Решение № 21 от 18.01.2024, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. М., 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Елизабета Кралева при участието на секретаря Соня Д. Георгиева като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело № 20231600500285 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №190 от 11.05.2023година постановено по гр.д.

№2289/2021година Монтанския районен съд е осъден Д. И. Г. от град М., ж.к.”М.”, блок *, вход *, ет.*, ап.**, ЕГН ********** да заплати на Н. С. И. от село М., област М., ул.”Г.” **, ЕГН **********, И. Н. С. от град Б., област М., ул.”К.” **, ЕГН ********** и В. Н. З. от село Д., област М., ул.”Д.” *, ЕГН ********** сумата от 19,40 лева - представляваща дължима арендна вноска за стопанската 2017г.-2018г. и сумата от 1419,40 лева представляваща дължима арендна вноска за стопанската 2018г.-2019г., съгласно договор за аренда на земеделска земя, вписан в Агенция по вписвания, Служба по вписвания-М., вх.рег.№ 6172/15.12.2009 година, акт № 138, том 9, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 28.09.2021 година до окончателното изплащане; сумата от 34,52 лева - обезщетение за забавено плащане на главницата от 19,40 лева, за периода от 01.11.2018 година до 27.09.2021 година; сумата от 275,21 лева - обезщетение за забавено плащане на главницата от 1419,40 лева, за периода от 01.11.2019 година до 27.09.2021 година, както и сумата от 828,19 лева - реализирани в производството разноски

Това решение е обжалвано от Д. И. Г. от град М., чрез адв.Н. А. от АК М. с изложени доводи за неправилност, необоснованост 1

,езаконосъобразност и грубо нарушение на материалния и процесуалния закон.

Жалбоподателят е изложил доводи, че е доказал, че за стопанската 2017-2018 г. има платена сума от 50.00 лева на декар. В договора не е уточнено при изплащане на рентата чрез превод, разходите за превода за чия сметка са. Видно е, съгласно приложения системен бон за дължими разходи за превод в размер на 17,80 лева и разписката за изплащане на паричен превод от 1400.00 лева, сумата е получена и подписана лично от арендодателката Ц.

И. И. на дата 14.01.2019 г. което означава, че съдът неправилно е приел че сумата от 19,40 лева е дължима сума за арендна вноска за стопанската 20172018 г.

Също така за стопанската 2018г. - 2019 г. е заплатено в натура, така както е задължението съгласно договора за аренда.Смята, че неправилно съдът не е приел оспорването на твърдението в исковата молба, че не е получено арендно плащане за стопанската 2018/2019 година. От свидетелските показания на лицето И. В., който заявява , че през м.ноември 2019 година , чрез него лицето Н. С., съпруг на ищцата Ц. И. е получил от Д.

Г. царевица по 130 кг. на дка . На два пъти с неговия трактор той прекара по 500 кг. царевица и 2 т. 500 кг. с неговия трактор прекарали царевица до дома на ищцата, като съпругът й получил царевицата. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение като неправилно и незаконосъобразно и отхвърли исковата претенция изцяло..

В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят чрез адв.А. подържа становището си и моли съда да уважи жалбата му изцяло по изложените в нея съображения..

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемия Н. С. И., съпруг на починалата ищца Ц. И. и конституиран в процеса заедно с другите наследници на ищцата чрез адв.Н. В. с изложени доводи за неоснователност на жалбата.Моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно и законосъобразно.

Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.

Окръжният съд, като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно и във връзка със становищата на страните, оплакванията в жалбите и въз основа на закона, намира следното:

Въззивната жалба е подадена от надлежна в производството страна в срока по чл.259,ал.1 ГПК и е процесуално допустима.Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения.

Пред първоинстанционния съд е предявен и разгледан иск за заплащате на неизплатена а арендна вноска за стопанската 2017/2018година и за стопанската 2018/2019година с правно основание чл.79 ,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.8,ал.1 от ЗАЗ.

За да уважи исковата претенция така, както е предявена, като е взел 2 предвид и направеното изменение на исковата сума в хода на процеса, първоинстанционния съд е приел , че между страните е налице сключен договор за аренда, установил е извършено частично плащане за стопанската 2017/2018година , като е приел, че за стопанскота 2018/2019година няма надлежно установено такова и е осъдил арендатора да заплати на ищеца дължимата по договора рента, ведно със дължимите лихви, установени от експертно заключение на вещо лице.Настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд и при условията на чл.272 от ГПК препраща към неговите мотиви, като добавя следното.

