Решение № 818 от 07.06.2022, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2718/2021
- Вид
- Решение № 818
- Подписан
- 07.06.2022
- Състав
- Иво Дачев, Мария Георгиева, Асен Воденичаров
Цитирани разпоредби
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
РЕШЕНИЕ
№ 818 гр. София, 05.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Иво Дачев
Членове:
Мария Георгиева
Асен Воденичаров при участието на секретаря Ива Андр. Иванова като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20211000502718 по описа за 2021 година
САС е сезиран с въззивна жалба от ответника по гр.д. 12 994/20 г. по описа на СГС. С решение по делото № 264393/01.07.21 г., като е отчел времетраенето на воден срещу ищеца наказателен процес, приключил с оправдателна присъда, степента на ангажиране на обвиняемия с процеса, взетата мярка за неотклонение и икономическата ситуация в страната, е присъдил на основание чл.2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7 000 лв. и е отхвърлил иска до заявените 200 000 лв. и припадащите се лихви. Отхвърлена и е и претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди – разходи за прегледи и лечение на заболявания, отключени (според ищеца) поради водения процес.
В отхвърлителните му части решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Недоволен от решението е ответникът. Той твърди, че е присъдено несъразмерно високо обезщетение, като не е отчетено, че част от продължителността на процеса е в съдебна фаза, че след постановяване на оправдателна присъда, същата не е била протестирана, че спрямо ищеца са водени и други производства (т.е. неимуществените вреди не могат ад се определят като единствено предизвикани от конкретното повдигнато и поддържано обвинение), че спрямо ищеца не са вземани тежки мерки за неотклонение (задържане под стража/домашен арест). Моли решението да бъде изменено, като се намали.
1
Въззиваемият не е отговорил на жалбата.
При служебна проверка САС установи, че е сезиран с допустима жалба, атакуваща валидно и допустимо съдебно решение. Дължи се произнасяне относно правилността на решението с оглед доводите за неправилност, съдържащи се във въззивната жалба.
В производството пред САС не са представяни нови доказателства.
Въз основа твърденията на въззивника, наличния доказателствен материал и с оглед предмета на проверка от въззивния състав, САС прави следните изводи:
Видно от приложеното като доказателство нохд 24451/11 г. в продължение на 10 г. спрямо ищеца е продължило преследване за длъжностно присвояване, осъществено от него като застрахователен агент чрез издаване на полици по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите и Каско, като след издаване на полиците получените застрахователни премии не са били отчитани. Не се спори, че СГС отменил осъдителна присъда, постановена от СРС, и оправдал ищеца с присъда от 23.03.16 г.
Ищецът, въпреки позоваването на твърдения за влошено здравословно състояние и прилагането на медицинсак документация, не е поискал изслушване на медицинска експертиза, за да установи пряката причинна връзка между страданията му и наказателното производство. Нае е разпитан и свидетел за реакцията на ищеца в ситуацията ан поддържано обвинение. Няма доказателства за препятстване на професионалното развитие на ищеца и провалената му юридическа кариера. С оглед на това СГС правилно е отчел броя на проведените с ищеца разпити и съдебни заседание, времетраенето на производството, социалния статус на ищеца и е презумирал вредите – засягане на честта и доброто име на ищеца, несигурност поради воденото разследване, промяна в начина на живот, ограничаваща свободата на ищеца, които е следвало да се съобразява с предстоящи процесуални действия.
Представената справка за съдимостта на ищеца удостоверява чисто съдебно минало, като, видно от нея, спрямо ищеца е водено разследване за транспортно престъпление. Същото е непредумишлено и не застрашава обвиняемото лице с тежко наказание. Поради това е неоснователно възражението на ответника, че игнорирайки възраженията за водене други наказателни производства съдът е надценил вредите на ищеца. СГС е зачел направеното от ответника възражение за момента на изпадане в забава и за частично погасяване по давност на акцесорното вземане (за забава в плащането на обезщетение).
Тъй като настоящият състав достига до извод за правилност на първоинстанционното решение, на основание чл. 272 ГПК САС се ползва от мотивите, съдържащи се в обжалваното решение.
Липсата на претенция за заплащане на разноски за въззивния процес освобождава САС от задължение да се произнесе на основание чл. 78 ГПК.
Водим от горното САС:
РЕШИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА в осъдителната му част решение № 264393/ 01.07.21 г., постановено по гр.д. 12 994/20 г. по описа на СГС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при спазване изискванията на чл. 280 и сл. ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3