Решение № 74 от 05.05.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Разлог, 05.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана С. Павлова при участието на секретаря Я. Г. Й., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Диана Павлова, Адм. нак. дело № 20241240200325 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на С.М.С., ЕГН*, с адрес: с.Г., у.“А.С.“№21, о.К., с/у ЕФ за налагане на глоба за нарушение, установено от ел. с-ма за събиране на пътни такси (ЕССПТ) по чл.10, ал.1 от ЗП, №*, издаден от А"ПИ", с който на жалбоподателя, за нарушение по чл.139, ал.5, и 6, вр. с чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.3, вр. с чл.187а, ал.1 от ЗДвП, е наложено адм. наказание "Глоба" от 300.00 лева.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на ЕФ. Претендира се, че ЕФ е издаден при съществени процесуални нарушения, както и поради изтекла абсолютна 3-годишна погасителна давност. В СЗ жалбоподателят - редовно призован, не се явява и не изразява становище по жалбата си.

АНО изпраща жалбата с придружително писмо. В СЗ, АНО - редовно уведомен, явява се процесуален представител, който оспорва жалбата. Депозира писмено становище с подробно развити съображения в тази посока и претендира разноски.

РП-Б., ТО-Р. - редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище.

Районният съд след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, установи следното:

На 03.11.2020 г., в 07:28 часа, у-во №*, представляващо елемент от ЕССПТ по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път 19, км. 30+320, заснело движещо се ППС – л. а. „Р.М.“ с рег. №*, с обща техническа допустима макс. маса 1745, брой оси 2, категория ППС: ЕВРО 3, в о.Р., по път 19, км. 30+320, с посока намаляващ клм., включен в обхвата на платената пътна мрежа, като било установено, че за посоченото ППС не е заплатена пътна такса по чл.10, ал.1 от ЗП, според категорията на ППС.

Въз основа на тези данни, от ТС и след проверка за собственост, при която е установен неговият собственик – С.М.С., ЕГН*, е издаден ЕФ за нарушение, установено с ЕССПТ по чл.10, ал.1 от ЗП №*, издаден от А"ПИ", с който на жалбоподателя С., за нарушение на чл.139, ал.5 и 6, вр. с чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.3, вр. с чл.187а, ал.1 от ЗДвП, е наложено адм. наказание "Глоба" от 300.00 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло.

1

Жалбата е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл.189ж, ал.5 от ЗДвП, вр. чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице с/у подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Съдът счита, че обжалваният ЕФ съдържа реквизитите, изискуеми съобразно чл.189ж, ал.1 от ЗДвП. Следва да бъде отбелязано, че адм. наказване ч/з издаване на ЕФ съдържа особени правила, които са специални по отношение на общите такива, регламентирани в ЗАНН.

Съобразно §6, т.63 от ДР на ЗДвП, "ЕФ е ел. изявление, записано в/у хартиен, магнитен или друг носител, създадено ч/з АИС въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТС." Според мотивите към ТР №1 от 26.02.2014 г. по тълк. д. №1/2013 Г., ОСК на ВАС "ЕФ е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции, а от гледна точка на правното му действие, уредено в чл.189, ал.11 от ЗДвП, притежава специфики, характерни както за АУАН, така и за НП; изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на ЕФ."

Съдът намира, че макар в цитираното Тълк. решение са засегнати въпроси, свързани с издаваните по реда на чл.189, ал.4-11 от ЗДвП, ЕФ, развитите от страна на висшата съдебна инстанция съображения, следва да намерят приложение и по отношение на ЕФ, издавани на основание чл.189ж, ал.1 от ЗДвП – както предвид същественото сходство в регламентираните обществени отношения, така и предвид същественото сходство в правната им уредба, съгласно ЗДвП. В тази вр., възраженията от жалбоподателя за изтекли давностни срокове, съобразно уредбата на ЗАНН, съдът счита за неоснователни. Съгласно Тълк. постановление №1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. №1/2014 г., ОСНК и ОСС на 2-ра колегия на ВАС, уредбата относно погасяване на нак. преследване по давност в общата част на НК, намира приложение и в адм. нак. пр-во по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН. Предвид това за ЕФ тече обикновена 3-годишна давност по чл.80, ал.1, т.5 от НК, и абсолютна погасителна давност от 4 г. и 6 м., на основание чл.81, ал.3 от НК. Този срок започва да тече от датата на извършеното нарушение и се прекъсва, ако се предприемат действия по преследване. За такива действия се приемат самото издаване на ЕФ, опит последния да бъде връчен и други. В настоящия случай, давностнияг срок за адм. нак. преследване по чл.81, ал.3, вр. с чл.80, ал.1, т.5 ог НК, не е изтекъл, предвид че нарушението е извършено на 03.11.2020 г., а ЕФ №* е издаден/подписан на 09.06.2021 г. и връчен на нарушителя на 15.04.2024 г.

