Решение № 7522 от 23.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7522 гр. София, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско дело № 20251110143072 по описа за 2025 година

Ищецът А. Ц. М. твърди, че се намирал в служебно правоотношение с ответника Главна дирекция „Охрана“ при Министерство на правосъдието, по силата на което заемал длъжността „директор на Регионална дирекция „Охрана-София“ при Главна дирекция „Охрана“, прекратено със заповед № ЧР – 06 – 12/07.03.2025 г. на Главния директор на Главна дирекция „Охрана“, поради навършване на пределна възраст, считано от 03.04.2025 г.

Сочи, че с бр. 25 на Държавен вестник от 25.03.2025 г. e приета Наредба за изменение на Наредба № ..... от 2017 г. за размера на основните месечни възнаграждения на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи и размера на началните и на максималните заплати за длъжност на лицата, работещи по трудово правоотношение, с която e предвидено увеличение на основното месечно възнаграждение на служителите, считано от 01.01.2025 г. Сочи, че при прекратяване на правоотношението му били изплатени дължимите обезщетения, изчислени по реда и начина преди извършеното изменение в размера на месечното възнаграждение, т.е. ищецът не получил разликата между увеличения размер на възнагражденията след 01.01.2025 г. /до 03.04.2025 г./ и реално изплатения. В заповедта за прекратяване на правоотношението е посочено на ищеца да се платят следните суми: на основание чл. 234, ал. 1 и ал. 4 от ЗМВР – еднократно парично обезщетение за прослужени 16 години, 11 месеца и 25 дни – седем брутни месечни възнаграждения в размер на 30 696,40 лв.; на основание чл. 234, ал. 8 и ал. 9 от ЗМВР – обезщетение за неизползван годишен отпуск в размер на 8 дни за 2025 г. в размер на 1690,64 лв. Този размер на обезщетенията е определен на база основната заплата за изпълняваната от ищеца длъжност – 3078 лв., определена със заповед № ......./13.09.2023 г. на ГДО и неактуализирана в съответствие с промяната в Наредбата за изменение на Наредба № 1

..... от 2017 г., с която е предвидено увеличение на основното месечно възнаграждение на служителите, считано от 01.01.2025 г. Твърди, че със заповед с рег. № ........../15.05.2025 г. на министъра на правосъдието, на основание чл. 393, ал. 2 от ЗСВ, чл. 177, ал. 2 и ал. 3, чл. 180, ал. 2 и ал. 3 от ЗМВР, е утвърдена Таблица № 1 за основните месечни възнаграждения за държавните служители в ГДО, в сила от 01.01.2025 г. Съгласно тази таблица, за изпълняваната от ищеца длъжност, актуализираното основно месечно възнаграждение е в размер на 4534 лв. В трудовото възнаграждение на ищеца се включва и сума за прослужено време в размер на 40 %, съответно разликата в дължимото месечно възнаграждение възлиза на 582,40 лв. С молба с вх. № 6044/22.05.2025 г. ищецът поискал да бъде извършено преизчисление на изплатените му обезщетения, като с писмо с изх. № 4651/16.06.2025 г. на ГДО, ответникът го уведомил, че към датата на издаване на заповед № ЧР – 06-30/15.05.2025 г. на министъра на правосъдието, с която е актуализиран размерът на основното месечно възнаграждение на служителите от ГДО, ищецът вече не се е намирал в правоотношение с ответника, като мотив била посочена и разпоредбата на т. 1, пар. 2 от раздел VI на Допълнителните разпоредби на Вътрешните правила за работна заплата на служителите по чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Правилника за устройство и дейността на ГДО. Със заповед с рег.