От приложените по делото писмени доказателства се установи, че на 14.12.2009 година между Ц. И. И. от село М., като арендодател чрез пълномощник Д. И. Г. и Д. И. Г., като арендатор е сключен Договор за аренда, вписан в Агенция по вписвания Служба по вписвания-М. за имот, на който тя е единствен собственик, съобразно Договор за доброволна делба от 10.10.2001 год., вписан в Агенция по вписвания, Служба по вписвания-М.: Нива с площ 28,388 дка, имот № ***, втора категория в землището на с.М., ЕКНМ ***, общ. Б., обл.М., находяща се в местността „Г.”, при граници и съседи: имот № ***- полски път община М., имот № ***-нива на Л.М., имот № ***-нива на П.Л. и имот № ***-полски път на община Б..

Съобразно горепосочения Договор за аренда, арендаторът се е задължил да заплаща рента в земеделска продукция в натура в размер на 22 % от средния добив или в лева, съобразно пазарната цена на съответната култура, по нейн избор, в срок до един месец след края на стопанската година, т.е до дата 01.11. на съответната година, за която се дължи арендната вноска.

По тази фактическа обстановка не се спори.

Предмет на спора е какъв е размера на дължимата арендна вноска по процесния договор за стопанската 2017/2018 година 2018/2019година и издължил ли се е арендатора с дължимата по договора рента..

От обясненията на ответника дадени в съдебно заседание от 31.012023година се установява, че за процесните стопански години, предмет на спора е заплащано по 50лева рента на декар или по 130кг царевица.Установено е по делото, че с пощенски запис на ищцата е изплатена сумата от 1400лева –рента за 2017/2018година по 50лева за 28 декара земеделска земя.Жалбоподателят претендира да му бъдат приспаднати и разходите за превода в размер на 17,80лева, което МОС намира, за неоснователно, тъй като в договора между страните не е предвидено това.

За стопанската 2018/2019година жалбопадателят претендира да се е издържил на въззиваемите, тъй като им е закарал чрез св. И. В. над два тона царевица за тази година.МОС намира тези доводи за неоснователни.Действително св.И. В. В. разпитан в с.з от 31.01.2023година, л.70 от делото подробно обяснява,че на два пъти е закарал н Н.-съпруга на ищцата царевица, като единия път Н. С. е прекарал с негово камионче-фреза с ремарке някакво количество и втория път той е натоварил фирменото 3 тракторче с царевица и я е откарал до дома на Ц., като е приета от Н..Това е сторил по нареждане на работодателя си, като не е имало служител, който да измери количеството царевица и не взел каквито и да е кантарни бележки, тъй като е било е през почивните дни-събота или неделя на месец ноември 2019година.От показанията на този свидетел действително се установява, че по нареждане на жалбоподателя е карано на въззиваемите някаква царевица, за която не е уточнено количеството, както и основанието за това.Самият жалбоподател в обясненията си уточнява, че когато карат рента през събота и неделя веднага след това в работно време съставят необходимите отчетни документи за получената рента.В случая обаче е категоричен, че не са съставени такива и не са подписани от арендодателя.Ето защо МОС намира, че плащане на рента по сключения между страните договор за стопанската 2018/2019година не е установено.А що това е така, то исковата претенция за тази година е основателна.

В първоинстанционното производство е назначена съдебноикономическа експертиза изпълнена от вещото лице К.И., която в своето заключение е направил подробни изчисления за дължимата по договора рента за процесните стопански години, като е отчела факта на извършения паричен превод, изчислила е мораторната лихва върху дължимите суми за двете стопански години и същата се възприема от страните неоспорена.Правилно и законосъобразно същата е възприета и от първоинстанционния съд и въз основа на нея е постановено атакуваното решение.Същото е правилно, законосъобразно и постановено въз основа на правилно изяснена фактическа обстановка и анализ на събраните доказателства, поради което МОС намира, че следва да бъде потвърдено изцяло.

С оглед изхода на делото на въззиваемите страни се дължат съдебни разноски.Същите макар и с отговора да са претендирали за разноски по делото не са ангажирани доказателства за направени такива до приключване на устните състезания, поради което и съдът не им присъжда.

Водим от гореизложеното, МОС

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №190 от 11.05.2023година постановено по гр.д.№2289/2021година Монтанския районен съд

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5