Служ. проверка за законосъобразност, осъществявана от въззивната инстанция не разкрива допуснати нарушения на процесуалните правила при издаването на ЕФ. Същият е издаден от АПИ при МРРБ и съдържа необходимите реквизити, поради което съдът приема, че от формална страна, обжалваният акт се явява законосъобразен. По неговата правилност бяха събрани веществени док. средства – снимки и разпечатка, изготвени с ТС. От съвкупния анализ на тези доказателствени материали е видно, че отразените в ЕФ /и посочени по-горе/ факти и обстоятелства, са правилно установени, Съдът ги приема и няма да ги преповтаря.

Съобразно посочената като нарушена правна норма на чл.139, ал.6 от ЗДвП, "Водачът на ППС е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл.10, ал.1 от ЗП, в случаите когато такава е дължима според категорията на ППС, освен когато таксата е заплатена от трето лице.". Видно е, че е налице изводимо задължение за всеки водач, да управлява ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа само след като заплати дължимата винетна такса. Не се предоставиха доказателства към 03.11.2020 г. жалбоподателя – водач и собственик на автомобила – да е заплатил дължимата по чл.10, ал.1 от ЗП винетна такса. Напротив, представени бяха писмени доказателства затова, че към посочената дата за заснетия с ТС автомобил не е била заплатена дължимата такса.

Ето защо Съдът намира, че правилно АНО е реализирал адм. нак. отговорност по отношение 2 на собственика и водач на установеното ППС, за което не е била заплатена дължимата такса, но е доказано движението му по платената пътна мрежа в Р.Б. Правилно е определен вида и р-ра на санкцията съгласно чл.179, ал.3, вр. с чл.187а, ал.1 от ЗДвП – глоба от 300.00 лева.

Тъй като в чл.179, ал.3 от ЗДвП, е предвиден конкретно определена по вид и размер санкция, същата не подлежи на корекция.

Крайният извод е, че издаденият ЕФ се явява както законосъобразен, така и правилен, поради което следва да бъде потвърден.

Неоснователни са възраженията на представителя на жалбоподателя за изтекъл срок за ангажиране на адм. нак. отговорност. Действително, нарушението е извършено на 03.11.2020 г., като от тази дата, до датата на връчване на санкционния акт – 15.04.2024 г. са изминали повече от 3 години. Посочената давност обаче на е абсолютна по смисъла на чл.81, ал.3 от НК, р-рът на т. н. абсолютна погасителна давност е 4 години и половина, която не е изтекла към момента на връчване на санкционния акт.

При този изход на спора, право на разноски има АНО, каквато претенция е заявена в съд. заседание, а именно за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Относно р-ра на разноските разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН, предвижда че в полза на ЮЛ, които са били защитавани от юрисконсулт, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. В тази вр. съдът определя възнаграждение на юрисконсулта от 100.00 лв., която сума следва да се присъди в тежест на жалбоподателя.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.9, вр. ал.2, т.5 и чл.63д, ал.4, вр. с ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА като правилен и законосъобразен ЕФ за налагане на глоба за нарушение, установено от ЕССПТ по чл.10, ал.1 от ЗП №*, издаден от А"ПИ", с който на С.М.С., ЕГН*, с адрес: с.Г., у.“А.С.“№21, о.К., за нарушение по чл.139, ал.5, и 6, вр. с чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.3, вр. с чл.187а, ал.1 от ЗДвП, е наложено адм. наказание "Глоба" от 300.00 лева.

ОСЪЖДА С.М.С., ЕГН*, с адрес: с.Г., у.“А.С.“№21, о.К., да заплати на А"ПИ", сумата от 100,00 лева - разноски по делото за юрк. възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Бл.АС, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3