№ ......./15.05.2025 г. са утвърдени нови Вътрешни правила за работната заплата на служителите в ГДО, като в пар. 2, т. 1 от ДР е посочено, че новите размери на основните месечни възнаграждения се определят за служители, намиращи се в служебно/трудово ПО с ГДО към и след датата на издаване на заповедта. Ищецът счита, че разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Правилника за устройство и дейността на ГДО не следва да намери приложение в настоящия случай, тъй като към момента на прекратяване на правоотношението /03.04.2025 г./, Наредбата за изменение на Наредба № ..... от 2017 г. е била обнародвана и влязла в сила, а пар. 6 от същата следвало да се приложи по отношение на всички категории служители. Позовава се на чл. 15, ал. 3 от ЗНА, като излага, че е налице противоречие между т. 1, пар. 2 от раздел VI на ДР на Вътрешните правила за работна заплата на служителите по чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Правилника за устройство и дейността на ГДО и Наредба № ..... от 2017 г. По изчисления на ищеца, дължимото увеличение е в размер на 2038,40 лв. месечно. Ищецът сочи, че на служителите в ГДО се изплащало и допълнително възнаграждение за постигнати резултати съгласно Наредба № Н-2 от 24.08.2022 г. за условията и реда за формиране и изплащане на допълнителното възнаграждение за постигнати резултати в служебната дейност на служителите в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и териториалните звена. За времето от 01.12.2024 г. до 10.05.2025 г. ищецът е изпълнявал служебното си правоотношение и получил оценка 6, като съгласно чл. 40 от посочената наредба, следвало да получи една минимална работна заплата за страната, установена към последния ден на отчетния период. Ето защо ищецът претендира следните суми – 6310.80 лв., дължима разлика между получено и реално дължимо възнаграждение за периода 01.01.2025 г. – 03.04.2025 г. /от 01.01.2025 г. до 31.03.2025 г. по 2038.40 лв. месечно и 2 дни от м.04.2025 г. – 195,60 лв./; 14 268.80 лв.

/7295.52 евро/, дължима разлика между получено и реално дължимо еднократно парично обезщетение в размер на седем брутни заплати; 1950.40 лв., дължима разлика между 2 получено и реално дължимо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 8 дни за 2025 г.; 1077 лв. /550.66 евро/, дължимо възнаграждение за постигнати резултати за периода 01.12.2024 г. – 03.04.2025 г. Претендира и мораторна лихва, както следва: 95.97 лв., начислена върху сумата 6310.80 лв., за периода 03.07.2025 г. – 11.08.2025 г.; 216.09 лв. /110.49 евро/, начислена върху сумата 14 268.80 лв., за периода 03.07.2025 г. – 11.08.2025 г.; 29,54 лв., начислена върху сумата 1950.40 лв., за периода 03.07.2025 г. – 11.08.2025 г. и 16.31 лв. /8.34 евро/, начислена върху сумата 1077 лв., за периода 03.07.2025 г. – 11.08.2025 г. Претендира разноски.

Ответникът Главна дирекция „Охрана“ е депозирал отговор в срок, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че за личния състав на ГДО, съгласно чл. 393, ал. 2 от ЗСВ и чл. 12, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на ГДО, се предвижда прилагането на разпоредбите на част трета, глави седма – дванадесета от ЗМВР.

Не оспорва, че съгласно заповед № ...../07.03.2025 г. на министъра на правосъдието, считано от 03.04.2025 г. ищецът е с прекратено служебно правоотношение поради навършване на 60годишна възраст. Сочи, че съгласно тази заповед, на ищеца са изплатени полагащите се обезщетения по реда на чл. 234, ал. 1, ал. 4, ал. 8 и ал. 9 от ЗМВР, като същите са изплатени на база основно месечно възнаграждение, определено със заповед № ......./13.09.2023 г. на министъра на правосъдието, което възнаграждение е било актуално към датата на прекратяване на служебното правоотношение, като се позовава на разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ЗМВР. Излага, че Министърът на правосъдието е утвърдил със заповед № ......./15.05.2025 г. Таблица № 1 за основните месечни възнаграждения на държавните служители в ГДО, в сила от 01.01.2025 г. и Таблица № 2 за длъжностите и размерите на началните и максималните заплати за длъжност на лицата, работещи по трудово правоотношение в ГДО, в сила от 01.01.2025 г. Позовава се на разпоредбата на т. 1, пар. 2 от раздел V на ДР на Вътрешни правила за работната заплата на служителите по чл. 10, ал. 1, т.

1 и т. 3 от Правилника за устройството и дейността на Главна дирекция „Охрана“ и на пар.

