Решение № 276 от 29.09.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 276 гр. София, 29.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Владимир Астарджиев

Членове:

Виолета Магдалинчева

Карамфила Тодорова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова в присъствието на прокурора Е. В. П. като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Наказателно дело за възобновяване № 20221000600723 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава ХХХIIІ от НПК.

Постъпило е искане по реда на чл. 422, ал.1, т. 5 НПК от адвокат Б. З.-упълномощен защитник на осъдената А. С. Е., за възобновяване на НОХД №16701/2020 г. на СРС, НО, 133 състав и потвърждаващото го въззивно решение по ВНОХД № 4126/2021 на СГС, НО, 6 въззивен състав.

В искането се излагат доводи за допуснати от инстанциите по същество нарушения на материалния закон и за явна несправедливост на наложеното наказание – възобновителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК. В подкрепа на първото искане се сочи, че съдилищата без основание са приели, че случаят не е маловажен и са отказали да преквалифицират извършеното от А. Е. деяние в такова по чл. 354а, ал. 5 от НК. Акцентира се в тази връзка върху количеството на наркотика – под 8 грама, върху неговата стойност – много под минималната за страната работна заплата, и върху невисоката степен на обществена опасност на осъдената, която е в млада възраст и неосъждана. Смята се, че след като по отношение на Е. е приложено условно осъждане, а не глоба по чл. 78а от НК, наказанието е определено и явно несправедливо. По изложените съображения се иска след възобновяването, осъдителната присъда и потвърждаващото я решение да бъдат отменени и да бъде постановено произнасяне в съответствие с искането на защитата.

Осъдената А. Е., редовно призована, не се явява в производството пред САС.

Нейният защитник – адв. Б. З., поддържа искането за възобновяване на основанията, посочени в него.

Прокурорът от САП в хода на пренията изразява мотивирано становище за 1 неоснователност на искането.

Софийският апелативен съд, Наказателно отделение, 6 състав, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните в пределите на правомощията си в производството по възобновяване, намери следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, като в него се съдържат доводи в подкрепа на заявеното на основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 от НПК. Същото е направено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК – въззивното решение по в.н.о.х.д. №4126/2021 г. на СГС е от 13.06.2022 г., а искането за възобновяване е подадено чрез съответния първоинстанционен съд (Софийски районен съд) на 23.06.2022 г.

Разгледано по същество, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е основателно.

С присъда от 02.07.2021 г. по н.о.х.д. № 16701/2020 г. на СРС, НО 133 състав А. С. Е. е призната за виновна в това, че на 30.04.2020 г. около 17:00 часа в гр. София, кв. „***", зад блок № ***, без надлежно разрешително, съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), държала високорискови наркотични вещества амфетамин с общо нето тегло 1,83 грама, на обща стойност 54.90 лева, и коноп с общо нето тегло 5,57 грама, на обща стойност 33,42 лева, всичко на обща стойност 88,32 лева, разпределени в три самостоятелни обекти – съответно един обект амфетамин и два обекта коноп – престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК.

С присъдата на подсъдимата е наложено наказание от една година лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от три години.

Отнет в полза на държавата е и предметът на престъплението, а на А. Е. са възложени разноските по делото.

Срещу тази присъда в законоустановения срок е била подадена жалба от защитата.

С решение по в.н.о.х.д. № 4126/2021 г. на СГС, НО, 6 въззивен състав първоинстанционната присъда е потвърдена в цялост.

В искането за възобновяване защитата се позовава на касационните основания по чл.

348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК - нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание.

1. Извършената от настоящия състав проверка установи, че по настоящото дело е допуснато нарушението по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

Анализът на доказателствените източници е дал възможност на редовните инстанции да направят верен извод за това, че осъдената А. Е. е извършила противоправно деяние, свързано с противозаконно държане на забранени субстанции с характер на наркотични вещества, инкриминирано от законодателя в текста на член 354а, ал. 3 от НК. Събраната и проверена доказателствена съвкупност е позволила обосноваване на стабилни фактически изводи по отношение на тази част от главния предмет на доказване, която не е била спорна нито в редовното производство, нито понастоящем в процедурата по възобновяване.

2

Въззивният съд обаче е допуснал нарушение на материалния закон, като е приел, че основанията на чл. 93, т. 9 от НК не са налице, случаят не е маловажен и основанията за преквалификация на деянието по чл. 354а, ал. 5 от НК не съществуват.

Нормата на чл. 93, т. 9 от НК предвижда, че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Обстоятелствата, които могат да подкрепят тезата за маловажност на случая, която защитата последователно е поддържала и пред двете съдебни инстанции, са: неголямото количество наркотично вещество – около 7 грама, невисоката му стойност – 88.32 лева /в пъти под минималната за страната работна заплата/ и относително ниската концентрация на активен компонент в него. В категория обаче попадат и други обстоятелства. Осъдената А.

