Решение № 274 от 07.11.2024, Районен съд - Карнобат
- Съд
- Районен съд - Карнобат
- Дело
- Гражданско дело 157/2024
- Вид
- Решение № 274
- Подписан
- 07.11.2024
- В сила
- 05.12.2024
- Състав
- Димитър Тодоров Маринов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 500 ал.1 т.3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 274 гр. Карнобат, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Димитър Т. Маринов при участието на секретаря Дарина Б. Енева като разгледа докладваното от Димитър Т. Маринов Гражданско дело № 20242130100157 по описа за 2024 година
Производството по настоящото дело е било образувано по повод подадената искова молба от ищецът Застрахователно дружество Евро Инс АД гр. София с която същото дружество е предявило иск по чл. 500 ал.1 т.3 от КЗ срещу В. М. К. с който същото застрахователно дружество моли съда да постанови решение с което да осъди В. М. К. да заплати на ЗД Евро Инс АД сумата от 802, 85 лв. представляваща регресна претенция за изплатено от ЗД Евро Инс АД на Д.Г.П. застрахователно обезщетение по задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите сключена със застрахователна полица № BG /07/121000033584 от 17.12.2020 г. на ЗД Евро Инс АД , по щета № 1500112937 / 22.11.2021 година , във връзка с ПТП настъпило на 20.11.2021 г. в гр. Карнобат на ул. И.М. , ведно със законната лихва върху същата горепосочена сума , начиная от датата на предявяването на иска в Районен съд Карнобат до окончателно изплащане на задължението.
Освен това ищецът посочен по- горе респ. ищцовото дружество моли съда да постанови решение с което да осъди ответната страна да му заплати и направените от него съдебни разноски в съдебното производство на основание чл. 78 ал.1 от ГПК във вр. с чл. 78 ал.8 от ГПК.
В съдебно заседание ищцовото дружество редовно призовано, не се явява лично негов законен или процесуален представител, като последното в нарочно становище признава , че ответникът му е заплатил дължимите му се суми за главница и лихви , но твърди , че ответника не му е заплатил направените по делото съдебни разноски включващи платена от дружеството държавна такса в размер на 50 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер определен от съда и претендира осъждането на ответника да му заплати 1 същите съдебни разноски .
Ответникът В. М. К. в преклузивния срок по чл. 131 ал.1 от ГПК е подал отговор по исковата молба с която са предявени горепосочените осъдителни искове срещу него и по този начин е взел становище по същите искове като ги счита за допустими за разглеждане и основателни изцяло , като по този начин ги признава изцяло по основание и размер , като твърди , че е заплатила на ищцовото застрахователно дружество претендираните от него главница и лихви в пълен размер , а от друга страна изтъква твърдения касаещи неоснователността на искането на ищцовото дружество да му бъдат присъдени направените от него съдебно деловодни разноски включващи платена държавна такса и юрисконсулстско възнаграждение , като твърди , че същото искане се явява неоснователно на основание разпоредбата на чл. 78 ал.2 от ГПК тъй като не е дала повод за завеждането на настоящото дело и признава изцяло предявените искове и затова моли същото искане за присъждане на разноски като неоснователно да бъде отхвърлено изцяло като такова.
Същият ответник редовно призован не се явява лично в съдебно заседание , като по този начин не взема друго становище.
След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :
Горепосочения така предявен от ищеца ЗД Евро Инс АД гр. София иск се явява по своята същност регресен осъдителен иск с правно основание чл. 500 ал.1 т.3 от КЗ и е за осъждането на ответника да заплати на ищцовото дружество посочено по- горе на твърдяните от него вземания за посочените от него суми – главница и лихви, за които се твърди в исковата молба , че се дължат от ответника , а именно сумата от 802, 85 лв. представляваща регресна претенция за изплатено от ЗД Евро Инс АД на Д.Г.П. застрахователно обезщетение за имуществени вреди причинени на МПС лек автомобил Тойота Версо с ДК № *** , собственост на Д.Г.П. , които са изплатени по задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите сключена със застрахователна полица № BG
/07/121000033584 от 17.12.2020 г. на ЗД Евро Инс АД , по щета № 1500112937 / 22.11.2021 година , във връзка с ПТП настъпило на 20.11.2021 г. в гр. Карнобат на ул. И.М. по вина на ответника в качеството му на водач на лек автомобил Пежо 307 с ДК № *** и поради това , че последният е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон,без да има затова законно основание , ведно със законната лихва върху същата горепосочена сума , начиная от датата на предявяването на иска в Районен съд Карнобат до окончателно изплащане на задължението
Съдът намира , че същият иск се явява допустим и подлежи на 2 разглеждане и затова следва да се произнесе със съдебно решение по съществото на делото.
Не се спори между страните по делото , а е и видно от приложеното към делото писмено доказателство , Застрахователна полица № BG / 07/121000033584 от дата 17.12.2020 г. е че ищцовото дружество ЗД Евро Инс АД гр. София в качеството му на застраховател и Н.Д.К. в качеството му на застрахован са сключили на горепосочената дата – 17.12.2020 г. в гр.
