Решение № 229 от 26.08.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. София, 26.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристияна Генковска

Членове:

Анжелина Христова

Никола Чомпалов при участието на секретаря Петя Ив. Петрова като разгледа докладваното от Анжелина Христова Касационно търговско дело № 20258002901634 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от М. С. Х., С. М. С., Х. М. С., Б. И.

О., Ф. И. Ч., чрез адв. Н.Д. и адв. Г.Р. срещу решение №60 от 28.03.2025 г., постановено по в.гр.д. №26/2025 г. по описа на Апелативен съд- Бургас в частта, с която е потвърдено решение №582 от 28.06.2024 г., постановено по гр.д. №1061/2023г. по описа на Окръжен съд- Бургас в частта, с която са отхвърлени предявените от касаторите срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната дъщеря, съпруга и майка А. И. Х. при ПТП, настъпило в Унгария на 27.08.2022 г. с МПС /бус/ „Форд Транзит“ с рег. №А9863МК, чийто водач е застрахован в ответното застрахователно дружество по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Исковете, предявени от И. В. Х. /починал в хода на делото и заместен от неговите деца и внуци/, Ф. И. Ч., Б. И. О., С. М. С. и Х. М. С., в качеството им на наследници на Е. Х. Х. - майка на А. И. Х. /починала преди завеждане на делото, но след предявяване на застрахователната претенция по чл.380 КЗ/, са уважени за сумите от по 18 666.66 лева и са отхвърлени за разликите до 26 666.67 лева за Ф. Ч. и Б. О.; са уважени за сумите от по 9 333.33 лева и са 1 отхвърлени за разликите до 13 333.33 лева за С. С. и Х. С.. Исковете, предявени от Ф. И. Ч., Б. И. О., С. М. С. и Х. М. С. – в качеството им на наследници на починалия в хода на делото И. В. Х. – баща на А. И. Х., са уважени за сумите от по 23 333.10 лева и са отхвърлени за разликите до 33 333 лева Ф. Ч. и Б. О.; са уважени за сумите от по 11 666.20 лева и са отхвърлени за разликите до 16 666 лева за С. С. и Х. С.. Исковете, предявени от М. С. Х., С. М. С., Х. М. С. /съпруг и синове на починалата при ПТП А. И.

Х./ са уважени за по 105 000 лева за всеки от тях, като са отхвърлени за разликата до 150 000 лева за всеки. Уважени са и исканията за присъждане на законната лихва върху всяка от главниците от 22.11.2022 г. /за главниците, присъдени за претърпените от Е. Х. неимуществени вреди/ и от 19.10.2022 г.

/за всички останали/. В частта, с която исковете са уважени, решението е влязло в сила.

Подадена е и частната касационна жалба от „ЗАД

ДаллБогг: Живот и здраве“ АД срещу решение №60 от 28.03.2025 г., постановено по в.гр.д. №26/2025 г. по описа на Апелативен съд- Бургас в частта, имаща характер на определение, с което е потвърдено определение №2169 от 28.08.2024 г., постановено по гр.д. №1061/2023г. по описа на Окръжен съд- Бургас в частта, с която е оставено без уважение искането на ответника по чл.248 ГПК за намаляване на определеното възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА на процесуалния представител на ищците.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилнопостановено при нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованост. Касаторите поддържат, че въззивният съд не е обсъдил задълбочено доказателствата, не се е произнесъл по наведените от тях доводи и възражения в пълнота. При определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди не е съобразил задължителната съдебна практика и решенията по чл.290 ГПК по приложението на чл.52 ЗЗД, в нарушение на чл.236, ал.2 ГПК не е обсъдил всички релевантни факти, вкл. икономическата конюнктура в страната и лимитите по застраховка „Гражданска отговорност“, инфлационния индекс, като в резултат е определил занижен размер на обезщетения, който противоречи на принципа на справедливост. Считат, че съдът не е отчел претърпените от всеки от ищците болки и страдания от внезапната и трагична загуба на тяхната дъщеря, съпруга и майка, не е съобразил общите и специални критерии, указани в задължителната практика на ВС /ППВС №4/68 г./, както и решенията по чл.290 ГПК на ВКС. Оспорват като необосновани и изводите на решаващия съдебен състав за наличие на съпричиняване на вредите по реда на чл.51, ал.2 ЗЗД в обем от 30 %. Молят да се отмени решението в обжалваната част и да се уважат изцяло исковете им, ведно с лихви за забава, както и разноските по делото.

Ответникът „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД не подава отговор на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни 2 основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното:

За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, въззивният съд след преценка на доказателствата по делото стига до извод, че претендираният от ищците размер на обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на тяхната дъщеря, съпруга и майка А. Х., настъпила в резултат от процесното ПТП, е справедлив по смисъла на чл.52 ЗЗД, но същият следва да бъде намален с 30% поради доказано съпричиняване на вредите от пострадалата. Решаващият съдебен състав приема за безспорно реализирането на процесното ПТП на 27.08.2022 г., чийто механизъм е изяснен от заключението на АТЕ и при което е пострадала А. Х.- дъщеря на Е.

Х. и И. Х., съпруга на М. Х. и майка на С. С. и Х. С.. Безспорно е и причиняването на произшествието от водач на МПС, застрахован в ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“.

