Решение № 75 от 23.04.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Варна, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20253000500119 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, гр. София чрез надлежен процесуален представител, против решение № 264/25.11.24г., по гр. д. № 228/24г. на ОС-Шумен, с което е отхвърлен иска й срещу Е. Х. Х. и Р. Р.

М., и двамата от с. И., общ. В., обл. Ш., ул. „*“, № *, с правно основание чл.

153, ал. 1 от ЗОНПИ, за отнемане в полза на държавата на следното имущество: лек автомобил марка „Фолксваген“, Модел „Голф“, с рег. № *, рама № WVWZZZ1JZYB090283; двигател № AJM196980, цвят сив металик, на стойност 3 000 лв. На основание чл. 157, ал. 2 от ЗОНПИ Комисията е била осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд-Шумен, държавна такса по делото в размер на 120 лева, а на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК е осъдена да заплати на ответниците направените деловодни разноски в размер на 1 700 лв. Във въззивната се поддържа, че решението е необосновано, неправилно и незаконосъобразно, поради което се претендира неговата отмяна и уважаване на иска за отнемане на незаконно придобитото от ответниците имущество. Посочено е, че съдът е извършил неправилно и превратно тълкуване на приложимия материален закон. Поддържа се, че „несъответствието“ обхваща целия проверяван период, касаещ проверката и цели да установи дали е налице превишаване на придобитото имущество над чистия разполагаем доход. Поради това изискването, посочено от съда, че стойността на придобитото от ответниците имущество в рамките на проверявания период, което е налично в техния 1 патримониум към края на периода, да е на стойност над 150 000 лв., не съответства на материалния закон, защото последният изисква значително несъответствие от 150 000 лв. като разлика между имуществото и нетния доход. Като аргумент, че законодателят не е въвел като предпоставка за отнемането, имуществото да е на стойност над 150 000 лв., се привежда отхвърлянето на предложение за изменение на ЗОПДНПИ (отм.) с § 13 от 2013г. в този смисъл. Следователно, имуществото според приложимия закон, е съвкупност за целия проверяван период и същото се различава от понятието „значително несъответствие“, изискващо установяване на доходи и източници на финансиране, обичайни и извънредни разходи, за да се определи нетният доход и разполагаемите средства и тогава да се определи възможността за придобиването на имуществото. В подкрепа на изразеното становище е цитирано определение № 4810/24.10.24г. на ВКС, ІІІ г. о., определение № 50228/08.06.23г. по гр. д. № 3094/22г. на ВКС, ІV г. о. Въвеждането от съда на допълнително изискване, за да бъде уважен предявеният иск (като минимална стойност на наличното и претендирано за отнемане имущество), съставлява не само превратно тълкуване на материалния закон, но и създава предпоставка за неравно третиране на лицата с придобито незаконно имущество. Счита се, че неправилно приетият от решаващия съд извод е обоснован с ТР № 4/18.05.23г. по т. д. № 4/21г. на ОСГК на ВКС, тъй като последното не въвежда праг на имуществото. Сочи се, че в конкретния случай чрез заключението на СИЕ е било установено, че законните доходи, приходи или източници на финансиране на ответниците през проверявания период възлизат на 45 225.28 лв.; обичайните и извънредни разходи на ответниците през проверявания период възлизат на 424 429.36 лв., при което нетният доход е в отрицателен размер от минус 379 174.08 лв. (недостиг на средства). Поради това и е налице значително несъответствие между придобитото имущество на стойност от 2 950 лв. и нетния доход, равняващо се на 382 124.08 лв. и поради това надхвърлящо сумата от 150 000 лв. Поради наличието и на останалите предпоставки от закона, искът е основателен и следва да се уважи, ведно с присъждане на разноските по делото за двете инстанции, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.

