Определение № 7058 от 26.03.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2879/2026
- Вид
- Определение № 7058
- Подписан
- 26.03.2026
- В сила
- 26.03.2026
- Състав
- Стела Кацарова, Боян Георгиев Бояджиев, Гергана Великова Недева
Цитирани разпоредби
- чл. 105 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 119 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 119, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.122 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 448 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 7058 гр. София, 26.03.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Стела Кацарова
Членове:
Гергана В. Недева
Боян Г. Бояджиев като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно частно гражданско дело № 20261100502879 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. вр. чл.122 ГПК.
С определение № 10225/13.03.2026 г. по ч. гр. д. № 6622/2026 г., Софийски районен съд, 33 състав, е повдигнал спор за подсъдност между Софийски районен съд и Районен съд - Бургас по въпроса кой е местно компетентният съд да се произнесе по подаденото от ЧСИ Г.М. искане Г.З.М. – длъжник по изп. дело № 396/2024 г. по описа на ЧСИ Г.М. да декларира цялото си имущество и всичките си доходи по реда на чл. 448 ГПК.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Производството пред Районен съд - Бургас е образувано по молба на ЧСИ Г.М. с вх.
№ 6973/16.02.2026 г. по описа на РС- Бургас с искане Г.З.М. – длъжник по изп. дело № 396/2024 г. да се яви пред Бургаски районен съд и да декларира цялото си имущество и всички доходи.
С определение № 879/17.02.2026 г. по ч. гр. д. № 722/2026 г. по описа на Районен съд Бургас е прието, че искането за образуване на производство по чл. 448 ГПК не му е местно подсъдно, тъй като постоянният, така и настоящият адрес на длъжника се намират в съдебния район на Софийски районен съд, а характерът на съдебното производство включвало осигуряване на лично явяване на длъжника в съдебно заседание с цел деклариране на цялото му имущество и всички негови доходи. Като заключил, че в случая Софийски районен съд е съдът по постоянния и настоящия адрес на длъжника, РС-Бургас е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на СРС.
Делото е постъпило в СРС и по него е образувано ч. гр. д. № 6622/2026 г., Софийски районен съд, по описа на 33 състав.
Подсъдността е процесуална предпоставка, която се проследява към момента на завеждане на делото като условие за надлежно упражняване на правото на иск. Общото правило, уреждащо местната подсъдност, е разпоредбата на чл. 105 ГПК, която предвижда, че искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника.
В настоящия случай, с оглед изложената фактическа обстановка и характера на производството по чл. 448 ГПК, съдът приема, че спорът за местна подсъдност е неоснователно повдигнат. Съгласно разпоредбата на чл. 119 ГПК местната подсъдност, с 1 изключение на изрично предвидените в ал. 1–3 хипотези, представлява относителна, а не абсолютна процесуална предпоставка, поради което за нея съдът не следи служебно, а единствено по възражение на ответника. В конкретната хипотеза, доколкото законът не предвижда специална местна подсъдност за производството по чл. 448 ГПК, приложими са общите правила на чл. 105 ГПК – по постоянния или настоящия адрес на длъжника, като и за тази подсъдност важи правилото на чл. 119, ал. 4 ГПК, че съдът не следи служебно за нея.
Следователно, делото може да бъде изпратено на друг съд по съображения за местна неподсъдност само при своевременно направено възражение от длъжника, призован да декларира имуществото и доходите си, каквото в случая не е налице. Процесуалният закон не предоставя правомощие на съда служебно да прекратява производството и да изпраща делото на друг съд поради съображения за местна подсъдност извън изрично предвидените случаи. Поради това изводът на Районен съд – Бургас за липса на местна компетентност, основан единствено на адреса на длъжника и съображения за целесъобразност, е неправилен. Местната подсъдност в случая се стабилизира при липса на възражение от длъжника в срока по чл. 119, ал. 4 ГПК, след който момент въпросът за компетентния съд не може да бъде пререшаван нито от съда, нито от страните (Определение № 3696 от 15.07.2025 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 2465/2025 г.).
В допълнение следва да се отбележи, че производството по чл. 448 ГПК не притежава характеристиките на общото исково производство, при което спорът се развива въз основа на предявен иск и в рамките на строго формализирани етапи, включително подаване на отговор на искова молба в срок по чл. 131 ГПК. Настоящото производство е специално по своя характер, насочено към съдействие на принудителното изпълнение чрез установяване на имущественото състояние на длъжника, като в него не се разрешава правен спор относно материално право, а се реализира процесуално задължение на длъжника да разкрие своето имущество и доходи. Именно поради това и процесуалният ред не предвижда размяна на книжа и срок за отговор, какъвто е присъщ за исковия процес. С оглед на тази специфика, правото на длъжника да направи възражение за местна неподсъдност следва да се упражни в срока от първия възможен процесуален момент, в който същият е уведомен за образуваното срещу него производство и му е предоставена възможност за защита. Това е моментът на получаване на призовката за насроченото открито съдебно заседание, с която на длъжника се съобщава за задължението му да се яви и да декларира имуществото си. От този момент до явяването му в съдебното заседание включително той разполага с възможността да релевира възражение за местна неподсъдност, като при неизползване на тази възможностс даване на ход в съдебното заседание настъпва стабилизиране на подсъдността по смисъла на чл. 119, ал. 4 ГПК. При липса на своевременно направено възражение от страна на длъжника, съдът не разполага с правомощие служебно да се десезира и да изпраща делото на друг съд по съображения за местна подсъдност.
По изложените съображения, съдът намира, че компетентен да се произнесе по заявлението по чл.417 ГПК е Районен съд – Бургас и в този смисъл следва да се разреши и повдигнатият спор за подсъдност.
Воден от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа по подаденото от ЧСИ Г.М. искане Г.З.М. – длъжник по изп. дело № 396/2024 г. по описа на ЧСИ Г.М. да декларира цялото си имущество и всичките си доходи по реда на чл. 448 ГПК с вх. № № 6973/16.02.2026 г. по описа на РСБургас е Районен съд - Бургас.
ИЗПРАЩА делото на Районен съд - Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия.
2
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3