Акт № 20426 от 30.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20426 гр. София, 30.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20251110140911 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД против М. Д. Б..

Ищецът „Топлофикация-София“ ЕАД твърди, че между него и ответника, като собственик на топлоснабден имот, е възникнало облигационно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди по отношение на топлоснабден имот, находящ се в ***, с абонатен номер ****** Твърди, че за периода от 01.05.2021 г. - 30.04.2023 г. е доставил топлинна енергия на ответника, но последния не бил заплатил дължимата за това цена в общ размер от 2338,93 лева (1195,86 евро).

Ответницата дължала и обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава в размер на 557,38 лева (284,98 евро) за периода от 15.09.2021г. – 23.08.2024 г.

Ответницата дължала и сумата в размер на 1,45 лева (0,74 евро) - главница за услугата дялово разпределение за периода 01.05.2022 г. - 31.05.2022 г., както и лихва върху тази сума в размер на 0,37 лева (0,19 евро) за периода 16.07.2022 г. до 23.08.2024 г.

Ищецът сочи също така, че през процесния период действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация София” АД на потребители в гр.София, одобрени с Решение от №ОУ-033/08.10.2007 г. на ДЕКВР, според които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура.

Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата – „Нелбо“ ЕАД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването. За имота на ответника били издавани такива изравнителни 1 сметки.

Предвид изложеното, моли съда да призна за установено, че ответницата му дължи горепосочените суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№53806/2024 г. по описа на СРС, 35 състав.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения особен представител, с който се оспорват предявените искове като неоснователни. Оспорва количеството на доставена топлинна енергия. Прави възражение за изтекла погасителна давност за процесните вземания. Твърди, че вземането за услугата дялово разпределение не е възникнало, доколкото разпоредбата от общите условия, която предвижда възможност за едностранно определяне на реда и начина на плащане на сумата, е неравноправна, доколкото същата водела до значително неравновесие между правата на страните. Оспорва претенцията за лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, доколкото ответницата не била поканена за плащането й. По изложените съображения моли съда да отхвърли предявените искове.

Третото лице-помагач „Нелбо” ЕАД намира предявените искове за основателни.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

Съдът приема, че е сезиран с искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, следните правопораждащи факти, а именно: 1. по исковете за главници - че спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответниците топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2. по исковете за законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума. С оглед възражението за изтекла погасителна давност ищецът следва да докаже и наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.

Не следва нищо по-различно и от разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. Според тълкуването, възприето в т. 1 от ТР № 2/2018 г. на ОСГК на ВКС, "собствениците, респективно титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на 2 договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й".

Следователно законът е предпоставил възникването на качеството потребител на ТЕ от пълното и главно доказване от ищеца на обстоятелството, че ответникът е собственик, вещен ползвател или лице, което е поискало откриване на партида на свое име при доставчика.

Като доказателство по делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №**, нот. дело №** от 05.06.2015 г., по силата на който лицето А.С.Т продал на М. Д. Б. следния свой собствен недвижим имот, а именно – апартамент № **, находящ се в ***

Не се установява за в рамките на процесния период ответницата да се е разпоредила с правото на собственост върху процесния имот.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че по делото се установява, че ответницата е собственик на процесния имот, поради което и съгласно горепосочените разпоредби на ЗЕ същата се явява потребител на топлинна енергия за посочения имот и е задължена за стойността на доставената в имота топлинна енергия.

Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. В случая етажните собственици на сградата, в която се намира процесния апартамент, са взели решение през 2002 год. за сключването на договор за извършване на услугата „дялово разпределение“ с „Нелбо“ ЕАД /видно от представения по делото протокол/.

Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл.

148/ и в действалата към процесния период Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Установява се въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че през процесния период топлинна енергия за процесния имот е разпределяна като ТЕ, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за БГВ. Според заключението на вещото лице ТЕ, отдадена от сградната инсталация, е изчислена в съответствие с действащата наредба на база пълната отопляема кубатура, а количеството ТЕ за БГВ за 2021 -2022 г. е начислено на база 1 обитател, а за 2022 г. 2023 г. на база двама обитатели поради липса на узаконен водомер. Установено е също така, че топломерите в абонатната станция са преминавали последващи метрологични проверки, касаещи исковия период, като ищецът е отчислявал и технологичните разходи на топлинната енергия в абонатната станция. Размерът на сумите за потребена ТЕ през периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г. са в общ размер на 1126,67 евро (2203,57 лева), като в сумата не са включени просрочени задължения от предходни периоди.

При изслушване на заключението в открито съдебно заседание вещото лице сочи, че сградата, в която е разположен процесния имот е с хоризонтална разпределителна мрежа, поради което сградната инсталация е начислена по т. 7.2. от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. на министъра на 3 енергетиката.

По делото е изслушано и заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът намира, че следва да бъде кредитирано като компетентно и обективно изготвено. Съобразно заключението, към 04.08.2026 г. няма данни за постъпила плащания, които да погасяват задължения от процесния период за имот с адрес: ****, с a6.№******, като непогасените задължения за главница за процесния период са общо в размер на 2309,29 лв., от които 2307,84 лв. за топлинна енергия за периода м.05.2021 г. - м.04.2023 г. и 1,45 лв. за дялово разпределение за периода м.05.2022 г. Общият размер на мораторните лихви за забава върху сумите по процесните фактури е 516,73 лева, като от тях за топлинна енергия 516,35 лв. и за услугата дялово разпределение — 0,38 лв. От уточненията на вещото лице в открито съдебно заседание се констатира, че за периода 2022 г. – 2023 г. лихва за забава е начислявана върху ежемесечно издавани фактури, като се прави предположение то вещото лице, че това е сторено поради извършван ежемесечен отчет на потребената енергия.

Относно служебното начисляване на топлинна енергия за БГВ съдът намира следното:

Нормативно е предвидена възможност за служебно изчисляване на топлинна енергия по реда на Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването, за топлинна енергия за отопление на имот, когато има отоплителни тела без уреди, както и за отчитане на битово горещо водоснабдяване при липса/ изтекъл срок на годност на водомер. Съгласно чл. 52 от Наредбата за дялово разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се използват средства, монтирани след средството за измерване за търговско плащане, вкл. - индивидуални водомери за топла вода за битово горещо водоснабдяване към имотите на клиентите; индивидуалните водомери за топла вода в имотите на клиентите подлежат на проверка за сметка на собственика съгласно изискванията на Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /чл. 34а – през 10 г. по искане и за сметка на потребителите/. Съгласно чл. 52, ал. 7 когато ФДР установи, че срокът на валидност на метрологичната проверка на индивидуалните водомери е изтекъл през отчетния период, уведомява писмено клиентите за задължението им в едномесечен срок от установяването да заявят и представят за последваща проверка индивидуалните водомери, както и за последствията при неизпълнение на тези задължения. В случаите, в които клиентът не изпълни задължението си или последващата проверка установи, че индивидуалният водомер е повреден, за имота му се разпределя топлинна енергия при условията на чл. 69, ал. 2, т. 2 (при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие - когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода са повредени или не са изпълнени изискванията на чл. 52, ал. 4 и ал. 6, т. 4, липсва или има нарушена оловна и/или холендрова пломба, или не е осигурен достъп за отчитане) и/или на т.

Разпечатката съдържа 32 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3b54525f-2dd2-4241-8610-517e1bf43971