Определение № 2796 от 23.10.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2796 гр. Пловдив, 23.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна И.

Членове:

Иван Анастасов

Борислав Терзиев като разгледа докладваното от Борислав Терзиев Въззивно частно гражданско дело № 20265300502353 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3, вр. с чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба № 34867/30.09.2026 г. на „СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП“ АД, ЕИК 175302519, срещу Определение № 10589/25.08.2026 г., постановено по гр. д. № 20255330116377/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е оставена без уважение молба с вх. № 73263/20.07.2026 г. за допълване на Решение № 3223/22.06.2026 г. в частта за разноските по уважения насрещен иск.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и неправилно приложение на практиката на Съда на Европейския съюз. Поддържа се, че насрещният иск представлява самостоятелна осъдителна претенция за непогасена главница по договор за потребителски кредит, която е уважена изцяло, поради което на ищеца по насрещния иск се дължат направените разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Сочи се, че практиката на СЕС по съединени дела C-224/19 и C-259/19 не установява обща забрана за присъждане на разноски в полза на кредитора срещу потребителя, когато същите произтичат от уважен самостоятелен иск за връщане на чистата стойност на кредита. Иска се отмяна на обжалваното определение и присъждане на разноски в общ размер на 269,14 евро, от които 29,14 евро държавни такси и такси за преписи и 240 евро адвокатско възнаграждение с включен ДДС.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор на частната жалба.

Окръжен съд – Пловдив, след като обсъди доводите в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275 ГПК, подадена е от легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Приложен е документ за внесена държавна такса.

1

Предвид изложеното частната жалба е процесуално допустима.

С Решение № 3223/22.06.2026 г. по гр. д. № 20255330116377/2025 г.

Районен съд – Пловдив е прогласил за нищожна клаузата на § 5 от Договор за потребителски кредит от 22.02.2024 г., сключен между Т. К. И. и „СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП“ АД, предвиждаща заплащане на обезщетителна неустойка в размер на 2030,94 лева, като противоречаща на добрите нрави и заобикаляща императивните изисквания на Закона за потребителския кредит.

Със същото решение съдът е уважил изцяло предявения от „СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП“ АД насрещен осъдителен иск, като е осъдил Т. К.

И. да заплати сумата от 1172,29 лева, представляваща непогасена главница по договора, ведно със законната лихва от 18.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

Въпреки уважаването на насрещния иск, първоинстанционният съд не е присъдил разноски в полза на насрещния ищец, като е приел, че възлагането им върху потребителя би противоречало на принципа на ефективност на потребителската защита, съобразно Решение на СЕС от 16.07.2020 г. по съединени дела C-224/19 и C-259/19.

С молба по чл. 248, ал. 1 ГПК дружеството е поискало допълване на решението в частта за разноските, но с обжалваното определение районният съд е оставил искането без уважение, възприемайки същите съображения.

Настоящият съдебен състав не споделя тези правни изводи.

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Предявяването на насрещен иск обуславя самостоятелното процесуално качество на ответника по първоначалния иск като ищец по насрещния, поради което отговорността за разноските следва да бъде преценена с оглед изхода на спора по всяка от предявените претенции. Уважаването на първоначалния иск не изключва правото на разноски на ответника по него, когато предявеният от същия насрещен иск също е уважен.

В настоящия случай насрещният иск е уважен изцяло, като предмет на същия е единствено непогасената част от предоставената главница по договора за потребителски кредит. Претенцията не включва вземания за възнаградителна лихва, неустойки, такси или други плащания, произтичащи от прогласената за нищожна договорна клауза. Следователно разноските по насрещния иск са свързани със защитата на самостоятелно материално право на кредитора за възстановяване на действително предоставена и невърната парична сума.

Неоснователно първоинстанционният съд е приел, че практиката на СЕС по съединени дела C-224/19 и C-259/19 изключва присъждането на разноски в полза на кредитора по такава претенция. В посоченото решение СЕС приема, че чл. 6, § 1 и чл. 7, § 1 от Директива 93/13 и принципът на ефективност не допускат национална правна уредба, при която част от разноските се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, подлежащи на връщане вследствие установяване на неравноправността на договорна клауза, доколкото подобно разпределение би могло да възпре потребителя да упражни правото си на ефективен съдебен контрол.

