Решение № 1259 от 13.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1259 гр. София, 10.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

ЙОАНА М. ГЕНЖОВА

Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от ЙОАНА М. ГЕНЖОВА Въззивно гражданско дело № 20211100505924 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение №20024986/27.01.2021г., постановено по гр.д. №3210/2019г. на СРС, 63 състав, са отхвърлени предявените от Сдружение „Център за О.ПО Е.П.“ срещу „М-ТЕХ – М.-Д. Л.я“ ЕООД обективно съединени искове с правно основание чл.92 от ЗЗД за следните суми: 1055 лева – неустойка по чл.3, ал.5 от договор от 04.05.2016г. за предоставяне за използване срещу заплащане на софтуер във връзка с извършвани изследвания по договор с „НСБАЛХЗ“ ЕАД, дължима за периода от 13.07.2016г. до 17.02.2017г. (от която сума 537,50 лв. – неустойка за периода от 06.01.2017 до 17.02.2017г. начислена за задължение по фактура № 45/28.12.2016г.; 275,00 лв. – неустойка за периода от 13.07.2016г. до 17.02.2017г. начислена за задължение по фактура № 42/05.07.2016г., 242,50 лв. – неустойка за периода от 08.08.2016г. до 17.02.2017г., начислена за задължение по фактура № 43/29.07.2016г.); 283,11 лева – неустойка по чл. 3, ал. 6 от договор от 18.05.2015г. за предоставяне за използване срещу заплащане на софтуер във връзка извършвани изследвания по договор със „СБАЛДОХЗ София“ ЕООД, дължима за периода от 07.04.2016г. до 17.02.2017г. (от която сума 150,58 лв.

1

– неустойка за периода от 07.04.2016г. до 17.02.2017г., начислена за задължение по фактура № 39/29.03.2016г. и 132,53 лв. – неустойка за период от 18.05.2016г. до 17.02.2017г., начислена за задължение по фактура № 40/10.05.2016г.); 364,35 лева – неустойка по чл. 3, ал. 6 от договор от 30.05.2016г. за предоставяне за използване срещу заплащане на софтуер във връзка извършвани изследвания по договор с „УМБАЛ Царица ЙоаннаИСУЛ“ ЕАД, дължима за периода от 13.07.2016г. до 17.02.2017г. (от която 45,15 лв. – неустойка за периода от 06.01.2017 до 17.02.2017г., начислена за задължение по фактура № 45/28.12.2016г.; 115,50 лв. – неустойка за периода от 13.07.2016г. до 17.02.2017г., начислена за задължение по фактура № 42/05.07.2016г., 203,70 лв. – неустойка за периода от 08.08.2016г. до 17.02.2017г., начислена за задължение по фактура № 43/29.07.2016г.);

4439,58 лева – неустойка по чл. 3, ал. 5 от договор от 18.05.2015г. за предоставяне за използване срещу заплащане на софтуер във връзка извършвани изследвания по договор с „НСБАЛХЗ“ ЕАД, дължима за периода от 19.01.2016г. до 17.02.2017г. (от която 910,80 лв. – неустойка за периода от 19.01.2016г. до 17.02.2017г., начислена за задължение по фактура № 38/11.01.2016г.; 546,83 лв. – неустойка за периода от 07.04.2016г. до 17.02.2017г., начислена за задължение по фактура № 39/29.03.2016г., 2245,95 лв. – неустойка за периода от 18.05.2016г. до 17.02.2017г., начислена за задължение по фактура № 40/10.05.2016г.; 736,00 лв. – неустойка за периода от 07.06.2016г. до 17.02.2017г., начислена за задължение по фактура № 41/30.05.2016г.). Осъдено е Сдружение „Център за О.ПО Е.П.“ да заплати на „М-ТЕХ – М.-Д. Л.я“ ЕООД сторените по делото разноски, а именно: 1200,00 лева - адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС и 80,00 лева – разноски за експертиза.

Постъпила е въззивна жалба срещу решението в цялост от ищеца Сдружение с нестопанска цел „Център за О.ПО Е.П.“, чрез пълномощника адв. Х. М.. Излагат се оплаквания, че решението е незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие със събраните по делото доказателства. Решението било постановено в противоречие с изготвения доклад по делото и с разпределената доказателствена тежест в процеса. Съдът не дал конкретни и изрични указания в доклада по делото относно доказването на фактите, свързани с придобитите права върху софтуерния 2 продукт и предоставянето и ползването на същия от страна на ответника.

