Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4506 от 20.06.2019, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 1906/2019
Вид
Решение № 4506
Подписан
20.06.2019
В сила
20.06.2019
Състав
СВЕТЛАНА ТОДОРОВА АТАНАСОВА, РЕНИ ХРИСТОВА КОДЖАБАШЕВА, СТАНИМИРА СТЕФАНОВА ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 20.06.2019 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, ГО, IV Б въззивен състав, в публичното заседание, проведено на тридесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

Мл.с.СВЕТЛАНА

АТАНАСОВА при секретаря Ели

Гигова, като разгледа докладваното от мл. съдия Атанасова в.гр. дело № 1906 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №

500651/03.10.2018г., постановено по гр.д. № 82808/2017г. по описа на СРС, 34ти състав, „М.“ ЕАД е осъдено да заплати на С.Б.Б. на основание чл. 49, вр. с чл.

45, ал. 1 от ЗЗД и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следните суми: сума в размер на 1500 лева – обезщетение за неимуществени вреди, представляващи претърпени болки и страдания от причинен на 07.12.2015г. деликт, ведно със законната лихва от 23.11.2017г. (датата на исковата молба) до окончателното изплащане на вземането; сума в размер на 299.77 лева – обезщетение за забава върху главницата от 1500 лева за периода от 07.12.2015г. до 23.11.2017г.; сума в размер на 40 лева – обезщетение за имуществени вреди, представляващи разноски за изготвяне на съдебно медицински удостоверение, ведно със законната лихва от 23.11.2017г. до окончателното заплащане; сума в размер на 7.97 лева – обезщетение за забава върху главницата от 40 лева за периода от 08.12.2015г. до 23.11.2017г., както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сума в размер на 347.01 лева – разноски в производството пред СРС. Със същото решение Софийски районен съд е отхвърлил предявените от С.Б.Б. срещу „М.“ ЕАД искове: искът с правна квалификация чл. 49, вр. 45 от ЗЗД за разликата над сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки о страдания от причинен на 07.12.2015г. деликт до пълния предявен размер от 4000 лева и искът с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 299.77 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 07.12.2015 до 23.11.2017г. до пълния предявен размер от 797.49 лева като неоснователни.

От ищеца С.Б.Б. е депозирана въззивна жалба с вх. № 5186829/15.11.2018г. срещу първоинстанционното решение в частта, в която предявените от нея искове са отхвърлени като неоснователни. В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт, като се поддържа, че районният съд е нарушил критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, при определяне на дължимите обезщетения. Посочва се, че от изслушания пред Софийски районен съд свидетел било установено, че на ищцата се е наложило да остане 10 дни в дома на сина си, което е довел до допълнителен стрес и притеснение. Ето защо се моли решението в обжалваната му част да бъде отменено като неправилно, а предявените от нея искове да бъдат изцяло уважение. Претендира и присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл.

263, ал. 1 ГПК от „М.“ ЕАД не е депозиран отговор на въззивната жалба.

От името на ответното дружество също е депозирана въззивна жалба с вх.

№5175254/30.10.2018г., срещу първоинстанционното решение в частта, в която в полза на ищцата е присъдено обезщетение в размер на 1500 лева с твърденията, че размерът на присъденото обезщетение е завишен. Поддържа се, че при определяне на размера на обезщетенията съдът е посочил, че на ищцата са причинени контузии на шия, гръден кош и корем, каквито не е установено по делото да са били налице. Твърди се, че в мотивите на решението си съдът погрешно е посочил и датата на злополуката, като вместо 07.12.2015г. е приел като дата на злополуката 23.11.2017г. Неправилно според ответника е определен и размерът на присъденото обезщетение, тъй като не бил съобразен принципът, заложен в чл. 52 от ЗЗД. С оглед изложеното се моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната част, като вместо това да бъде постановено друг, с което да бъде определен справедлив размер на обезщетението за причинени неимуществени вреди на ищцата.

В срока по чл.

263, ал. 1 ГПК от ищцата не е депозиран отговор на подадената от ответника въззивна жалба.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителени искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД, вр. с чл.45, ал. 1 от ЗЗД и чл.86, ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Аргументите на съда в тази насока с оглед доводите, изложени в двете въззивни жалби са следните:

Между страните по делото е пред въззивната инстанция не се спори относно, че ищцата е пътувала в метрото във влак № 136, последен вагон по маршрут № 34 на 07.12.2015г., когато е била ударена по главата от паднал капак. Тези обстоятелства се установяват и от представения по делото акт № 31/07.12.2015г. за злополука на Управление „Експлоатация“, „М.“ ЕАД, съставен в присъствието на двама свидетели от съответното длъжностно лице,отговарящо за движението, и неоспорен от ответника. В съставения акт е посочено, че на 07.12.2015г. в 09.50 часа на метростанция „Западен парк“ С.Б.Б. – пътник, легитимиращ се с превозен документ – хартиен билет № 17130940 (приложен и към исковата молба), е претърпяла инцидент във влак № 136, вагон – последен по маршрут № 34, а именно била е ударена по главата от паднал капак.

Направено е отбелязване, че на ищцата е оказана спешна медицинска помощ.

По делото е прието и съдебно-медицинско удостоверение № 873/2015г., издадено от съдебен лекар, в което е посочено, че при проведен преглед на С.Б. на 08.12.2015г., същата се е оплакала от болки във врата при движение, като по Б. е установен оток и кръвонасядане на теменната област на главата. Лицето осъществило прегледа на ищцата е констатирало, че установените увреждания се дължат на действие на твърд тъп предмет с широка контактуваща повърхност, по механизма на удар с такъв и могат да бъдат получени по време и начени съобщен от Б. – удар с метален капак по главата. Отбелязано е, че уврежданията са и причинили болки и страдания.

