Решение № 4681 от 30.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4681 гр. София, 30.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира И.а

Членове:

Райна Мартинова

Петя Попова при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20221100508573 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20041910/13.06.2022 г. по гр.д. № 5602/2019 г. по описа на СРС, 60 състав „Д.З.“ АД е осъдено да заплати на К. К. И. на основание чл.

405, ал. 1 от КЗ сумата от 842,82 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по автомобилна застраховка „Каско“ за настъпило на 18.09.2018 г. застрахователно събитие със собствения на ищеца лек автомобил марка „Мерцедес – Бенц“, модел С500 с рег. № ****, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.01.2019 г. до окончателното плащане на дължимата сума, като искът е отхвърлен за разликата над уважения размер от 842,82 лева до пълния предявен размер от 5528,16 лева.

Срещу решението, в частта, с която предявеният иск е отхвърлен за разликата над сумата от 842,82 лева до предявения размер от 5528,16 лева, е постъпила въззивна жалба вх. № 25049859/28.06.2022 г., подадена от К. К. И., в която са изложени съображения за неправилност на постановеното решение.

Въззивникът поддържа, че при сключване на застрахователния договор декоративната решетка на автомобила не е била деформирана, а е имала само 1 драскотини. Тя не е била за смяна, а за пребоядисване, което обаче не налагало пълната й подмяна. По отношение на фаровете и стоповете на автомобила, въззивникът счита, че не е била налице нито една от предвидените в общите условия хипотези, при които застрахователят можел да откаже плащане на застрахователно обезщетение. При сключване на договора за застраховка автомобилът е бил оборудван с фарове, които са били за по-нов модел, респективно по – скъпи и завяната им впоследствие с поевтини, не означавало, че застрахователят не дължи плащане на стойността им. Смяната на фаровете се наложила, тъй като те не били оригиналните за този модел. По отношение на декоративна решетка на преден капак не били изложени никакви съображения. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло. Претендира направените в двете инстанции разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия „Д.З.“ АД вх. № 25057401/08.08.2022 г., с която заявява, че оспорва въззивната жалба. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира направените във въззивното производство разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 5602/2019 г. по описа на СРС, 60 състав е образувано по искова молба, подадена от К. К. И. против „Д.З.“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от Кодекса за застраховането.

Ищецът твърди, че на 22.05.2018 г. сключил договор за застраховка „Каско на

МПС“ с ответното дружество с полица

№

0312180191009173/22.05.2018 г. за лек автомобил „Мерцедес Бенц“ с рег. № ****. Твърди, че 18.09.2018 г. намерил автомобила си с увредени ляв фар, десен фар, предна броня, решетка на предна броня, преден капак, декоративна решетка в преден капак, ляв стоп, десет стоп и на 19.09.2018 г. уведомил застрахователното дружество. Заведена била преписка № 210383409/2018 г., но с писмо изх. № 310069354/21.09.2018 г. било отказано изплащане на застрахователно обезщетение по предявената претенция с аргумент, че според 2 застрахователя се касаело за опит за измама и освен това полицата била прекратена. С молба от 03.10.2018 г. по реда на чл. 380, ал. 1 от КЗ предявил претенция за заплащане за застрахователно обезщетение, но отново било отказано плащане. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 5528,16 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат на застрахователно събитие – щета 210383409/2018 на МПС „Мерцедес С 500“ с рег. № **** по сключена застраховка „Каско на МПС“ с полица № 2180191009173/22.05.2018 г., ведно със законната лихва от 28.01.2019 г. до окончателното плащане. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Д.З.“ АД, с който заявява, че оспорва предявения иск изцяло. Посочва, че са налице изрично предвидените в т. 7 във връзка с т. 7.11 от Общите условия общи изключения от риска, съгласно което застраховката не покривала щети, причинени от, свързани с или вследствие на измама, опит за измама или заблуда на застрахователя от страна на застраховащия, застрахования или негов упълномощен представител, при сключване на застрахователния договор и/или при предяваване на претенция за изплащане на застрахователно обезщетение и/или при доказване на застрахователно събитие и/или при оценка на щетите. Поддържа, че не бил реализиран покрит от застраховката риск. Твърди, че описаните от застрахования щети са по цялата повърхност на МПС, което не съответствало на посоченото в искането, че били нанесени на МПС в паркирано състояние. Изключвала се възможността да бъдат нанесени и в рамките на една нощ. Констатирано било че част от уврежданията са по детайли, различни от тези, които са по застрахователната полица. Не били представени доказателства от застрахования, че подменените части са дефектирали. Твърди, че дефектирали (по твърденията на ищеца) фарове и стопове на автомобила били подменени с други, по-стари, но впоследствие (към 16.11.2018 г.) след отстраняване на щетите по МПС и представяне на контролен оглед са поставени фарове, идентични с тези, с които МПС е било застраховано. При условията на евентуалност, ако се установи, че детайлите са сменени поради дефект, то се позовава на разпоредбата на т. 45 във връзка с т. 45.11 от общите условия, а именно, че не е изпълнил задължението си да съдейства на застрахователя за извършване на оглед и снимки при смяна на детайли на 3

МПС след сключване на договора. Предвид на неизпълнението на това задължение съгласно т. 57, вр. с т. 57.1 застрахователят имал право да откаже изплащане на обезщетение. Поддържа, че не се държи обезщетение и за увредената решетка, тъй като тя съставлява невъзстановена щета по смисъла на т. 7.16 и т. 57.3 от общите условия. Решетката не била подменена. При условията на евентуалност оспорва размера на претенцията.

