Решение № 260380 от 16.11.2020, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е № 260380 гр.Пловдив, 16. 11. 2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение – V с., в публичното заседание на четиринадесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Светлана Изева

ЧЛЕНОВЕ : Радостина

Стефанова

Силвия

Алексова

Секретар Петя Цонкова като разгледа Докладваното от съдия Радостина Стефанова възз.гр.д.№ 2058/2019г.

И за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК във вр. чл. 33 ал.2 и ал.3 от ЗС.

Образувано е по подадени две въззивни жалби - съответно от

В.Н.П., ЕГН – **********, чрез назначения особен представител адв.

М.Х., съответно от Д.Г.Д., ЕГН – **********, и В.Д.Д., ЕГН – **********, чрез адв. Г.Д., както и от Д.Н.П., ЕГН – ********** /присъединила се като жалбоподател при условията на осн. чл.265 от ГПК/ против Решение № 1391/12.04.2019г. на Районен съд – Пловдив, III гр.с., постановено по гр.д.№ 1792/2018г., поправено на осн. чл.247 от ГПК с Решение № 2580/19.06.2019г., на Районен съд – Пловдив, III гр.с., по гр.д.№ 1792/2018г., с което е допуснато на основание чл.33, ал.2 от ЗС по иска, предявен от Д.В.К., ЕГН- ********** и Н.И.К., ЕГН- **********, против В.Н.П., ЕГН- **********, Д.Н.П., ЕГН- **********, Д.Г.Д., ЕГН- ********** и В.Д.Д., ЕГН- **********, изкупуване от страна на Д.В.К., и Н.И.К. на ½ ид. част от следните недвижими имоти, а именно: Поземлен имот с ИД № ***, по

КККР, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, находящ се в град Пловдив, ***, с площ 712 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план 30, квартал 3 – нов, 54 – стар по плана на кв. Прослав, парцел VI-30 нов,

IV-30 стар, при съседи: поземлени имоти с идентификатори № ***, № ***, № ***, № ***, № ***, №

***, ведно с построените в него: Сграда № 1 с идентификатор №***, със застроена площ 71 кв.м., брой етажи:

2 /два/, предназначение: жилищна сграда - многофамилна, ведно с намиращите се в сградата Самостоятелен обект с ИД № ***, намиращ се на посочения по-горе адрес на първия етаж от сграда № 1, с предназначение на самостоятелен обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, с площ 67 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, над обекта: ***, стар идентификатор: няма, и Самостоятелен обект с ИД № ***, намиращ се посочения по-горе адрес на втория етаж от сграда № 1, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, с площ 67 кв.м., при съседни самостоятелни имоти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта:

***, над обекта: няма, стар идентификатор: няма; Сграда № 2 с ИД № *** със застроена площ 14 кв.м., брой етажи: 1 /един/, предназначение: хангар, депо, гараж; Сграда № 3 с ИД №

***, със застроена площ 11 кв.м., брой етажи: 1 /един/, предназначение: складова база, склад, ведно с всички подобрения и приращения в гореописания недвижими имот, който по предходен документ за собственост представлява: дворно място, цялото застроено и незастроено, с площ 715 кв.м. по скица, а по нотариален акт съответно с площ 835 кв.м., находящо се в град

Пловдив, кв. ***, съставляващо имот пл. № 30, за който е отреден парцел IV от кв. 3 по плана на кв. „Прослав“, одобрен със заповед

№ РД-02-14-2279/2000 г. на МРБ, идентичен с парцел VI от 54 кв. по плана в сила към 1958 г., при граници на дворното място: ул. „***“, парцел V-31 и парцел III-29, ведно с построената в описания имот ДВУЕТАЖНА МАСИВНА СГРАДА със застроена площ 67 кв.м., МАСИВЕН ГАРАЖ със застроена площ 14 кв.м., второстепенна постройка с площ от 10 кв.м. и всички подобрения в него, при условията, договорени на 28.12.2015 г. между Д.В.К., ЕГН- ********** и Н.И.К., ЕГН- **********, от една страна и Д.Г.Д., ЕГН- **********, от друга страна, и обективирани в нотариален акт за прехвърляне на идеална част от право на собственост върху недвижим имот вместо плащане № 20, том III, рег. № 5718, дело № 376/ 28.12.2015 г., вписан в СВ Пловдив под акт № 40, том 118, вх.рег. № 42476/ 29.12.2015 г., ПРИ УСЛОВИЕ, че в едномесечен срок от влизане в сила на решението Д.В.К., и Н.И.К., заплатят на Д.Г.Д., сумата от общо 19 108,31 лв., както и са осъдени на осн. чл.78, ал.1 от ГПК В.Н.П., Д.Н.П., Д.Г.Д. и В.Д.Д., да заплатят на Д.В. К. Н.И.К., сумата вразмер на 1 859,36 лв.– разноски пред първата инстанция, както и е осъден на осн. чл.78, ал.1 от ГПК В.Н.П. да заплати на Д.В.К. и Н.И.К. сумата от 600 лв.– разноски за допуснат му особен представител пред Районния съд, както и е осъдена на осн. чл.78, ал.1 от ГПК Д.Н.П. да заплати на Д.В.К. и Н.И.К. сумата от 1 000 лв. – разноски за допуснат особен представител пред Районния съд.

