Решение № 82 от 13.02.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Велико Търново, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно гражданско дело № 20264100500019 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.258 от ГПК.

С Решение№89/15.10.2025г. по гр.дело№14/2025г. на РС-Eлена, съдът е: приел за установено по отношение на Г. К. Т. с ЕГН**********, с адрес с.С.с. Общ.З., с настоящ адрес с.Р. №*** Общ.В.Т., в качеството му земеделски производител с БУЛСТАТ:104537439, че Г. К. Т. дължи на „Росагрофонд“ООД с ЕИК:200729272, със седалище и адрес на управление: гр.С. ул.„Г.Г.“№*, представлявано от Управител Н.И.Г.: сумата 4.26лв., представляваща главница за незаплатена наемна цена на земеделска земя за стопанската 2018г./2019г. по Договор за наем на земеделска земя №ВТ2***/25.07.2018г., Споразумение от 27.10.2021г. към него и Споразумение от 07.08.2023г. към него; сумата 0.38лв, представляваща договорна годишна лихва в размер на 3% върху главницата от 4.26лв. за незаплатена наемна цена на земеделска земя за стопанската 2018г./2019г. по Договор за наем на земеделска земя №ВТ2***/25.07.2018г., Споразумение от 27.10.2021г. към него и Споразумение от 07.08.2023г. към него за периода от 09.10.2021г. до 09.10.2024г.; сумата 1087.30лв., представляваща главница за незаплатена наемна цена на земеделски земи за стопанските 2018г./2019г., 2019г./2020г., 2020г./2021г., 2021г./2022г. и 2022г./2023г. по Договор за наем на земеделска земя№ВТ2***/26.07.2018г., Споразумение от 27.10.2021г. към него и Споразумение от 07.08.2023г. към него; сумата 19.57лв., представляваща договорна годишна лихва в размер на 3% върху сумата 217.46лв. за незаплатена наемна цена на земеделски земи за стопанската 2018/2019г. по Договор за наем на 1 земеделска земя №ВТ2***/26.07.2018г., Споразумение от 27.10.2021г. към него и Споразумение от 07.08.2023г. към него за периода от 09.10.2021г. до 09.10.2024г.; сумата 19.57лв., представляваща договорна годишна лихва в размер на 3% върху сумата 217.46лв. за незаплатена наемна цена на земеделски земи за стопанската 2019г./2020г. по Договор за наем на земеделска земя №ВТ2***/26.07.2018г., Споразумение от 27.10.2021г. към него и Споразумение от 07.08.2023г. към него за периода от 09.10.2021г. до 09.10.2024г.; сумата 19.57лв., представляваща договорна годишна лихва в размер на 3% върху сумата 217.46лв. за незаплатена наемна цена на земеделски земи за стопанската 2020г./2021г. по Договор за наем на земеделска земя №ВТ2***/26.07.2018г., Споразумение от 27.10.2021г. към него и Споразумение от 07.08.2023г. към него за периода от 09.10.2021г. до 09.10.2024г.; сумата 19.57лв., представляваща договорна годишна лихва в размер на 3% върху сумата 217.46лв. за незаплатена наемна цена на земеделски земи за стопанската 2021г./2022г. по Договор за наем на земеделска земя №ВТ2***/26.07.2018г., Споразумение от 27.10.2021г. към него и Споразумение от 07.08.2023г. към него за периода от 09.10.2021г. до 09.10.2024г.; сумата 13.05лв., представляваща договорна годишна лихва в размер на 3% върху сумата 217.46лв. за незаплатена наемна цена на земеделски земи за стопанската 2022г./2023г. по Договор за наем на земеделска земя №ВТ2***/26.07.2018г., Споразумение от 27.10.2021г. към него и Споразумение от 07.08.2023г. към него за периода от 09.10.2021г. до 09.10.2024г.; сумата 93.09лв., представляваща главница за незаплатена наемна цена на земеделски земи за стопанската 2019г./2020г. по Договор за наем на земеделска земя №Р0***/30.07.2019г., Споразумение от 27.10.2021г. към него и Споразумение от 07.08.2023г. към него; сумата 8.38лв., представляваща договорна годишна лихва в размер на 3% върху главницата от 93.09лв. за незаплатена наемна цена на земеделски земи за стопанската 2019г./2020г. по Договор за наем на земеделска земя №Р0***/30.07.2019г., Споразумение от 27.10.2021г. към него и Споразумение от 07.08.2023г. към него за периода от 09.10.2021г. до 09.10.2024г., ведно с дължимата годишна договорна лихва в размер на 3% върху главниците, считано от 11.10.2024г. до окончателното им изплащане, за които е издадена Заповед за изпълнение№212/15.10.2024г. по ч.гр.дело№428/2024г. на РС-Елена; -осъдил Г. К. Т. с ЕГН**********, с адрес с.С.с. Общ.З., с настоящ адрес с.Р. №*** Общ.В.Търново, в качеството му земеделски производител с БУЛСТАТ:104537439, да заплати на „Росагрофонд“ООД с ЕИК:200729272, със седалище и адрес на управление: гр.С. ул.„Г.Г.“№*, представлявано от Управител

