Решение № 260062 от 26.02.2021, Окръжен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е гр. Пловдив, 26.02.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в открито заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА

ЗАХОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛА ЕВСТАТИЕВА

ДАНИЕЛА СЪБЧЕВА с участието на прокурор БОРИС МЕНДЕВ при Окръжна прокуратура гр.Пловдив и съдебен секретар ЗЛАТКА ЧОБАНОВА, след като разгледа докладваното от съдия Евстатиева ВАНД № 2421 /2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С Решение №

260118 от 01.09.2020г., постановено по АНД № 4060 / 2020г. по описа на Районен съд-Пловдив, обв. Г.М.П. е признат за ВИНОВЕН в извършено престъпление по чл. 343 ал.1 б.Б пр.2 вр.чл.342 ал.1 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 и ал.4 от НК е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание ГЛОБА размер на 1000 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Със същото решение обв.П. е оправдан при извършване на престъплението да е нарушил чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП. Първоинстанционният съд е присъдил в тежест на обвиняемия направените разноски в хода на досъдебното производство.

Въззивното производство е образувано по жалби на защитниците на обвиняемия адв.К. и адв.А. с доводи за неправилност и необоснованост на съдебния акт, с искане за отмяна на постановеното отнемане на права или намаляването му. Развиват се общи оплаквания за допускане на съществени процесуални нарушения, недоказаност на деянието и неправилно приложение на материалния закон. Претендира се отмяна на атакуваното решение и оправдаване на обвиняемия. Прави се искане за евентуално допускане на нова автотехническа експертиза по неформулирана в жалбата задача.

Пред въззивния съд жалбите се поддържат от адв.К., защитник на обв.П. само в частта за отмяна на решението за налагане наказание лишаване от право да се управлява МПС предвид наличната за това възможност в закона съдът да не наложи това наказание съгласно чл.78а ал.4 от НК. Алтернативно се излагат съображения за намаляване размера на наказанието, тъй като целта на закона е постижима и без обвиняемият да бъде лишен от права. Доводите на защитата се поддържат от обвиняемия.

В съдебно заседание представителят на Пловдивска окръжна прокуратура оспорва жалбата. Желае атакуваният съдебен акт да бъде потвърден като обоснован и законосъобразен, като приема за несъстоятелно възражението, че наложеното наказание лишаване от права ще затрудни обучителния процес на обвиняемото лице.

Пловдивският окръжен съд след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт съгласно чл.314 от НПК и като взе предвид становищата на страните, и приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:

От събраните по делото доказателства, настоящият съд намира за установена следната фактическа обстановка, която е възприел и първоинстанционният съд:

Обвиняемият

Г.М.П. е правоспособен водач от категории В М и притежава валидно свидетелство за управление на МПС. Към датата на деянието и понастоящем е студент в МУ гр.Пловдив.

На

10.06.2019 г. около 15.30 ч. обвиняемият П. ***, като управлявал лек автомобил, марка „БМВ“ модел „528 I“ с рег. № *** по път ІІ-64. Валяло дъжд. Около 16.00 часа обвиняемият П., управлявайки лекия си автомобил, се движел по платното на улица „***“ в с.Г. И. в посока от юг на север със скорост около 92.90 км/ч. По същото време лек автомобил

„Ауди 80“ с рег.№ ***, управляван от свидетелят В.А.се движил със скорост около 32,92 км/ч., по същата улица „***“ в с.Г. И. и в същата посока от юг на север, пред лек автомобил „Фолксваген Тигуан“ с рег.№ ***, управляван от свидетеля А.П..

Зад свидетеля П. се движел лекият автомобил „БМВ 528„ с рег.№ ***, управляван от обвиняемия П..