Молят да бе отменено изцяло решението и вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърлят изцяло заведените искове, ведно със законните последици за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемите страни Д.В.К., ЕГН-

**********, и Н.И.К., ЕГН- **********, депозират писмен отговор само по въззивната жалба на В.П., но в открито съдебно заседание техният пълномощник адв.Г.К. взима становище, че и другата жалба е неоснователна изцяло.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд – Пловдив Д.В.К. и Н.И.К. е заведена искова молба, с която са предявени субективно съединени искове с правна квалификация чл. 33, ал. 2 от ЗС против В.Н.П., Д.Н.П., Д.Г.Д. и В.Д.Д.. Искането е за постановяване на конститутивно съдебно решение за признаване правото на ищците да изкупят прехвърлените с договор за прехвърляне на идеални части от правото на собственост на недвижими имоти вместо плащане от 28.12.2015 г. от първите двама ответници на ответника Д.Д. ½ ид. ч. от правото на собственост върху гореописаните недвижими имоти на цената, на която са прехвърлени, а именно за сумата в размер на от 19 108,31 лв. Посочват, че ищците и първите двама ответници В.Н.П. и Д.Н.П. били съсобственици на гореописаните недвижими имоти. Ищците поддържат, че от така описаните недвижими имоти, ищецът Д.В.К. притежавал 2/6 ид. ч., а ищцата Н.И.К. – 1/6 ид. ч., придобити чрез дарение. Останалите ½ ид. ч. от процесия недвижим имот притежавали първите двама ответници, придобити чрез дарение. Твърди се, че на 28.12.2015 г. първите трима ответници сключили договор за прехвърляне на идеална част от правото на собственост на недвижими имоти вместо плащане, обективиран в Нотариален акт № 20, том III, рег. № 5718, дело № 376 на Нотариус

Недялка Хаджиставрева-Стойкова, с рег. № 229 на НК, с който прехвърлили на третия ответник – Д.Г.Д. притежаваните от тях общо ½ ид. ч. от процесните имоти. Ответникът Д.Д. придобил собствеността в режим на СИО със съпругата си – В.Д.Д.. Изтъкват, че с горепосоченият нотариален акт, страните по него били приели за установено, че съгласно договор от 23.10.2013 г. за прехвърляне на вземане /цесия/, Д.Д. в качеството си на цесионер придобил възмездно от цедента „ПроКредит

Банк България“ АД парично вземане срещу длъжниците – В.П. и Д.П., и встъпил като взискател в образуваното от цедента срещу длъжниците изпълнително дело № 400/2013 г. по описа на ЧСИ Людмила Мурджанова.

Паричното задължение, предмет на посоченото изпълнително дело било в общ размер от 19 108,31 лв.. Така първите двама ответници погасили задължението си към взискателя – ответникът

Д.Д., като вместо плащане на дължимата парична сума, на основание чл.

65, ал. 2 от ЗЗД, прехвърлили своята ½ ид. ч. от процесия имот. Считат, че този вид договор се доближавал по правната си характеристика до договора за покупко-продажба, поради което била приложима разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗС. В тази връзка излагат твърдения, че сделката била осъществена в нарушение на чл. 33, ал. 2 от ЗС – съсобствениците - ответници били прехвърлили притежаваните от тях идеални части от имотите в съсобствеността, без да са ги предложили на съсобствениците – ищци за изкупуването им при същите условия и цена. За извършеното прехвърляне на процесните имоти ищците научили на 04.12.2017 г., след получена Нотариална покана с рег. № 9715, то, 3, акт 157 от 30.11.2017 г. на Нотариус Мариана Пиперкова-Атанасова, с рег. № 483 на

НК, с район на действие РС Пловдив. Поддържат, че исковата молба била депозирана в законоустановения двумесечен срок.

