Решение № 42 от 13.01.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Пазарджик, 13.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20225220100884 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК.

Подадена е искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, чрез пълномощника И. С.

С., ст. юрисконсулт против К. С. Б., с ЕГН **********, с адрес: с.*********, в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че на 22.02.2021г. е подписано Приложение №1 на основание чл.1.3 от сключения на 31.08.2018г. Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ на основание чл.99 от ЗЗД между “Ти Би Ай Банк” ЕАД, с ЕИК 131134023 /Банката/ и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК 203670940 /АСВ/, по силата на което вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит с №4000773033 от 18.01.2018г., сключен между Банката и К. С. Б. е прехвърлено в полза на АСВ, ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви, което вземане е индивидуализирано в Приложение 1 от 22.02.2021г. към Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.08.2018г.

1

Твърди, че в чл.3 от Анекс от 28.08.2019г. към Рамковия договор за цесия, сключен между Банката и АСВ, страните се споразумяват, че удължават срока на договора за цесия до 31.08.2020г. В чл.1 от Анекс от 02.11.2020г. към Рамковия договор за цесия, сключен между Банката и АСВ, страните се споразумяват, че удължават срока на договора за цесия с една година, считано от датата на подписване на анекса, т.е. до 02.11.2021г.

Сочи, че съгласно чл.3.3. от Рамковия договора за цесия, Агенция за събиране на вземания, в качеството на цесионер се е задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което Агенция за събиране на вземания има изрично пълномощно от “Ти Би Ай Банк” ЕАД. Твърди, че в изпълнение на договорните задължения и изискванията на закона, на ответника е изпратено по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на Банката с Изх. №УПЦ-СТБИ/4000773033/22.02.2021г. на посочения в Договора за кредит адрес на кредитополучателя/ответник, а именно: общ.Пазарджик, с.*******, който адрес е посочен в Договора за кредит като постоянен и настоящ адрес.

Уведомлението е изпратено посредством „Български пощи“ ЕАД, което писмо се е върнало в цялост. Счита, че уведомлението за цесията е получено от ответника, като се позовава на постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение №40/17.06.2015г. на ВКС по т. д. №601/2014г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева, съгласно което „в случай, че фактическо връчване не е осъществено, то кредиторът следва да е положил усилия за откриване на длъжника. Сочи, че според Решение на съда по дело С-327/10 от 17.11.17 г., при прилагане на нормите на процесуалното право, националният съд трябва да изследва дали са предприети всички действия за откриване на длъжника, изисквани от принципите на дължимата грижа и добросъвестността“.

Посочва, че към исковата молба представя заверено копие от уведомлението за извършената цесия от страна на “Ти Би Ай Банк” ЕАД с Изх. №УПЦ-С- ТБИ/4000773033/22.02.2021г., като моли съда да връчи същото на ответника, ведно и с исковата молба и приложенията към нея.

Позовава се на постановените от ВКС на основание чл.290 и 291 от ГПК Решение №3/16.04.14г. по т. д. №1711/2013г. на I т. о. и Решение №123/24.06.2009г. по т. д. №12/09 год. на ІІ т. о., съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до 2 длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99 ал.3, пр.1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99 ал.4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право.

С оглед факта, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен иск не е подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и не са страна по частното гражданско дело, се позовава на т.10б от ТР 4/2013г. на ОСГТК, съгласно която ВКС е приел, че настоящият иск би могъл да се предяви и от цесионера, ако е спазил срока по чл.415 ал.1 ГПК, от датата на връчване на указанията на съда на цедента. В тази насока е и Определение №329 от 31.05.2011г. на ВКС по ч.гр.д. №226/2011г., 4-то г.о., ГК с докладчик съдията М. Ф., съгласно което „не е предвидена /в закона/ забрана след издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, вземането да бъде прехвърлено от кредитора - заявител. ... законът не обвързва разрешаването на повдигнат материалноправен спор в исков процес, непременно със заявителя в заповедното производство“. Сочи, че също в тази насока е и Определение №366 от 19.05.2011г. на ВКС по т. д. 994/10 г., 1-во т.о., ТК с докладчик съдията Д. П., съгласно което ВКС е постановил, че е допустимо да бъде подаден иск за установяване на вземането по издадена заповед за изпълнение от новия кредитор /цесионер по договор за цесия/ на длъжника, когато вземането по заповедта за изпълнение е цедирано преди да е подадено възражението срещу същата.

Посочва, че в Определение №665 от 04.11.2019г. по ч.т.дело №2390 от 19г. на ІІ т.о. на ВКС със съдия докладчик Т. В. е допуснат въпроса: „При частно правоприемство, основано на договор за цесия, настъпило след издаване на заповедта за изпълнение, легитимиран ли е цесионерът да предяви иска по чл.422 ГПК, ако заповедта за изпълнение е издадена на основание чл.417, т.2 ГПК с оглед особеното качество на кредитора - банка, каквото качество цесионерът няма?“. Върховният съд е отговорил, че задължителната практика на ВКС, обективирана в т.10б от ТР по д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която при частно правоприемство, при прехвърляне на вземането, чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска по чл.422 ГПК, 3 легитимиран да участва в производството по установителния иск е цедентът, с приложение на нормата на чл.226 ГПК. Изрично е посочено обаче, че легитимиран да предяви иска е и цесионерът, ако е спазил срока по чл.415 ал.1 ГПК /ал.4 в сегашната редакция на ГПК/. Последното разрешение, задължително за всички съдилища, е приложимо и в хипотезата на издадена заповед за изпълнение въз основа на извлечение от счетоводни книги, с които се установява вземане на банка. Нито в мотивите, нито в диспозитива на този акт на нормативно тълкуване са посочени изключения от постановките във връзка с активната процесуалноправна легитимация на цесионера да установи съществуването на вземането, предмет на издадена, на основание чл.417, т.2 ГПК, заповед за изпълнение в полза на банката /цедент/, след като прехвърлянето на вземането е осъществено след издаване на заповедта за изпълнение, но преди завеждане на специалния установителен иск.

