Решение № 1756 от 17.05.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 16914/2025
- Вид
- Решение № 1756
- Подписан
- 17.05.2026
- В сила
- 23.06.2026
- Състав
- ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА ГОСПОДИНОВА СТЕФАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 638,ал.1,т.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 638, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 647 · Кодекс за застраховането
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1756 гр. София, 17.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 147-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА
СТЕФАНОВА при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20251110216914 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН .
Образувано е по жалба на А. М. М., ЕГН: ********** против наказателно постановление (НП) № 25-4332-013419 /17.06.2025 г., издадено от началник сектор в СДВР, отдел "Пътна полиция" СДВР, с което на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ му е наложена глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ .
В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на НП, алтернативно за наличието на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Посочва се, че НП не съдържа отегчаващите и смекчаващите обстоятелства и другите обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието, съответно не отговаря на императивните изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН . Моли се НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в 1 предвидения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 18.05.2025 г. около 11:44 часа, в град София по бул. „Ботевградско шосе“ с посока на движение от кв. „Враждебна“ кьм „Околовръстен път“ жалбоподателят А. М. М. управлявал товарен автомобил ,,***'' с per номер ,,***'', регистриран на М.Р. М. с ЕГН **********. До ,,***'' водачът бил спрян за проверка от полицейски служители, в хода на която била направена справка в информационната система на ОПП-СДВР и контролните органи установили, че относно автомобила няма валидна полица за сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Същата била изтекла на 16.05.2025. С оглед на това свидетелят И. Д. И.– заемащ длъжността мл. автоконтрольор към ОПП-СДВР, съставил срещу А. М. М. акт за установяване на административно нарушение (АУАН) N° GA3352556, от 18.05.2025 г. за извършено нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ . На 18.05.2025 г. в 12:53 била сключена застраховка "Гражданска отговорност" относно горепосоченото МПС. Въз основа съставения АУАН било издадено обжалваното НП от началник сектор в СДВР, отдел "Пътна полиция" СДВР, с което на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ на А. М. М. била наложена глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ .
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля И. Д. И., както и от писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.Свидетелят И. в съдебно заседание потвърждава в цялост констатациите по АУАН и съдът цени показанията, доколкото същите са последователни и логични и кореспондират с писмените доказателства по делото.
От приложената по делото справка от Гаранционен фонд и договор за застраховка „гражданска отговорност“ е видно, че на 16.05.2025 г. е изтекло покритието на задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и нов договор не е бил сключен към момента на извършване на нарушението - 18.05.2025 г. около 11:44 часа. Същият е бил подновен едва след проверката с начална дата на покритие 18.05.2025 г, от 12:53 часа.
Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво изясняват фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост. Доказателствените източници са еднопосочни, 2 поради което е безпредметно подробното им анализиране. Следва да се отбележи, че жалбоподателят не оспорва, че към момента на проверката е управлявал автомобила, за който не е била налице валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжностни качества и правомощията, делегирани им с приложените по делото заповеди и изричната норма на чл. 647 КЗ.
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на НП.
АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието, предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП обстоятелствата по извършване на нарушението са описани ясно, конкретно и в съответствие с изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН , като са посочени и нарушените законови разпоредби.
Съдът намира, че жалбоподателят е не е осъществил от обективна и субективна страна нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ санкционира управлението на моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, от лице, което не е негов собственик. В настоящия случай безспорно се установява от доказателствата по делото, а именно-удостоверение за наследници, че М.Р..ов М. с ЕГН **********, на чието име е регистрирано процесното МПС, е починал на 12.12.2024г, като негов наследник е именно 3 жалбоподателят А. М. М. , т.е на 18.05.2025 г. около 11:44 часа жалбоподателят е управлявал товарен автомобил ,,***'' с per номер ,,***'', без за същия да има сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за автомобилистите, който автомобил обаче е негова собственост. Ето защо съдът счита, че неправилно е ангажирана АНО на жалбоподателя по чл. 638, ал. 3 от КЗ, вместо по чл. 638,ал.1,т.1 от КЗ.
От друга страна съдът приема, че дори да е налице нарушение по чл.
638,ал.1,т.1 от КЗ, то последното е следвало да се квалифицира като "маловажен случай". По делото безспорно е установено, че към момента на извършване на проверката на 18.05.2025 г. около 11:44 часа. жалбоподателят не е имал действаща застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за управлявания от него автомобил. Такава застраховка обаче е сключена още в 12:53 ч. същия ден.
По делото обаче от страна на административно наказващия орган не са ангажирани доказателства и дори не са изложени твърдения, да са произлезли някакви вредни последици от нарушението. От събраните доказателства може да се приеме, че се касае за инцидентен случай.
Същевременно са налице данни за влошено материално положение на жалбоподателя ,който полага грижи за болната си майка. Въз основа на посочените обстоятелства съдът приема, че настоящия случай се обуславя с по-ниска степен на обществена опасност на конкретното извършено административно нарушение в сравнение с други такива случаи, поради което е налице е хипотезата на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Според съдебния състав, вместо да пристъпва към издаване на наказателно постановление, административно-наказателният орган е следвало да предупреди писмено жалбоподателя, а не да налага наказание. В случая, неприлагането на института за маловажност също води до отмяна на наказателното постановление по реда на чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН , Изхождайки от горното, съдът намира, че наказателното постановление е необосновано и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено поради което на осн. чл. 63, ал. 3, т. 2 вр. ал. 1 , съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление
4
(НП)
№ 25-4332-013419
/17.06.2025 г., издадено от началник сектор в СДВР, отдел "Пътна полиция" СДВР, с което на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ на А. М. М. е наложена глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ .
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5