Решение № 142 от 28.07.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Велико Търново, 27.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ М.А

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

Ирена Колева при участието на секретаря ИНА Д. С.А като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело № 20234000500212 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 441/19.12.2022г. по гр.д. № 251/2022г. Окръжен съд-Русе е осъдил Община Русе да заплати на П. И. Г., ЕГН **********, с адрес град Русе, ********** сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деликт, ведно със законната лихва от 06.01.2021г. до окончателното плащане и е отхвърлил този иск в останалата му част до пълния предявен размер от 26 000 лв., като неоснователен. Със същото решение е осъдил ответната община да заплати на упълномощения от ищцата адвокат възнаграждение за оказаната й безплатна правна помощ в размер на 1 750 лв., както и държавна такса по сметка на Окръжен съд-Русе, съответно е осъдил ищцата да заплати на Община Русе сумата от 300 лв., сторени в първоинстанционното производство разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.

Срещу посоченото решение е постъпила въззивна жалба от Община Русе, чрез пълномощник – ст.юрисконсулт Я. М., в частта, в която е уважен предявения от П. И. Г. иск за сумата от 15 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на деликта до окончателното изплащане. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната част. Посочва, че изводите на съда относно мястото на твърдения инцидент, провежданото постоперативно лечение и относно неоснователността на възражението за съпричиняване не кореспондират със събраните по делото доказателства. Счита, че съдът е допуснал нарушение и при прилагане разпоредбата на чл.52 ЗЗД и критерия за справедлив размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като е присъдил такова в прекомерен размер. Прави искане за отмяна на решението в обжалваната част и вместо него постановяване на друго, с 1 което предявеният иск бъде изцяло отхвърлен, евентуално да бъде намален размера на присъденото обезщетение. Претендира разноски във въззивното производство, включително и юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения срок по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна П. И. Г. не е подала отговор на въззивната жалба и не е заела становище по нея.

В същия срок е депозирана насрещна въззивна жалба от същата срещу първоинстанционното решение в частта, в която съдът е отхвърлил предявения от нея иск за неимуществени вреди от деликт за сумата над 15 000 лв. до пълния предявен размер от 26 000 лв., ведно със законната лихва от 06.01.2021г. до окончателното плащане. Счита, че решението в обжалваната от нея част е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Развива оплаквания, че определеният размер на присъденото й обезщетение не съответства на принципа за справедливост, заложен в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, на характера и интензитета на търпените болки и страдания, силно занижен е и само частично компенсира претърпените от нея вреди. Прави искане за отмяна на решението в обжалваната част и вместо него постановяване на друго, с което предявеният иск бъде изцяло уважен до пълния предявен размер от 26 000 лв., ведно със законната лихва от датата на деликта – 06.01.2021г. до окончателното изплащане.

Претендира разноски за първоинстанционното и въззивното производство, съразмерно на допълнително присъденото обезщетение.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба.

В съдебно заседание Община Русе, чрез своя процесуален представител – ст.юрисконсулт Я. М., поддържат подадената въззивна жалба и искането, направено с нея, по съображения, изложени в писмено становище. Поддържа искането си за разноски съгласно списък по чл.80 ГПК.

Насрещната страна - П. И. Г., чрез своя процесуален представител по пълномощие, поддържа в писмен вид позицията си по спора. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, съответно уважена подадената от нея насрещна жалба. Претендира се адвокатско възнаграждение за упълномощения от нея адвокат за оказаната й безплатна правна помощ.

Въззивните жалби срещу първоинстанционното решение са подадени в срока по чл.259 ал.1 ГПК, всяка от тях - от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което са процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.

Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Производството пред Окръжен съд-Русе е било образувано по предявен от П. И. Г. срещу Община Русе иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 26 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинено травматично увреждане, вследствие настъпило на 06.01.2021г. попадане на крака й на участък с увредена настилка, покрит с листа и кал на тротоар пред офис „Родина“ на Еконт в кв. Родина град Русе, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане. В исковата молба са изложени твърдения, че на 06.01.2021г., между 15.30 и 16.00 часа при движение пеш по десния тротоар на ул.“Чипровци“ в град Русе, пред офис „Родина“ на Еконт, посока от офиса към бл. „Вежен“, ищцата попаднала на участък с увредена настилка, покрит с листа и кал, при стъпването върху който същият поддал, в резултат на което тя изгубила равновесие, политнала и паднала. Изпитала остра болка в областта на дясната 2 глезенна става, движенията й били силно ограничени и затруднени и не можела да се движи самостоятелно, след което уведомила съпруга си, който я откарал в болнично заведение – УМБАЛ „Канев“ АД. При извършения преглед била установена спонтанна и палпаторна болка, деформация и функциолеза в областта на ставата и диагноза – фрактура трималеоларис крурис декстра, като била поставена гипсова имобилизация. След извършените изследвания, на 07.01.2021г. била извършена оперативна интервенция, при която с латерален достъп е достигнато до фрактурата на фабулата и поставени два лаг винта, 1/3 фибиларна плака с 6 отвора, фиксирана с кортикални и спонгиозни винтове. Фрактурата била репозирана и фиксирана с малеорален винт и к-игла. Десният й долен крайник бил имобилизиран с гипсова шина и ищцата била изписана от лечебното заведение на 12.01.2021г., съответно й бил издаден болничен лист за 36 дни и дадени предписания да не натоварва крайника и да бъде извършвано раздвижване след сваляне на гипса. Посочено е, че в първия месец след инцидента изпитваните от нея болки били с голям интензитет, а с оглед естеството на увреждането самостоятелното обслужване на ежедневните физически и хигиенни нужди било невъзможно, поради което ангажирала близките си. Излага, че въпреки провежданата редовно рехабилитация към датата на подаване на исковата молба продължава да изпитва болки и ограничения в движенията в областта на травмата и възстановяването й протича бавно и болезнено. Обосновава ангажирането на отговорността на ответната община с неизпълнението на вмененото й от закона задължение да поддържа и почиства общинските пътища, включително и процесния участък, в който е настъпил инцидента, като осигури нормален достъп, проходимост и придвижване на пешеходци по тях, както и да обозначи съществуващите препятствия. Навежда, че отговорността на ответника произлиза както от възлагане на дейностите по поддържането на пътищата, така и от собствеността му върху вещта.

