Решение № 343 от 19.12.2025, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 343 гр. Дупница, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Страхил Н. Гошев при участието на секретаря Сашка Ив. Вукадинова като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно наказателно дело № 20251510200834 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 348а-22 от 08.08.2025 г., издадено от Началник сектор „Охранителна полиция“ при РУ – гр. Дупница, упълномощен със Заповед № 8121з-1371/11.11.2015 г., изменена и допълнена със Заповед № 8121з-250/05.03.2021 г., на МВР, с което на основание чл. 257, ал. 1 и по реда на чл. 53 от ЗАНН, на Г. Н. В., с адрес: гр. Д, обл. К., ул."Б. К." №**, с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 250,00 лева за извършено нарушение на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР.

В жалбата депозирана чрез редовно упълномощен процесуален представител – адв. Ч. се излагат твърдения против обжалвания акт. Твърдят се допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон при издаването на АУАН и НП, както и недоказаност на нарушението. Иска се отмяна на НП. Претендират се разноски.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от пълномощника – адв. Ч.. Последната поддържа жалбата и излага допълнителни съображения в нейна подкрепа, взема становище по доказателствата. Пледира за отмяна на НП и присъждане на разноски по реда на чл. 38, ал.1, т. 3, пр. 2-ро от ЗА, тъй като е указала безплатна правна помощ.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се представлява в съдебното заседание.

Взема становище по жалбата в молба депозирана до съда, като моли за потвърждаване на НП. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събрания по делото доказателствен материал, счита за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е един от управителите, заедно и поотделно с лицето Х. В., на дружеството „Уин Клуб“ ООД, което стопанисва ресторант – пицария находяща се на адрес: гр. Дупница, ж.к. Бистрица, кв. 205, УПИ – Х. Заведението имало определено удължено 1 работно време, което било отнето със Заповед № РД-04-800/28.05.2025 г., на кмета на Община Дупница и било установено работно време от 06:00 часа до 22:00 часа. Във връзка с това на жалбоподателя, като управител било издадено и връчено на 13.06.2025 г. писмено полицейско разпореждане УРИ-348р-12458/13.06.2025 г. от ПИ при РУ-Дупница, с което било разпоредено да спазва установеното с цитираната по-горе заповед работно време до 22:00 часа.

На 04.07.2025 г., около 23:20 часа в ресторант – пицария стопанисвана от дружеството „Уин Клуб“ ООД, находяща се на адрес: гр. Дупница, ж.к. Бистрица, кв. 205, УПИ – Х била извършена проверка на място в отсъствието на жалбоподателя от св. М. К. и С. С., полицейски служители при РУ-Дупница, като св. К. съставил докладна записка и констативен протокол от 04.07.2025 г., подписан от него и от колегата му С. С., който не е връчен и подписан от жалбоподателя или някое друго лице работещо в търговския обект. В тези документи св. К. посочил, че установил в лятната градина на ресторанта около 30 човека клиенти извън определеното работно време на обекта.

След това на база съставената докладна записка и констативен протокол от проверката АНО определил и разпорелил св. С. С. да състави на 17.07.2025 г. АУАН за констатираните обстоятелства, като свидетели по акта били св. К. и неговия колега С. С.. За датата и часа на съставяне на АУАН не бил уведомен и поканен жалбоподателят. Актът бил съставен в негово отсъствие, като по-късно бил връчен на същия срещу подпис от актосъставителя, но на по-късна дата – 21.07.2025 г.

Въз основа на този АУАН било издадено и обжалваното НП № 348а-22 от 08.08.2025 г., издадено от Началник сектор „Охранителна полиция“ при РУ – гр. Дупница, упълномощен със Заповед № 8121з-1371/11.11.2015 г., изменена и допълнена със Заповед № 8121з250/05.03.2021 г., на МВР, с което на основание чл. 257, ал. 1 и по реда на чл. 53 от ЗАНН, на Г. Н. В., с адрес: гр. Д, обл. К., ул."Б. К." №**, с ЕГН **********, е наложено административно наказание - „глоба”, в размер на 250,00 лева за извършено нарушение на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР. В обстоятелствената част на НП е посочено, че се определя наказание глоба, в размер на 200,00 лева, а в диспозитива на същото се налага такава в по-висок размер от 250,00 лева.

Същото е връчено редовно на нарушителя срещу подпис, на 17.09.2025 г.

По доказателствата:

Съдът възприема изложената по-горе фактическа обстановка въз основа на събраните гласни доказателствени средства и писмени доказателства, вкл. изисканите допълнително такива от АНО и АС-Кюстендил.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите С. и К. като последователни, сравнително непротиворечиви и логични в по-голямата им част. Казаното от св. К. е отразено и в съставените от св. К. в процесната нощ документи – Докладна записка и Констативен протокол. Същият не демонстрира много ясен спомен за събитията случили се в процесната нощ, тъй като е бил и на други проверки в този обект. Добросъвестно заявиха и двамата свидетели известните им обстоятелства. Наличните несъществени разминавания в разказите им съдът отдава изцяло на изминалия период от време, ежедневната им заетост с подобни случаи и личните паметови и изразни средства и способности на всеки от тях с оглед техните възраст, образование и опит. Съдът се доверява на показанията им още и тъй като всички те са принципно незаинтересовани от изхода на делото и няма данни за някакви техни предходни влошени взаимоотношения с жалбоподателя. Съдът приема с доверие и отразеното в прочетените и приети по делото, по реда на чл. 283 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН, писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

2

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимиран субект и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е и основателна по изложените в нея съображения, както и по други допълнителни такива.