При приближаване на кръстовището на ул.“***“ с ул.“**“ в с.Г. И. свидетелят А. подал ляв мигач, подминал светофара, погледнал в огледалото за обратно виждане и след като се уверил, че било безопасно, предприел маневра завой наляво в зоната на кръстовището. В това време обвиняемият П. изпреварил лекия автомобил „Фолксваген Тигуан“, управляван от свидетеля П. и когато лекият автомобил „БМВ“ модел „528 I“ с рег.№ *** се намирал на около 14-15 метра от задната част на лекия автомобил „Ауди 80“, управляван от свид.А., обвиняемият П. задействал спирачната система на автомобила си, но настъпил удар между двата автомобила като с предната част лек автомобил „БМВ 528“ с рег.№ *** ударил задната част на лек автомобил „Ауди 80“ с рег. № ***. След удара лекия автомобил “БМВ 528“ продължил движението в първоначалната си посока север, завъртял се около оста си в посока на часовниковата стрелка и се установил извън пътното платно до крайпътен пазар, а лекият автомобил „Ауди 80“ след удара продължил движението си в посока запад, завъртял се около оста си в посока обратна на часовниковата стрелка, ударил се в предпазната мантинела с предна лява част и се установил в оградата на крайпътно заведение „Арбанаси“.

След удара пострадалият В.А.слязъл от автомобила си и почувствал силни болки в лявото си рамо в областта на ключицата, а свидетелят А.П. паркирал автомобила си и заедно с неустановено в хода на разследването лице разчистил пътя от парчета пластмаса, оставени от автомобилите, участвали в описаното ПТП.

На местопроизшествието пристигнали свидетелите Т.Г. и В.О.– полицейски служители при РУ на ОДМВР – с.Труд. Обвиняемият Г.П. и свидетелят В.А.били изпробвани за алкохол. Пробите им били отрицателни. Бил извършен оглед на местопроизшествието в присъствие на поемните лица – свидетелите В. Д. и С.Г.. Бил съставен фотоалбум при това процесуално-следствено действие. Свидетелят В.А.бил откаран за преглед в УМБАЛ „***.“. След преглед и оказаната медицинска помощ на пострадалия А. се установило, че вследствие описаното ПТП му е причинено: контузии на главата, гръдния кош и корема, счупване на лявата ключица Счупването на ключицата като част от раменния пояс е причинила впоследствие трайно затрудняване движенията на горен ляв крайник на свид.А. за около 1,5 месеца.

Описаната фактическа обстановка е правилно установена от районния съд, който е направил обстоен и задълбочен анализ на приобщените по делото доказателствени източници при спазване на принципите по чл.13 и чл.14 от НПК и с оглед предмета на доказване по чл.102 от НПК, ползвал е неоспорваните от защитата по същество факти, изводими от приложените на досъдебното производство доказателствени източници при опростената откъм съдебно дирене процедура по Глава 28 от НПК по арг.на чл.378 ал.2 от НПК. Мотивите относно анализът на доказателствата са пълни, подробни и задълбочени, които не е необходимо дословно да се преповтарят. При собствена проверка на приобщената по делото доказателствена маса, кредитирана и обсъдена от ПРС, настоящият съд достигна до същите изводи за авторството, вината и отговорността на предаденото на съд лице, така както е приел и първостепенният съд.

Правилно е дадена вяра на свидетелите очевидци на ПТП- А. и П., след което и на тези, непосредствено посетили местопроизшествието полицейски служители – О. и Г. относно състоянието на превозните средства, тяхното местоположение и състояние, обстановката в процесното кръстовище, наличието на отрицателни проби за забранени вещества от участниците в процесното ПТП, както и относно лично възприетите факти от поемните лица Д. и Г. Установеното от гласните доказателствени средства и извършените процесуално-следствени действия по оглед на местопроизшествието се подкрепя и е проверено с експертните изводи на Автотехническата експертиза.

Наред с това СМЕ е установила, че констатираните и описани по-горе увреждания на постр.А. са в резултат на удари с или върху твърд тъп предмет и отговарят по време и начин да са причинени както се съобщава в данните на досъдебното производство – при станалото ПТП, с което са в пряка причинна връзка.

