Решение № 72 от 07.03.2023, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Русе, 07.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Мария Велкова

Антоанета Атанасова при участието на секретаря Вероника Якимова като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело № 20234500500056 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Д. Л. Л. и В. Ц. Л., действаща лично и със съгласието на своята майка Д. Л. Л. чрез адв.Н. Б. от АК-Русе против решение №1605/16.12.2022 г., постановено по гр.д.№ 2748/2022 г. по описа на Русенския районен съд, с което са уважени предявените от И. И. Л. и С. И. Л. субективно съединени искове за разваляне на сключения с нотариален акт №39, т.ІV, рег.№ 6964, дело №1024 от 28.02.1995 г. на РН договор за издръжка и гледане, по силата на който Ц. Ц. Л., поч. на 25.03.2022 г. прехвърлила на сина си Ц. И. Л., поч. на 12.09.2010 г. притежаваната от нея 1/3 ид.ч. от правото на собственост върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с адрес:

********* срещу задължение за гледане и издръжка до размер на по 1/12 ид.ч. за всеки от тях или общо до размер на 1/6 ид.ч. поради неизпълнение с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД. Твърди се, че решението спрямо В. Л. е недопустимо, тъй като същата имала също качеството на законен наследник на Ц. Л., а по същество неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон по 1 съображенията, изложени в жалбата. Претендират отмяна на решението и постановяване на ново, с което исковете са отхвърлят като недопустими и неоснователни. Претендират и направените разноски за производството.

Ответниците по жалбата И. И. Л. и С. И. Л. чрез пълномощника си адв.Б.

С. от АК-Русе са подали отговор на въззивната жалба по реда и в срока на чл.263 от ГПК, в който изразяват становище за нейната неоснователност.

Искат да се потвърди обжалваното решение, както и да им се присъдят направените разноски за въззивната инстанция.

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд приема следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна- ответниците, имащи право на жалба и правен интерес от обжалване, в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството по делото е образувано въз основа на предявените от И.

И. Л. и С. И. Л. против жалбоподателите субективно съединени искове за разваляне на алеаторен договор до размера на притежаваните от тях наследствени права поради неизпълнение с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД.

По делото е установено, че на 28.02.1995 г. с нотариален акт № 39, т.ІV, д.№ 1024/95 г. по описа на нотариус при РРС, Ц. Ц. Л., действаща лично и като пълномощник на съпругът си И.И. Л. прехвърлят на сина си Ц. И. Л. правото на собственост върху следния недвижим имот: 2/3 ид.части от апартамент в ************** срещу дадените досега грижи и издръжка от приобретателя към прехвърлителите и поемане на задължение и занапред да ги гледа, храни, облича, при болест лекува, а след смъртта им да ги погребе като прехвърлителите си запазват пожизнено право на ползване на целия имот. Безспорно е установено, че прехвърлителят И. Л. е починал на 03.03.1995 г., а Ц. Л. е починал на 12.09.2010 г. и негови законни наследници са преживялата му съпруга Д. Л. Л. и дъщеря му В. Ц. Л..

С влязло в сила решение № 208/03.05.2018 г., постановено по в.гр.д.№ 662/2017 г. по описа на ОС-Русе, задълженията на Д. Л., действаща лично и 2 като майка и законен представител на малолетното дете В. Л., двете в качеството им на законни наследници на Ц. Л., по договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка на Ц. Л., са трансформирани в задължение за солидарно заплащане на пожизнена месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от 02.07.2016 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, както и сумата от 2400 лв. – компенсаторно обезщетение за неизпълнение за периода 01.07.2015 г. – 01.07.2016 г.

По молба на Ц. Ц. Л.а и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 17.07.2018 г. по в.гр.д.№662/2017 г. по описа на РОС е образувано изп.д.№ 628/2018 г. по описа на ЧСИ В.Н.- рег.№ *** на КЧСИ срещу длъжника Д. Л.

Л.- лично и в качеството си на майка и законен представител на детето В. Ц.

Л. . По искане на взискателя е наложен запор върху трудовото възнаграждение на Д. Л. и от него са превеждани суми, платени на взискателя, както следна: на 16.02.2019 г.- 248.22 лв., на 10.03.2019 г.- 80 лв., на 04.04.2019 г.- 319.03 лв., на 12.01.2021 г.- 97.28 лв., на 13.04.2021 г.- 182.48 г., за периода м. май- м. октомври 2021 г., както и за периода м.декември 2021 - м.март 2022 г.- по 200 лв. месечно, а за м. ноември 2021 г.- 84.80 лв. или общо сумата в размер на 3011.81 лв.

Установено е, че Ц. Ц. Л.а е починала на 25.03.2022 г. и нейни законни наследници са И. И. Л. и С. И. Л.- нейни внуци, както и В. Л.- внучка.

С показанията на св. Галя Ангелова- майка на ищците, е установено, че до 2020 г. Ц. Л.а живеела със сина си И. Л., поч. на 07.12.2020 г., който до смъртта си се грижил за майка си. Жалбоподателите живеели в гр. Варна и не полагали грижи за нея. Ц. Ц. Л.а споделяла, че не й стигат парите за покрИ.е на нуждите й. Ответниците по жалбата след смъртта на баща им посещавали баба си, носели й храна, пазарували й.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил предявените искове по съображенията, че е налице неизпълнение на поетите с договора задължения, респ. налице е неизпълнение на трансформираното задължение от страна на жалбоподателите, което с оглед естеството на договора не е незначително по смисъла на чл.87, ал.4 от ЗЗД, тъй като всяко неизпълнение на алеаторния договор е форма на пълно неизпълнение.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

3

При разглеждане на спора не са допуснати процесуални нарушения, правилно са установени релеватните за спора факти въз основа на задълбочен анализ на релевираните по делото доказателства и правилно е приложен материалния закон.