В предвидения в закона и указан от съда срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещните страни Е. Х. Х. и Р. Р. М. чрез адв. Е. С., с който същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че не съдът, а жалбоподателят се опитва да даде разширително тълкуване на закона, без да са налице предпоставките за това. Решаващият съд се е съобразил с найновата съдебна практика след постановяване на ТР № 4/18.05.23г. по т. д. № 4/21г. на ОСГК на ВКС – решение № 50007/02.12.24г. по гр. д. № 4429/19г. на ВКС, определение № 2788/06.06.24г. по гр. д. № 3926/23г. на ВКС. Сочи се, че до момента вещите лица неправилно са сумирали разходите с недостига на доходи и по този начин е бил определян отрицателен нетен доход, вместо „0“.

Така на практика се дублирали суми, което е водело до постановяване на неправилни съдебни решения относно размера на несъответствието. Поради 2 това се претендира потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски за настоящата инстанция, съгласно представен списък на разноските.

Настоящото производство има за предмет и подадената от КОНПИ частна жалба, насочена против определение № 73/21.01.25г. по същото първоинстанционно дело, с което е била оставена без уважение молбата й за изменение на първоинстанционното решение в частта относно присъдените на ответниците разноски. Счита се, че определението е незаконосъобразно и се претендира същото да бъде отменено и вместо него да се постанови отхвърляне на искането на ответниците за присъждане на разноски или евентуално – да се намали размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение. Посочено е, че не е била налице изискуемата от закона предпоставка, за да се присъдят разноски - страната да е представила списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Представянето на такъв списък е станало след приключване на последното заседание по делото. Освен това съдът е присъдил разноски на стойност от 1 700 лв., която е по-висока от посоченото в несвоевременно представения списък на разноските от 1 500 лв.

Съобразявайки защитаваният по делото материален интерес от 3 000 лв., предвиденото в Наредба № 1 на ВАдв.С минимално възнаграждение е 600 лв., поради което възнаграждението следва да се редуцира до този минимален размер. Това би съответствало и на извършените действия от адвоката по осъществяване на защитата пред първата инстанция и би съответствало на правната и фактическа сложност на делото. В тази връзка се поддържа, че претендираният размер на възнаграждението се явява прекомерен и следва да бъде определен под минималните размери, посочени в цитираната наредба на ВАдв.С. Допълва се още, че не е било релевирано възражение за прекомерност на възнаграждението по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК от ищеца, тъй като не е бил представен списък по чл. 80 от ГПК от ответниците. Изтъква се още, че съобразно решение от 25.01.24г. по дело С-438/22г. на СЕС, цитираната Наредба № 1 на ВАдвС е нищожен акт и не следва да се съобразява от съда.

Поради всичко изложено, ако не се приемат всички други възражения за неприсъждане на разноски на ответниците, то адвокатското възнаграждение следва да бъде определено под минималния по наредбата размер.

Препис от частната жалба е връчен на насрещните страни, но същите не са депозирали отговор.

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването на обжалваем първоинстанционен съдебен акт, при наличието на доказателства за надлежна представителна власт.

В съдебно заседание въззивната и частната жалба се поддържат от представителя на комисията по изложените в тях съображения. С писмена молба въззиваемите чрез общия си процесуален представител заявяват, че поддържат становището си в подадения отговор на въззивната жалба и претендират присъждането на разноски, съобразно представен списък на същите. Срещу размера на претендираното от въззиваемите като разноски адвокатско възнаграждение, представителят на Комисията е релевирал 3 възражение за неговата прекомерност спрямо фактическата и правна сложност на делото. Счита, че адекватният размер на адвокатското възнаграждение следва да е 150лв. – равен на юрисконсултското възнаграждение.

