Решение № 214 от 15.07.2022, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. Перник, 11.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВААЛЕКСОВА

КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА

Въззивно гражданско дело № 20211700500656 по описа за 2021 година Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ”, чл.

258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена

ОТ: „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: 130277958, със седалище и адрес на управление: ***,

ЧРЕЗ: ю.к. Н. С. – представител по пълномощие

ПРОТИВ: Решение № 13 от 27.09.2021 година, постановено по гр. д. № 61/2021 година по описа на РС Трън.

С депозираната въззивна жалба се иска отмяна на Решение № 13 от 27.09.2021 година, постановено по гр. д. № 61/2021 година по описа на РС Трън, като вместо това бъде постановено решение, с което предявения иск бъде уважен изцяло. Предвид, обаче, че в подадената въззивна жалба се съдържа противоречие в изразената писмена воля и действителна такава на жалбоподателя (доколкото се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново съдебно решение, с което да бъде отхвърлен предявения от ищеца иск), то съдът намира, че на въззивния жалбоподател следва да бъдат дадени указания в тази насока, с оглед привеждане на въззивната жалба в условията на редовност.

По същество във въззивната жалба се сочи, че първоинстанционния съд е отхвърлил предявения иск с мотив, че за исковия период не е установено ответникът да притежава качеството потребител на ел. енергия, тъй като нямал качество на собственик или ползвател на имота. Сочи се още, че съдът се е позовал на приетия по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, том. *, рег. № ***, дело 33 от 2013г. на нотариус Р. М., но съгласно същия се установява, че ответника е продал ½ идеална част от 1 процесния недвижим имот, поради което е останал собственик на част от същия. На следващо място жалбоподателя счита, че съдът неправилно е цитирал съдебно решение, постановено по гр. д. № 02081/2015г. по описа на РС – Перник, доколкото страна по него е „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, а не „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, т .е. страна по делото са различни юридически лица. На следващо място се обръща внимание, че съгласно чл. 15 ал. 6 от ОУ на ЧЕЗ РБ потребителят е длъжен да уведоми електроразпределителното предприятие в 30 (тридесет) дневен срок в писмена форма за всяка промяна, свързана с личните му данни или със собствеността, или на предоставената присъединена мощност, както и други параметри, свързани с условията за присъединяване, при които електроразпределителното предприятие пренася електрическа енергия до обекта.

Изтъква се, че доказателство за такова уведомяване не е представено по делото от страна на ответника или негов правоприемник. С тези съображения счита, че правилно ищцовото дружество е издало процесните фактури, респ. и предявения иск се явява основателен.

Претендира и разноски, направени в първоинстанционното и във въззивното производства.

В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала отговор на въззивна жалба.

По съществото на депозираната въззивна жалба насрещната страна изразява становище за неоснователност на същата, респ. за правилност и законосъобразност на обжалвания съдебен акт. Сочи се, че първоинстанционния съд е анализирал правилно същността на правния спор, при което е постановил правилно и законосъобразно своето решение. Посочва, че действително в процесния нотариален акт е записано, че К. А. К. продава ½ от процесния имот, но тази ½ представлява и касае единствено и само поземления имот с планоснимачен номер ***, а останалата част, в това число и недвижимия имот – жилищна сграда, е продаден в неговата цялост. В подкрепа на това свое твърдение, въззиваемия представя и писмени доказателства – справка от имотния регистър.

На следващо място в писмения отговор се сочи, че в хода на проведено по делото съдебно заседание е бил разпитан като свидетел Л. Е. Т. – конституиран като трето лице – помагач на страната на ответника, който лично е заявил, че притежава имота в цялост, от момента на покупката на същия и никога не е виждал продавача К. А. К. в процесния имот.

Поради и това ответникът не е оспорил за дължимите суми, а само чие е задължението да бъдат платени същите. На последно място се сочи, че съдът правилно е постановил, че за ответника по делото липсват кумулативно предвидените предпоставки, с които да му се вмени качеството „потребител“, а именно: да е носител на вещно право на собственост или на ползване върху определен имот; имотът му да е присъединен към електроразпределителната мрежа и да ползва ел. енергия за домакинството си.

Въззиваемото дружество, редовно призоваване не изпраща представител. С депозираната преди дата на откритото съдебното заседание молба, моли да се даде ход на делото в отсъствието на негов представител. Моли да се потвърди първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно предвид изложените съображения в отговора на въззивната жалба и отговора на исковата молба. Районния съд правилно бил приел, че процедурата по ПИКЕЕ е коректно спазена и изчисляването на процесната сума се явява законосъобразно, при наличието на основания за това. Моли да се отхвърли въззивната жалба като неоснователна.

Претендира присъждане на направените разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК – юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемия, чрез процесуалния си представител моли да бъде оставено в сила решението на районния съд, като правилно и законосъобразно съгласно представените доказателства. Видно от представената справка от имотния регистър било че К.К. бил нелегитимна страна в настоящия процес и нямал качеството си нито на собственик нито на ползвател на имота.

2

Претендира присъждане на направените разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд, за да се произнесе взе предвид следното :

Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, въззивният съд намира, че обжалваното решение се явява валидно.

Същото е постановено от съдия от РС Трън, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.