Единственото условие е цесионерът да е спазил срока за предявяване на иска, така както е регламентиран в чл.415 ал.4 ГПК, независимо от обстоятелството, че указанието на заповедния съд за предявяването му, е съобщено на банката - заявител.

Аргументи за обратното разрешение, не могат да се черпят от т.4г на ТР №4/2013г. В тази част на ТР е даден отговор, релевантен към основанията за издаване на заповед по чл.417 ГПК, при депозирано заявление от правоприемник на посочения в съответния документ, кредитор. В диспозитива на т.4г, а и в мотивите към нея изрично е посочено, че когато се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т.2 ГПК от частен правоприемник на кредитора /банка, държавно учреждение, община/, той следва да притежава същото особено качество, за да получи заповед за незабавно изпълнение. Приложимостта на т.4г от ТР №4/2013г. е ограничена само в хипотезите на настъпило частно правоприемство преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ до издаването на заповедта, но не и в последващото исково производство по чл.422 ГПК. Процесуално недопустимо е прилагането по аналогия - и за исковото производство, на посоченото в т.4г от ТР ограничение относно субектите, легитимирани да се снабдят с изпълнително основание по реда на чл.417, т.2 ГПК, след като вземането е прехвърлено, след получаване на заповед за незабавно изпълнение от надлежния кредитор.

Сочи, че при наличие на задължителна за всички съдилища практика на 4

ВКС, обективирана в т.10б от Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, в отклонение от която е постановено атакуваното въззивно определение, не следва да се преценява дали е налице допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1, т.1, пр.2 ГПК.

Твърди, че на основание цитирана практика на ВКС, вкл. тълкувателна и направеното връчване по реда на чл.47 ал.5 от ГПК на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение от 09.12.2019г. по чл.417 и чл.418 от ГПК по ч.гр.д. №4706/2019г. на 17 гр. с-в на PC - гр.Пазарджик, за ищцовото акционерно дружество възниква правен интерес да предяви настоящата искова молба срещу К. С. Б..

Твърди, че процесното вземане произтича от сключен на 18.01.2018г.

Договор за потребителски кредит с №4000773033 /Договора/ между Банката и К. С. Б., при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

Договорът за потребителски кредит съдържа съгласие на Кредитополучателя, че е запознат и приема Общите условия към договора за потребителски кредит, които са неразделна част от същия, като това обстоятелство е удостоверено с подписване на последните от страна на кредитополучателя.

Твърди, че съгласно сключения договор за потребителски кредит, кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя под формата на заем парична сума в размер на 1620,00 лв., представляваща главница /общ размер на кредита/, с която сума е заплатена закупената от ответника стока /Тестомесачка/ на търговеца. Кредитополучателят се е задължил да върне дължимата по договора парична сума с включен годишен процент на разходите, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 1938,99 лв.

Сочи, че съгласно чл.9 от договора за отпусната сума се дължи възнаградителна лихва с годишен лихвен процент от 12,44%. Или договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 318,99 лв.

В случай на просрочие, съгласно чл.9.4. от Договора, се дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва, начислена върху просрочената сума за периода на просрочието.

В чл.11.2 от договора е инкорпориран и погасителния план към него, съгласно който първата дължима месечна погасителна вноска е с падежна дата 25.02.2018г., а последната е на 25.01.2019г.

5

Твърди, че видно от извлечението от счетоводните книги на Банката, приложено по ч.гр.д. №4706/2019г. на 17 гр. с-в на PC - гр.Пазарджик, към датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК, ответникът не е възстановил на кредитора следните суми, а именно: главница в размер на 1814,40 лв., договорна лихва в размер на 124,59 лв., дължима за периода от 25.02.2018г. до 25.01.2019г., лихва за просрочие /обезщетение за забава/ в размер на 285,96 лв., дължима за периода от 25.02.2018г. до 25.01.2019г., като до датата на подаване на исковата молба в съда, дължимите суми не са заплатени.

Предвид гореизложеното за кредитора е възникнал правен интерес да предяви вземането си по съдебен ред, с оглед на което е входирано Заявление за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК срещу К. С. Б. в деловодството на PC - гр.Пазарджик, съгласно което претендира от ответника, в качеството му на кредитополучател по Договор за потребителски кредит №4000773033 от 18.01.2018г., да заплати непогасените суми до датата на подаване на заявлението в съда, а именно: 1814,40 лв. неизплатената главница по Договор за потребителски кредит с №4000773033 от 18.01.2018 г., предявена на краен падеж; 124,59 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 25.02.2018г. до 25.01.2019 г.;