Решение № 149 от 26.04.2022, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. ***, 26.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

О.С. – ***, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора *ина в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВАСТОЯНОВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20224400500089 по описа за 2022 *ина

С решение № *** г. по гр.д.№ *** г. по описа на П***рс е осъдено „*** със седалище гр.*** да заплати на С. Р. С. сумата от *** лв., представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски кредит № *** г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба (*** *.) до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до *** лв. е отхвърлен иска като неоснователен.Осъдено е „*** със седалище гр.*** да заплати на С. Р. С. сумата от *** лв., представляващи деловодни разноски по компенсация.Осъдено е „*** със седалище гр.*** да заплати на адв.Г. Г. Ч. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на *** лв.

Депозирана е въззивна жалба от С. Р. С., чрез пълномощник, срещу решение № *** г. по гр.д.№ *** г. по описа на П***рс, с което е отхвърлен частично предявения срещу „*** иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.Счита, че в тази му част решението е неправилно и постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон.Прави се искане да се произнесе с решение, по силата на което да отмени решението на първоинстанционния съд в отхвърлителната му част, а именно над размера на сумата от *** лв. до 1 пълния претендиран размер от *** лв. и да постанови друго такова, с което да уважи предявения иск в пълен размер, като претендира и направените съдебно-деловодни разноски, включително и адвокатски хонорар за двете инстанции.

От въззиваемия „*** със седалище гр.***, чрез пълномощник, е изразено становище, че съдебното решение е правилно в частта, в която първоинстанционният съд е отхвърлил иска за сумата над *** лв., а въззивната жалба, подадена от насрещната страна за неоснователна.Прави се искане да се остави в сила решение № *** г. по гр.д.№ *** г. по описа на П***рс в частта, в която първоинстанционният съд е отхвърлил иска на насрещната страна за сумата над *** лв., като бъдат присъдени съдебноделоводните разноски, вкл. за адвокатски хонорар за двете инстанции.

Депозирана е насрещна въззивна жалба от „*** със седалище гр.***, чрез пълномощник, срещу решение № *** г. по гр.д.№ *** г. по описа на П***рс, като счита обжалваното решение за недопустимо и частично неправилно.Ако се приеме, че исковата молба е била редовна, се прави искане да се обезсили решение № *** г. по гр.д.№ *** г. на П***рс, както и определение, обективирано в протокол № *** г., с което е допуснато изменение по чл.214 ГПК, като бъдат дадени задължителни указания на насрещната страна във връзка с предприетото изменение, както и да им бъде връчен препис от молбата за становище.Счита, че съдебното решение е частично неправилно в частта, в която първоинстанционният съд е уважил исковата претенция на ищеца.Прави се искане да се отмени решение № *** г. по гр.д.№ *** г. по описа на П***рс в частта, в която е уважен иска на насрещната страна за сумата от *** лв., като бъдат присъдени съдебно-деловодните разноски, вкл. за адвокатски хонорар за двете инстанции.

Изразено е становище от С. Р. С., чрез пълномощник, като се прави искане да се остави без уважение депозираната от „*** насрещна въззивна жалба като неоснователна.

Въззивната жалба, както и насрещната въззивна жалба, са процесуално допустими, а по същество - неоснователни.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е 2 ограничен от посоченото в жалбата.Според ТР № *** г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2013 г., ОСГТК, при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

На основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите, изложени от първоинстанционния съд.

По отношение на въззивната жалба, депозирана от С.С., чрез пълномощник, следва да са посочи следното.

На първо място във въззивната жалба се сочи, че процесният договор за потребителски кредит № *** от *** г. е недействителен на основание чл.22 от ЗПК във вр. с чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като противоречи на законоустановените императивни правила.

В тази насока се сочи от въззивника, че първоинстанционният съд не е обсъдил наведеното в ИМ твърдение, че в нарушение на императивните правила в процесния договор ГПР е посочен единствено като процент, без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване.Съгласно решение от ** г. по дело *** г. на СЕС „На непосочване на ГПР в договора за кредит трябва да се приравни ситуацията, в която в договора се съдържа само математическа формула за изчисляването на този ГПР, без обаче да предоставя да предоставя необходимите за това изчисляване данни“.

Соченото от въззивника е прието в т.66 от горепосоченото решение на СЕС.То обаче е неприложимо в процесния случай, тъй като в договора за потребителски кредит от *** г. -чл.1.5.9 е посочен ГПР 49.32 %, т.е. не е посочена математическа формула за изчисляване на този ГПР, а самият ГПР.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит съдържа *ишния процент на разходите по кредита.В процесния случай ГПР е посочен в договора за потребителски кредит от *** г., поради което договорът не е недействителен съгласно чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

В процесния договор е посочен ГЛП в размер на *** %.Въззивникът счита, че не става ясно в какво се изразява разликата между горните проценти 3

(ГПР от ***% и ГЛП от ***% ) и кои разходи биват отразени чрез тях, поради което ДПК е недействителен.

Съгласно чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, ДПК следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му.ДПК от *** г. не е недействителен, тъй като в него е посочен фиксиран лихвен процент по заема от ***% в чл.1.5.8 и е посочено как се начислява същия.