Е. е неосъждана. Същата е в млада възраст - към момента на деянието е на 19 години. Няма данни за негативна характеристика на личността й, трудово ангажирана е, като отделно от това има информация по делото, че при нея е налице епизодична злоупотреба със забранени субстанции, довела до лечение в чужбина. Срещу осъдената не са водени други незавършени наказателни производства, което означава, че извършеният акт има инцидентен характер в живота й. Изводът за маловажност на случая следва от характера на конкретното деяние и възможността му да засегне обществените отношения, които са обект на престъпленията от този вид. В процесния случай наркотичното вещество е в занижено количество и не е предназначено за трети лица – обстоятелство, намерило израз и в дадената от прокуратурата квалификация на деянието. Наркотичното вещество е било доброволно предадено на полицейските служители, след като осъдената сама е съобщила за наличието му. Поводът за полицейската проверка не е бил свързан с информация за употреба/разпространение на наркотични вещества, като непотвърден дори е останал сигналът, по който полицаите са отишли на място – заради запалване на огън на детска площадка.

Единственото обстоятелство, което би могло да бъде преценявано в ущърб на осъдената е това, че наркотикът е разпределен в няколко /три/ обекта и че е разнороден по своя вид – марихуана и амфетамин. Тези фактори са послужили на двете редовни съдебни инстанции да отхвърлят искането на защитата за приложение на чл. 354а, ал. 5 от НК – според настоящия състав обаче неоснователно. Всички гореизброени обстоятелства по отношение на деянието и личността на осъдената разкриват много ниска степен на отрицателно въздействие върху обществените отношения, чието охраняване цели състава на престъплението по чл.354а, ал. 3 НК. Ето защо САС прие, че деянието, извършено от осъдената А. Е., представлява маловажен случай на престъпление по чл. 354а, ал.3 от НК, поради което е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 354а, ал. 5 от НК и то да се преквалифицира по този текст.

2. По възобновителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК Неправилното приложение на материалния закон е довело и до неприлагане на чл. 78а от НК. В този смисъл наказанието, макар и в долните граници на санкцията и с отложено изтърпяване, е било явно несправедливо. Материално правните основания за приложение на чл. 78а от НК са били налични, доколкото осъдената е била неосъждана - от приложената по делото справка за съдимост е видно, че съдебното й минало е необременено. Спрямо нея не са прилагани и санкции по реда на чл.78а от НК. С престъплението по чл. 354а, ал. 5 НК не са причинени имуществени вреди. При доказаната му съставомерност законодателят е предвидил наказание глоба до хиляда лева. Така изброените обстоятелства налагат безспорния извод, че в конкретната хипотеза спрямо осъдената Е. са били налице основанията на чл. 78а от НК и същата е следвало да бъде освободена от наказателна 3 отговорност с прилагане на административно наказание глоба. Размерът на тази глоба е следвало да бъде съобразен и с текста на чл. 78а, ал. 5 от НК, според който, когато за извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по-леко наказание, административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба.

Ръководейки се от този текст на закона и от гореизброените обстоятелства, които характеризират личността на осъдената и деянието и които обуславят приложение на чл.

354а, ал. 5 от НК, САС прие, че са налице основания за възобновяване на посоченото в искането наказателно дело, за преквалификация на деянието по чл. 354а, ал. 5 от НК и за освобождаване на осъдената А. Е. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 1000 лева, което в пълна мяра би изпълнило целите по чл. 36 от НК.

По тези съображения, настоящият състав намира, че в пределите на възложената при извънредния контрол по реда на възобновяването компетентност по реда на чл. 425, ал. 1, т.

3 от НПК, следва да възобнови наказателното дело, като преквалифицира деянието в такова по чл. 354а, ал. 5 от НК и на основание чл. 78а от НК освободи от наказателна отговорност осъдената с налагане на административно наказание глоба в размер на 1000 лева.

Предвид изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, САС, Наказателно отделение, 6-ти състав РЕШИ:

ВЪЗОБНОВЯВА в.н.о.х.д. № 4126/2021 г. на Софийски градски съд, НО, 6-ти въззивен състав, по което е потвърдена присъда по н.о.х.д. № 16701/2020г. на СРС, НО 133, като ИЗМЕНЯВА постановеното по въззивното дело решение и преквалифицира деянието в такова по чл. 354а, ал. 5 от НК, освобождава осъдената А. С. Е. от наказателна отговорност и на основание чл. 78а от НК й налага административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: 1.

2.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5