Решение № 167 от 11.02.2021, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- Административно дело 777/2020
- Вид
- Решение № 167
- Подписан
- 11.02.2021
- В сила
- 07.05.2021
- Състав
- ВЕСЕЛИНА ТЕНЧЕВА ЧОЛАКОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 3541 от 15.04.2020 · ВЕСЕЛИНА ТЕНЧЕВА ЧОЛАКОВА
- Разпореждане № 4552 от 19.05.2020 · ВЕСЕЛИНА ТЕНЧЕВА ЧОЛАКОВА
- Определение № 1020 от 26.05.2020 · ВЕСЕЛИНА ТЕНЧЕВА ЧОЛАКОВА
- Определение № 2016 от 23.09.2020 · ВЕСЕЛИНА ТЕНЧЕВА ЧОЛАКОВА
- Определение № 881 от 12.04.2021 · ВЕСЕЛИНА ТЕНЧЕВА ЧОЛАКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.143,ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 3,т. 4 и т. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 3,т. 4 и т. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 3,т. 4 и т. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.149,ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 173, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.9,ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 103, ал. 4 · Закон за здравето
- чл. 112, ал. 1, т. 4 · Закон за здравето
- чл.38 · Закон за правната помощ
- чл.38,ал.2 · Закон за правната помощ
- чл.38,ал.3,т.1 · Закон за правната помощ
- чл. 3 · Наредба за медицинската експертиза
- чл. 63, ал.1 · Наредба за медицинската експертиза
Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………../…………………2021 г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори състав, в публично заседание на пети януари през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА при участието на секретаря Деница Кръстева , като разгледа докладваното от съдия Чолакова адм. дело № 777 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс
(АПК) във вр. с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето ЗЗ).
Производството е образувано по жалба на П.Я.И. ***, чрез адв. Д. против ЕР № 0071 от зас.010 от 13.12.2019 г. издадено от НЕЛК, Специализиран състав по Неврологични, УНГ и ССЗ, с което е отменено ЕР № 0364 от зас.№ 016 от
06.02.2019 г. издадено от Втори състав на ТЕЛК „Общи заболявания“ към МБАЛ „Света Анна“ в частта по оценката на работоспособността и е определена оценка за трайно намалена работоспособност от 35,0%. Жалбоподателят счита, че решението на НЕЛК е прието в нарушение на материалния закон и е необосновано. Счита, че неправилно е определен процента на намалена работоспособност ,при липса на подробна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и изследвания на медицинската документация, определящи функционалното състояние на заболелия орган и организма като цяло. В съдебно заседание се представлява от адв. Д., която поддържа жалбата, моли оспореният акт да бъде отменен и преписката изпратена на административния орган за определяне на нова оценка на работоспособността съобразно обективната анамнеза и претендира сторените по делото разноски.
Ответникът – НЕЛК – София оспорва жалбата в представено писмено становище. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи, съдържащи се в оспорения административен акт. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и след задължителната проверка по чл.146 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на жалбата:
Видно от представен документ за доставяне на л.3 от адм. преписка Решението е връчено на жалбоподателя на 20.02.2020 г. Като доказателства за подаване на жалбата е представена обратна разписка и касов бон от които е видно, че жалбата е подадена на 05.03.2020 г. , в законоустановения преклузивен срок съгласно чл.149,ал.1 от АПК. Жалбата е депозирана в законоустановеният срок, от надлежна страна, адресат на оспорения акт имаща правото и интереса да го оспорва, поради което е допустима.
По основателността на жалбата:
Съобразно петитума на жалбата и разпоредбата на чл.112,ал.1,т.4 от Закона за здравето , предмет на настоящото производство е ЕР № 0071 от зас.010 от 13.12.2019 г. издадено от НЕЛК, Специализиран състав по Неврологични, УНГ и ССЗ, с което е отменено ЕР № 0364 от зас.№ 016 от 06.02.2019 г. издадено от Втори състав на ТЕЛК „Общи заболявания“ към МБАЛ „Света Анна“-Варна в частта по оценката на работоспособността и е определена оценка за трайно намалена работоспособност от 35,0%.
С оспореното решение на НЕЛК е определен 35% трайна загуба на работоспособност с водеща диагноза : „двустранна невросензорна загуба на слуха“ и придружаващо общо заболяване „двустранен неврит на слуховите нерви.