На следващо място във въззивната жалба се сочи, че при постановяване на съдебното решение съдът не е взел впредвид, че според приетото по делото заключение по ССчЕ размерът на ГПР по процесния договор е ***% ( като се вземат предвид единствено главницата и договорната лихва), а следвало да кредитира заключението, в частта, в която при включване и на начислената неустойка по договора, ГПР би бил ***%, като само това обстоятелство е достатъчно, за да се приеме, че договорът за кредит е недействителен, тъй като в него не е посочен реално приложимият от кредитора ГПР.

В заключението на ВЛ, неоспорено от страните, което следва да се приеме като обективно и компетентно, се установява, че по договора е посочен ГПР от ***%, но след преизчисляване на същия от ВЛ и включване на главница и лихва ***%, без неустойка, се установява ГПР - ***%.

ВЛ е посочило, че включването на погасената неустойка от *** лв., разпределена помесечно към всяка вноска, ще се установи ГПР в размер на ***%.

Договорът за потребителски кредит не е недействителен на това основание, както се сочи във въззивната жалба.Не може да се приеме, че ГПР на разходите възлиза на ***%, тъй като съгласно чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК при изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит.

Процесната неустойка е уговорена в чл.20 от ДПК от *** г. за неизпълнение на задължението на заемателя, посочено в чл.17, 18 и 19.В чл.17 от договора е поето задължение от заемателя в срок до 3 дни от получаване на заемната сума по договора да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи и неустойки или неотменяема банкова гаранция.

4

Неустойката е форма на договорна отговорност, тя служи за обезщетение на вредите от неизпълнението.Това е акцесорно съглашение с предмет задължение, което става изискуемо в случай на неизпълнение на главното задължение.С оглед на нейната същност следва да се приеме, че тя не се включва в ГПР с оглед на горепосочената разпоредба на чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК.

На следващо място във въззивната жалба се сочи, че начислената „неустойка“ попада в изискванията на Директива 2008/48/ЕО - тя е предвидим общ разход, която обуславя сключването на договора при тези условия и е предварително заложена.По тези съображения тази клауза изисква размерът й да се включи в общия размер на разходите и оттам в ГПР.Счита, че неправилното изчисляване и посочване е самостоятелно основание за недействителност на целия договор.

В чл.19 от горепосочената Директива е посочен начинът на изчисляване на ГПР, като в ал.2 е посочено, че от общите разходи по кредита за потребителя се изключват сумите, дължими от потребителя за неспазване на някое от задълженията му според договора за кредит.Ето защо следва да се приеме, че уговорената в чл.20 от процесния договор за потребителски кредит не следва да се включи в изчисляването на ГПР.

На самостоятелно основание въззивникът счита, че договорът е недействителен, тъй като грешно посоченият размер на ГПР води и до неправилно посочване на общата сума, дължима от потребителя по договора, като по този начин е нарушена и втората част от задължителното съдържание на договора с оглед на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.Счита, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, като се позована на решение от 15.03.2012 г. по дело ***на СЕС, което разглежда търговска практика, състояща се в посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния *ишен процент на разходите.

В процесния случай, както се посочи по-горе, не може да се приеме, че ГПР на разходите възлиза на ***%, за да е приложимо приетото в горепосоченото решение на съда (първи състав) от 15 март 2012 *ина по дело ***

Приемането на реален ГПР, по-нисък от посочения в договора от ***%, а именно ***%, не може да бъде основание също за прилагането на приетото в 5 горепосоченото решение на СЕС.

Във въззивната жалба също се сочи, че съгласно императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с ПМС, което означава, че лихвите и разходите по кредите, не могат да надхвърлят 50% от взетата сума, поради което на основание чл.19, ал.5 от ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.4, са нищожни.Според въззивника това е основание за приложение на чл.21, ал.1 от ЗПК.

Не са налице основанията за приложение на чл.21, ал.1 от ЗПК.

В процесния случай, ако се приеме за приложим ГПР от ***%, това би било основание за прилагане на чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК.В ал.6 на чл.19 ЗПК е предвидено, че при плащания по договори, съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни по ал.5, надвзетите средства над прага по ал.4 се удържат при последващи плащания по кредита.

Не са налице основания за прилагане на чл.23 от ЗПК, според който когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита.

Въз основа на гореизложеното следва да се приеме, че не са налице основания за отмяна на решението в обжалваната му отхвърлителна част и следва да бъде потвърдено в същата.

В насрещната въззивна жалба са изложени доводи от въззивника “***, че решението в обжалваната му осъдителна част е недопустимо.

Неоснователен е доводът, че съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, тъй като се претендира осъждане за сумата в размер на ** лв., като частичен иск от сумата в общ размер от ***** лв., представляващи недължимо платени суми по потребителски кредит, тъй като не е ясно дали процентната сума представлява главница или е заплатена възнаградителна лихва или неустойка.Счита, че ако претендираната сума е сформирана като сбор от няколко вземания, следва да се конкретизира с частично предявения иск, каква част от всяко едно от тях се претендира в настоящето производство, като са направени възражения от него.