Решение № 2853 от 28.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2853 гр. София, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Райна Мартинова

Членове:

Йоанна Н. Станева

Виктория Р. Митева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20251100512006 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 14729/29.07.2025 г. по гр. д. № 68555/2024 г. по описа на СРС, 170 състав „А1 България“ ЕАД е осъдено да заплати на „Минолби“ ЕООД сумата от 5,94 лева, представляваща платена без основание сума по Договор № 503554975 - условия за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги, Приложение № 1/03.12.2021 г. за 2161 услуги – мобилни услуги, телефонни номера, телевизия, интернет пакети, за мобилна услуга ****, за мобилна услуга ****, за мобилна услуга ****, за услуга ****, за мобилна услуга ****, за мобилна услуга ****, която сума е част от сумата 217,32 лева, за която е издадена фактура № 442400364/10.01.2022 г. за отчетен период 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 18.11.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на ищеца сумата в размер на 150 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство.

Против решението е подадена въззивна жалба вх. № 279099/20.08.2025 1 г. от „А1 България“ ЕАД, в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е достигнал до извода, че процесната сума подлежи на връщане на „Минолби“ ЕООД, тъй като изрично е оспорено, че именно ищецът е заплатил процесната фактура, включително и претендираната сума. Съдът грешно бил посочил, че това възражение е неоснователно, тъй като ирелевантно за спора било, че трето лице е заплатила задължението, тъй като то го било заплатило в полза на ищеца. Поддържа, че активната легитимация на ищеца по иска по чл.

55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД се определяла не от юридическото задължение, за погасяване на което е извършено неоснователното плащане, а от фактическото даване на имуществена облага. Поради това и доколкото не се установявало, че ищецът е платил е следвало да бъде установено по делото. Не се установявало по делото разместване на блага, поради което и предявеният иск бил неоснователен. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 50349/14.04.2026 г., подаден от „Минолби“ ЕООД, с което излага съображения за нейната неоснователност. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 68555/2024 г. по описа на СРС, 170 състав е образувано по искова молба, подадена от „Минолби“ ЕООД против „А1 България“ ЕАД, с което е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът твърди, че е потребител на мобилни съобщителни електронни услуги съгласно Договор № 503554975 с Приложение № 1 от 03.12.2021 г., при мобилен оператор – ответника „А1 България“ ЕАД за 2161 услуги (мобилни услуги/телефонни номера, телевизия, интернет – пакети). Твърди, че ответникът е издал фактура № 442400364 за периода 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г., съдържаща месечни абонаментни такси за мобилна услуга **** – 10,39 лева без ДДС, за мобилна услуга ********** – 11,49 лева без ДДС, мобилна услуга 2

****-18,40 лева без ДДС, мобилна услуга **** – 10,39 лева, за мобилна услуга ****-20,83 лева без ДДС, за мобилна услуга **** – 18,40 лева без ДДС, за мобилна услуга **** – 18,40 лева без ДДС. Твърди, че „Минолби“ ЕООД е заплатило пълния размер на фактурираната сума с вкл. ДДС, след което при направена справка дружеството установило, че е платило повече от действително дължимите такси за договорените пакети за мобилни услуги общо в размер на 4,95 лева без ДДС. Направили опит да получат необходимото съдействие от служители на ответника, за да бъде преустановено неправомерното фактуриране на по-високи такси от договорените. Не последвал отговор. Моли ответникът да бъде осъден да заплати неправомерно начислената сума от 5,94 лева, представляваща сбор от платените без основание такси, едностранно начислени от ответника по издадената фактура, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който „А1 България“ ЕАД заявява, че я оспорва. Поддържа, че между страните е сключен договор с Приложение № 1 от 03.12.2021 г., в което било посочено, че параметрите относно SIM карта, телефонен номер, тарифен план се описват в Приложение № 2. В приложение № 2 бил посочен тарифният план относно мобилна услуга ****, ********** ****, ****, ****, **** и ****.

Твърди, че в представената по делото фактура № 442400364 било отчетено предоговаряне на тарифния план за услугите, като предходните били уговорени съгласно Приложение № 1 като поддържа, че таксите по фактурата били определени правилно. Освен това, оспорва, че „Минолби“ ЕООД е заплатил сумата по фактурата, като посочва, че услугата е ползвана от лица, които не са служители на дружеството. Моли предявения иск да бъде отхвърлен.

В мотивите на обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че сумата от 5,94 лева била платена, а възражението, че сумата е платена от трето лице било неоснователно и предявеният иск е уважен изцяло.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, 3 както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По изложените във въззивната жалба доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение въззивният съд намира следното:

Съгласно чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Основателността на предявения иск е поставена в зависимост от това по делото да се установи, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, че ищецът е платил исковата сума без да е имал задължение за това.