Карнобат задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите , по силата на който посоченият по- горе застраховател е поел гражданската отговорност на застрахованото горепосочено физическо лице , ползвателят или държателят или на всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторно превозно средство, за причинените от същите на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторно превозно средство – лек автомобил Пежо 307 с ДК № *** , за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на територията на Р България, като периода на застрахователно покритие на същият договор е от 00, 00 часа на 01.01.2021 г. до 23,59 ч. на 31.12.2021 г., при определена застрахователна премия по договор респ. по горепосочената полица от 148, 77 лв. платима еднократно или в общ размер на същата с данък , вноски и стикер в размер на общата сума от 166, 15 лв..Страните по делото не спорят, че същата така сключена горепосочена застраховка е била валидна през горепосочения период от 00, 00 часа на 01.01.2021 г. до 23,59 ч. на 31.12.2021 г.. Признава се от страните по делото , което се потвърждава от приетите като доказателства по делото писмени доказателства – Протокол за ПТП № 1666926 на МВР / нечетлив / , искане до дружеството застраховател за завеждане на претенция по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите от Д.Г.П. от дата 22.11.2021 г., декларация от Д.Г.П. от дата 20.11.2021 г. за настъпило на същата дата ПТП , , опис- протокол за щета № 1500112937 от 22.11.2021 г. , , доклад по същата щета и преводно нареждане за кредитен превод от страна на Застрахователно дружество Евро Инс АД до Д.Г.П. , че на дата 20.11.2021 г. в гр. Карнобат на ул. И.М. е станало ПТП между лек автомобил Пежо 307 с ДК № *** управлявано от ответника В. М. К. и лек автомобил Тойота Версо с ДК № *** собственост на Д.Г.П., като ответникът по делото В. К. е нарушила правилата за движение по пътищата поради това , че при маневра движение на заден ход , без да се е убедила , че пътят зад нея е свободен ударила паркирания лек автомобил Тойота Версо с ДК № *** собственост на Д.Г.П. , като по този начин виновно е нанесла имуществени вреди на същия автомобил и след това настъпило ПТП е напуснала мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон,без да има затова законно основание. Тъй като за управляваното от ответника В. К. МПС е имало сключена застраховка 3 гражданска отговорност на автомобилистите , собственикът на увреденото МПС - Д.П., прилагайки горепосочения протокол за ПТП е направил искане до дружеството застраховател за завеждане на претенцията му за обезвреда на нанесените на собственото му МПС имуществени вреди на дата 22.11.2021 г. , като по повод на това негово искане е била образувана щета № 1500112937 от същата дата – 22.11.2021 г. при същото дружество – застраховател , като са били описани увредените части на собственото на Д.П. МПС от съответно лице – експерт и същите щети нанесени на същото МПС били оценени в приложения опис- протокол към щетата на сумата от 802, 85 лв. , която сума от 802, 85 лв. била изплатена с преводно нареждане за кредитен превод по посочената от него банкова сметка.Ответникът по делото въпреки предоставената му възможност не е оспорил , нито е представил каквито и да е било доказателства в противна насока , като по този начин съдът приема, че не оспорва горепосочените факти , които са свързани с механизма на настъпилото ПТП , както и тези обстоятелства свързани с установените имуществени вреди на МПС нанесени на лек автомобил Тойота Версо с ДК № *** , собственост на лицето Д.Г.П. настъпили при застрахователното събитие - процесното ПТП на дата 20.11.2021 г. , както и тези обстоятелства свързани с изплатеното застрахователно обезщетение на последното лице , както и изводът на съда , че виновен за настъпилото ПТП на горепосочената дата е именно ответникът В. М. К. .Следователно въз основа на горепосоченото съдът намира , че застрахователят ищец на напълно законно основание – причинено от ответникът В. М. К. ПТП с причинени имуществени вреди на МПС , напълно законосъобразно е изплатил обезщетение и то процесното по сключена застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите на установените имуществени вреди на МПС нанесени на лек автомобил Тойота Версо с ДК № *** , собственост на лицето Д.Г.П., на последното лице и тъй като ответникът е причинил виновно същото ПТП и е напуснал мястото на настъпването на същото пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, като не са налице случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ на ответника или по друга неотложна причина, то са налице условията въз основа на които застрахователят – ищец има право да получи от виновния водач – ответника платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски. Този извод на съда се подкрепя изцяло и от отговора на исковата молба от ответника в който той признава , че предявения иск се явява освен допустим за разглеждане , както и че се явява и напълно основателен изцяло , като твърди , че в тази връзка е платил на ищцовото дружество по посочената от него банкова сметка в исковата молба , както и сумата по главницата в размер на 802, 85 лв. , така и сумата за дължимата се законна лихва за периода от датата на подаването на исковата молба- 19.02.2024 г. до датата на извършеното от него плащане – 23.05.2024 г. в размер на сумата от 29, 22 лв. като е заплатил 4 по този начин общата сума от 832, 07 лв. за което представя съответно платежно нареждане за кредитен превод от дата 23.05.2024 г. с което се удостоверява този факт. Факта на същото плащане на главница и лихви се признава и от постъпилото на дата 20.09.2024 г. становище от застрахователното дружество – ищец . По този начин съдът намира , че с оглед на същото плащане от страна на ищеца , така предявения иск от дружеството застраховател се явява неоснователен към днешна дата и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
Страните по делото спорят относно направените от ищцовата страна съдебни разноски по делото , които се явяват внесена държавна такса от 50 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер определен от съда, като ищцовото дружество моли ответника да бъде осъден да му ги заплати , а ответника моли съдът да отхвърли това искане като твърди , че е признал изцяло така предявените искове и с поведението си не е дал повод за завеждането на настоящото дело и се позовава на това искане като неоснователно на основание чл. 78 ал.2 от ГПК.