Остеогенезис имперфекта с множество счупвания. Дегеративни промени в лявата лакетна става.“. Посоченото решение на
НЕЛК е постановено по повод оспорване на решение на ТЕЛК при МБАЛ „Света Анна“ – Варна № 364/06.02.2019 г., с което е определен 10% трайна загуба на трудоспособност с водеща диагноза „Остеогенезис имперфекта“ и общо заболяване „ Остеогенезис инперфекта, коксартроза, гонартроза, артроза лакетни стави, скъсяване ДДК, двустранен неврит на слуховите нерви“. Оспореното решение е издадено въз основа на представените с медицинското досие документи, с позоваване на разпоредбата на чл.50,ал.1 от Правилника за устройство и организация на работата на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕ/ от 2018 г.
Установява се , че с предходно ЕР № 0883 от зас.№
040/21.03.2016 г. издадено от ТЕЛК за общи болести ІІ-ри състав на жалбоподателя е определена оценка на работоспособността 71% с посочена водеща диагноза : „други вродени костно-мускулни деформации“ и общо заболяване „Остеогенезис инперфекта, коксартроза , гонартроза, артроза лакетни стави, скъсяване ДДК, двустранен неврит на слуховите нерви.“ Посоченото експертно решение е било със срок на действие до 01.03.2019 г., което е наложило издаването на последващото решение на ТЕЛК, което е оспорено пред НЕЛК. Следва да се посочи, че в по-предходно решение на ТЕЛК на жалбоподателя е била определена оценка на работоспособността/вида и степента на увреждане от 81%.
Поради необходимостта на изясняване на въпроса относно основната и водещата диагноза на жалбоподателя, преценката за правилното определяне на процента на трайна загуба на работоспособност и липсата на специални знания в областта на медицината, съдът е допуснал комбинирана съдебно медицинска експертиза. Специалностите на назначените експерти са съобразени с водещата и основа диагноза на жалбоподателя, които са посочени в оспорения акт и са съответно специалист УНГ и ортопед-травматолог. Експертните заключения са изготвени въз основа на медицинското досие на жалбоподателя и извършен медицинска преглед.
Съобразно заключението в частта изготвена от специалист ортопед-травматолог жалбоподателят боледува от остеогенезис имперфекта , която е вродено заболяване, неврит на слуховите нерви, двустранна коксартроза с функционални нарушения, двустранна гонартроза с функционални нарушения и артроза на двете лакетни стави с функционални нарушения; ортопедичното заболяване е довело до развитие на артрозни промени в двете тазобедрени, коленни и лакетни стави, довели до трайно затруднение в движенията на долните и горните крайници. Движенията на долните крайници са затруднени в средно тежка степен, а горните в лека степен; Вроденото заболяване няма лечение, лекуват се последиците от счупванията. Множеството счупвания и несъвършеното костообразуване водят до увреждане на ставите и развитие на артрозни промени, които имат възходящ трент; По-тежното заболяване е остеогенезис имперфекта и развитите коксартроза на двете тазобедрени стави, гонартроза на двете коленни стави и артроза на двете лакетни стави; Водещата диагноза е Остеогенезис имперфекта и придружаващи заболявания : коксартроза, гонартроза, артроза на лакетни стави, скъсяване на ДДК, двустранен неврит на слуховите нерви; Определените с решението на НЕЛК водеща диагноза е : двустранна невросензорна загуба на слуха и общо заболяване двустранен неврит на слуховите нерми, остеогенезис имперфекта с множество счупвания, дегеративни промени в лявата лакетна става. Вроденото заболяване е отчетено , но не е взета под внимание етапната епикриза, с която е изпратен за преосвидетелстване от 22.01.2019 г.
Видно от заключението изготвено от специалист УНГ неврита на слуховия нерв на жалбоподателя не е вродено, а придобито заболяване.
Това заболяване е трайно, със степен на увреждане – практическа глухота.