Не е спорно, а и се установява от събраните по делото доказателства, че между страните е сключен Договор № 503554975 – условия за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги, към което е сключено Приложение № 1 от 14.10.2019 г. и от 03.12.2021 г. В приложението са уговорени тарифните планове за мобилни услуги за номера ****, ********** ****, ****, ****, **** и ****. Установено е, че на 10.01.2022 г. ответното дружество е издало фактура № 442400364, удостоверяваща начислени задължения за такси и потребления за мобилни услуги за номера ****, ********** ****, ****, ****, **** и **** с период на фактуриране - 28.11.2021г. до 27.12.2021 г., като дължимата сума е в общ размер на 212,32 лева с ДДС. Безспорно по делото е обстоятелството, че сумата по фактурата е платена в полза на „А1 България“ ЕАД.

Въведеното възражение срещу правилността на първоинстанционното решение, което очертава и предмета на въззивната проверка, е свързано с това дали плащането е извършено от „Минолби“ ЕООД или трето на спора лице.

С отговора на исковата молба ответникът „А1 България“ ЕАД е оспорил активната материална легитимация на ищеца като кредитор по спорното вземане с възражения, че не е извършил плащане на претендираната сума, а тя е платена от трето лице (ползвател на услугата), поради което и ищецът не е намалил имуществото си с размера на платената сума. В конкретния случай по делото е установено, а и не е спорно, че сумата от 5,94 лева е платена в брой на каса на ответното дружество, както и че плащането е с погасителен ефект по отношение на задължението на ищеца.

4

Правилно първоинстанционният съд е приел, че направеното възражение, че плащането е извършено от трето лице е недоказано. В тежест на ответното дружество е било да установи, че трето на спора лице е извършило фактическото плащане на сумата, като доказателства в тази насока не са ангажира. Независимо от това, обаче, дори и да се установи този факт, то без правно значение дали задължението е изпълнено от трето лице, доколкото договорът за ползване на мобилни услуги не е сключен с оглед личността на ищеца. Разпоредбата на чл. 73 от ЗЗД предвижда възможност задължението да бъде изпълнено от трето лице вместо длъжника дори против волята на кредитора. Настъпването на погасителния ефект от плащането, извършено от трето лице е свързано с това то да е знаело, че изплаща чужд дълг и е изпълнило, за да погаси задължението (Решение № 197/2012г. по т.д. № 1043/2010г. по описа на ВКС, II ТО). Наличието или липсата на правен интерес у третото лице да изпълни чуждо задължение няма значение за погасителния ефект на извършеното плащане (Решение № 400 от 20.01.2015г. по гр.д. № 1756/2014г. на ВКС, IV ГО). Плащането, направено от трето лице погасява вземането и освобождава длъжника, така както ако самият длъжник би изпълнил, освен ако кредиторът има интерес от личното изпълнение на длъжника. Плащането от трето лице създава облигационна връзка между платилия чуждото задължение и длъжника (чл. 74 ЗЗД или чл. 59 ЗЗД), което от своя страна води до извод за възникване на задължение за възстановяване на сумата на платилото я лице, което е пасив в имуществото на ищеца.

Основателността на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.

1 от ЗЗД не е поставена в зависимост от вътрешните отношения между длъжника и платилото лице. Вътрешните отношения са от значение само за страните по него и съдът не е длъжен да го изследва, за да установи дали има неоснователно обогатяване по смисъла на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Достатъчно е ищецът да установи предаване, съответно получаване на сумата при начална липса на основание (Определение № 195 от 28.03.2010г., постановено по т.д.

№ 727/2010г. по описа на ВКС, Второ ТО).

Доколкото се установява, че в изпълнение на задължение по фактура № платил сума в размер на 5,94 лева повече от дължимото по Фактура 442400364/10.01.2022 г. относно мобилен номер ****, ********** ****, ****, ****, **** и ****, то предявеният иск се явява основателен и обжалваното решение е правилно.

5

По разноските

Съгласно чл. 273 във връзка с чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 25,56 евро. Размерът на присъдените разноски е съобразен с направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и разпоредбата на чл. 36 от Закона за адвокатурата. При определяне на дължимото от въззивника възнаграждение съдът съобразява фактическата и правна сложност на делото, размерът на претендираната сума, извършените във въззивното производство действия от процесуалния представител на въззиваемия, както и обстоятелството, че пред Софийски градски съд са висящи повече от 250 дела със сходен предмет между същите страни.

Предвид на изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 14729/29.07.2025 г. по гр. д. № 68555/2024 г. по описа на СРС, 170 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 273 във връзка с чл. 78, ал. 3 от ГПК „А1 България“ ЕАД, ЕИК-131468980, със седалище и адрес на управление гр.

София, ул. „Кукуш“ № 1 да заплати на „Минолби“ ЕООД, ЕИК-201995159, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, жк „Славейков“, бл. 22, вх. 2, ап. 8 сумата от 25,56 евро, представляващи направени във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________