За да се произнесе настоящият съд прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционното производство е образувано по подадената на 16.05.24г. искова молба, с която Комисията е предявила против ответниците Е. Х. Х. и Р. Р. М., на осн. чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ, иск за отнемане на имущество на обща стойност от 3 000 лв., съставляващо стойността на описания по-горе лек автомобил марка „Фолксваген“, Модел „Голф“, с рег. № *. Комисията е твърдяла, че посоченото имущество е незаконно придобито през периода на извършената против ответника Е. Х. Х. проверка от 20.09.2012г. до 20.09.2022г. В исковата молба Комисията е посочила, че е образувала проверката въз основа на постъпило уведомление с вх. рег. № УВКПКОНПИ-1095/15.09.22г. от РП-Шумен за привличането на Е. Х. като обвиняема по ДП № 1/20г. по описа на ОСлО при ОП-Шумен, пр. преписка № 2324/19г. на РП-Шумен, за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, във връзка с чл. 209, ал. 1 от НК. По внесено обвинение срещу ответницата е било образувано НОХД № 1835/22г. на РС-Шумен, приключило с постановена присъда № 55/08.11.22г., с която подсъдимата е била призната за виновна в извършването на престъплението и е било наложено съответното наказание.

Присъдата е влязла в сила на 24.11.22г. Посоченото престъпление попада в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 10 от ЗОНПИ. С Протокол № ТД04ВА/УВ10068/20.09.2022г. е била образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на Е. Х. през проверявания период, а с решение № 129/07.02.24г. на Комисията е било образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. С решение № 425/14.05.24г. на Комисията е прието да се внесе искане в съда за отнемане на незаконно придобито имущество от ответниците. Цитираните в исковата молба уведомление с вх. рег. № УВКПКОНПИ-1095/15.09.22г. от РП-Шумен, протокол за започване на проверка № УВ 10068/20.09.22г. и решение № 425/14.05.24г. на Комисията са приложени към исковата молба.

За да обоснове основателността на предявения иск Комисията е твърдяла, че от справка в НБД „Население“ е било установено, че проверяваната Е. Х. е омъжена за Р. Р. М. от *г. и от брака си имат едно дете, навършило пълнолетие преди началото на проверявания период. Комисията е посочила, че към началото на проверявания период е било установено притежавано имущество от съпрузите – лек автомобил м. „Фолксваген Голф“, рег. № Н7341ВА, придобит на 07.01.11г., както и наличието на по един спестовен влог от всеки от двамата ответници (за ответницата не е посочено какво е било началното салдо към началото на проверявания период, а това по сметката на ответника е било в размер на 421.47 лв.). Описани са били преминалите през банковите сметки на ответниците парични суми, за които не се твърди да са налични в края на проверявания период. През последния са 4 били придобити и продадени от съпрузите два други автомобила, извън процесния. Посочени са подробно и получените чрез системите за бързи преводи парични суми, за които също не се твърди да са налични в края на проверявания период. Установеното имущество, което е налично в края на проверявания период се състои от описания по-горе лек автомобил марка „Фолксваген“, Модел „Голф“, с рег. № *, закупен по време на брака от ответника М. с договор от 05.09.15г., за сумата от 1 000 лв. Според Комисията пазарната стойност на автомобила към датата на закупуването му е била в размер на 3 200 лв., а към момента на подаване на исковата молба – 3 000 лв.

Въз основа на всички изложени твърдения и извършен икономически анализ, Комисията е приела, че проверяваното лице и нейният съпруг за целия проверяван период са имали доходи, приходи или източници на финансиране общо в размер на 45 275.05 лв., обичайните им и извънредни разходи са възлизали в общ размер на 447 119.65 лв. (установен недостиг на средства в размер на 401 844.60 лв.), но са придобили имущество на обща стойност от 3 200 лв., изразяващо се в придобиването на описаното МПС. Поради това се е поддържало, че установеното несъответствие между нетния доход и имуществото е в размер на общо 405 044.60 лв. (сбора от стойността на посоченото имущество и отрицателния размер на нетния доход), което е значително по смисъла на приложимия към момента на подаване на исковата молба закон. Основавайки се на разпоредбите на посочения нормативен акт, Комисията е поддържала, че е налице обосновано предположение, че имуществото на ответниците е незаконно придобито. Поради това е отправена претенция за отнемане на наличното МПС от ответниците, за което се поддържа, че е придобито с незаконни източници на доходи или приходи на средства.