Решение № 100 от 07.08.2023, Районен съд - Севлиево

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Севлиево, 07.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Гергана Н. Божилова при участието на секретаря Силвия Л. Г.а като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно наказателно дело № 20234230200020 по описа за 2023 година

Производството е по глава ІІІ, раздел V от ЗАНН - Обжалване на наказателни постановления. Образувано е по жалба на Д. М. П. от гр. Севлиево срещу наказателно постановление /НП/ № 2210500327 от 22.12.2022 година на Зам. директора на РДГ – Велико Търново, с което за нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за контрола и опазването на горските територии и на основание чл.

275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите му е наложено наказание глоба в размер на 300,00 лв. по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ.

В жалбата се твърди, че в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и са основание за отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

ИСКАНЕТО, формулирано в жалбата и поддържано в съдебно заседание, е съдът да отмени изцяло наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

Представителят на административно - наказващия орган /АНО/ изразява становище за неоснователност на жалбата.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства. От съвкупната им преценка съдът установи следната фактическа обстановка:

На 29.04.2022 година свидетелите Й. Ч., К. И. и И. П. – служители в РДГ – Велико Търново, извършили проверка в имот № ***, находящ се в отдел 58, подотдел „е“, в землището на с. Столът, община Севлиево – частна горска територия, 1 за който имало издадено Позволително за сеч № 0655546 от 09.02.2022 година на лесовъда Д. П. за сеч на дървесен вид акация. По време на проверката се констатирало, че в имота имало отсечени общо 41 броя дървета – 38 броя дървета от дървесен вид липа и 3 броя дървета от дървесен вид габър, немаркирани в основата с контролна горска марка и непосочени като дървесен вид в позволителното за сеч. На проверката присъствал и жалбоподателя.

За констатираните по време на проверката обстоятелства и нарушения бил съставен Констативен протокол Серия В, № 008784 от 29.04.2022 година /стр. 10 от делото/. Протоколът бил подписан от присъствалите при проверката, вкл. и от жалбоподателя П.. Към протокола бил изготвен Карнет опис, а в последствие и Сортиментна ведомост за отсечените дървета.

Въз основа на този констативен протокол, на 11.07.2022 година, свидетелят Й.

Ч., в присъствието на свид. К. И. и С. Г., съставил срещу жалбоподателя П. АУАН Серия В, № 008202 за това, че в периода от 12.02.2022 година до 29.04.2022 година Д.

М. П. не изпълнявал задълженията си да следи за спазване на правилата за сеч – да се извършва сеч само на определените и отбелязани за сеч дървета в имот № ***, попадащ в отдел 58, подотдел „е“, землище с. Столът, община Севлиево - частна горска територия, за който има издадено позволително за сеч № 0655546 от 09.02.2022 година за дървесен вид акация, като в имота имало извършена сеч общо на 41 броя дървета – 38 броя дървета от дървесен вид липа и три броя дървета от дървесен вид габър, немаркирани в основата с КГМ и непосочени като дървесен вид в позволителното за сеч. Актосъставителят квалифицирал описаното от него деяние като нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за контрола и опазването на горските територии /Наредбата/.

След съставянето на акта, същият бил предявен на жалбоподателя да се запознае със съдържанието му и да впише своите възражения, ако има такива. Видно от приложения по делото АУАН жалбоподателят записал, че имал възражения и че ще представи същите в законовия срок. По делото липсват данни жалбоподателят да е депозирал писмени възражения срещу съставения АУАН в срока по чл. 44, л. 1 от ЗАНН.

Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното НП № 2210500327 от 22.12.2022 година на Зам. директора на РДГ – Велико Търново против Д. П.. В него наказващият орган се е съгласил изцяло с констатациите, описани в акта, и ги е преповторил буквално. Счел е, че описаното деяние съставлява нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за контрола и опазването на горските територии, поради което и на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите му е наложил глоба по чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите в размер на 300,00 лева.

2

Гореизложената фактическа обстановка съдът установи от писмените доказателства: АУАН, НП, КП от 29.04.2022 година; Карнет опис; Позволително за сеч № 0655546 от 09.02.2022; Протокол за освидетелстване на сечището от 29.04.2022 година; Сигнално писмо; Покана; Сортиментни ведомости; Заповед РД 49-199 от 16.05.2011 година на министъра на земеделието и храните; Заповед № 1 от 02.01.2018 година на директора на РДГ – Велико Търново; Ценоразпис; Длъжностна характеристика; Извадки от информационната система на ИАГ; Сигнал по чл. 107, ал.

4 от АПК от Филип Гунев и Евгени Пощаков; Опис на превозните билети от процесното сечище; Скица на насаждението; Карнет опис; Сортиментна ведомост;

Технологичен план и Справка от РП – Габрово, ведно с постановление за спиране на наказателно производство.

При посочените фактически констатации, изградени въз основа на събраните по делото доказателства, съдът достига до следните правни изводи:

Препис от обжалваното НП е връчен на жалбоподателката на 04.01.2023 година. Жалбата е изпратена по пощата на 09.01.2023 година, т.е. в законоустановения срок и като процесуално допустима следва да се разгледа по същество.

НП и АУАН са издадени от компетентни лица, които черпят правомощията си от Закона за горите.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира, че е осъществен от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 12 б ал.