Не се спори между страните и че ищцата е отправила претенция за заплащане на обезщетение за причинените и вреди към ответното дружество, в отговор на което видно от писмо с изх.№ ПС-0750/21.12.2015г., адресирано до Б., от „М.“ ЕАД са посочили, че имат сключена застраховка със ЗАД „ОЗК-З.“ АД, към което същата може да се обърне за заплащане на търсеното обезщетение.

С писмо с вх.№

1437/10.04.2017г. ищцата е уведомила ответното дружество, че сее запознала с общите условия на ЗАД „ОЗК-З.“ АД и сключената застраховка „Злополука“ не покрива вреди, които представляват лека телесна повреда, каквато тя е претърпяла. Поради това се обръща към „М.“ ЕАД с искане за заплащане на обезщетение за причинените и неимуществени вреди в следствие на процесния инцидент – болки и страдания, в размер на

4000 лева. Заплащане на исканото обезщетение обаче е било отказано от ответника с изрично писмо с изх.№ 1437/01/11.04.2017г.

Пред Софийски районен съд e бил разпитан като свидетел и синът на ищцата – Г.И.Б..

Същият си спомня, че на 07.12.2015г. в гр.София в метрото майка му е претърпяла инцидент. Б. свидетелства, че сутринта на процесната дата ищцата му се е обадила по телефона, за да му съобщи, че е била ударена по главата от някакъв елемент от метрото и пътува с линейка към Пирогов. Свидетелят заявява, че отишъл в болницата и е съдействал на майка си, тъй като същата е била поставена в инвалидна количка. Посочва,че същата е била много разстроена и изпитвала болки в главата, като е имала цицина на главата, но без видими наранявания, кръвотечения или охлузвания. Според свидетеля престоят на Б. в болницата е бил няколко часа, като на същата не са правени операции или хирургични интервенции.

Свидетелят заявява, че заради инцидента се наложило майка му да остане в дома му за около 10 дни, за да може той да се грижи за нея, а и причината тя да е в гр.София било и раждането на внучето и на 09.12.2015г. Б. твърди, че ищцата се е оплаквала единствено от главоболие, което обаче е по отшумяло при заминаването и. Свидетелят подчертава, че първите няколко дни след инцидента ищцата не се чувствала много добре и през повечето време лежала.

Настоящият състав изцяло кредитира показанията на свидетеля по реда на чл. 172 от ГПК, доколкото същите са логични, последователни и непротиворечиви, като съответстват и на събраните по делото други доказателства. Обстоятелството, че Б. е син на ищцата не дискредитира заявеното от него, доколкото именно той като неин син, който е съжителствал с нея в първите 10 дни след инцидента, е станал пряк свидетел на преживените от Б. болки и страдания.

По делото е прието и заключение по допуснатата съдебно-медицинската експертиза, от което се установява, че телесните увреждания причинени на ищцата в следствие от настъпилия на 07.12.2015г. инцидент са контузия, оток и кръвонасядане в теменната област на главата, които в своята съвкупност са причинили болки и страдания на пострадалата.

Вещото лице, изготвило експертизата, е посочило, че лечението на ищцата е било проведено в домашни условия, като и е назначен покой, криотерапия, който режим на лечение е продължил около 10 дни. Експертът е дал заключение, че интензитетът на болките в следствие на причинените телесни увреждания на ищцата е бил най-голям непосредствено след травмата, в първите 5-6 дни, с постепенно затихващ характер към 10-15 дни от инцидента. В заключението е направена и констатация, че няма данни по отношение на ищцата да са предприети медицински интервенции.

Въззивният състав изцяло кредитира по реда на чл. 202 от ГПК заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, доколкото се основават на представените по делото писмени и гласни доказателства, и е изготвена от вещо лице притежаващо необходимите професионални знания и квалификация.

При така установеното от фактическа страна въззивният съд намира от правна страна следното:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 49 от ЗЗД, вр. с чл.45,ал. 1 от ЗЗД, следва да се установи при условие на пълно и главно доказване от страна на ищцата Б. наличието на противоправно поведение на делинквента – действие или бездействие на служител на „М.” ЕАД, което е в причинно-следствена връзка с настъпването на вредите и наличие на вина на делинквента, която се предполага. В тежест на ищцата е и установяването на размера на претендираното от нея обезщетение. При съобразяване на правилата на чл. 154 от ГПК ответникът следва да обори презумпцията на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

При извършване на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните в депозираните от тях въззивни жалби, настоящият състав намира, че пред въззивната инстанция е безспорно установено, че ищцата е пострадала при инцидент в последния вагон на влак по линия на метрото в гр.София, за чиято поддържа отговаря ответникът, като върху главата на Б. е паднал метален капак, представляващ елемент от самия вагона. Безспорно е установена и датата на процесната злополука, както от приетия по делото акт № 31/07.12.2015г., неоспорен от ответното дружество, така и от свидетелските показания на свидетеля Б., който изрично посочва, че инцидентът е станал на 07.12.2015г. Обстоятелството, че в мотивите на решението си Софийски районен съд е посочил, че деликтът е осъществен на 23.11.2017г. не оказва влияние върху правните и фактически изводи, до които е достигнал първоинстанционният съд. Напротив, обективираната в обжалваното решение воля на Софийски районен съд е ясна и е в насока, че инцидентът се е осъществил на 07.12.2015г. Именно поради това в диспозитива на решението си при присъждане на обезщетението за причинените на ищцата неимуществени вреди, съдът е посочил, че същите са причинени на 07.12.2015г.