20 от преходните и заключителни разпоредби към Правилника за изменение и допълнение на Правилника за устройството и дейността на ГДО, утвърдени със заповед № ...../15.05.2025 г., в които изрично е регламентирано, че когато със заповед на министъра на правосъдието, която влиза в сила от по-ранен момент, са определени нови размери на основните месечни възнаграждения в Таблицата за основните месечни възнаграждения на държавните служители в ГДО, тези нови размери се определят спрямо служители, намиращи се в служебно правоотношение с ГДО към и след датата на издаване на заповедта. Ответникът излага, че органът по назначаване /в случая министърът на правосъдието/ определя със заповед конкретния размер на основните месечни възнаграждения. Поддържа, че към датата на прекратяване на служебното правоотношение с ищеца, основното му месечно възнаграждение е определено със заповед № ......./13.09.2023 г. на министъра на правосъдието, като липсва основание за определяне на ново основно месечно възнаграждение на служителите от ГДО, съответно за преизчисляване. Посочва, че на ищеца е изготвена карта за оценка на постигнати резултати в служебната дейност, с рег. № 4341/06.06.2025 г. съгласно чл. 23 във вр. с чл. 16 от Наредба № Н-3 от 24.08.2022 г., за 3 отчетен период 01.12.2024 г. – 31.05.2025 г., с период на оценяване от 01.12.2024 г. до 02.04.2025 г., с оценка „6“, но излага подробни съображения, че при прекратяване на служебното правоотношение не се формира допълнително възнаграждение за постигнати резултати. Заповед за изчисляване на допълнително възнаграждение за постигнати резултати е издадена към 31.07.2025 г., като била определена сума в размер на 1077 лв. за отчетен период 01.12.2024 г. – 31.05.2025 г., когато ищецът вече не се намирал в служебно ПО с ответника. Оспорва се в случая да е приложима Наредба № ..... от 2017 г., тъй като приложими са Вътрешните правила за работната заплата на служителите в ГДО, утвърдени със заповед на министъра на правосъдието, както и заповедите на министъра на правосъдието за определяне на месечните възнаграждения. Оспорва се да е приложима и Наредба Н-2 от 24.08.2022 г. за условията и реда за формиране и изплащане на допълнително възнаграждение за постигнати резултати, по съображения, че приложима е Наредба № Н-3 от 24.08.2022 г. за условията и реда за формиране и изплащане на допълнително възнаграждение за постигнати резултати в служебната дейности на служителите в ГДО и териториалните звена. Оспорва крайните периоди, за които се претендират обезщетения /03 и 04.04.2025 г./, тъй като ищецът е бил служител до 02.04.2025 г. вкл. Оспорва размера на претенцията за неплатен годишен отпуск, респ. и за претендираната мораторна лихва за това вземане. Моли за отхвърляне на исковете.

С протоколни определения от 25.2.26 г. е допуснато увеличение размера на иска по т. 1 от исковата молба, който да се счита предявен за сумата от 6 319.04 лв., равняваща се на 3 230.87 евро, а искът за мораторната лихва върху тази главница да се счита предявен за сумата от 42.75 евро; на основание чл. 232 ГПК производството по делото е прекратено в частта за претенцията по т.3 от исковата молба за обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за разликата над 784.74 лв. до първоначално предявените 1950.40 лв., като искът остава предявен за сумата от 784.74 лв., равняваща се на 401.23 евро, и в частта за мораторната лихва върху тази главница за разликата над 5.59 евро до предявените 29.54 лв.

Съдът като съобрази изложеното, събраните доказателства и взе предвид приложимия материален закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото са искове по чл. 177, ал. 1, вр. чл. 178, чл. 234, ал. 1 и ал. 4, чл. 234, ал. 8 и ал.9, чл. 178, ал. 1, т. 5 от ЗМВР във връзка с чл. 393, ал. 3 от ЗСВ и чл. 86 от ЗЗД.

Като безспорни между страните са отделени обстоятелствата относно съществувало служебно правоотношение, по силата на което ищецът заемал длъжността „директор на Регионална дирекция „Охрана-София“ при Главна дирекция „Охрана“ към министъра на правосъдието, прекратено със заповед № ЧР – 06 – 12/07.03.2025 г. на Главния директор на Главна дирекция „Охрана“, поради навършване на пределна възраст, считано от 03.04.2025 г.; на ищеца са изплатени полагащите се обезщетения по реда на чл. 234, ал. 1, ал. 4, ал. 8 и ал. 9 от ЗМВР, на база основно месечно възнаграждение, определено със заповед № ......./13.09.2023 г. на министъра на правосъдието; на ищеца е изготвена карта за оценка на постигнати резултати в служебната дейност с период на оценяване 01.12.2024 г. – 02.04.2025 г., с оценка на служебната дейност „6“; със заповед № ЧР-03-53/31.07.2025 г., министърът на правосъдието е определил максимален размер за изчисляване на допълнително 4 възнаграждение за постигнати резултати в служебната дейност на служителите от Главна дирекция „Охрана“ и териториалните звена за отчетен период 01.12.2024 г. – 31.05.2025 г., в размер на 1077 лв.