Преценявайки изложените доводи, становището на въззиваемата страна, както и събраните по делото доказателства за да се произнесе намери следното:

С Решение № 13 /27.09.2021г. по гр.д. № 61/2021г. по описа на РС Трън, първоинстанционния съд отхвърлил, като неоснователен иска предявения от „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД със седалище и адрес на управление: ***, ЕИК:

130277958, иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът К. А. К., с ЕГН: **********, с адрес: *** дължи следните суми: сумата от 2260,94 (две хиляди двеста и шестдесет лева и деветдесет и четири стотинки) лева представляваща дължими суми на клиент, фактурирани при установени случаи на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия на основание чл.83, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката и чл.56 от Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, издадени от Комисията за енергийно и водно регулиране и обнародвани в Държавен вестник – брой 35 от 30.04.2019г., съгласно издадени фактури: №**********г. на стойност 1523.38 лв., дължима по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл.56 от ПИКЕЕ за периода от 12.04.2019г. до 12.07.2019г., №***г. на стойност 286.58 лв., дължима по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл.56 от ПИКЕЕ за периода от 13.07.2019г. до 23.08.2019г. и №***. на стойност 450.98 лв., дължима по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл.56 от ПИКЕЕ за периода от 30.09.2019г. до 31.12.2019г., лихва в размер на 259.10 (двеста петдесет и девет лева и десет стотинки) лева, за периода от 31.07.2019 г. до 27.11.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 03.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по исковото и заповедното дело разноски представляващи платени държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице по извършена съдебно-техническа експертиза, като неоснователен и недоказан..

В мотивите на постановеното решение, първоинстанционния съд е приел, не е установено, през исковия период ответникът да е притежавал качеството потребител на ел. енергия, което било достатъчно основание за отхвърляне на предявения иск. По делото липсвали доказателства, от които да може да се направи извод, че ответникът за процесния период от 12.04.2019 г. до 31.12.2019г. е бил собственик или ползвател на имота за процесния период. Напротив, от представените по делото Договор за покупко-продажба на недвижим имот, както и от решение № 879/09.09.2015г. по гр.д. № 02081/2015г. по описа на Районен съд-Перник било видно, че далеч преди датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение от 04.12.2020г. на дружеството-ищец било известно, че ответника не е собственик на процесния имот, нито ползвател. Т.е. ищцовото дружество в производството не успяло да докаже по несъмнен и безспорен начин наличието на облигационна връзка с ответника по повод ползване на електроенергия.

Настоящия съдебен състав преценявайки изложените и от двете страни доводи, след 3 като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, в пределите на чл. 263 от ГПК подлагайки на самостоятелна преценка всички релевантни доказателства, за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивният съд изцяло споделя мотивите на районния съд, установяващи фактическата обстановка по делото и доколкото пред настоящата инстанция не са приобщени нови доказателства, то счита, че същите не следва да се преповтарят в настоящото решение и съгласно чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Предмет на въззивната жалба на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД на първо място е, че районния съд неправилно е приел, че искът е неоснователен по съображения, че в хода на съдебното производство било установено, че ищецът не е собственик на електроснабдения имот, поради което и не е страна по договора за продажба на ел. енергия, поради което не може да носи отговорност във връзка с не отчитане на потребена електрическа енергия. Поддържа се оплакването, че изводите на съда че ищеца не е собственик били неправилни, видно от представения НА № **, том *, рег. № ***, дело № 33 от 2013г. ищеца бил продал само ½ ид. ч. от имота т.е. не бил продал целия имот.

Съгласно чл. 269, изр. второ ГПК, разгледан във връзка с чл.6, ал. 2 ГПК, въззивният съд е обвързан от изрично посочените във въззивната жалба доводи на страната, обжалваща първоинстанционното решение.

По делото на първо място се спор, че страните са страни по смисъла на чл. 83 във вр. с чл. 96 от ЗЕ във връзка с неформален договор за продажба на електроенергия за процесния електроснабден обект. При разглеждане на правния спор касаещ установяване на дължимост от страна на ищеца на процесната сума спрямо ответното дружество е безусловно необходимо на общо основание въз основа на допустимите по ГПК доказателства по делото да се установи, на първо място наличието на облигационна връзка между страните по смисъла на чл. 83 във вр. с чл. 96 от ЗЕ, а именно да е собственик или носител на ограничено вещно право на присъединения към мрежата имот.

Доколкото спорът между страните се свежда до наличието, респ. липсата на облигационна връзка между страните и дали ищецът (сега въззиваем) има качеството на клиент на ответното (въззивното) дружество, в първоинстанционното производство са събрани следните доказателства: справка № ***г. за периода от 02.01.1991г. до 13.09.2021г. за лицето К. А. К. с ЕГН ********** от която се установя, К. А. К. в придобил собствеността върху ПИ, западна част от МЖС – Близнак от 63.50 кв. м. и паянтова сграда с тоалетна и 1/2 ид. ч. от дворно място в/у което е построена в *** имот пл. № *** от 422 кв.м. по скица и документи от 400.0 кв. на *** г.; нотариален акт за покупко – продажба на недвижим № **, том *, рег. № ***, дело № 33 от 2013г. на нотариус Р. М., от който се установява, че К. А. К. продал на Л. Е. Т. имот с идентификатор *** представляващ имот сграда пл. № ***, предназначение – селскостопанска града площ по док – 5.000 кв.м., ***; удостоверение за промени в постоянния адрес изх. № ***х., от който се установява, че постоянния адрес на К. А. К. за периода от 14.08.2000–14.04.2010г. е бил ***, от 14.04.2010–22.02.2013г. е бил ***, за периода от 22.02.2013–03.08.2018 г. е бил ***, от 03.2018г. – до сега ***.