Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1474 от 07.05.2026, Административен съд - Плевен

Съд
Административен съд - Плевен
Дело
Административно дело 925/2024
Вид
Определение № 1474
Подписан
07.05.2026
Състав
Цветелина Кънева

Цитирани разпоредби

  • чл.11 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.86 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.91 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.92 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.129 ал.2 · Закон за устройство на територията
  • чл.136 ал.1 · Закон за устройство на територията

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1474 по входящ номер № 2722 от 29.04.2026 г.

Плевен, 07.05.2026 г.

Административният съд - Плевен - IV състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА като разгледа докладваното от съдията Цветелина Кънева административно дело № 925/2024 г. на Административен съд - Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба от Б. О. А., Я. Р. А., В. В. В., Г. П. А., П. Г. А., М. И. П. и Н. А. Я., всичките от [населено място], в качеството на собственици на апартаменти в бл.88 в [жк], вх.Г и Д, кв.32 по плана на [населено място], против Заповед №РД-12-482/17.10.2024г. на Зам.кмет „Териториално развитие“ при Община Плевен, с която е одобрено изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ I – 12609 и УПИ III – 12793 – За обществено-обслужващи дейности, кв.32 по плана на [населено място], на основание чл.129 ал.2 от ЗУТ вр. чл.136 ал.1 от ЗУТ.

След изслушване в открито съдебно заседание на 03.12.2025г. заключението на назначена по делото съдебно-техническа експертиза, с протоколно определение от същото съдебно заседание съдът е назначил тройна-съдебно-техническа експертиза, в състава на която да участва вещото лице от единичната СТЕ-арх.Л., като за другите две вещи лица е дадена възможност да бъдат посочени от пълномощника на оспорващите и от представителите на ответника и заинтересованата страна „Роко Бароко“ ООД. Делото е отложено за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.02.2026г.

С определение от закрито съдебно заседание на 18.12.2025г. за вещи лица по назначената тройна съдебно-техническа експертиза са определени арх.Л. Л. от списъка на ОС-Велико Търново, арх. З. Й. /посочена от заинтересованата страна/ от списъка на ОС-Русе и арх.Ц. К. /посочена от оспорващите/ от списъка на ОС-Ловеч.

На 02.02.2026г. по делото е представено заключение по назначената тройна съдебно-техническа експертиза, подписано от трите вещи лица, с което е спазен регламентирания в ГПК срок.

В открито съдебно заседание на 11.02.2026г., след снемане самоличност и указване на отговорността на вещите лица, при техния разпит от арх.К. е заявено, че същата има особено мнения по голяма част от въпросите, което иска да изложи в съдебно заседание. След повече от едночасов разпит на вещите лица и достигане до едва трети въпрос от заключението от всичките петнадесет въпроси, както и след изразено многократно възражение от представителите на ответника и заинтересованите страни, съдът е прекъснал изслушването на вещите лица. За да предприеме това процесуално действие съдът е взел предвид факта, че заключението по назначената тройна съдебно-техническа експертиза е подписано от трите вещи лица, без изразено от тях особено мнение, както и че направените допълнения и дадените от арх.К. обяснения в съдебна зала не дават възможност както на съда, така и на страните да добият представа за нейното крайно становище по поставените въпроси. На вещите лице изрично е възложено да изготвят ново заключение по назначената тройна съдебно-техническа експертиза, като е указано в него подробно да бъде отговорено на всеки един от поставените въпроси без препратки към единичната експертиза и при наличие на различни мнения и становища, същите да бъдат изложени в писмен вид. На вещите лица също е указано, че при невъзможност да достигнат до единомислие и при наличие на три различни мнения, следва това обстоятелство изрично да бъде посочено в заключението. Делото е отложено за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.04.2026г., като е съобразено обстоятелството, че трите вещи са от различни съдебни райони на Северна България.

На 14.04.2026г. по делото е представено заключение по назначената тройна съдебно-техническа експертиза, подписано от трите вещи лица, без изразено особено мнение.

На 21.04.2026г. от арх.К. е върнато делото в АС-Плевен ведно с молба, в която се посочва невъзможност да бъде изготвено особено мнение в срок, излагат се причини-лични и служебни /недобра комуникация с другите две вещи лица/, като се моли делото да бъде отложено за друга дата, за да може да изготви своето особено мнение.

В открито съдебно заседание на 22.04.2026г. съдът е изслушал становището на представителите на оспорващите, ответника и заинтересованата страна „Роко Бароко“ ООД, както и арх.К., която заявява, че не са и известни процедурите по излагане на особено мнение и преповтаря причините за непредставяне на такова към изготвеното и подписано от трите вещи лица заключение по назначената тройна съдебно-техническа експертиза.