В чл.87, ал.3 от ЗЗД е регламентирана правната възможност по съдебен ред да бъдат разваляни договори, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти поради неизпълнение.

Субективното право, регламентирано в чл.87, ал.3 от ЗЗД е наследимо, поради което всеки от наследниците на кредитора може да предяви иск за разваляне на сключен договор съобразно обема на наследствените си права.

В настоящият случай И. Л. и С. Л. имат качеството на законни наследници на кредитора Ц. Л., исковете са предявени съобразно притежаваните от тях права- по 1/12 ид.ч., поради което са допустими.

Наведените от жалбоподатели доводи за недопустимост са изцяло несъстоятелни. Жалбоподателката В. Л. също притежава качеството на законен наследник на своята баба- Ц. Л., поч. на 25.03.2022 г., но това обстоятелство е пречка същата да предяви иск за разваляне на договора съобразно притежаваните от нея права, тъй като е налице слИ.е на качеството на длъжник и кредитор. Това обстоятелство обаче не е процесуална пречка другите наследници да предявят иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД съобразно правата си.

Предявените искове са допустими и правилно са разгледани по същество.

Успешната искова защита предпоставя наличие на договор между страните, респ. между техните праводатели, изпълнение на задълженията от страна на прехвърлителя и неизпълнение на задълженията от страна на длъжника или от неговите правоприемници.

По делото е установено по категоричен начин, че на 28.02.1995 г. Ц. Л.а и съпругът й И. Л. са прехвърлили на Ц. Л. правото на собственост върху следния недвижим имот: 2/3 ид.части от апартамент в ************** срещу дадените досега грижи и издръжка от приобретателя към прехвърлителите и поемане на задължение и занапред да ги гледа, храни, облича, при болест лекува, а след смъртта им да ги погребе като прехвърлителите са си запазили пожизнено право на ползване на целия имот.

4

Договорът за издръжка и гледане е ненаименован, допустим от закона и морала с оглед регламентираната в чл.9 от ЗЗД автономия на волята на страните. По отношение на него намират приложение общите разпоредби на закона относно сключване, изменение, изпълнение, прекратяване, както и относно последиците от неизпълнението.

Съгласно ТР №96/66 г. на ОСГК договорът за издръжка и гледане се окачествява като средство за постигане на социална цел и предназначение, като способ да се обезпечат и предоставят социално- битови условия на прехвърлителя и е обусловен от личността на страните. Същият се характеризира с еднократност на престацията на прехвърлителя, а задължението на приобретателят е с продължителен характер- да полага ежедневни грижи и дава издръжка, независимо от материалните възможности на кредитора.

Законът- чл.79, ал.1 от ЗЗД изисква точно изпълнение на договора. Това предполага изпълнение на дължимата престация по вид, обем и качество съобразно уговореното в договора като в този случай обема на дължимите грижи и издръжка е съобразно конкретните нужди на кредитора.

Изпълнението освен това следва да бъде съобразено с правилата на добросъвестността и на морала- чл.63, ал.1 от ЗЗД. Последното изискване на закона е от особено съществено значение за алеаторните договори, при които се прехвърля правото на собственост срещу задължения за грижи и издръжка.

В настоящият случай с факта на сключване на договора прехвърлителите са изпълнили задълженията си, породени от договора и са придобили качеството на кредитори.

Установено е, че И. Л. е починал на 03.03.1995 г., а Ц. Л. е починал на 12.09.2010 г. и негови законни наследници са жалбоподателите. В резултат на настъпилото наследствено правоприемство същите от момента на неговата смърт са придобили качеството на длъжници по сключения алеаторен договор. За същите е възникнало задължението да престират грижи и издръжка на кредитора съобразно обема, уговорен с договора.

Установено е, че жалбоподателите не са изпълнявали това свое задължение, поради което по иск на кредитора задължението им за осигуряване на грижи и издръжка в натура е трансформирано в парично 5 задължение.

От момента на влизане в сила на решението, с което задължението е трансформирано в парично, жалбоподателите е следвало да престират определения размер издръжка всеки месец до смъртта на прехвърлителката.

В доказателствена тежест на жалбоподателите е да установят факта на точно изпълнение на това свое задължение, за което не са релевирани доказателства.

Напротив, от приложеното изпълнително дело е видно, че кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист и е образувал изпълнително производство за принудително събиране на дължимата месечна издръжка, която не е заплащана редовно от жалбоподателката Д. Л.- лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетната си дъщеря. От данните по изпълнителното дело е видно, че в периода от м. февруари 2019 г. до м. март 2022 г. изпълнението е осъществявано в резултат на приложен изпълнителен способ, частично като са налице и удържани суми в по- нисък размер от дължимия.

С оглед на тези факти правилен е изводът на първоинстанционния съд, че е налице неизпълнение на поетите с договора задължения от страна на длъжниците. В настоящият случай всяка форма на неизпълнение на алеаторното задължение са приравнява по последици на пълно неизпълнение.

С оглед на това възражението по чл.87, ал.4 от ЗЗД е неоснователно, както правилно е прието в обжалваното решение.

Неизпълнението на поетите с договора задължения от страна на жалбоподателите е нов правно релевантен факт, настъпил в договорната връзка, който поражда нови правни последици. За кредиторът, респ. за неговите правоприемници е възникнало субективното право да развалят сключения договор съгласно разпоредбата на чл.87 от ЗЗД - поради виновно неизпълнение на задълженията от страна на жалбоподателите.