Решение № 4588 от 08.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4588 гр. Пловдив, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20255330115249 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с установителен иск, предявен от „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, против Х. С. Б., ЕГН ********** за постановяване на решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника Х. С. Б. с ЕГН **********, че същият дължи на "ИЗИ ФИНАНС" ЕООД с ЕИК 201196810, сумата от 368.59 лв., от които: 350.04 лв. дължима главница по договор за предоставяне на кредит от разстояние № ***/*** г., и сумата от 18.55 лв. - лихва за забава за периода от *** г. до *** г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на входиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до пълното погасяване на дължимата сума, и за което взеване е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 444/2025 г. на Районен съд - П.. Моли за присъждане на направените разноски в заповедното производство в следния размер: 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и платената държавна такса в размер на 21.25 лв., ккато и на направените разноски в настоящото производство включително държавна такса, депозити за експертизи и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лева.

В исковата молба ищецът излага твърдения, че между ответникаи ищеца бил сключен Договор за предоставяне на кредит от разстояние № *** от *** г. Посоченият договор бил сключен от разстояние при съответно приложение на нормите на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, чрез електронната платформа, като се прилагат дискове със записани текстове от договора за кредит и ОУ, ведно с имейлите и преписка по кредита, диск със записан разговор с ответника потвърждаващ сключването на договора, 1 вайбър профил и вайбър видео разговор. Твърди се, че по силата на цитирания договор за кредит, ответникът усвоил сума в размер от 700 лева, преведена по посочена от ответника банкова сметка, разкрита в ***. Посочения в договора за кредит фиксиран лихвен процент бил 40,15%, а ГПР 48,44 %. Сумата следвало да бъде върната на девет месечни вноски в срок до *** г., съгласно погасителен план. Излага се, че по процесния договор били извършени доброволни плащания от длъжника в размер на 235,54 лева за главница, 61,58 лв. за лихва и 168,21 лева, като след писмо от КЗП платените от длъжника суми за неустойка били разпределени по реда на член 76, ал. 2 ЗЗД, като се претендира остатък от главница в размер на 350,04 лева.

За събиране на претендираното вземане ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 444/2025 г. по описа на Районен съд – П.. По делото била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена на длъжника, който подал възражение по реда на чл. 414 ГПК, поради което се обосновава правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск. Претендират се сторените разноски в заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез адв. К. Р., с който оспорва изцяло предявения иск, както по основание, така и по размер.

Оспорва се сключването на процесния договор, доколкото към исковата молба такъв не бил приложен, а и от страна на ответника не се установявало извършено електронно изявление за сключването на договора по реда на ЗПФУР.

Оспорва се реалното предоставяне на кредита. Оспорва по същество приложените към исковата молба писмени доказателства. Твърди, че договорът за кредит е недействителен, поради неспазване на изискванията на противоречни на изискванията на чл.

10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7 - 9 от ЗПК. Твърдя, че по начина на оформянето му, процесният договор противоречи на изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, тъй като същият не е изготвен „по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12“. Съдържанието и подредбата на клаузите от договора били неясни и не давали възможност на потребителя да разбере какви са основните параметри на договора, тъй като не ставало ясно каква сума получава в заем и каква следва да върне.

Не бил спазен размерът на шрифт – не по-малък от 12. Договорът за кредит не съдържал общия размер на кредита и условията за усвояването му, в него не били посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му, липсвала и разпоредба, уреждаща лихвения процент и условията за прилагането му, липсвало уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният процент - дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница, както и размер на лихвения процент на ден.

Не ставало ясно как е разпределян лихвеният процент във времето - върху цялата дължима главница или е съобразно поетапното й намаляване и така оставало неясно как е формирана възнаградителната лихва. В договора за кредит от разстояние не били посочени 2 годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

В договора за кредит било предвидено заплащането на неустойка, която се твърди да епоради противоречие с добрите нрави, тъй като многократно увеличава размера на кредита без яснота относно насрещната престация. На следващо място, тази клауза била уговорена по начин който противоречи на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Р. Б..

Твърди се, договорът за кредит не съдържал информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит, което е самостоятелно основание за недействителност по чл. 22 от ЗПК.