1, т. 5 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии, поради което правилно и законосъобразно е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя.

Безспорно е, че жалбоподателят Д. П. е имал качеството на лице по чл. 108, ал.

2 от ЗГ, тъй като е бил регистрирана в регистъра на ИАГ София като лесовъд и е получил позволителното за сеч в имота, и в това си качество същият е бил длъжен да следи за спазване на правилата за сеч – да се извършва сеч само на определените и отбелязани за сеч дървета в процесния имот, като това му задължение е било налице през цялото време докато се е провеждал добива на дървесина.

Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл. 12 б ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии : „Лицата по чл. 108, ал. 2 ЗГ след получаването на позволителното за сеч са длъжни да: следят за спазването на сроковете и правилата за сеч, в т. ч. да се извършва сеч само в границите на насаждението на определените и отбелязани за сеч дървета, а при гола сеч – на всички дървета върху площта на сечището без забранените за сеч дървета, указани в позволителното за сеч”.

В случая по несъмнен начин се установи, че по време на проверката на контролните органи от ИАГ и РДГ – Велико Търново на 29.04.2022 година в процесния 3 имот е била констатирана сеч на 38 броя немаркирани дървета от дървесен вид липа и три броя немаркирани дървета от дървесен вид габър. Безспорно е също така, че отсечените дървета са от дървесен вид, различен от този, посочен в позволителното за сеч /акация/. От показанията на служителите на РДГ – Велико Търново се установи, че по време на проверката в имота е присъствал жалбоподателя, който е обяснил, че сечта на дърветата е била извършена след приключване на сечта в сечището. Свидетелят Й.

Ч. заяви, че по време на проверката сечта действително била приключила, но сечището не било освидетелствано. Това е било направено късно вечерта в 20:42 часа на същия ден, което е видно от извлечението от инф. система на ИАГ /стр. 78/.

Разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ предвижда налагане на глоба от 300 до 5000 лева, ако не е предвидено по-тежко наказание, на длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. Нормата е бланкетна и за индивидуализация на твърдяното нарушение е необходимо препращане към онези норми или актове, вменяващи конкретни задължения за лицата, притежаващи посочените по-горе качества. В случая в НП е посочен чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за контрола и опазването на горските територии, съгласно който лицата по чл. 108, ал. 2 от ЗГ след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за спазването на сроковете и правилата за сеч, в т. ч. да се извършва сеч само в границите на насаждението на определените и отбелязани за сеч дървета, а при гола сеч – на всички дървета върху площта на сечището без забранените за сеч дървета, указани в позволителното за сеч. Предвид горепосоченото законосъобразно се явява описанието на вмененото на П. нарушение като период на извършване – от началната дата на срока за извършване на сечта до момента на извършване на проверката от служители на РДГ – Велико Търново, при която е съставен констативен протокол. В случая нарушението се изразява в продължаващо във времето бездействие на лицето по чл. 108, ал. 2 от ЗГ да следи за спазването на правилата за сеч, като е ирелевантно кой и кога точно в рамките на посочения в АУАН и НП период е отсякъл описаните като брой и дървесен вид дървета, след като е установено, че наказаното лице не е изпълнило вмененото му контролно задължение да следи за спазване на правилата за сеч. Наказаното лице е дължало активно поведение, каквото в случая не е имало, поради което се е стигнало до изсичане на немаркирани дървета, като дървесните видове липа и габър въобще не фигурират в позволителното за сеч. Що се касае до възражението на жалбоподателя, че сечта на немаркираните дървета вероятно е извършена след приключване на сечта в периода от 30.03.2022 година до 29.04.2023 година и поради това жалбоподателят не следвало да носи отговорност за това нарушение, следва да се отбележи, че съгласно чл. 108, ал. 3 от Закона за горите жалбоподателят, като лице, на което е издадено позволителното за 4 сеч, е длъжен да упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл. 148, ал.

11, до освидетелстване на сечището. В случая към момента на проверката сечището не е било освидетелствано, поради което следва да се приеме, че именно жалбоподателят е лицето, което следва да понесе административно наказателната отговорност за вмененото му във вина нарушение.

Възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че от наказателното постановление не ставало ясно какви са диаметрите на отсечените дървета съдът намира за несъстоятелно, тъй като те са описани в съставения по време на проверката карнет опис и изготвените в последствие сортиментни ведомости, а и за съставомерността на деянието не е необходимо изричното им посочване.

Вмененото на жалбоподателя нарушение не може да бъде квалифицирано като маловажен случай, за който да намери приложение чл. 28 от ЗАНН. Процесното нарушение е типично за вида си и и не се характеризира с по-ниска степен на опасност в сравнение с други нарушения от същия вид. Мотиви за неприлагане на чл. 28 от ЗАНН са изложени в процесното НП, като съдът ги споделя изцяло и затова не е необходимо да ги преповтаря или допълва.

Така изложените съображения мотивираха съда да приеме, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно издадено и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него се остави без уважение.

На основание чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а съгласно алинея трета на тази разпоредба в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование . От процесуален представител на РДГ – Велико Търново е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на въззиваемата страна е направено своевременно. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство и с оглед крайния изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, жалбоподателят следва да бъде осъден на основание чл. 63д, ал. 3 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на РДГ – Велико Търново юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ и съобразено с фактическата и правна сложност на случая.