Определение № 1166 от 02.05.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1166 гр. Бургас, 02.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20232100501954 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от “Банка ДСК” АД, ЕИК:111830616, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.„Московска“ №19, представлявано от юрисконсулт Сияна Димитрова.

Обжалва се Разпореждане № 2552 от 9.10.2023г. по ч.гр.д.№ 1020 по описа за 2023г. на Районен съд- Несебър, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК против Я. З. Т., за сумата от 111,70 лв., представляваща дължими заемни такси. Сочи се, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно.

Посочено е, че банката е сключила договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит с ответника на 12.02.2021г.. От наименованието му следвало, че се касае за револвиращ кредит, при който ежемесечно следва да се внасят ежемесечни минимални суми за револвиране. В т.VI от представеното в заповедното производство Приложение- Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти MAX GO на банката, неразделна част от договора за кредит съгласно т.1 от същия, били посочени размерите на минималните суми за револвиране на кредити в зависимост от размера на кредитния лимит, който в случая за длъжника бил 1000 лв., поради което и минималната погасителна вноска била в размер на 30 лв. Длъжникът не изпълнил това свое задължение, което било видно от т.8 от извлечението от счетоводните книги, и не внасял минималните суми за револвиране на кредита. Посочените в извлечението такси за нереволвиране на кредитна карта в размер на 75 лв. представлявали сбор от дължими и неплатени от кредитополучателя еднократни суми за нереволвиране на отпуснатия кредитен лимит.

Тяхната дължимост била подробно уредена в чл.26 от Общите условия към договора за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит, според който клиентът бил длъжен да заплаща ежемесечно в рамките на определен в Условията срок след падежна дата 1 минимална сума за револвиране, като при невнасянето й се начислява такса за невнесена минимална сума, съдържаща се в условията. Към заявлението били представени и Условията за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти MAX GO на банката, където в т.II била посочена таксата в размер на 15 лв. месечно. В конкретния случай не били платени 5 броя вноски, поради което общият размер на дължимите и неплатени заемни такси бил в размер на 75 лв., колкото били претендирани в заявлението.

Частният жалбоподател излага несъгласието си с извода на съда, че разпоредбата на чл.10, ал.2 ЗПК въвежда забрана на кредитора да изисква каквото и да е плащане на лихви, такси, комисионни или други разходи, свързани с договора за кредит, които изрично не са посочени в него.

Изложени са съображения, че договорът за кредит е сключен в съответствие с разпоредбите на ЗПК- чл.5, ал.2 ЗПК като на длъжника е предоставена необходимата преддоговорна информация, за което същия е подписал декларация. Предвидената в общите условия на договора такса за нереволвиране в гратисния период представлява санкция /неустойка/ за неизпълнение на задължението по същата клауза. Същата не представлявала такса или комисионна за действия по администриране на точно изпълнение на задълженията на двете страни по договора за кредит.

Вземането за такси за теглене на пари в брой от АТМ на други банки в България също не противоречало на ЗПК. Същите, според жалбоподателя, представляват такси за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Изтъква се спецификата на договорите за издаване и обслужване на кредитни карти, които съчетават два продукта, предлагани от банката- предоставяне на платежни услуги чрез използване на определен платежен инструмент и свързан с това кредит. Предоставеният кредитен лимит се подчинявал на нормите на ЗПК, които забранявали само заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, но не и за допълнителни услуги.

Сочи се, че действително достъпът до кредитния лимит се осъществява чрез кредитната карта, която представлява платежен инструмент, върху който е записана информация по електронен начин и за нейното издаване и обслужване са относими разпоредбите на Закона за платежните услуги и платежните системи. Чрез кредитната карта основно се осъществявали онлайн и офлайн платежни операции, изброени в чл.6 от ОУ. Видно от условията за издаване и обслужване на кредитни карти, всички плащания с кредитна карта на ПОС на търговец, независимо дали на Банка ДСК или на друга банка, включително и в чужбина, били освободени от такса. Несъмнено основното предназначение на кредитната карта било да позволява разплащане при търговци чрез многократно усвояване на суми до размера на отпуснатия кредитен лимит, при липсата, или след изчерпване на собствените средства на картодържателя. За това усвояване картодържателят не дължал такси.

Доколкото тегленето на суми от АТМ/ПОС не е типичен начин за ползване на кредитната карта и само по себе си е тясно свързано с оперативни спомагателни услуги по техническо осигуряване на платежната операция, доставчикът на платежната услуга имал правото да начислява такса за ползване на съответния платежен инструмент. Всички такси във връзка с издаване и управление на картата, за теглене на суми чрез АТМ и плащане с картата на ПОС 2 устройства на търговец, както и др.подобни, били подробно и ясно описани в Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти, с които кредитополучателят предварително се запознал, като с подписването на договора за кредит и приложимите общи условия се е съгласил те да бъдат прилагани във връзка с ползването на избраното платежно средство- кредитна карта. Затова счита, че претенцията за теглена на пари в брой от АТМ е законосъобразна. Тегленето на пари в брой от АТМ попадало именно в регламента на чл.10а, ал.1 ЗПК, тъй като представлява предлагана от банката услуга. В случая същата се равнява на 36,71 лв. и е равна на сбора от начислените такси от банката за извършено теглене от АТМ. Тя не е част от същинското кредитиране и не поражда съмнение за накърнени права на потребителя.