Н.И.Г.; сумата 505.69лв., представляваща направените разноски по ч.гр.дело№428/2024г. на РС-Елена; сумата 124.31лв., представляваща направените разноски по гр.дело№14/2025г. на РС-Eлена.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от Г. К. Т.(чрез адв.М. Г. от ВТАК). В жалбата се излагат се оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърди се, че РС-Елена не взел предвид наведеното в отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност и неоснователно отказал да разгледа въведеното възражение за давност, което би довело до отхвърляне на иска в частта за наемните вноски по:

Договор за наем на земеделска земя от 25.07.2018г. за наем на земеделска земя с площ 1.066дка, с претенция от страна на ищеца за дължимо плащане за стопанската 2018г./2019г., Договор за наем на земеделска земя от 26.07.2018г. за наем на земеделска земя с площ 47.507дка, с претенция от страна на ищеца за дължимо плащане за стопанската 2018г./2019г. 2019г./2020г., 2020г./2021г., 2021г./2022г.

2 и Договор за наем на земеделска земя от 30.07.2019г. за наем на земеделска земя с площ 15.515дка, с претенция от страна на ищеца за дължимо плащане за стопанската 2019г./2020г. Счита, че задълженията възникнали за ЗП Г. Т. по отношение на цитираните три договора за наем на зем.земя за дължими плащания за съответната стопанска година са погасени поради настъпила погасителна давност, която съгласно чл.111в от ЗЗД. С изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. С Тълк.решение от 18.05.2012г. по тълк.дело№3/2011г. – ОСГТК ВКС дал задължително тълкуване на понятието „периодични плащания”, относимо към прилагането на кратката тригодишна погасителна давност, уредена в чл.111 от ЗЗД(периодичното плащане се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви…). Счита за неоснователна претенцията на дружеството и относно дължима договорна лихва, която се твърдяло, че била уговорена с допълнителни споразумения между страните. За да породи правно действие тази договорка следвало при сключване на допълнителни споразумения към договора за наем, да бъдела спазена формата на сключения договор, а именно е нотариална заверка на подписите и същите да са били вписани в Имотен регистър. По делото не били представени доказателства за предаване на фактическата власт върху всеки от наетите имоти, както и за реално ползване през всяка от стопанските години. Липсвали приемо-предавателни протоколи или други доказателства, удостоверяващи, че ЗП Г. Т. ползвал конкретните имоти през целия договорен период. Това водело до съмнение в дължимостта на пълния размер на наема, поради което следва да се приеме, че искът бил недоказан по размер. Моли ВТОС да уважи въззивната жалба и да отмени Решение№89/15.10.2025г. по гр.дело№14/2025г. на РС-Елена в обжалваната част, като бъде отхвърлен частично иска на „Росагрофонд“ООД като неоснователен, недоказан и погасен по давност. Претендира разноските по делото.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна „Росагрофонд“ООД, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно. Счита за неправилни твърденията във въззивната жалба. Неосновално въззивникът се позовавал на изтекла погасителна давност. Със сключените споразумения длъжникът безусловно и изрично е признал всяко от задълженията си към дружеството. След като веднъж вече длъжникът признал задълженията си, същият не можело да оспорва дължимостта им, вкл. и поради изтекла погасителна давност. Признаването на вземанията прекъсвало давността съгласно чл.116 б.„а“ от ЗЗД. Със сключване на споразумението на 27.10.2021г. давността била прекъсната и започнала да тече отначало. Със сключване на споразумението от 07.08.2023г. давността пак е прекъсната и започнала да тече наново. Неправилно въззивникът твърдял, че не дължи лихва от 3%, тъй като споразуменията не били заверени нотариално и не били вписани.