С протоколно определение от същото съдебно заседание съдът е наложил глоба на вещото лице арх.К. в размер на 100евро, на основание чл.86 вр. чл.91 ал.2 от ГПК и чл.144 от АПК, поради неизготвяне в срок на особено мнение към заключението на тройната съдебно-техническа експертиза, което обстоятелство става повторна причина за отлагане на делото. За да достигне до това процесуално действие съдът е съобразил, че в предходно съдебно заседание на вещите лица подробно е разяснено как следва да се процедира при наличие на особено мнение, че същото следва да бъде изготвено в писмен вид, и че при наличие на пречки и разногласия между вещите лица, изрично това да бъде отразено в заключението. Съдът е приел, че изложените в молбата и в съдебно заседание причини от арх.К. не представляват уважителни причини, а по скоро тези лични причини водят до извод за изначална невъзможност за вещото лице да работи с другите вещи лица и да изготви особено мнение към заключението. Въпреки действията на вещото лице, съдът е съобразил факта, че от същото е положен труд и е работено по експертизата, поради което е дал възможност на вещото лице да представи своето особено мнение към изготвеното заключение На 29.04.2026г. от арх.К. е представено подписано от нея особено мнение към изготвеното заключение по назначената тройна съдебно-техническа експертиза.

На 29.04.2026г. от арх.К. е подадена и молба за отмяна на наложената глоба, което е в срока по чл.92 ал.2 от ГПК. В същата отново са описани изложените в съдебно заседание и предходна молба причини /лични и служебни/ за невъзможността да бъде изготвено особеното мнение в срок, посочват се положените усилия, като се твърди, че липсва умисъл за шиканиране на процеса, и се моли наложената глоба да бъде отменена.

Съдът намира искането за отмяна на глобата за неоснователно.

Както е посочено и по-горе, неизразяване в писмен вид и в срок на особеното мнение на арх.К. става два пъти причина за отлагане на делото. Както вещото лице заявява в съдебно заседание, от 1996г. е регистрирано като вещо лице, което води до извод, че същата следва да е запозната с процедурата по изготвяне и сроковете за представяне на заключението по назначени съдебни експертизи. След като в съдебно заседание на 11.02.2026г. на съда стана известно, че вещото лице арх.К. има особено мнение по голяма част от поставените въпроси, както и по констативно-съобразителната част от изготвеното заключение, на същата изрично и подробно е обяснено как следва да бъде изразено това особено мнение, което е и отразено в съдебния протокол. Въпреки последното, в съдебно заседание на 22.04.2026г. вещото лице отново заявява, че не е запозната с процедурата по излагане на особено мнение, както и посочва причини за невъзможността на изготви такова в срок. Същите съдът е счел, че не представляват уважителни причини, както поради факта, че представеното ново заключение по назначената тройна съдебно-техническа експертиза е подписана от арх.К., без отразяване, че същата е на особено мнение и ще представи такова, което въвежда съдът в заблуда, така и предвид обстоятелството, че за изготвяне на новото заключение и особеното мнение към него е даден повече от двумесечен срок, а следва да се има предвид, че още в съдебното заседание на 11.02.2026г. арх.К. е била наясно със своето становище по зададените въпроси. В тази връзка е и изразеното становище от пълномощника на оспорващите, по чието искане за вещо лице е определена арх.К., че е дадено достатъчно време за изготвяне на заключение и особено мнение към него на вещото лице, и съдът да прецени дали са налице предпоставките за санкциониране на вещото лице. Съдът се е съобразил с изложените лични причини на арх.К.-доказано заболяване, именно поради което е и дал възможност на същото да изготви в писмен вид и да представи своето особено мнение, вземайки предвид, че вещото лице все пак е работило по делото и е положило труд. Последното обаче, не следва да е причина за отмяна на наложената глоба, тъй като е безспорен факта, че поради поведението на вещото лице арх.К., същата е станала причина за отлагане на делото в две поредни съдебни заседания, за които съдът не е известен или е известен в деня преди заседанието, поради което и страните и вещите лица са направили допълнителни разходи за път.

Следва да се има предвид, че назначаването на експертизи по административни дела е безусловно необходимо, когато съдът не разполага със специални знания, за правилното решаване на спора. Непредставянето на експертиза в срок и непосочването на уважителни причина за това, води до неоснователно забавяне на производството, а очакванията на страните и правилния подход при разглеждане на едно административно дело, е то да бъде решено в разумен срок. Принципът на бързина на самото административно производство, и на съдебния административен процес, е един от основните принципи, прокламиран чл.11 от АПК. Принципът на бързина присъства навсякъде във всички производства. Изразява се в кратки срокове, които АПК предвижда за едно или друго действие, за едно или друго произнасяне. Принципът на процесуална икономия – част от съдържанието на принципа е и желание за бързина, но основното е пестенето на разходи и от друга страна по-бързото окончателно приключване на въпроса, поставен за разрешаване пред съответния орган, съответно пред съда. Този принцип означава, че процесуалните действия се извършват в сроковете, определени от закона, и за най-краткото време, необходимо според конкретните обстоятелства и целта на действието или на административния акт. Страните очакват от съда не само да разреши поставения пред съда въпрос, но и това да стане в разумни срокове, защото понякога вредите, които настъпват за гражданите и организациите от бавно правосъдие, от едно закъсняло решаване на въпроса, е равнозначно на липса, на отказ от правосъдие.

По изложените съображения и на основание чл.92, ал.2 от ГПК вр. чл.144 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ т.нар. жалба с вх.№2722/29.04.2026г., подадена от арх.Ц. К., определена за вещо лице по назначената тройна съдебно-техническа експертиза, за отмяна на наложената й с протоколно определение от 22.04.2026г. глоба в размер на 100/сто/ евро.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, чрез Административен съд Плевен, пред Върховен административен съд в 7/седем/ дневен срок от съобщението.

Препис от определението да се изпрати на арх.К..

Съдия: