Определение № 779 от 15.08.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 779 гр. София, 15.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Митева

Членове:

Венелин Иванов

Даниела Росенова като разгледа докладваното от Мария Митева Въззивно частно наказателно дело № 20251000601000 по описа за 2025 година

С определение от 13.06.2025 г. по НОХД № 2759/2025 г. Софийският градски съд, Наказателно отделение, 41 състав е прекратил съдебното производство по горепосоченото наказателно дело, поради допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване процесуалните права на подсъдимите.

За проверка на така постановения съдебен акт е постъпил частен протест от прокурор при Софийска градска прокуратура, в който са релевирани възражения за незаконосъобразност на постановеното определение. В частния протест конкретни съображения и доводи срещу атакуваното определение, не са изложени. Като цяло в протеста е цитирана значителна част от обвинителния акт. Въз основа на преписаната от обвинителния акт фактология прокурорът от СГП отправя искане за отмяна на определението на първостепенния съд, тъй като според прокурора обвинителният акт е в съответствие с тълкувателната практика, а първата инстанция не е описала действия, покриващи понятието за допуснато съществено процесуално нарушение, което да даде основание за връщане на делото на прокурора.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като се запозна с материалите по делото и обсъди изложените в частния протест доводи, намира за установено следното.

Частният протест е неоснователен.

На първо място следва да се отбележи, че с определение № 1713 от 03.04.2025 г., по НОХД № 1331/2025 г. първоинстанционният съд е констатирал множество отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които препятстват подсъдимите П., К. и Г. да разберат за какво престъпление са привлечени в това им качество. Част от така установените нарушения, в посоченото определението не са отстранени.

1

Като се е запознал за пореден път с доказателствените материали по делото първоинстанционният съд е приел, че по отношение на подсъдимия К. С. П. диспозитивът на обвинителния акт включва шест деяния. Пет от тях са били осъществени според държавното обвинение на 15.02.2016 г., 14.03.2016 г., 13.07.2016 г., 15.08.2016 г. и 14.09.2016 г., с подаването на справки-декларации по ДДС, а 6-то от тях на 30.03.2017 г., с подаването на годишна данъчна декларация по ЗКПО. В обвинителния акт е отразен период на осъществяване на престъплението 15.02.2016 г. - 30.03.2017 г. Същевременно в привличането на обвиняемия в досъдебната фаза на процеса от 21.01.2019 г., е отразено, че шестте деяния са осъществени в периода от 15.02.2016 г. - 14.09.2016 г., като в описателната част на обвинението в постановлението за привличане, предхождаща шестте периода, е включено и подаването на декларация с вх.№ 11721828 от 30.03.2017 г. по чл. 92 от ЗКПО, която е изведена като пункт 2-ри по обвинението и е с посочена дата 30.03.2017 година.

Също в това постановление от досъдебната фаза е посочено, че П. е избегнал установяването и плащане на данъчните задължения по ЗДДС в размер на 16 418.73 лв.

Същевременно във внесения обвинителен акт е отразено, че подс. П. е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения по ЗДДС в размер на 19 228.72 лв., като общия размер на избегнатите данъчни задължения е 27 438.08 лв., който размер е значително завишен от посочения такъв в постановлението за привличане на обвиняем, а именно сумата от 24 628.09 лв.

Първата инстанция е приела също, че е налице изначална неяснота на периода на осъществяване на престъплението от обвиняемия още в постановлението за привличане на обвиняемото лице и разширяване на размера на дължимите данъчни задължения с обвинителния акт от прокурора, което е недопустимо.

