Решение № 14406 от 26.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14406 гр. София, 26.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело № 20211110161294 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК и е образувано по искова молба, подадена от „******************* ЕАД против А. М., ************ М. и ************* М., с която при условията на субективни пасивно съединяване са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 153 ЗЕ и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения за възникнало облигационно правоотношение с ответниците, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ са породили действия спрямо потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.

Същият твърди, че ответниците са носители на правото на собственост на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, район „************“, ж.к. „************“, ул.

„*************“ № 6, бл. ************* вх. ****************, с абонатен № ************. В исковата молба са наведени твърдения, че по силата на сключения договор, в периода 01.05.2018г.- 30.04.2020г., ищецът доставил в посочения имот топлинна енергия за битови нужди, като купувачите не изпълнили задължението си да престират насрещно- да заплатят дължимата цена. Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребители, собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на Етажна собственост, се извършвало по системата за дялово разпределение от фирма, доставчик на услугата за дялово разпределение – „Техем сървисис“ ЕООД. Ищецът поддържа, че вземанията на дружеството за доставената топлинна енергия в топлоснабдения имот се начислявали по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща услугата за дялово разпределение 1 на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с изискванията на Наредба № 2/28.05.2004 г. и Наредба № 16 – 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

При изложените твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди А. да плати сумата 2913,96 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намираща се в гр. София, ул. “*************” № 6, бл. ************* вх. Б, ет. 3, ап.

24, сумата 479,40 лева. представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2019г.- 11.10.2021г., сумата 23,29 лева, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода м. май 2019г.- м. април 2020г., сумата 4,28 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата за дялово разпределение за периода 30.06.2019г.- 11.10.2021г.; П. да плати сумата 728,49 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намираща се в гр. София, ул. “*************” № 6, бл. ************* вх. Б, ет. 3, ап. 24, сумата 119,85 лева. представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2019г.- 11.10.2021г., сумата 5,98 лева, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода м. май 2019г.- м. април 2020г., сумата 1,07 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата за дялово разпределение за периода 30.06.2019г.11.10.2021г.; М. да плати сумата 728,49 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намираща се в гр. София, ул. “*************” № 6, бл. ************* вх. Б, ет. 3, ап. 24, сумата 119,85 лева. представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2019г.11.10.2021г., сумата 5,98 лева, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода м. май 2019г.- м. април 2020г., сумата 1,07 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата за дялово разпределение за периода 30.06.2019г.- 11.10.2021г.

В срокът по чл. 131 ГПК от ответниците е постъпил отговор на исковата молба, в който се изразява становище за неоснователност. Навеждат се доводи за недопустимост на иска за заплащане на цената на услугата за дялово разпределение, като се развиват съображения, че носител на вземането за съответното възнаграждение е „Техем сървисис“ ЕООД. По същество се оспорва съществуването на облигационно правоотношение между страните.

Ответниците оспорват изпадането им в забава, като развиват съображения за нищожност на клаузата по чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия. В отговора е релевирано възражение за погасителна давност.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД е взело становище по предявените искове, като счита същите за основателни и доказани.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

При съобразяване на изложените от страните фактически обстоятелства, следва че в 2 тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото наличието на облигационно правоотношение с ответниците, възникнало по силата на договор за продажба на топлинна енергия, в изпълнение на който в рамките на процесния период е доставил в притежавания от тях в съсобственост недвижим имот топлинна енергия в твърдените количества, поради което за ответниците е възникнало задължение за заплащане на уговорената продажна цена.

По отношение на претендираното вземане за услугата за дялово разпределение в тежест на ищеца е да докаже правното основание, поради което същото следва да му бъде заплатено, както и неговия размер.

От представените от ищеца писмени доказателства- н.а. № 62/ 07.10.2008г., том V, рег. № 16359 по дело № 806/ 2008г., се установява, че А. М. и Б. В.- М. са придобили правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент № 24, находящ се в гр.

София, район „************“, ул. „*************“ № 6, бл. ************* вх. „Б“, ет. 3.

Видно от представеното удостоверение за наследници, Б. В.- М. е починала на 18.09.2021г., като е оставила наследници по закон съпруга си А. М. и низходящите от първа степен

************ М. и ************* М.. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

В случая не съществува спор, че процесното жилище е било топлофицирано, съответно че сградата, в режим на етажна собственост, в която се намира то, е била присъединена към топлопреносната мрежа. От изложеното следва, че ответниците имат качеството "клиент на топлинна енергия" по смисъла чл. 153 ЗЕ, поради което същите дължат заплащането .

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Тези общи условия се публикуват в поне един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал.

2 от закона/. В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, като по делото не са релевирани твърдения, че ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл.

150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, съдът приема че през исковия период между страните по делото е налице договорно отношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение.

Между страните не съществува спор, че в периода 01.05.2018г.- 30.04.2020г. ищецът е доставил в процесния имот топлинна енергия в количество, съответстващо на претендираната цена в размер на 4370,95 лева.

Към посочената по-горе сума следва да се добави съответна част от дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно 3 разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16- 334/ 06.04.2007г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „************” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.

При извод за основателност на иска, следва да бъде извършена преценка на релевираното от ответниците възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от претендираните вземания. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011г. на ВКС, ОСГТК, следва че задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. В настоящия случай се претендират вземания за периода 01.05.2018 г.30.04.2020 г., поради което с оглед датата на подаване на исковата молба –27.10.2021 г., непогасени по давност са задълженията за периода 27.10.2018 г. до 30.04.2020 г.

Цената на топлинната енергия, доставена за периода 27.10.2018г.- 30.04.2020г., изчислена по реда на чл. 162 ГПК, е в размер на 2864,58 лева, до който размер следва да се уважи предявеният иск за заплащане на доставената топлинна енергия. Съобразно дела им в съсобствения имот, Александар М. е пасивно легитимиран да отговаря до сумата 1909,72 лева, ************ М. и ************* М.- по сумата 477,43 лева.

Не е погасено по давност вземането за цената на извършената услуга за дялово разпределение за отчетния период м. 05.2019г.– м. 04.2020г., доколкото същото е станало изискуемо по-малко от три години преди подаване на исковата молба- през м. 06.2022г., след извършения отчет на уредите за дялово разпределение.

По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД:

Във връзка с предявените от ищеца искови претенции за установяване дължимостта на мораторна лихва в тежест на ищеца е да докаже наличието на главно изискуемо вземане и изпадането на ответниците в забава. В това число, уговорения падеж за заплащане на цената за доставената топлинна енергия, както и отправената и получена от ответниците покана за заплащане на цената на услугата за дялово разпределение. е За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ 01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Следователно при действието на горепосочените Общи условия задълженията за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия възникват като срочни по аргумент на чл.

84, ал. 1 ЗЗД, от което следва изводът че не е нужно кредиторът да отправя покана за 4 изпълнение до длъжника. Неоснователно е възражението на ответниците за нищожност на клаузата на чл. 33 ОУ. В случая изпадането на ответниците в забава е обусловено единствено от изтичане на 45- дневния срок от изтичане на периода, за който се отнася.