Едва в решението по делото съдът изложил решаващи доводи по тези въпроси, което представлявало съществено нарушаване на правото на защита на ищеца в хода на процеса. Изводите на съда за нищожност на процесните договори били изцяло неправилни и необосновани. Въззивникът твърди, че за целите на изпълнение на процесните договори осигурил притежанието и използването на надлежни права, както и съответните кодове/ключ за използване (стартиране на работата) на специализиран софтуер за магнитна резонансна томография (ядрено магнитен резонанс) за оценка и определяне на Т2*-индекс за сърдечна мускулатура и чернодробен паренхим за пациенти с всички видове „Таласемии“, за осъществяване на образна диагностика на натрупването на железен свръх товар в сърце и черен дроб с допълнителна приставка (plug-in), за пълна оценка на натрупването на желязо в сърце и черен дроб чрез пресмятане на Т2* индекс. Калкулацията на Т2 * индекс се извършвала на база образи от образна диагностика тип магнитно резонансна томография (ядрено – магнитен резонанс), заснети според определени изисквания и настройки. Поддържа се, че съдът не се е съобразил и не е приложил разпоредбата на чл.293, ал.3 от ТЗ. Софтуерът бил предоставен съгласно всеки един от сключените договори, ведно с необходимия код (ключ) за стартиране на работата на софтуера, което било потвърждение, че ищецът е разполагал с правата за използването на софтуера, предоставени от неговия притежател и разпространител – „Cardiovascular Imaging Solutions Limited“. Действията на ответника следвало да се разглеждат като признания за съществуването на облигационната връзка, която не можела законосъобразно да бъде оспорвана от ответника едва в хода на съдебното производство. Това се потвърждавало от периодично издаваните въз основа на договорите фактури от ищеца, които били надлежно приемани и заплащани от ответника, макар и със забава, както и с оглед реалното използване на софтуера за извършване на изследвания. Съдът не обсъдил, че ответникът е трето лице по облигационното правоотношение относно придобиването на програмния продукт от неговия разпространител „Cardiovascular Imaging Solutions Limited“ и предоставените от същия права за използване, поради което за ответника липсвал правен интерес и правна легитимация и всички направени от същия възражения за нищожност на правата за използване на софтуера и неговия електронен код/ключ били 3 недопустими и неоснователни. Не било взето предвид и обстоятелството, че ответникът реално е използвал софтуера цяла една година по всеки от процесните договори и подобни доводи направени едва в хода на съдебния процес и без правен интерес незаконосъобразно и в нарушение на процесуалните правила и на материалния закон, били възприети от съда.

Решаващите доводи на съда били в нарушение на чл.18а и чл.18а, ал.3 от ЗАПСП. Било налице съгласие на „Cardiovascular Imaging Solutions Limited“ за ползване на софтуера, като тези права били надлежно придобити от СНЦ „Организация на таласемиците в България“, а впоследствие били прехвърлени в същия обем и съдържание към ищеца. Излагат се доводи, че за да може определена компютърна програма да бъде обект на авторско право по ЗАПСП, същата следва да отговаря на посочените в чл.3, ал.1 от закона критерии, като този въпрос изобщо не бил включен в доклада по делото.

Недопустимо били разгледани от съда възраженията на ответника за нищожност на договора, като се излагат доводи, че същият няма правен интерес да поддържа подобни възражения. С оглед изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло и да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени предявените искове. Претендират се и разноските по производството.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна „М-ТЕХ – М.-Д. Л.я“ ЕООД, чрез пълномощника адв. К. М.. Излагат се доводи, че решението е валидно и допустимо, а изложените във въззивната жалба основания за отмяна са неоснователни. Ищецът не направил възражения по изготвения проектодоклад и не представил доказателства, които да установяват правото му да преотстъпва срещу заплащане ползването на процесния софтуер. Поддържа се, че предмет на процесните договори е предоставянето за ползване срещу заплащане на софтуер, който има характера на компютърна програма по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 от ЗАПСП, поради което съставлява закрилян обект на авторското право, а ищецът не представил доказателства, които да установяват, че е носител на авторското право върху компютърната програма или да притежава права да я предоставя за ползване срещу възнаграждение.

По делото се установило, че авторството на процесния софтуер принадлежи на „Cardiovascular Imaging Solutions Limited“, което единствено имало право да се разпорежда с компютърната програма, в това число да я отдава под наем 4 на трети лица. Установявало се, че „ Cardiovascular Imaging Solutions Limited“ е получило цена/възнаграждение срещу предоставени права за един лиценз – ползване на един компютър на програмата CMRTools за период от една година. Тази сделка не можела да бъде квалифицирана като продажба на копие на компютърната програма по смисъла на чл.4, ал.2 от Директивата и чл.18а от ЗАПСП, доколкото не удостоверявала съгласие за прехвърляне на собственост, нито за предоставяне на права за ползване на програмата за неограничено време. Поради това процесните договори, сключени за предоставяне под наем на компютърна програма без съгласието на носителя на правата на интелектуална собственост върху същата програма, били нищожни на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД. Неоснователно било и позоваването на разпоредбата на чл.293, ал.3 от ТЗ, тъй като същата уреждала правните последици при сключване на търговска сделка без да е спазена установената в закона форма. За ответника бил налице правен интерес да оспорва действителността на договорите, тъй като ищецът претендирал заплащане на неустойки по същите.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Събраните в първата 5 инстанция доказателства са правилно обсъдени и преценени от първоинстанционния съд към релевантните за спора факти и обстоятелства и с оглед обстоятелството, че пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят установената от районния съд фактическа обстановка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново приетите по делото доказателства. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Установява се от събраните по делото доказателства и не е спорно между страните по делото, че между тях са сключени 4 договора, съгласно които ищецът е предоставил на ответника срещу заплащане ползването на софтуерен продукт "CMRtools" за оценка на Т2* индекс на сърдечна мускулатура, чернодробен паренхим и левокамерни показатели.

С депозирания писмен отговор ответникът е оспорил процесните договори като нищожни с доводи, че ищецът не е разполагал с право на разпространение на компютърната програма, като притежател на правата върху софтуера било дружеството „Cardiovascular Imaging Solutions Limited“.