Като спорни във въззивното производство са отграничени въпросите относно съответствието на определения от първоинстанционния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди с принципа за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, както и наличието на съпричиняване на вредите от пострадалата – основание за намаляване на обезщетението по чл.51, ал.2 ЗЗД.

Въззивният съд приема за правилно установени от първоинстанционния състав релевантните факти и обстоятелства и препраща към тях по реда на чл.272 ГПК. Излага аргументи, че при съвкупния анализ на доказателствата по делото, вкл. свидетелските показания, се установява, че загиналата при процесното ПТП А. Х. е имала изключително близки отношения със съпруга си, децата си и родителите си. Приема за установено, че пострадалата e била на 56 години; че бракът й с ищеца М. Х. е бил хармоничен; че от него през 1986 г. и 1988 г. са се родили децата С. и Х. С., които към момента на инцидента са били съответно на 36 години и 34 години; че семейството било изключително сплотено. Съдът съобразява и обстоятелството, че Х. е с дългогодишно заболяване - тежка бъбречна недостатъчност, за което е освидетелстван и че след неуспешна бъбречна трансплантация се е надявал на нова с донорство от майка си. Семейството изпитвало остра нужда от пари, поради което пострадалата е отивала да работи в чужбина. Другият син - С., имал свое семейство, но помагал на родителите си и брат си и продължавал да поддържа близки връзки с тях. Съдът приема, че родителите на пострадалата – И. и Е. Х. са живеели в Турция, но често идвали при близките си в България, като смъртта на дъщеря им А. била шок; поболели от мъка. Майката починала на 12.05.2023 г., а бащата – на 18.11.2023 г. При съобразяване на гореустановените факти и обстоятелства, както и на икономическите условия в страната по време на инцидента, въззивният съд стига до извод, че претенциите за преживените от майката и бащата на пострадалата болки и страдания, съответно на стойност 80 000 лева и 100 000 лева, правилно са оценени от първата инстанция като адекватни. Същото се отнася и за 3 търсените компенсации от преживелия съпруг и двете деца – по 150 000 лева за всеки.

Решаващият състав намира за основателно възражението на ответника за намаляване на обезщетението на ищците поради допринасяне на пострадалата за вредоносния резултат. Приема за установено, че при процесното

ПТП лек автомобил (микробус) „Форд Транзит” с рег.

№А9863МК, управляван от българския гражданин Мутлу Айдоган от с.

Съединение, е самокатастрофирал след авария, като в него са пътували осем пътници, сред които и А. Х., която е заемала средна седалка на втория ред, без да използва наличния предпазен колан. Колата се е движела със скорост около 130 км/ч по суха настилка; внезапно, в резултат на разхлабване на закрепващите гайки, се отделило задното дясно колело на автомобила и той станал неуправляем - завъртял се и на няколко пъти се ударил в страничната мантинела, като преустановил движението си в аварийната пътна лента. В резултат на сблъсъка А. изхвърчала от купето навън, като получила несъвместими с живота телесни увреждания, подробно описани в доказателствата по делото, вкл. заключението на СМЕ. Като отчита обстоятелството, че А . не е използвала наличния обезопасителен колан, поради което тялото й е изхвърчало от купето на процесния автомобил при ударите му в страничната мантинела, съдът счита, че обосновано е определена степен на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата Айше по чл. 51, ал. 2 ЗЗД в размер на 30 %. Сочи, че предвид констатациите на СМЕ И АТЕ експертиза, са изцяло спекулативни твърденията на ищците, че смъртта на пострадалата е била неизбежна, че би настъпила дори и ако тялото й се било задържало към седалката. С оглед изложеното, съдът намира, че първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

С определение №284/29.01.2026 г. по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса - за задълженията на въззивния съд при постановяване на решението да изложи собствени мотиви като анализира относимите доказателства в тяхната съвкупност и обсъди релевантните доводи и възражения на страните.

По правния въпрос:

Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т.1, т.2 и т.3 от ТР№1 от 09.12.2013г. по т.д.

№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви по всички наведени от страните оплаквания е изяснено в трайната съдебна практика, която приема, че не е достатъчно 4 само препращането към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272 ГПК. Съгласно чл.235 и чл.236 ГПК съдът дължи преценка на всички правнорелевантни факти, като следва да обсъди относимите доказателства, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, да изложи фактическите си и правни изводи, като се произнесе по всички своевременно заявени възражения и доводи на страните.

По основателността на касационната жалба:

Въведените в касационната жалба основания по чл.281, т.3 ГПК за частична отмяна на въззивното решение са налице. Въззивният съд не е анализирал всички доказателства и не е обсъдил всички доводи и възражения на страните във връзка с възражението по чл.51, ал.2 ЗЗД, приложил е неправилно разпоредбата на чл.52 ГПК и е достигнал до необоснован извод относно размера на дължимото застрахователно обезщетение за претърпените от съпруга и децата на починалата при процесното ПТП А. Х. неимуществени вреди.

С оглед задължителната съдебна практика- ППВС №4/1968г., както и трайната практика на ВКС, обективирана в множество постановените по реда на чл.290 ГПК, понятието "справедливост" не е абстрактно, а винаги изисква преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, като при причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. Посочените обстоятелства следва да бъдат обсъдени от съда в тяхната съвкупност, като се прецени и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество, обусловено от икономическите условия в страната, проявление на които са и лимитите на отговорността на застрахователите.