Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 127 от 24.10.2024, Районен съд - Сандански

Съд
Районен съд - Сандански
Дело
Административно наказателно дело 10/2024
Вид
Решение № 127
Подписан
24.10.2024
В сила
14.03.2025
Състав
Иван Йорданов Филчев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Сандански, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в следния състав:

Председател: Иван Й. Филчев при участието на секретаря Йорданка Н. Стойкова като разгледа докладваното от Иван Й. Филчев Административно наказателно дело № 20241250200010 по описа за 2024 годИ. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от З. Е. М., ЕГН**********, с поС.ен адрес в град ***, улица „***“ №*** срещу Наказателно Постановление № ***/***г., издадено от Директор на Дирекция „Национален парк Пирин“, с което на жалбоподателката за нарушение на чл. 81, ал.1, т.2 от Закона за Защитените територии /ЗЗТ/, на основание чл.85, ал.1 от Закон за защитените територии /ЗТТ/ е наложено административно наказание "глоба" в размер на 600.00

/шестстотин/ лева.

В жалбата бланкетно – без конкретни доводи – се оспорва НП като неправилно и незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован не се явява, представлява се от упълномощен представител, който поддържа жалбата. Представителя прави доказателствени искания. В хода на съдебните прения иска отмяна на НП, като претендира неправилно приложение на закона.

За административно наказващият орган - редовно и своевременно призован – явява се процесуален представител, който оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Представя писмено становище. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на възнаграждението, претендирано от жалбоподателя.

Районна прокуратура – Благоевград, ТО – Сандански, редовно и своевременно призовани, не изпраща представител, не изразява становище по спора.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице – адресат на санкционния акт в предвидения от закона срок – НП е връчено на ***г., видно от приложената разписка, а жалбата е подадена на ***г. - поради което е допустима. Съдът приема, че същата е основателна, макар и по съображения различни от тези на представителя на жалбоподателя.

1

На*** годИ. свидетеля С. М. – старши специалист в отдел „***“ към „***“ съставил АУАН №*** срещу З. Е. М. от град ***. В АУАН било описано следното нарушение – на ***г., при извършена проверка на стада ЕРД в местността „***“ на територията на НП „Пирин“ констатирах ЕРД /крава/ с номер на ушна марка BG***. След проверка в системата на БАБС се установи, че животно с посочения номер на марка е собственост на З. М. и не фигурира във ВМС за качване на стадото на територията на НП „Пирин“. Описаното било квалифицирано като нарушение на чл.50, т.5 от ЗЗТ, вр. с чл.81, ал.1, т.2 от ЗЗТ.

Въз основа на така съставения акт за нарушение, на **годИ., Директора на Дирекция "Национален парк Пирин" издал атакуваното НП № ***. В НП била изложена идентична на фактическата обстановка описана в АУАН, като АНО приел, че е налице нарушение на чл.81, ал.1, т.2 от ЗЗТ и наложил на З. М. административно наказание – „глоба“ в размер на 600 лева.

Съдът приема изложената в АУН и НП фактическа обстановка за доказана и установена въз основа на събраните в производството доказателства – разпити на свидетели – служители на НП „Пирин“ и приобщените писмени доказателства относно извършването на проверката, установените на територията на „НП Пирин“ животни, собствеността върху животните и липсата на разрешение и на ВМС за пашуването на посоченото в АУАН и НП животно – собственост на жалбоподателя.

Въпреки приетата за установена фактическа обстановка изложена в АУАН и НП, съдът намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно и неправилно и следва да бъде отменено, макар и не по посочените в жалбата и становището на представителя на жалбоподателя доводи.

И АУАН с която е поставено началото на административно наказателното производство и НП са издадени при нарушение на императивните правила на ЗАНН, която обуславя тяхната незаконосъобразност. Същевременно незаконосъобразността се изразява и в неправилно приложение на материалния закона в хода на производството по издаване на НП. Така в АУАН и в НП като нарушени законови разпоредби е посочена тази на чл.81, ал.1, т.2 от ЗТТ.

В АУАН и добавена и разпоредбата на чл.50, т.5 от ЗЗТ. Макар и същата да липсва в атакуваното НП, това не променя извода на съда, че е налице неправилно посочване на нарушени правни норми. Посочената в НП норма на чл.81, ал.1, т.2 от ЗЗТ е административно наказателна и не съдържа правило за поведение. Въпреки това АНО е посочил същата като нарушена… В НП липсва и нормата посочена в АУАН – чл.50, т.5 от ЗЗТ. Тази норма също не съдържа правило на поведение, а визира правомощия на директори на национален парк… Реално – макар и в АУАН и в НП да е направен опит да се опише извършено нарушение, липсва нормативната база, която до обосновава извода на контролните органи за извършено нарушение. В случая би следвало да се посочи въз основа на коя норма за едно лице възниква задължение да на пашува ЕРД на територията на национален парк – с оглед разпоредбата на чл.21, т.6 и т.16 от ЗЗТ. Именно в чл.21 са описани забранените дейности на територията на зони, обособени като национални паркове.

В т.6 е предвидено ограничение във възможността да се извършва паша на територията на национален парк, която обаче не е относима към конкретния казус. В случая приложима би следвало да е нормата на т.16 от чл.21, която изисква обаче допълването и със съдържанието на заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управление. Необходимо е също така АНО да докаже, че съответното лице е запознато със съдържанието на тези актове и с въведения разрешителен режим, както и да опише нарушаването на въведените с тях правила на поведение, което обаче не е сторено. Налице е опит с посочването на административно наказателна норма да се установи извършване на нарушение на материално правна норма, която обаче не само не е прецизирана, но и посочена – нито в АУАН, нито в НП.

Предвид изложеното, съдът приема, че както в акта за установяване на административно нарушение така и в НП липсва правна квалификация на нарушението, с което е нарушена разпоредбата на чл. 42, т. 5 от ЗАНН досежно АУАН и на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН досежно НП.

2

Следва да се посочи, че с оглед лаконичното описание на приетата за установена в АУАН и НП фактическа обстановка не може и чрез тълкуване да се изведе волята на контролните органи относно твърдяното за извършено нарушение. Така и в АУАН и в НП се твърди, че е осъществена паша от животно, за което липсва разрешение и което не е включено във ВМС.

Кои са законовите или подзаконови норми които въвеждат такова задължение обаче изобщо не е посочено – факт е, че не са посочените в АУАН и НП, нито пък такива, които са ясно и недвусмислено формулирани в приложимия закон – ЗЗТ.

Предвид изложеното съдът приема, че при ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя е допуснато съществено процесуално нарушение, което изцяло опорочава административно-наказателното производство. Същото не може да бъде отстранено в съдебната фаза на производството.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски. В настоящия случай, по делото са претендират разноски единствено от представителя на въззиваемата страна, като с оглед изхода от производството – отмяна на атакувания акт – искането следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т.1, вр. с ал.3, т.2 от от ЗАНН , съдът, РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/№ ***/***г., издадено от Директор на Дирекция „Национален парк Пирин“, с което на З. Е. М., ЕГН**********, с поС.ен адрес в град ***, улица „***“ №*** за нарушение на чл. 81, ал.1, т.2 от Закона за Защитените територии /ЗЗТ/, на основание чл.85, ал.1 от Закон за защитените територии /ЗТТ/ е наложено административно наказание "глоба" в размер на 600.00 /шестстотин/ лева, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд Благоевград в 14-дневен срок от получаване на съобщението,

Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________

3