Решение № 2665 от 30.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2665 гр. Варна, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Колева при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова като разгледа докладваното от Христина Колева Гражданско дело № 20253110109604 по описа за ********дина

Производството по делото е образувано по предявен от „К. ЕАД, ЕИК:************, със седалище и адрес на управление: ************************ срещу В. И. И., ЕГН:

**********, с адрес: ************************, положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.79, ал.1, вр.чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, пр. I ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец съществуват вземания, произтичащи от Договор за потребителски кредит № ******************., в размер на 322.11 евро /630.00 лева/, представляващи остатък от неизплатена главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - ************** до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № ************** по реда на чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. д.

№ ***** по описа за ******** на РС-Варна, ГО, ******съдебен състав.

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на осъдителните искове, навеждайки следните фактически твърдения: на ************ между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ************ от разстояние, по силата на който на ответника е предоставена сума в размер на 2000 лева. ГПР по договора възлизал на 21.28 %, а ГЛП 19.45 %.. Кредитът бил усвоен от ответника и платим на 18 месечни вноски. На *********** В. И. депозирала в Районен съд - Варна искова молба срещу ищеца с искане за прогласяване нищожността на Договор за кредит № ************/************. С Решение № ************* по гр.дело № ************* на ВРС ** състав е прието за установено по отношение на К. ЕАД, че договорът за кредит е нищожен, съгл. чл. 26, ал. 1, предл.1 от ЗЗД, вр.чл. 22, както и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В Решението си съдът приел, че безспорно се установява сключването на договор за кредит №******************. между В. И. И. и К.ЕАД. Твърди, че с оглед прогласяване нищожността на Договора за кредит, на основание чл. 23 ЗПК всички плащания от ответника следва да се приспаднат от предоставената в заем главница. Посочва, че кредитополучателят е направил плащане за погасяване на задължението си, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 /преди влизане в сила на Решението по гр.д.**********РС Варна - ** състъв/, както следва: на ********** плащане в размер на 570.00 лв. - платени на каса на Изипей АД. Предвид липсата на доброволно изпълнение от страна на длъжника, както и след влизане в сила на Решение №************* по гр.д.№****** по описа на РС Варна, ** с-в, ищецът подал заявление за 1 издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д.*****/********, по описа на Районен съд - Варна, ** с-в, за сумата от 1430.00 лв. - главница. Излага, че след издаване на Заповедта за изпълнение по чл.410, по сметка на ищеца е постъпило още едно плащане на *********.******** в размер на 800.00 лв., платени на каса на И.АД, като претендираната сума в настоящото производство е редуцирана до размер от 630 лв. - остатък от главница. Понастоящем, непогасената сума по кредита е в исковия размер. Срещу издадената в полза на ищеца Заповед за изпълнение, длъжникът е депозирал възражение по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, като в рамките на предоставения му срок, ищецът предявява установителния иск за съществуване на оспореното вземане. Моли за постановяване на положително решение по предявения иск.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се оспорва основателността на иска. Не оспорва, че между страните е сключен договор за потребителски кредит №******************. С Решение № ************* договор за потребителски кредит №************ от ************ е прогласен за нищожен, съгласно чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, като към момента на постановяване на горепосоченото решение заплатените от В. И. суми са в размер на 1200.00 лева. Излага, че към настоящия момент предоставената по Договор за потребителски кредит № ************ от *********** г. главница в размер на 2000.00 лева е изцяло погасена.

Сочи, че сумата от 800 лева е заплатена в срока по чл.412,т. 8 ГПК, поради което на ищеца не се следват разноски. Посочва, че съгласно задължителната практика на Съда на Европейския съюз, обективирана в решение по дело **********, не се допуска при осъждане на потребители за заплащане на главници по потребителски кредити, същите да бъдат осъдени да заплатят и законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на насрещния иск до окончателното заплащане на сумата. Моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

От приобщеното в настоящото производство ч.гр.д.№*****/******на ВРС се установява, че на основание чл.410 ГПК по подадено на ************ заявление , съдът е издал заповед за изпълнение, съгласно която е разпоредил длъжникът В. И. И. да заплати на кредитора „К. ЕАД претендираната в настоящото производство сума.

Срещу издадената заповед, длъжникът е депозирал възражение в рамките на законоустановения срок.

За безспорно и ненуждаещо се от доказване е прието, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № ******************., който с Решение № ************* по гр.дело № ************* на ВРС ** състав е прогласен за нищожен, на основание чл.26, ал.1, предл. I ЗЗД вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

От представения договор за потребителски кредит и погасителния план към него се установява, че на ************ страните са сключили договор за потребителски кредит, по силата на който на ответника е отпуснат кредит в размер на 2000 лв. за срок от 18 месеца, при уговорен лихвен процент по кредита в размер на 19,45 % и ГПР в размер на 21.28 %.