В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства, както и е прието заключение на съдебно – автотехническа експертиза, въз основа на които първоинстанционният съд е приел, че не са налице основанията, предвидени в 408, ал. 1 от Кодекса за застраховането за отказ да бъде изплатено обезщетение, но приема, че е налице основание да не бъде определено и изплатено обезщетение за невъзстановени щети и за щети по детайли, които били подменени след сключване на договора и за които не е извършен оглед от представител на застрахователя.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно в обжалваната част като на основание чл.

272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Договорът за застраховка „Каско на МПС” е вид имуществена застраховка, по силата на който застрахователят се задължава да заплати на застрахования обезщетение за имуществени вреди, настъпили при настъпване на застрахователно събитие. Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото доказателства, че между ответното застрахователно дружество и ищеца К. К. И. е бил сключен застрахователен договор, по силата на който застрахователят е поел задължение да поеме риска от настъпване на вреди по лек автомобил Мерцедес Бенц с рег. № СВ **** КС.

Съгласно чл. 405, ал. 1 от Кодекса за застраховането при настъпване на 4 застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, като срокът не може да бъде по – дълъг от 15 дни от датата, на която застрахованият е изпълнил задълженията си да уведоми застрахователя и да представи всички поискани документи.

С отговора на исковата молба ответното дружество е направило изрично възражение, че уврежданията по декоративна решетка, заявена от застрахования като увредена при настъпване на застрахователното събитие не е покрит риск по смисъла на застрахователния договор, както и че не е уведомен за сменените фарове и стопове на автомобила.

Съгласно т. 7.16 от Общите условия към застраховка Каско на МПС предвижда, че не се покриват щети, които са установени по време на огледа на МПС при сключване на застраховката и за които застрахователят не е бил уведомен писмено за отстраняването им и не е извършил оглед след отстраняването на щетата през срока на застраховката. Не е спорно между страните, а и се установява от заключение на вещо лице, изготвено въз основа на снимков материал при първоначалния оглед че при сключване на застрахователния договор била установена зона на увреждане на хромирана решетка, която не подлежи на ремонт. Следователно и доколкото застрахователят изрично е документирал увреждането при сключване на застрахователния договор, то тази част от автомобила с оглед разпоредбата на т. 7.16 от общите условия към него, не е покрит риск и за нея застрахователят не дължи застрахователно обезщетение (57.3). Без правно значение е дали увреждането е можело да бъде отстранено чрез боядисване или чрез подмяна.

Покритието по застраховка Каско е можело да включи и декоративната решетка, ако след сключване на договора, застрахованият е уведомил застрахователя, че е отстранил увреждането, като е представил и автомобила за нов оглед, както и след отразяване на възстановената част в застрахователанта полица. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е било да установи, че е отстранил увреждането на декоративната решетка, дали чрез боядисване или подмяна, както и че е уведомил застрахователя за това в срока на действие на застрахователния договор. Доказателства и твърдения в тази насока не са ангажирани, поради което и правилно първоинстанционният съд е отхвърлил иска в частта, с която е направено искане да бъде осъден ответника да заплати обезщетение за тази част.

5

Правилни са и фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд в частта, с която е оставен без уважение предявения иск за определяне и заплащане на застрахователно обезщетение за увредени фарове и стопове на автомобила. Съгласно разпоредбата на т. 45.11 от Общите условия в съдържанието на застрахователния договор е включено задължение за застрахованото лице при подмяна на детайли на МПС след сключване на застрахователния договор да представи автомобила на застрахователя за оглед. Неоснователен е доводът на въззивникът, че не изпълнил това свое задължение. Изрично е посочено във въззивната жалба, че е предоставил автомобила за оглед, но междувременно настъпило застрахователното събитие. От събраните по делото доказателства не се установява кога и при какви обстоятелства са сменени фаровете и стоповете на автомобила, установени при сключване на застрахователния договор. От заключението на приетата съдебно – автотехническа експертиза въз основа на предоставените снимки при трите огледа на автомобила се установява разлика в конструкцията/визията, както на фаровете, така и на стоповете. Вещото лице посочва, че при сключване на договора фаровете са били с кръгъл рефлектор, а стоповете са светодиоди, а при инцидента с елиповиден, а стоповете са различни. Дадено е заключение, че не е възможен дефект, който да налага едновременната смяна на фаровете и стоповете. Правилни са изводите на първоинстанционният съд, че доколкото елементите на автомобила поотделно и като обща вещ са предмет на застрахователния договор, така както е описан при сключването му, то при последваща подмяна на съответните части не може да се приеме, че застрахователят дължи обезщетение и за новите части без да е извършил огледа им и да е постигнато съгласие, че отговорността се поема и за тях.