В заключение се сочи, че първоинстанционният съд не е разгледал в дълбочина всички обстоятелства и доказателства по случая, поради което е достигнал до необосновани и неправилни фактически и правни изводи.

Моли разпореждането да бъде отменено, в като вместо него се постанови издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за отхвърлената част от заявлението- 36,71 лв. такса за теглене от АТМ и 75 лв. такса за нереволвиране на кредитна карта.

Моли да му се присъдят разноските по делото, включително юрисконсултско възнаграждение.

Частната жалба е с правно основание чл.413, ал.2 от ГПК. Същата е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Ето защо съдът намира частната жалба за допустима.

Бургаският окръжен съд като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Частно гражданско дело № 1020 по описа за 2023г. на Районен съд- Несебър е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено от частния жалбоподател. Иска се издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист против Я. З. Т. от с. ***, за следните суми: 976,51 лв. главница по договор за кредит за текущо потребление от 12.02.2021г.; 423,43 лв., представляващи договорна /възнаградителна/ лихва за посочен период; 52,67 лв.- мораторна лихва за периода от 9.05.2023г. до 3.10.2023г., 111,71 лв.- дължими заемни такси, както и законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането. В т.9 “в“ от заявлението се сочи, че задължението произтича от договор за кредит за текущо потребление от 12.02.2021г. В т.12 от заявлението са посочени документите, от които произтича вземанетоизвлечение от счетоводните книги на банката за размера на дълга; договор за кредитна карта, уведомление за предсрочна изискуемост.

Единствените твърдения във връзка с претенциите се съдържат в т.14 от заявлението, като е посочено, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на основание чл.37 вр. с чл.36 от Общите условия към договора за кредит, за които длъжникът бил надлежно уведомен.

Претендират се и деловодни разноски, включително юрисконсултско 3 възнаграждение.

Към заявлението са приложени пълномощно, квитанция за внесена държавна такса.

Приложени са още Извлечение от счетоводните книги на банката, Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 12.02.2021г., сключен между банката и Я. З. Т.; Общи условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на Банка ДСК, в сила от 14.01.2021г., Погасителен план, Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти MAXI GO на Банка ДСК; покана- уведомление, с която банката е обявила на кредитополучателя предсрочната изискуемост на кредита; разписка за връчване на поканата на съпругата на длъжника на 9.05.2023г.

Районният съдът е издал заповед № 465/9.10.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, както и изпълнителен лист за претендираната главница, договорната лихва, както и за обезщетенията за забава за периода от датата на обявяване на предсрочната изискуемост- 9.05.2023г. до 3.10.2023г., както и за законната лихва от подаването на заявлението, както и за разноските.

С обжалваното разпореждане № 2552 от 9.10.2023г. заявлението е отхвърлено в частта относно претенцията за 111,71 лв.- дължими заемни такси.

Изложени са съображения, че относно сумата от 111,71 лв. в заявлението е посочено единствено, че представлява дължими заемни такси, без да е конкретизирано по какъв начин е формирана сумата и на какво основание се претендира, без да се съдържат дори твърдения, че от страна на длъжника се дължат посочените такси, още по- малко в търсените размери. Съдът е посочил още, че в прегледаните Общи условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит и Условия за издаване и обслужване на кредитни карти, липсва регламентация на обективираните в извлечението от счетоводните книги такси за нереволвиране и такса за издаване/ преиздаване на карта.

Приел е, че разпоредбата на чл.10, ал.2 от ЗПК въвежда забрана кредиторът да изисква от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисионни или други разходи свързани с договора за кредит, които изрично не са посочени в него за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Ето защо, като е счел, че претендираните такси не са били посочени в договора и не са регламентирани ясно и надлежно в общите условия, съдът е приел заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и на изпълнителен лист за тези суми за неоснователно, поради което го е отхвърлил.

Бургаският окръжен съд приема от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл.410, ал.2 от ГПК заявлението съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3, чл.128, т. 1 и 2 ГПК. От нормата е видно, че в заявлението следва да са изложени конкретните обстоятелства, от които произтичат претенциите на заявителя към длъжника, така както биха били изложени в исковата молба за установяване на тези вземания. Съгласно чл.411, ал.2, т.1 от ГПК съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал.1, освен когато искането не отговаря на изискванията на чл.410 4

ГПК и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок.

Настоящият съдебен състав споделя становището на първоинстанционният съд, че заявлението, подадено от частния жалбоподател не съдържа каквито и да било конкретни обстоятелства, касаещи наличието на договорни отношения между страните; данни за тяхното съдържание, както и твърдения за неизпълнение на конкретни договорни задължения от длъжника, освен общо твърдение за настъпването на предсрочна изискуемост на кредита. Това обаче не е основание за отхвърляне на задължението, при положение, че районният съд не е изпълнил задълженията си по чл.411, ал.2, т.1 от ГПК да изиска заявителят да отстрани констатираните нередовности. Понастоящем, тези нередовности са отстранени от частния жалбоподател, който в жалбата е изложил твърденията си във връзка с договора, от който произтичат вземанията, за които се иска издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Отстранено е и наличното противоречие в заявлението относно вида на договора /посочен в т.9, б. „в“ като такъв за текущо потребление/, като е посочено, че се касае за договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит на физически лица. Уточнен е и вида на претендираните такси. Ето защо въззивната инстанция следва да обсъди тези твърдения във връзка с приложените пред първата инстанция писмени доказателства.