Общата сума дължима към момента на сключване на договора е 2330.78 лв./2000 лева главница и 330.78 договорна лихва/.

От ответницата са представени разписка № *****************/*********.******** за извършено плащане през електронната система за разплащания „И." АД; разписка № *************************** за извършено плащане през електронната система за разплащания „И." АД; разписка № ********************* за извършено плащане през електронната система за разплащания

„И."

АД; разписка

№

***************************** за извършено плащане през електронната система за разплащания „И." АД; разписка № *********************** за извършено плащане през електронната система за разплащания „И." АД; разписка № ********************* за извършено плащане през електронната система за разплащания „И." АД; разписка № ********************* за извършено плащане през електронната система за разплащания „И." АД.

От заключението по допуснатата ССчЕ се установява, че по Договор за потребителски кредит № ************/************ са получени следните суми от ответника В. И.: на ************* 291.44 EUR = 570.00 лв. Сумата е приспадната от главницата. Остатък главница: 1430.00 лв.; на *********.******** 409.03 EUR = 800.00 лв.

2

Остатък главница: 630.00 лв. Общият размер на всички заплатени вноски от кредитополучателя на дружеството - кредитодател във връзка с процесния договор за потребителски кредит е 1370.00 лв./700.47 EUR.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Искът е предявен при спазване на особените процесуални изисквания на чл.415 ГПК и е процесуално допустим.

С Решение № ************* по гр.дело № ************* на ВРС ***състав, сключеният между страните договор за потребителски кредит № ******************. е прогласен за нищожен.

Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи.

Установи се, че ищецът е извършвал плащания по договора за кредит, които възлизат на общо1370.00 лв./700.47 EUR.

Относими към договора от ************ са разписка

№

*****************/*********.******** за извършено плащане в размер на 800 лева през електронната система за разплащания „И." АД и разписка № ********************* за извършено плащане в размер на 570 лева през електронната система за разплащания „И." АД. Останалите плащания са извършени на дати, предхождащи сключването на договора, а видно от разписка № *********************, извършеното плащане в размер на 183 лева през електронната система за разплащания „И." АД е в полза на трето лице /В. К. АД/.

Установи се от приложения договор и погасителен план към него, че общото задължение за главница възлиза на 2000 лева, а за лихва в размер на 330.78 лева.

В случая чистата стойност на кредита е 2000 лева /заетата сума/. По договора ответникът е извършил плащания в общ размер на 1370 лева, които следва де се приспаднат от главницата.

Претенцията е основателна в заявения размер от 322.11 евро/630.00 лева/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда ************** до окончателното изплащане на вземането.

Относно разноските:

Имайки предвид установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение, то следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските направени в заповедното производство, съгласно ТР № ****************., т.12.

Изходът на спора и релевираното от ищеца искане за присъждане на реализираните от него разноски, подкрепено с доказателства за действително реализирани такива, обосновават положителното произнасяне на съдебния състав по искането за разноски, реализирани в рамките на настоящето производство в доказаните им параметри, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. В настоящото производство ищцовото дружество претендира разноски за държавна такса /14.62 евро/, както и определяне на юрисконсултско възнаграждение. Юрисконсултското възнаграждение съдът определя на 100 евро, при съобразяване с материалния интерес на делото, на основание чл.25, ал.1 НЗПП.

С оглед крайния изход на делото, съдът приема, че в полза на страната следва да бъдат присъдени разноски в размер на 154.80 евро/40.18 евро за заповедното и 114.62 евро за исковото производство/, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.79, ал.1, вр.чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, пр. I ЗЗД в отношенията между „К.

ЕАД, ЕИК:************, от една страна и ответника В. И. И., ЕГН: **********, от друга, 3 ч е В ПОЛЗА НА „К. ЕАД, ЕИК:************, със седалище и адрес на управление:

************************ СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ ПРОТИВ ОТВЕТНИКА В. И.

И., ЕГН: **********, с адрес: ************************, произтичащо от Договор за потребителски кредит № ******************., в размер на сумата 322.11 евро /630.00 лева/, представляваща остатък от неизплатена главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - ************** до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № ************** по реда на чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. д.

№ ***** по описа за ******** на РС-Варна, ГО, ******съдебен състав.

ОСЪЖДА В. И. И., ЕГН: **********, с адрес: ************************ ДА ЗАПЛАТИ на „К. ЕАД, ЕИК:************, със седалище и адрес на управление:

******************** сумата 40.18 евро, представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. *****/******** на ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА В. И. И., ЕГН: **********, с адрес: ************************ ДА ЗАПЛАТИ на „К. ЕАД, ЕИК:************, със седалище и адрес на управление: