Решение № 792 от 01.10.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 792 гр. Бургас, 01.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20242120201178 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от К. А. Р., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 23-0769-****** от ******** г., издадено от началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор „ПП“, с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП за извършено нарушение по чл.104а ЗДвП му е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лв.

Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Възразява срещу изложените в АУАН и НП фактически констатации.

Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. А., който поддържа жалбата и доразвива изложените в нея доводи.

Административнонаказващият орган, редовно уведомени, не изпращат представител. В становище, находящо се в преписката, поддържат наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На ******** г., около 14:10 часа, жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № ******* в гр. Бургас, ж.к. „И.“ по ул. „П.З.“ до ***, като по време на управление жалбоподателят е използвал мобилен телефон без устройство, освобождаващо ръцете. Заедно с жалбоподателя в автомобила е пътувал и свидетелят Р.П.П..

1

Нарушението е било констатирано от свидетеля Х. В. на длъжност младши автоконтрольор при сектор „ПП“ при ОД на МВР – Бургас. Служителите на сектор „Пътна полиция“ спрели за проверка управлявания от жалбоподателя автомобил и му съставили АУАН за това, че управлява МПС, като използва телефон без устройство освобождаващо ръцете. Въз основа на АУАН било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства.

Съдът напълно кредитира показанията на свидетеля В., който посочва, че лично той и колегата му са видели жалбоподателя да използва мобилен телефон докато управлява МПС.

В известна степен показанията на В. се потвърждават частично и от показанията на свидетеля П., който посочва, че жалбоподателят е държал телефона в ръка, тъй като го е изпуснал и след като го вдигнал го оглеждал, но категорично заявява, че жалбоподателят не е разговарял по телефона. Независимо дали е разговарял по телефона, безспорно по делото се установява, че жалбоподателят е държал в ръка мобилен телефон по време на управление на МПС. Свидетелят В. е възприел този факт и срещу жалбоподателя е бил съставен АУАН за използване на телефон по време на управление на МПС, без да използва устройство, освобождаващо ръцете.

По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установената от съда фактическа обстановка.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи (оправомощени със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на МВР) в в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са били спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които да обуславят отмяна на издаденото НП. Както в АУАН, така и в НП вмененото на жалбоподателя процесно нарушение е достатъчно конкретно индивидуализирано по място, дата на извършване, в какво се състои самото противоправно поведение, а именно използване на мобилен телефон без устройство, освобождаващо ръцете при управляване на МПС.

От фактическа страна безспорно се установява от събраните доказателства, че на 2

******** г., около 14:10 часа, в гр. Бургас, ж.к. „И.“ по ул. „П.З.“ до *** жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № *******, като е държал в ръката си телефон и го е използвал, без освобождаващо ръцете устройство. В тази връзка следва да се посочи, че дори да се приеме, че жалбоподателят не е разговарял по телефона, каквато защитна теза се поддържа, съдът намира, че поведението на жалбоподателя е било противоправно и правилно е било квалифицирано като нарушение по чл. 104 а ЗДвП.

Съгласно сочената разпоредба на чл. 104а ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.

Несъмнено с въвеждането на тази забрана законодателят е вменил на водачите на ППС да управляват със свободни от мобилни устройства ръце. Още повече според настоящия състав не следва да се приеме, че под „използва“ законодателят е имал предвид единствено провеждане на разговори с телефона. По делото се установява, че жалбоподателят е управлявал МПС, като е държал в ръката си мобилен телефон. Следователно според съда с това действие, жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 104а ЗДвП.

За нарушението по чл. 104а ЗДвП в чл. 183, ал. 4, т.6 ЗДвП се предвижда наказание глоба в размер на 50 лева, като именно такова наказание е наложено на жалбоподателя.

Размерът на наказанието е фиксиран от законодателя, поради което не подлежи на изменение. Съдът счита, че с така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.

С оглед изложеното НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0769-****** от ******** г., издадено от началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор „ПП“, с което на К. А. Р., ЕГН **********, на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП за извършено нарушение по чл.104а ЗДвП му е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3