Участието на обвиняемия в произшествието, предизвикано от него с действията му, не се оспорва от предаденото на съд лице. Напротив той изразява съжаление за стореното, признава вината си.

Формирайки вътрешното си убеждение по чл.14 от НПК, вследствие издирената обективна истина /чл.13 НПК/ и при решаване на въпросите по чл.102 вр.чл.378 ал.4 от НПК, ПРС законосъобразно е стигнал до извода, че обв.П. е извършил вмененото му престъпно деяние, както от обективна, така и от субективна страна. За да стигне до постановяване на решението първостепенният съд е направил законосъобразен извод, че са налице в случая всички законови предпоставки за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба.

Обосновано са били отчетени наличните позитивни предпоставки на чл.78а ал.1 от НК и липсата на отрицателните такива по чл.78а ал.7 от НПК.

На следващо място правилно районният съд е признал за невинен и оправдал обвиняемият да е нарушил правилото на Чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП при извършване на деянието. Тази норма, запълваща бланкетния състав на престъплението по чл. 343, ал.

1, б. „б”, пр. 2-ро вр. чл. 342, ал. 1 от НК е обща и не предвижда конкретно нарушено правило за движение по пътищата, което да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия противоправен резултат. В тази насока съдебната практика е последователна. Чл.5 , ал. 1, т. 1 от ЗДвП повелява, че „всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“. Същевременно обаче първостепенният съд е приел, че обвиняемият е нарушил подзаконовият текст от ППЗДвП, пресъздаващ същото общо правило като цитирания чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП, а именно, че „участниците в движението са длъжни: да спазват правилата за движение; да пазят живота и здравето на хората“. Поради изложените по-горе съображения, настоящият съд намира, че обв.П. следва да бъде признат за невинен и оправдан да е нарушил чл.3 т.1 и т.2 от ППЗДвП.

Обосновано контролираният съд е отчел, че предаденото на съд лице не е спазило задължението си по чл.23 ал.1 от ЗДвП, респективно същото правило е пресъздадено и в чл.75 ал.1 от ППЗДвП, като в случая не се е движел на такова разстояние от предния автомобил, позволяващо му да избегне удряне в него, когато то е намалило скоростта си на движение и е спряло в района на кръстовището, за да направи маневра завой наляво. В този смисъл ТР № 12/83г. по н.д. 12/83 но ОСНК.

Прокурорът от РП Пловдив е вменил на обв.П. и нарушение на нормата на чл.20 ал.2 изр.1 и изр.2 от ЗДвП с постановлението по чл.375 от НПК: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движение, да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие /изр.1/. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението /изр.2/“. Чл.20 ал.2 от ЗДвП в неговата цялост касае не едно, а две алтернативни правила, които следва да се спазват при движението по пътищата – това по изречение 1 и съответно това по изречение 2. Те са в отношение на взаимна конкуренция и съдебната практика е установила, че не могат да съществуват кумулативно. Т.е. със своето поведение деецът не може да наруши едновременно изр.1 и изр.2 на посочената норма. Съотношението е подобно като това между нарушаването на режима на съобразената и режима на разрешената скорост, съответно по чл.20 ал.2 и чл.21 от ЗДвП. Изречение 1 на чл.20 ал.2 от ЗДвП касае “предвидимата опасност”, а изречение 2 от тази разпоредба – “непредвидимата опасност”.

Втората се свързва с внезапната поява на опасност на пътя, за разлика от първата, за която наличната обстановка на пътя е достатъчна да предизвика възникване на опасност, изискваща внимателно поведение на пътя. В този смисъл - решения №№ 300-2012-II, 16-2012-II, 222-2014-II н.о. ВКС.

Разпечатката съдържа 37 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3b5a0e07-7f58-4995-a538-8bd2b53208b7