Липсва законово изискване уговорката между страните да бъде инкорпорирана в документ с нотариална заверка на подписа. Заплащането на договорна годишна лихва било уговорено в чл.3 от Споразумение от 07.08.2023г., съгласно който страните постигнали съгласие за срока от падежа, посочен в б.„А“ до окончателното погасяване на задълженията, наемателят да заплати на наемодателя годишна лихва в размер на 3%. Изискването за форма за действителност и вписване в Службата по вписванията било относимо спрямо договора за аренда на земеделски земи, което в конкретния случай било неприложимо. Процесният договор за наем на земеделски земи не 3 изисквал такава форма и вписване. При сключване на допълнителните споразумения, които уреждат отношенията между страните по повод неизпълнението от страна на ответника на договора за наем, не била необходима такава форма, както и вписване в Службата по вписванията.

Подчертава, че уговорката за лихва в размер на 3% била постигната в интерес на ответника, тъй като договореният размер на лихвата бил значително по-нисък в сравнение с размера на законната лихва за забава, която следваше да бъде начислена в случай, че липсва уговорка между страните по спора за заплащане на договорна лихва(вземането за законна лихва за забава произтичало пряко от закона и не било необходимо сключване на споразумение нито с нотариална заверка на подписите, нито в проста писмена форма, за да възникнело вземането за заплащане на законна лихва за забава…). Счита за неоснователно е и възражението, че ищецът не е представил доказателства за предаване на фактическата власт върху всеки от наетите имоти, както и за реално ползване през всяка от стопанските години. Тези факти не са били спорни в рамките на първоинстанционното производство. Ответникът за първи път въвежда подобно възражение във въззивната жалба, което е недопустимо. Съгласно чл. 266, ал. 1 от ГПК, във въззивното производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство. Наведеното за първи път във въззивната жалба твърдение, че не било доказано предаването на фактическата власт върху всеки от имотите, както и за реално ползване на имотите за всяка от стопанските години, представлявали твърдения на нови обстоятелства, които Г. К. Т. е можело да изложи в рамките на първоинстанционното производство, но не бил сторил това. В хода на първоинстанционното производство с исковата молба дружеството било посочило, че е предоставило фактическата власт върху имотите, предмет на процесиите договори за наем, на ответника-въззивник. Нито в срока за отговор на исковата молба, нито в съдебно заседание, Г. К. Т. не бил възразил срещу твърденията за предаване на имотите. В доклада по делото, РС-Елена посочил, че ищецът-въззиваем бил изпълнил задълженията си и предал имотите, предмет на договорите за наем, на ответника-въззивник. Срещу доклада по делото липсвали възражения от страна на ответника-въззивник. Счита наведеното за първи път във въззивната жалба възражение, че ищецът-въззиваем не бил представил доказателства за предаване на фактическата власт върху всеки от наетите имоти, както и за реално ползване през всяка от стопанските години било преклудирано(респ. същото било недопустимо…). В случай, че въззивният съд приемел същото за допустимо, то било неоснователно. Представя като доказателство по делото приемо- предавателен протокол, който допълнително удостоверявал предаването на владението от ищеца-въззиваем на ответника-въззивник на имотите, предмет на договор за наем №ВТ2***. По отношение на останалите договори за наем следва да се посочи, че са налице изрични уговорки между страните(в раздел III от договорите), съгласно които те приемали, че имотите са предадени от дружеството на ЗП. Както представените пред РС-Елена договори, така и представеният по приемо-предавателен протокол, съставлявали частни свидетелстващи документи, които удостоверяват предаването на имотите от дружеството на ЗП и били подписани от страните. Също така, по делото били представени споразумения от 2021г. и 2023г., в които ответникът-въззвиник признал изцяло задълженията си към ищеца-въззиваем. Логично би било длъжникът, ако не бил получил имотите по договорите за наем, да не признаел задълженията си или да признае само част от тях като изрично и своевременно възрази, че не е получил владението върху даден имот, предмет на конкретен договор. В случая Г. К. Т. в нито един момент не бил възразил пред дружеството, че имотите не са му били предадени, като за първи път това се случва във въззивната жалба. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и потвърди решението на РС-Елена. Прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на процес.представител на въззивника, в 4 случай, че се претендира такова възнаграждение.