Най-тежкото заболяване на жалбоподателя е остеогенезис имперфекта. Водещата диагноза при освидетелстването е била остеогенезис имперфекта. Като крайна диагноза на жалбоподателя в заключението е посочена трайно увреждане на слуховия нерв с прогресивно намаление на слуха с оглед напредване на възрастта и дегенерацията на слуховите нерви.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Обжалваният административен акт е постановен от компетентен по смисъла на чл. 103, ал. 4 от Закона за здравето във връзка с чл. 3 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) орган, в установената от чл. 59, ал. 2 от АПК форма и при спазване на административно-производствените правила. Решението е взето от специализиран състав по неврологични , УНГ и ССЗ болести, определен съобразно водещата диагноза съобразно изискването на т. ІІІ по Приложение № 2 към чл.63, ал.3 от, в изпълнение на чл. 49, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/. Спазено е и изискването в специализирания състав да бъдат включени не по-малко от трима лекари заедно с неговия председател.
Спорен между страните по делото е въпросът относно определения процент на ТНР на жалбоподателя за водещата диагноза и общото му заболяване, който предопределя и извода дали административният орган е приложил правилно материалния закон – чл. 63, ал.1 от НМЕ по отношение на преценката на установеното увреждане.
От медицинското досие на жалбоподателя и работилите по делото СМЕ се установява, че водещата диагноза /по-тежкото заболяване/ е остеогенезис имперфекта и развитите коксартроза на двете тазобедрени стави, гонартроза на двете коленни стави и артроза на двете лакетни стави.
Същевременно жалбоподателят страда и от заболяване на слуховия нерв което е трайно и със степен на увреждане – практическа глухота.
Съобразно т.2.2. от Приложение № 1 към чл.63,ал.1 от
НМЕ за практическа глухота (от 65 до 90 dB СЗ) се определя процент на ТНР – 60 %. Не става ясно защо при данните за заболяването на жалбоподателя, комисията на ТЕЛК и преценила , че процента на ТНР следва да е 35%. Не са изследвани и няма данни за диапазона на тежко чуване в децибели, както е предвидено в т.2.1 на същия раздел на НМЕ. Определен е средният размер на ТНР, което отговаря на тежко чуване в диапазона от от 45 до 55 dB , което е в противоречие с установеното от работилата СМЕ, че лицето страда от практическа глухота. При условие, че това е приетата от колективния орган водеща диагноза посочените обстоятелства е следвало да бъдат установени, защото само така може да се определи правилно процента на ТНР. Отделно от това в Приложение № 1 на НМЕ е въведено изискването оценката на функционалния дефицит на слуховия анализатор да се прави след изследване на тонална прагова аудиометрия (костна и въздушна проводимост) с оглед кохлеарен резерв и възможност за слухопротезиране, с корекция на показателя на полезно действие на слуховата протеза с 20 dB, като се ползва таблицата на Клодил Портман. Няма данни за изпълнение на това изискване, с оглед правилното определяне на степента на глухота.
В оспореното решение за водеща диагноза е приета двустранната невросензорна загуба на слуха. Посоченото е в противоречие с данните в медицинското досие на жалбоподател и медицинските експертизи, според които водещото заболяване е остеогенезис инперфекта. Остеогенезис имперфекта е вродено наследствено заболяване, което се характеризира с нарушена структура и устойчивост на костите. Посоченото заболяване може да се отнесе към част първа Заболявания на опорно-двигателния апарат“ в Приложение № 1 към чл.63,ал.1 от НМЕ. Съобразно общите правила на Раздел І Процентът на трайно намалената работоспособност при тези заболявания се определя съобразно функционалните ограничения на опорно-двигателния апарат и отражението им върху другите органи и системи. Няма данни , че комисията е взела под внимание тези обстоятелства, доколкото видно от последната етапна експертиза от 22.01.2019 г. заболяването е засегнало, както долните така и горните крайници на жалбоподателя.
В т.ІІІ на
Приложение № 2 към чл.63,ал.1 от НМЕ е въведено изискването когато са налице няколко увреждания, независимо дали са за заболявания от общ характер, или за заболявания с причинна връзка, за всяко от които в отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане е посочен отделен процент, оценката на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане се определя, като се взема най-високият процент по съответната отправна точка на най-тежкото увреждане. Останалите проценти за съпътстващите увреждания не се вземат предвид при оценката, но се изписват в мотивната част на експертното решение. Колективният орган освен , че не е изпълнил задължението си да определи диапазона на глухота от установеното заболяване на слуховите нерви, не е посочил поотделно оценката на водещата диагноза и общото заболяване , за да може да се прецени, дали е изпълнил изискването за определяне на най-високия процент.
Разпечатката съдържа 36 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3b5dd597-b47f-4cb8-a484-74285bc245fd