Възприето е от първия съд също така, че в обстоятелствената част на обвинителния акт подс. К. П. е определен като посредствен извършител, но в диспозитива на акта той е определен като извършител, а С. М. е посредствен извършител. По отношение на петте данъчни периода по ЗДДС прокурорът е инкриминирал в диспозитива потвърждаване на неистина, т. 2 на ал. 1 от чл. 255 НК, използването на документи с невярно съдържание, дневниците за покупки и фактури, т. 6, пр. 2 от ал. 1 на чл. 255 от НК и приспадане на неследващ се данъчен кредит - т. 7 от ал. 1 на чл. 255 от НК. Същевременно за данъчния период м. януари 2016 г., в обстоятелствената част на обвинителния акт се твърди единствено, че въз основа на фактурите от обвиняемото лице, свидетелката М. е попълнила справка-декларация по ДДС и е подала такава на 15.02.2016 г., като е описано, че посочените фактури са отразени в счетоводството на „Кра Сто" ЕООД. По същия начин е подходено и за периодите м. февруари, юни, юли и август. Първият съд е приел също, че в обстоятелствената част на обвинителния акт няма абсолютно никакво описание на фактите, как са използвани посочените в диспозитива документи с невярно съдържание, а именно дневниците за покупките за м. януари февруари, юни, юли и август 2016 г.

В обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че документите с невярно съдържание, фактури са отразени при водене на счетоводството на „Кра Сто" ЕООД и при 2 представяне на информацията пред органите на приходите. Първият съд е подчертал, че по съдържанието си това изречение би могло да се тълкува като квалификация по чл. 255, ал. 1, т. 6 „при водене на счетоводство", но това е в противоречие с текстовата квалификация на диспозитива, а съдът, както и подсъдимият не биха могли да гадаят какви са параметрите на обвинението. От друга страна никъде в обстоятелствената част на обвинителния акт акта не пише, че съответните отчетни регистри за конкретните месеци са ползвани от подс. П. пред НАП.

По отношение на 6-ти пункт от обвинението на подс. П., първият съд е посочил, че дадените от него указания в определение за прекратяване на съдебното производство по НОХД № 1331/2025 г. на СГС, НО, 41 състав са останали изцяло неизпълнени във връзка с обвинението на подсъдимия К. П.. Прокурорът е посочил, че: „Съобразно изискванията на разпоредбите на чл. 92 ЗКПО - законова разпоредба уреждаща облагането на печалбата на юридически лица осъществяващи дейност на територията на РБ, която гласи, че данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък и годишната данъчна декларация, която се подава в срок до 31 март на следващата година пред ТД на НАП по регистрация на данъчно задълженото лице, т.е. дружеството „Кра Сто" ЕООД е следвало задълженията по ЗКПО възникнали от стопанска дейност, осъществявана през 2016 г. да бъдат декларирани и да внесе до 31.03. 2017 година. Тъй като обвиняемото лице е имало за цел да не заплаща дължими данъчни задължения, както и ЗДДС така и по ЗКПО, въз основа на цялата налична счетоводна документация предадена от него, в която били включени всички твърдени, но не осъществени сделки с ЕТ „БМД" Д. Г., като документите и фактурите били отразени при водене на счетоводство на „Кра Сто" ЕООД. Свидетелката С. Р. М., управител на счетоводна къща „Винтич” ЕООД по електронен път чрез електронен подпис на 30.03.2017 г., попълнила и подала пред ТД-НАП - София, офис Изток годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2016 г. за дружеството „Кра Сто" с ЕИК № 201985553, в която е отразена сума за внасяне 0 лева. Реалното задължение на дружеството след приспадане на нормативно предвидените суми било в размер на 8209.36 лв., като за намаляване на финансовия резултат била използвана информацията, съдържаща се в предадените от обвиняемото лице първични счетоводни документи, за които свидетелката не знаела, че не са реално осъществено, както следва фактури".

Първият съд отново е подчертал, че в обстоятелствената част на обвинителния акт са отразени единствено фактическите действия на свидетелката С. М. по подаване на годишна данъчна декларация на 31.03.2017 г. чрез ел. подпис, въз основа на предадени от К. П. описани първични счетоводни документи и фактури. В диспозитива е посочено, че разходите на дружеството се увеличават, а печалбата намалява чрез отчетени доставки на ЕТ „БМД" Д. Г..

В обвинителния акт описанието на начина на осъществяване на деянието по този пункт се състои в твърдението „реалното задължение на дружеството след приспадане на нормативно предвидените суми било в размер на 8 209.36 лв., като за намаляване на 3 финансовия резултат била използвана информацията, съдържаща се в предадените от обвиняемото лице първични счетоводни документи".