В Договор за кредит не било посочено наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения процент на ден.

Поради недействителност на договора за кредит потребителят дължал връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи по кредита.

Излагат се твърдения, ответникът лично или чрез трето лице да бил платил цялата чиста стойност на кредита от 700 лв., поради което не дължал никакви други суми по него.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Не са налице факти и обстоятелства, които се признават от страните, както и такива, които не се нуждаят от доказване.

3

При разпределение на доказателствената тежест в тежест на ищеца е указано да установи, че вземането му се основава на валиден договор за кредит, сключен от разстояние с ответника по реда на ЗПФУР и че е предоставил сумата от 700 лева на ответника.

На ответника при условията на насрещно доказване е указано да установи обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесното вземане, както и да установи твърденията и възраженията си в отговора на исковата молба за недействителност на договора за кредит, вкл. за шрифта на договора, както и установи факта на плащане на сумата от 700 лева по договора за кредит.

От приетата по делото СТЕ, неоспорена от страните, която съдът цени като изготвено компетентно и безпристрастно, се установява, че при извършеното изследване на електронната система на „Изи Финанс" ЕООД се установява, че по договор за кредит № *** са регистрирани действия, предвидени в процедурата по кандидатстване за кредит създаване на профил, въвеждане на лични данни, подаване на искане за кредит и последващо разглеждане на заявката. В същата система са съхранени въведените данни и прикачените към профила и кредита документи, като заявката е регистрирана и впоследствие одобрена. Данните за договор за кредит № *** и прикачените документи са представени в Приложение 1 към експертизата. Също така се установява, че в електронната система на „Изи Финанс“ ЕООД е наличен регистриран профил, съдържащ лични данни на Х. С. Б., чиито данни са въведени и съхранявани в системата в хода на процедурата по кандидатстване за кредит. Към профила и кредит № *** са прикачени изображения на лицевата и обратната страна на лична карта на Х. С. Б., селфи с лична карта, екранни изображения от видеоразговор в платформата „Вайбър“, както и удостоверение за банкова сметка, които данни и документи се съхраняват в електронната система на дружеството. В хода на процедурата по кандидатстване, одобряване и сключване на договор за кредит № *** са установени електронни съобщения, адресирани до електронна поща ***, посочена в профила на Х. С. Б.. Сред тях са уведомление за успешно прието искане за заем, уведомление за одобряване на заем в размер на 700 лв., съдържащо указания за потвърждаване на договора чрез линк и цифров код, получен чрез SMS, както и последващо уведомление за превеждане на сумата по кредита. Налични са и последващи електронни съобщения, свързани с обслужването и просрочието по договор № ***. Съгласно наличните SMS логове в електронната система на „Изи Финанс" ЕООД, на *** г. в *** ч. на телефонен номер ***, посочен в профила на кандидата за кредит, е изпратен SMS с цифров код *** за потвърждаване на договор за кредит № ***. В системата съобщението е отразено със статус „Доставен до абоната“. В електронната система на „Изи Финанс“ ЕООД е регистрирано, че на *** г. в *** ч. кредитополучателят е потвърдил договор за кредит № *** чрез въвеждане в сайта на получения чрез SMS цифров код и избиране на бутон „Потвърди“, с което договорът е активиран в системата. На *** г. в *** ч. е регистрирано последващо действие „Парите са преведени“ по сметка на клиента в банка ***.

Приетото заключение установява сключването от страните на процесния договор за кредит от разстояние, тъй като по безспорен начин се установява в цялост изпълнената 4 процедура по сключването му, като регистриране на потребителя, въвеждане на лични данни, подаване на искане за кредит и изразено съгласие на потребителя за сключване на договора чрез регистрирано в ел. система на ищеца потвърждаване на договора чрез въвеждане в сайта на получения чрез SMS цифров код и избиране на бутон „Потвърди“, така както е определено в приложените ОУ към договорите за предоставяне на кредити от Изи Финанс ЕООД.

От представената справка – разпечатка от счетоводната система на банката *** /л.85/, неоспорена от ответника, се установява извършен превод от 700 лева по сметка IBAN ***, с титуляр Х. С. Б., ЕГН ********** с основание ДОГОВОР ЗА ЗАЕМ HOMEP ***.