В срока по чл.131 ГПК е подаден писмен отговор на исковата молба, в който ответникът е заел становище за неоснователност на предявената искова претенция. Оспорва твърденията процесния участък да е с увредена пътна настилка, като твърди да е покрит с тротоарни плочи във видимо добро състояние поради извършени строителни дейности още през 2019г. Оспорва твърдяното увреждане да е получено по описания от ищцата начин, а в случай, че инцидентът е настъпил извън тротоара, в прилежащата към жилищната кооперация част, то Община Русе не е пасивно легитимирана да отговаря по иска. Оспорва иска и по размер с доводи, че претендираният размер противоречи на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, като твърди, че тя е била с неудобни обувки и не е проявила нужното внимание, за да избегне инцидента, имайки предвид факта, че същият е настъпил в близост до дома й и този пътен участък й е бил добре познат.

По делото е приложена епикриза, издадена от УМБАЛ „Канев“ АД-град Русе, видно от която ищцата е постъпила по спешност в Клиника по ортопедия и травматология на 06.01.2021г. с травма в областта на дясна глезенна става, с болка, оток и невъзможност за движение. На 07.01.2021г. й е била извършена оперативна интервенция с поставяне на метална остеосинтеза, фрактурата е репозирана, фиксирана с малеоларен винт и една к-игла, поставена превръзка и гипсова шина. Приемани били болкоупокояващи и антикоагулантни медикаменти. Издаден бил болничен лист за общо 36 дни, считано от датата на постъпването й. Изписана била на 12.01.2021г. с диагноза – трималеоларно счупване в областта на дясна глезенна става.

Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза, установеното счупване трайно е затруднило движенията на десния долен крайник на ищцата и отговаря да е получено при описания в ИМ инцидент на 06.01.2021г. – в резултат на действието на твърд тъп предмет в областта на ходилото с последвало форсирано изкривяване на същото.

Според експерта, проведеното в болничното заведение лечение е в съответствие с утвърдените стандарти и добрата медицинска практика. Ищцата е изпитвала болки след 3 счупването, след оперативната интервенция, по време на раздвижването, при натоварване на крайника и резки температурни промени, в рамките на възстановителния период – от шестседем месеца. Според вещото лице след това ищцата може да има болки само при натоварване на крайника и резки температурни промени. Към момента на изготвяне на заключението и извършения на ищцата преглед, вещото лице е установило, че основната функция на крайника е възстановена напълно, а съобщените от нея болки при претоварването му и при промяна на времето са обичайни при такива счупвания, като причина не може да се изключи и поставената метална остеосинтеза, но ищцата е работоспособна. Вещото лице е пояснило, че механизмът при такива счупвания е свързан с разместване на костите и тъй като счупените кости са залавни места на сухожилията, то след счупването мускулната тракция размества фрагментите. В съдебно заседание експертът допълва, че самото счупване при ищцата води до разместване на костите и последното не може да е резултат на други фактори, като напр. стъпване на този крак след счупването.

Пояснява, че този вид счупване на глезенна става спада към най-тежкото увреждане на такава става.

Според неоспореното от страните и прието от съда заключение на съдебнотехническата експертиза, установява, че имотът, на чиято територия е настъпил инцидентът, е собственост на община Русе. Същият представлява тротоар с бетонова настилка – с неравности, напукана и с липсващи парчета и не отговаря на изискванията на чл.33 от Наредба № РД-02-20-2/20.12.2017г. за планиране и проектиране на комуникационнотранспортната система на урбанизираните територии - да осигури безопасност, непрекъснатост, достъпност на хора с намалена подвижност и удобство.

По делото са събрани гласни доказателства. Св. Е. Е.а установява, че от ищцата знае за претърпения от нея инцидент на 06.01.2021г., когато е излязла от офис на Еконт, движила се е пеш към блок „Вежен“, където е домът й, на място със счупени плочки, покрити с кал и листа, се подхлъзнала и паднала, след което била откарана в болницата със силни болки и оперирана. По време но едноседмичния й престой в болницата изпитвала също силни болки.