивната жалба/. С оглед това /и предвид постановката по чл. 6, ал. 2 от ГПК/ „санкцията“ по цитираният законов текст в случая не може да бъде наложена.

С оглед изложеното: обжалваното решение следва да бъде – потвърдено.

Предвид изхода на спора пред САС: в полза на ответника следва да бъдат присъдени съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение /при условията на чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК/; в поза на процесуалния представител на ищцата следва да бъде присъден адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА.

Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК обаче е основателно: заявеното адвокатско възнаграждение следва да бъде редуцирано до размера на сумата от 500 лева.Този размер кореспондира /от една страна/ с обема на предоставената защита пред САС /която преповтаря изцяло вече застъпени тези от първоинстанционния процес - при отсъствие на производство по събиране на нови доказателства/; същият размер кореспондира /от друга страна/ с актуалната практика на СЕС и тази на ВКС /които позволяват - адвокатско възнаграждение да бъде присъдено и под минимума по Наредба № 1/.

Съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС 1-30 състав от 12.11.24г. по г.д. № 1706/24г.

ОСЪЖДА Столична община да плати на адвокат С. Н. 500 лева – адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА /за производството пред САС/.

ОСЪЖДА М. М. А. да плати на Столична община 100 лева - съдебни разноски и 100 лева - юрисконсултско възнаграждение /за производството пред САС/.

Решението е постановено при участие на трети лица – помагачи: "Търговски център Тракия" АД, "БКС Чистота" ЕООД и „Е.Миролио“ ЕАД.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4