Определение № 299 от 22.04.2024, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 299 гр. Сливен, 19.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. М.а Маринова

Гергана Огн. Симеонова като разгледа докладваното от Стефка Т. М.а Маринова Въззивно гражданско дело № 20242200500086 по описа за 2024 година

Производството е по чл.248 от ГПК.

Образувано е по молба, подадена от въззиваемата страна „С.К.“ ООД, гр. С. за изменение на постановеното по делото решение в частта относно разноските, присъдени на основание чл.38 от ЗАдв. за оказана безплатна правна помощ за въззивното производство.

Молителят „С.К.“ ООД, гр. С. намира присъдения адвокатски хонорар за прекомерен. Посочва, че своевременно е направено възражение по чл.78, ал.5 от ГПК.

Възнаграждението не отговаряло на фактическата и правна сложност на делото, като адвоката не се е явявал в съдебно заседание. Доказването било по чл.190 от ГПК, а по втория иск не било необходимо да се провежда такова. Счита, че справедливият размерна възнаграждението е 480лв. с ДДС. Посочва, че пред съдилищата в цялата страна се депозират еднакви искови молби, както и идентична последваща защита.

Следвало да се има предвид и Решението на СЕС по дело С-438/2022, съгласно което съдът не бил обвързан от минималните размери по НМРАВ. Освен това и с оглед принципа на справедливост съдът следвало да присъди „разумни„ разноски и да слезе под минималните размери на НМРАВ. Разноските не следвало да бъдат източник на неоснователно обогатяване на загубилата страна, в чиято полза е крайния съдебен акт.

С оглед изложеното, моли съда да измени постановеното по делото решение, като намали присъдения адвокатски хонорар в полза на процесуалния представител на ищеца от 1138лв. с ДДС на 480 лв. с ДДС.

В законоустановения срок е постъпил отговор на тази молба от насрещната 1 страна С. И. Ж. чрез пълномощника адв. Д. М., който намира молбата за неоснователна и моли съдът да я остави без уважение. Посочва, че съгласно практиката на ВКС от значение е търсеният материален интерес, който при обективно кумулативно съединяване на искове се определя върху цената на всеки един от исковете поотделно.

Сочи и практика на СлОС в тази насока.

Съдът, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Молбата е процесуално допустима - подадена е от легитимирано лице в срока по чл.248, ал.1, предл. второ ГПК – в едномесечен срок от постановяване на необжалваемото въззивно решение по настоящото дело.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

С постановеното по делото Решение №88/14.03.2024г. по настоящото в.гр.д.

№86/2024г. на СлОС „С.К.“ ООД, гр. С. е осъдено да заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищцата – въззиваема, за осъществена безплатна правна помощ във въззивното производство в размер на по 1137,50лв. с включен ДДС.

На първо място следва да се посочи, че възражение по чл.78, ал.5 от ГПК, противно на твърдението в молбата, пред въззивната инстанция не е заявявано от страна на представител на дружеството – въззивник, молител в настоящото.

Насрещната страна – въззиваемата С. Ж. е била представлявана от адвокат, осъществяващ безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.

Предмет на въззивното производство е обжалвано от молителя – въззивник първоинстанционно решение, с което са били уважени изцяло предявените от С. Ж. против дружеството два обективно кумулативно съединени иска, както следва: иск за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит №533171/04.06.2021г., на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК и кумулативен иск за връщане на недължимо платена при начална липса на основание парична сума в размер на 555,00лв. по Договор за потребителски кредит №533171/04.06.2021г., с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, вр. с чл.23 от ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки от тях поотделно. Използваният израз в разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредбата „интерес“ не изключва прилагането на разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредбата. Напротив, тя визира цената на всеки отделен иск и не изключва прилагането на отделните хипотези към цената /интереса/ на всеки един от исковете поотделно. Следва да се определи за всеки отделен иск минимално възнаграждение по Наредбата, след което вече определените минимални 2 възнаграждения се събират при определяне на отговорността за разноски. В тази насока е практиката на съдилищата и тази на ВКС.

Освен това, самите искове не се намират в отношение на главен и акцесорен помежду си, т.е. на главница и мораторна лихва към нея. По всеки един от тях се извършва отделно доказване, доказване на различни правнорелевантни обстоятелства.

От уважаването на единия не следва автоматично уважаването на втория. Съдът не приема възражението, че доказването е проведено само по отношение на първия иск.

Процесуалният представител на ищеца е провел активни процесуални действия, както по подготовка на делото, така и в хода на самото производство. Извършените от него действия не могат да бъдат определени като банкетни. Напротив, процесуалното действие проявено от страната е активно и ефективно. Адвокатът осъществяващ процесуално представителство на ищеца е подходил компетентно и отговорно при защита на интересите му, поради което следва да му се присъди и съответното възнаграждение.

Цитираното от молителя решение на СЕС (Решение № С – 438/22/25.01.2024г.) е в смисъл, че конкуренцията, включително в областта на предоставянето на адвокатски услуги не следва да се ограничава от наредба изготвена от съсловна организация, в която да са предвидени минимални възнаграждения под които страните (адвокат и клиент) да не могат да се договорят. Това би противоречало на принципа за свободна конкуренция залегнал в Договора за функциониране на Европейския съюз.

В случая съдът намира, че заложените в НМРАВ минимални адвокатски възнаграждения следва да се приемат като ориентир, който съсловната организация е приела, че съответства на положения от адвокатите труд. Все пак трудът положен от адвокатите по реда на чл.38, ал.1 от ЗА следва да получи адекватно възнаграждение и ангажиментът им с предоставяне на безплатна правна помощ на нуждаещи се лица, които нямат финансова възможност да заплатят адвокатско възнаграждение не следва да се превръща в повод те да бъдат незаслужено санкционирани като трудът им не бъде заплатен.

С оглед изхода на спора – неоснователност на въззивната жалба на „С.К.“ ООД, гр. С., въззиваемата страна има право на разноски, съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК. В случая, въззиваемата е получила безплатна правна помощ от адв. Д. М. във въззивното производство, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв, поради което и на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адв. М. следва да се присъди възнаграждение за оказаната помощ, определено в минималните размери по НМРАВ. Прилагайки разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2, вр. с чл.2, ал.5, вр. пар.2а от Наредба №1/2014г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие, минималния размер на адвокатския хонорар за двата иска възлиза на общата сума от 1137,50лв. с ДДС.

3

С оглед изложеното, съдът намира молбата по чл.248 от ГПК, подадена от „С.К.“ ООД, гр. С. за изцяло неоснователна и като такава ще я остави без уважение.

Ръководен от изложеното и на основание чл.248 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „С.К.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“************“ №115 Е, ет.5, вх. №СД-0501-2285/09.04.2024г. за изменение на Решение №88/14.03.2024г., постановено по въззивно гр.д.№86/2024г. по описа на СлОС в частта относно присъденото на адв. Д.

М. адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ на въззиваемата страна във въззивното производство, като неоснователна.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред АС – Бургас в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4