Това разрешение обаче не установява общо освобождаване на 2 потребителя от отговорност за разноски по всяка претенция на търговеца, разглеждана в рамките на същото производство. Приложението му следва да бъде съобразено с предмета на конкретния иск и с необходимостта да не бъде ограничена ефективността на предоставената от правото на Европейския съюз защита.

В случая потребителят е получил съдебна защита срещу нищожната договорна клауза, като направените във връзка с уважения първоначален установителен иск разноски са възложени на кредитора. Присъждането на разноски по отделния, изцяло уважен насрещен иск за непогасена главница не променя този резултат и не представлява санкция за упражненото от потребителя право на съдебен контрол върху неравноправни договорни условия. То е последица от уважаването на самостоятелна осъдителна претенция, която не се основава на прогласената за нищожна клауза.

В този смисъл е и разрешението, възприето в Определение № 2041/18.07.2024 г. по ч. т. д. № 274/2023 г. на ВКС, съгласно което защитата на потребителя срещу неблагоприятното разпределяне на разноските следва да бъде съобразена с конкретния предмет на спора и с необходимостта да не се препятства упражняването на правата по Директива 93/13, а не да се прилага механично към всяко производство с участието на потребител.

От значение е и обстоятелството, че ответницата по насрещния иск е признала задължението си за връщане на непогасената главница. Самото признаване на задължението обаче не освобождава страната от отговорност за разноски. Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК за възлагането им върху ищеца е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки – ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. В случая непогасеното задължение е било изискуемо към момента на предявяване на насрещния иск, като по делото не са установени последващи плащания или други обстоятелства, обосноваващи извод, че кредиторът не е имал основание да потърси съдебна защита. Поради това не са налице предпоставките за приложение на чл. 78, ал. 2 ГПК.

По отношение на направените разноски от представените с частната жалба данни се установява, че дружеството е претендирало своевременно присъждането им още с насрещната искова молба, като е представило списък по чл. 80 ГПК, договор за правни услуги, фактура и платежно нареждане за заплатеното адвокатско възнаграждение. Претендирани са разноски в общ размер на 269,14 евро, включващи 28,12 евро държавна такса и такса за преписи на електронни документи, 1,02 евро за преписи и 240 евро адвокатско възнаграждение с включен ДДС.

Доколкото тези разноски са действително извършени, удостоверени с приложените по делото доказателства и са свързани с разглеждането на уважения насрещен иск, същите подлежат на присъждане в полза на дружеството на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Не се установява основание за намаляване на претендираното адвокатско възнаграждение, като размерът му следва да бъде преценен с оглед действително извършената процесуална работа, фактическата и правната сложност на спора и евентуално своевременно направено възражение за прекомерност.

В допълнение, съобразно разясненията, дадени в т. 8 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, когато съдът е пропуснал да се произнесе по своевременно заявено искане за 3 разноски, са налице предпоставките за допълване на решението по реда на чл.

248, ал. 1 ГПК, като липсата на списък по чл. 80 ГПК не представлява пречка за това. В случая такъв списък е представен, поради което и от процесуална страна не е налице пречка за уважаване на искането.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено допълване на първоинстанционното решение в частта за разноските чрез присъждане в полза на „СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП“ АД на сумата от 269,14 евро, представляваща направени съдебноделоводни разноски по изцяло уважения насрещен иск и 7,67 евро ДТ за разглеждане на частната жалба пред въззивната инстанция.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 10589/25.08.2026 г., постановено по гр. д.

№ 20255330116377/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е оставена без уважение молба с вх. № 73263/20.07.2026 г. на „СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП“ АД за допълване на Решение № 3223/22.06.2026 г. в частта за разноските по насрещния иск, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

Д О П Ъ Л ВА на основание чл. 248, ал. 1 ГПК Решение № 3223/22.06.2026 г., постановено по гр. д. № 16377/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА Т. К. И., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП“ АД, ЕИК 175302519, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, ул. „Васил Калчев“, бл. 58, ет. 6, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 269,14 евро, представляваща направени съдебно-деловодни разноски по изцяло уважения насрещен иск, от които 29,14 евро за държавни такси и преписи и 240 евро за адвокатско възнаграждение с включен ДДС и сумата от 7,67 евро ДТ за разглеждане на частна жалба.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4