Първоинстанционният съд е акцентирал отново, че и в цитираното предходно определение на съда е прието, че по този пункт е налице и вътрешно противоречие в самия диспозитив на обвинителния акт. Веднъж се говори за подадени справки декларации, в множествено число, а впоследствие за годишна данъчна декларация по ЗКПО. Така е повдигнато обвинението и в досъдебната фаза на процеса. Какъв е бил размерът на счетоводния финансов резултат за определяне на корпоративния данък е неясно и не е отразено в акта, като следва да се посочи за какво са посочените 0 лв. за внасяне, защото същите могат да са и от надвнесен данък. Дали дружеството е имало положителен счетоводен финансов резултат и как е преобразуван счетоводния финансов резултат следва да бъде обяснено в обвинителния акт. Как според прокурорът се увеличава счетоводния финансов резултат и кои именно счетоводни разходи не са признати, доколкото във формулировката за приспадане на нормативно предвидените суми в обвинителния акт не се изяснява начина на осъществяване на деянието, а още по-малко се изяснява размера на данъчната печалба, върху която се дължи 10 процента данъчна ставка. Какво всъщност представлява „отразена сума за внасяне 0 лв." следва да се изясни в обстоятелствената част на акта, доколкото обвинението по този пункт включва потвърждаване на неистина, в конкретна годишна данъчна декларация.

Във връзка с повдигнатото обвинение на П. Х. К. в диспозитива на обвинителния акт, относно обвинението по чл. 255, ал. З вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26 от НК са налице два пункта на обвинението. П. К. е обвинена за деяния, осъществени на 04.04.2016 г. и 26.03.2017 г., като първото касае избягване, установяване и плащане на данъчни задължения по ЗДДС, а второто по ЗКПО.

В обстоятелствената част в обвинителния акт подс. П. К. е обвинена за действие като посредствен извършител, посредством Л. Л.. В диспозитива на акта посредствен извършител е Л. Л., което е невъзможна правна конструкция.

В обстоятелствената част на акта се твърди, че описните фактури, освен че отразявали неверни обстоятелства, не били издадени от представляващо стопанския субект лице, т.е. в обстоятелствената част на акта е налице твърдение за взаимно изключващи се възможности.

Един документ е с вярно или невярно съдържание, само когато е истински. Същевременно в диспозитива е налице обвинение единствено за използване на документи с невярно съдържание. В обстоятелствената част на акта се сочи документ с невярно съдържание дневник за покупките от м. 8. 2016 г., (л.11). В диспозитива на акта се твърди, че използваният дневник за покупките е за м.март 2016 година.

По втория пункт на обвинението на подс. П. К. Първият съд при предходното връщане на делото на прокурора е посочил, че следва да бъде изяснено от прокурора как отчетния период (по твърдение в обвинителния акт) е януари, февруари, юни, юли и август 2016 г., а се касае за годишна данъчна декларация, а в действителност описаните фактури са от 2015 г., макар и за месеци - април, юни, юли, август и септември. Съвсем отделен е въпросът, че 4 според първия пункт на обвинението на подс. К. абсолютно същите фактури са били декларирани единствено през март 2016 г., като това е описано на л. 11 -л. 12 от обстоятелствената част на обвинителния акт.

Първостепенният съд е изтъкнал, че според обстоятелствената част на акта годишната данъчна декларация с вх.№ 11609079/26.03.2017 г., по чл.92 ЗКПО е отразен данък за внасяне в размер на 1 344.90 лв., вместо реално дължимия 7 107.16 лв. Прокурорът е посочил, че като основание за намаляване на данъчната печалба били използвани документите, удостоверяващи доставки с посочен доставчик ЕТ „БМД - Д. Г." - като по този начин разходите на дружеството били увеличени, а данъчното задължение намалено. В обстоятелствената част на обвинителния акт не е посочен какъв е счетоводния финансов резултат на дружеството, какво е декларирано като данъчна печалба или загуба и съответно като полагащ се корпоративен данък, и съответно в какво се е изразило потвърждаването на неистина в съответната годишна данъчна декларация. Тези неясноти следва да бъдат преодолени в обвинението на подс. К..