Предвид изложеното са направили искане за уважаване на иска. Претендирали са и разноски.

Към исковата молба прилагат като писмени доказателства описаните в исковата молба 4 бр. нотариални актове, нотариална покана с рег.№ 9715, том 3, акт 157 от 30.11.2017г. на Нотариус Мариана Пиперкова –Атанасова, скица на ПИ, 5 бр. копия от кадастрални карти, удостоверение за данъчна оценка на имота.

Ответниците Д.Д. и В.Д., чрез адв. Г.Д., депозират Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който оспорват основателността на иска за изкупуване на идеални части, като навеждат доводи, че бил несвоевременно предявен - след изтичане на 2 месеца от сключване на сделката. Не оспорват обстоятелствата изложени в исковата молба, а именно, че срещу първите двама ответници било образувано изпълнително дело № 400/2013 г. по описа на ЧСИ Л. Мурджанова, с взискател – „ПроКредит Банк България“ ЕАД. За обезпечение на вземането в полза на взискателя била вписана възбрана върху притежаваните от В. и Д. П. недвижими имоти. Изтъкват, че тъй като длъжниците не могли да обслужват задължението си към взискателя, по настояване на последния по изпълнителното дело се пристъпило към организиране на публична продан на възбранения имот.

За да предотвратят извършването на публичната продан, длъжниците се обърнали към съсобствениците на имота – ищците, като им предложили да прехвърлят своите идеални части от имота, а ищците да покрият задълженията към банката. Ищците отхвърлили предложението. Така на 23.10.2013 г. бил сключен договор за цесия между ответника и третото неучастващо лице – „ПроКредит Банк България“ ЕАД. Длъжниците не успели да обслужат задължението си към Д.Д., поради което сключили процесния договор за прехвърляне на идеална част от правото на собственост на недвижими имоти вместо плащане от 28.12.2015 г. На следващо място се твърди, че се оспорва ищците да са узнали за сделката едва след получаването на нотариалната покана на 04.12.2017 г. Посочват, че ответникът Д. ги бил уведомил лично през пролетта на 2016 г. Застъпват, че правото по чл. 33, ал.2 от ЗС се пораждало само при сключването на действителен договор за продажба на идеална част от недвижим имот в режим на обикновена съсобственост и не се отнасяло до други видове разпоредителни сделки. Молят искът да се отхвърли като изцяло неоснователен.

Прилагат като писмени доказателства нот. акт за учредяване на договорна ипотека с вх.рег. № 26548/2013г., договори от 25.09.2013г. и от 20.07.2014г. за предоставяне на ипотечен кредит и споразумения към тях.

Ответникът В.Н.П., чрез назначения му за особен представител адв. М.Х., депозира Писмен отговор по чл.131 от ГПК, че искът е неоснователен изцяло.

Възразява, че не бил предявен в срока по чл. 33, ал. 2 от ЗС. Поддържа, че била неприложима разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗС и ищците нямали търсеното потестативно право на изкупуване, тъй като собствеността върху ½ ид. ч. от процесния недвижим имот била прехвърлена на Д.Д. срещу заплащане на цена в изпълнение на задължение, която сделка не можела да се приравни на договор за покупко-продажба. Направено е искане за отхвърляне на иска.

В хода на производството по искане на страните са допуснати по един свидетел. В съдебно заседание на 14.03.2019г.

/протокол на л.155/ са разпитани св.Б. П. /за ищците/ и св. З. Д. /за ответниците/.

Районният съд, за да уважи иска, излага основни съображения, че за основателността на предявения иск следва да са се проявили в обективната действителност следните материалноправни предпоставки, а именно- наличие на съсобственост между ищците и прехвърлителите по процесната сделка; извършване на прехвърляне на идеална част от имота чрез покупко-продажба или друга приравнена на нея сделка, съсобственикът прехвърлител да не е предложил идеалната част, която притежава на другите съсобственици при условията, при които е извършил прехвърлителната сделка, искът да е предявен в законовия преклузивен

Разпечатката съдържа 45 от 113 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3b5a7cb1-85f3-45cb-94f0-531e7b92511e