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно констатира, че във воденото административнонаказателно производство са допуснати множество съществени процесуални нарушения, които го опорочават и водят като краен резултат до отмяна на наказателното постановление, обект на проверка в настоящото дело. Съдът намира, че АУАН и НП не отговарят на всички изисквания на закона относно тяхното съдържание, като не е спазена и процедурата по издаването на АУАН в присъствието на нарушителя.

На първо място безспорно е от съдържанието на АУАН и от свидетелските показания събрани по делото, че същият е издаден в отсъствието на нарушителя и в нарушение на нормата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, който гласи:

Чл. 40, ал. 1 ЗАНН: „Актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя“. Изключение от това е предвидено в ал. 2 на същата разпоредба, която предвижда, че : „Когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие.“ В случая актосъставителят нито е уведомил, нито е канил, нито е търсил нарушителя преди да състави АУАН в негово отсъствие. Същият не е и разбрал за инициираното спрямо него административнонаказателно производство или изобщо за извършената му проверка, доколкото не му е връчен и препис от констативния протокол съставен от св. К. на 04.07.2025 г., когато жалбоподателят според свидетелят е отсъствал.

Комбинацията от всички тези административнонаказателни и фактически действия на контролните полицейски органи случили се тайно и неизвестно от жалбоподателя накърняват сериозно правото му на защита в хода на административнонаказателното производство.

Нещо повече в АУАН и НП не е налице и надлежно, ясно и конкретно описание на нарушението, като не са посочени словесно никакви конкретни фактически действия или бездействия, с които да се сочи, че жалбоподателят като един от управителите на търговското дружество е извършил нарушението и не е спазил издаденото му писмено полицейско разпореждане. Не е посочено, дали е допуснал, разпоредил или възразил и т.н. с което да е допринесъл за наличието на установените клиенти в лятната градина на заведението. Единственото описание не неговото поведение, като отсъстващо при проверката лице е с думите - „не изпълнява“, което е крайно недостатъчно, лаконично и двусмислено, за да може да реализира правото си на защита в производството.

На следващо място налице е недопустимо противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на обжалваното НП относно размера на санкцията, която е наложена за описаното в него нарушение. В първата част на НП е определена и посочена глоба в размер на 200,00 лева, а с диспозитива е наложена по-висока по размер санкция в размер на 250,00 лева. Тази неточност води до неяснота относно волята на АНО каква по размер санкция желае да наложи за конкретното нарушение и от там води до накърняване правото на защита на санкционирания субект с какъв размер наказание „глоба“ е бил наказан от АНО.

По-нататък неправилно е определен според съда и субекта на нарушението в лицето на жалбоподателя, който не е присъствал при проверката според св. К., т.е. с нищо повече не е допринесъл за неизпълнението на полицейското разпореждане от други управител на дружеството – Х. В., видно от приложената справка от ТРРЮЛНЦ. В този смисъл 3 обстоятелството, че на този управител е било връчено по-рано писменото полицейски разпореждане от 13.06.2025 г. –на л. 18 от делото, не предопределя неговата вина и административнонаказателна отговорност за бъдещото му неспазване, особено когато не са установени негови противоправни действия и бездействия в нарушение на разпореденото му от полицейския орган. Не може да се презюмира недоказано и неустановено при проверката или след нея такова негово поведение, което да се подведе по административнонаказателния състав на чл. 64, ал.4 от ЗАНН. Със същия успех и другия управител, който не е санкциониран може да е разпоредил на персонала в заведението да работи след работното време определено със заповедта на кмета на Община Дупница. Изцяло недоказано остава твърдяното нарушение в този смисъл, относно отговорното физическо лице – управител със събраните от АНО доказателства, вкл. и с тези събрани в хода на съдебното производство, вкл. показанията на св. К., който изобщо не е сигурен за част от твърденията си. Всичко това обосновава необходимостта от отмяна на обжалваното НП и на това самостоятелно основание.

Съобразно всичко гореизложено НП следва да се отмени изцяло, като неправилно и незаконосъобразно поради посочените, допуснати съществени процесуални нарушения и недоказаност на нарушението, респ. на деянието извършено от конкретно санкционираното физическо лице.

По разноските:

С оглед изхода на делото и заявената своевременно претенция за разноски от процесуалния представител на жалбоподателя по реда на чл. 38, ал.1, т. 3, пр. 2-ро от ЗАдв, принципно в полза на адвоката би възникнало правото на разноски, съгласно чл. чл. 63д, ал.1 ЗАНН, вр. с чл. 143 от АПК, вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2-ро от ЗАдв. Претенцията на адвоката е доказана от представения договор за правна защита и съдействие, ведно с пълномощно, поради което съдът приема, че са налице всички предпоставки визирани в чл. 38, ал.1, т. 3 от ЗАдв. Нормата гласи следното: „Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист.“ Формално в договора е посочено предложение 2-ро от нормата, като не е нужно да се доказва това обстоятелство. В този смисъл виж и Решение № 116 от 22.02.2024 г. по гр. д. № 790 / 2023 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. Отделение. Съгласно изложеното, съдът приема, че следва да осъди АНО да заплати, на основание чл. 63д, ал.1 ЗАНН, вр. с чл. 143 от АПК, вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т.